Джефри Сакс: Не вярвам, че Тръмп още дълго ще бъде президент на САЩ

Джефри Сакс: Не вярвам, че Тръмп още дълго ще бъде президент на САЩ
Световно известният американски икономист Джефри Сакс е роден през 1954 в Детройт. Завършва Харвардския университет, където е професор от 1983 насам. Освен това Сакс е директор на Института за Земята към Колумбийския университет и съветник на Генералния секретар на ООН по въпросите, свързани с борбата с бедността. Той е сред създателите на икономическата политика, известна като "шокова терапия", и участва в нейната практическа реализация в Боливия, Полша и Русия (където през 1991-1994 е икономически съветник на президента Елцин). По-късно се разочарова от резултатите от тази политика в Русия, обвинявайки за това "прекалено алчните" руски реформатори. Списание "Тайм" го обяви за най-влиятелния икономист в света. Сакс е автор на десетки книги, включително на преведения и у нас бестселър "Краят на бедността". През последните години той публично се обявява против интервенционистката политика на САЩ, включително против американската намеса в Сирия.

 

 

- Поведението на сегашния американски президент Доналд Тръмп на международната сцена поражда недоумение у мнозина европейски политици. Германският външен министър Зигмар Габриел например заяви, че късогледата политика на Тръмп излага на риск мира и сигурността на континента. Свидетели ли сме на нова ера в трансатлантическите отношения?

 

- Без съмнение се намираме в нова епоха, макар че САЩ вече от доста години насам не се проявяват като особено надежден партньор. През 2003 те нападнаха Ирак, а през 2011, съвместно с Великобритания и Франция, започнаха войната в Либия. Заедно със Саудитска Арабия, Съединените щати съдействаха и за дестабилизацията на Сирия. Освен това, да не забравяме, че именно те бяха страната, която през 2008 предизвика финансовата криза.

 

С идването на власт на Тръмп, бавният упадък се превърна в пълен кошмар. В момента имаме един съвършено некомпетентен президент, които е психологически лабилен, самовлюбен и, както изглежда, социопат. Това е изключително опасно както за нас, американците, така и за целия свят. Добрата новина е, че той не се ползва с голяма популярност сред американското общество, тъй като го подкрепят около 35-40% от гражданите на страната. Впрочем, мнозина се учудват, как въобще съумява да поддържа подобен, сравнително висок рейтинг. Въпреки това, той не му достатъчен за да управлява - както е известно, в много сфери инициативите на президента биват блокирани от съдебните инстации, от Конгреса или от бездействието на висшите държавни чиновници. Което, разбира се, не прави държавния глава по-надежден, тъй като в качеството си на главнокомандващ той разполага с невероятни права в сферата на външната политика. Поне според мен, всичко това е много опасно.

 

- Звучи ми като прогноза, че можем да станем свидетели на трудни времена за международното сътрудничество.

 

- Между другото, Тръмп още от самото начало премина в настъпление. Когато в речта при встъпването му в длъжност многократно прозвуча лозунгът "Америка на първо място", стана ясно, че новото управление е склонно да атакува фронтално и силово опонентите си, преследващи различни интереси, така че веднага да им стане ясно, как точно стоят нещата.

 

Тоест, става дума за ясно изразена стратегия на сплашване, която е наивна, но потенциално може да се окаже изключително опасна. Освен това, Тръмп е абсолютно некомпетентен в икономическата сфера. Шокиращо доказателство за неговото невежство е, изводът, който прави от търговския дисбаланс съществуващ в двустранните отношения на САЩ с държави като Германия например, а именно, че страната, която има профицит в рамките на тези отношения, следва да се третира едва ли не като престъпник. Всеки първокурсник от някой икономически факултет е по-наясно с нещата от президента на Съединените щати.

 

- Тръмп обаче не е единственият, който се оплаква от профицита на Германия в сферата на външната търговия. Същото правят и други европейски държави.

 

- Струва ми се, че тук следва да уточним две неща. На първо място, нека се запитаме, длъжна ли е Германия да промени своята макроикономическа политика? Ако съседите и се оплакват, това не означава, че обвиняват Германия в мошеничество. Става дума по-скоро за фискална политика и макроикономическа стратегия.

 

Според мен, външнотърговският профицит на Германия - дори по отношение на съседните и държави - не представлява отрицателен фактор за останалите страни от еврозоната или за ЕС, като цяло. Европа не е затворена система, а европейските държави осъществяват износ в целия останал свят.

 

Когато Германия икономисва парични средства благодарение на по-малкия си бюджетен дефицит и по-голямата пропорционалност между натрупванията и инвестициите и по този начин постига определен профицит в своя търговски баланс, това по никакъв начин не пречи на най-близките и търговски партньори да действат на глобалните пазари и да постигнат пълна заетост.

 

Лично аз имам съвсем друго възражение против германската политика. Според мен, Германия би трябвало още преди много години да съдейства за частичното погасяване на гръцкия дълг. От геополитическа, както и от чисто морална гледна точка, беше огромна грешка страна като Гърция да бъде оставена на произвола на съдбата, дори ако тя сама се постави в такова положение. Гърция се нуждае от частично опрощаване на нейния дълг и сега Германия следва да предприеме съответната инициатива.

 

- Междувременно, в самата Германия продължава да се задълбочава разривът между богати и бедни. Затова все повече германци се обявяват за протекционистка политика и против имиграцията, тъй като се чувстват жертви на глобализацията.

 

- Принципно съм убеден, че глобализацията и технологиите съществено задълбочиха и изостриха неравенството и, че ние, като общество, следва да се противопоставим на подобно развитие - с помощта на вече изпитани практики, както и на нови стратегии. Трябва да се стремим към гарантиране на основните социални потребности, като това включва здравеопазването, образованието, подкрепата за семейството, ранното развитие и възпитаване на децата, организирането на отпуските и свободното време, така че държавните помощи и материалната подкрепа за частните лица и предприемачите действително да осигурят съпричастността на всички към икономическия растеж и по този начин да помогнат да избегнем разделянето на обществото на два лагера - победители и победени.

 

В общи линии, Германия се справя с тази задача. Най-добре обаче го прави Скандинавия, която е пример за всички останали в това отношение. Що се отнася до САЩ, те не правят нищо или по-скоро се движат в точно обратното направление. Вярно е също, че тези проблеми се изостриха допълнително вследствие на технологичния прогрес. Автоматизацията или съкращава броя на работните места за хората с ниска квалификация, или съдейства за резкия спад на работната заплата. И в двата случая възниква голям проблем за онези работници и служители, които не притежават навици и умения, позволяващи им да извлекат определена полза от т.нар. взаимнодопълваща връзка с роботизираните и изкуствените системи.

 

В сферата на собствената ми дейност като професор и изследовател технологичният прогрес стимулира по-голям ръст на производителността. В други области обаче, той просто замени съществуващите работни места. Затова през следващите години неравенството ще продължи да се задълбочава. Което налага да възприемем различен подход към въпросите на образованието. Вероятно на по-голямата част от населението ще се наложи да учи в университет, а що се отнася конкретно до Германия, тя ще трябва да се откаже от съществуващата в момента образователна система.

 

- Тоест, САЩ няма да спечелят от налагането на наказателни мита за германските автомобили?

 

- Не вярвам че Тръмп наистина ще го направи. Това би било ужасна стъпка, която наистина ще ликвидира цялата система на международната търговия. Освен това ще представлява абсолютно нарушение на правилата на здравата конкуренция и затова при подобно развитие можем да очакваме, че Германия моментално би "наказала" САЩ чрез Световната търговска организация.

 

Ако Тръмп просто изолира Съединените щати, самата Америка ще пострада най-много от това. Налагането на наказателни митнически тарифи пък, може да доведе до ескалиране на протекционизма, също както става през 1930 например, когато САЩ въвеждат т.нар. "тарифи Смуут-Хоули" (Smoot-Hawley Tariff Act). Това води до предприемането на каскада от протекционистки мерки в най-големите икономики в света и до една от най-големите политико-икономически катастрофи през последните няколко века.

 

- Смятата ле, че в определени условия протекционизмът би могъл да се окаже правилното решение, или това няма как да се случи?

 

- По принцип, търговията повишава икономическатна ефективност и съдейства за икономическия растеж. При това се осъществява и преразпределяне на доходите. Следователно, може да възникне една по-силна икономика, в рамките на която обаче ще има и губещи. Мъдрата търговска политика отчита и двата фактора. Правилно е границите да продължат да бъдат отворени, тъй като глобализацията е нещо полезно. А, ако в резултат от въздействието на силите на търговията страдат интересите на определени хора, те следва да бъдат подпомогнати. Това е принципно възможно по пътя на тяхната преквалификация и предоставяне на определени компенсации. Необходимо е обаче стриктно да се следи управлението на икономиката да се осъществява добросъвестно и степента на неравенство да си остава сравнително ниска.

 

Ето защо ключовият проблем не е търговията, а вътрешната политика. Достатъчно хуманни ли сме едни към други? Стремим ли се да съхраним социалния консенсус? Както вече посочих, скандинавските държави са много отворени. По отношение на своя БВП, те осъществяват изключително успешна търговия. В същото време обаче, те следват вътрешна политика, която до голяма степен се основава на принципа на взаимното съгласие. Те предлагат големи държавни социални помощи, както и материална подквепа за частните лица и предприятията, универсален достъп до работа и висококачествено базово обезпечаване. Тоест, те демонстрират на практика, че глобализацията е възможна и с по-ниско ниво на неравенство.

 

- Както е известно, Доналд Тръмп взе решение САЩ да се оттеглят от Парижкото споразумение за климата. Дали това ще се окаже краят на епохата на глобална борба с последиците от климатичните промени?

 

- Преди да ви отговоря, ще напомня, че с това споразумение са ангажирани и други 195 държави, които са го подписали. САЩ представляват едва 4,4% от световното население. Всички останали нямат намерение да напускат Споразумението. Освен това, САЩ произвеждат около 14% от вредните емисии в глобален план, т.е. почти 86% от въпросните емисии остават под юрисдикцията на Споразумението. Не мисля, че Тръмп може да разруши усилията, насочени за борба срещу глобалното затопляне. Никой не се интересува от това, дали американският президент вярва в климатичните промени. В това отношение, той е най-големият невежа, когото съм срещал. Собствените му виждания по въпроса не могат да накарат никого да се усъмни в очевидния характер на климатичните промени. Очаквам, че Китай скоро отново ще потвърди ангажиментите си в борбата с промените на климата и в международното сътрудничество по този въпрос. САЩ ще понесат сериозен геополитически ущърб, в резултат от оттеглянето си от този процес. Смятам дори, че тези геополитически последици ще се окажат още по-тежки, отколкото самото влияние на климатичните промени.

 

- Вярвате ли, че Тръмп ще изкара целия си президентски мандат?

 

- Не бих рискувал да се обзаложа, че след една година той все още ще бъде в Белия дом. Не си представям, по какъв точно сценарий биха могли да се развият събитията, но е факт, че Тръмп буквално побърква всички. Не съм сигурен, дали ще бъде отстранен посредством официална процедура за импийчмънт, дали той сам ще реши да се откаже от управлението, или пък ще се случи нещо съвсем неочаквано. Не бива да забравяме, че срещу президента вече се водят множество официални разследвания, а и рейтингът му не е достатъчно висок за да продължи още дълго да управлява страната.

 

Истината обаче е, че действията на Тръмп говорят повече за упадъка на цялата политическа система в САЩ, отколкото за него самия. Това е една задвижвана от икономическите интереси система, която оказва неприемливо голямо негативно влияние върху правилните идеи, капитала и интересите и потребностите на американския бизнес.

 

 

Източник: geopolitica.eu

 

 

 

 

 

Коментари

  • Рада Глибоката

    04 Ное 2017 12:01ч.

    Когато икономист плюе по някого-значи човека е читав!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Рада

    04 Ное 2017 13:16ч.

    Раде , или си много тъпа, или нямаш хал хабер от световна политика. Щом мнението ти за САКС е такова, то ти просто си невежа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    04 Ное 2017 16:06ч.

    военно пром комплекс на сащ назначи брокерьт на недвижими имоти за президент откакто е президент трьмп работи само за него 58 ракети кьм сирия танц сьс саби за 350 милиарда на са след това велчовата завера срещу катар и накрая оьжие и на нея за 1 милиард отделно кораби самолети и воиски се разхождат по света впк ще реши кога да махне трьмп засега остава господиньт защо се прави на ударен че не знае за какво иде реч

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен,

    04 Ное 2017 18:23ч.

    Научете българската граматика , за Вас няма нови изречения, нито точки и главни букви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поморийски

    05 Ное 2017 2:22ч.

    В това интервю Сакс е повече пропагандист, отколкото икономист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Немаш Грижа

    05 Ное 2017 4:02ч.

    Разправят , че Путин помогнал на Трампи да стане президент ? Сега Путин да му мисли как да го отстрани от властта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Безгрижния

    06 Ное 2017 8:41ч.

    Защо мислиш, че ако Тръмп е вреден за САЩ, е вреден и за Русия?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи