Дъглас Мъри: Манията по джендър, раса и идентичност се превръща в господстваща идеология!

Дъглас Мъри: Манията по джендър, раса и идентичност се превръща в господстваща идеология!
"Статия, озаглавена “Може ли моето дете да бъде приятел с бели?” в “Ню Йорк Таймс”, подписана от университетски преподавател. Хроника в “Гардиън”, която уверява, че “пътищата, измислени за мъже, убиват жените". Според Дъглас Мъри това са някои от симптомите на новото колективно безумие - да виждаме света само през призмата на джендъра, сексуалността или расата: "Винаги съм мислел, че да бъдеш хомосексуалист е нещо неутрално от морална гледна точка. Това не е причина нито да се срамуваш, нито да се гордееш. Хомосексуалното движение се опита да превърна факта, че е гей в най-важното нещо в живота на един човек. Наистина имаше време, в което това беше важно, дори и само защото законът забраняваше този вид поведение. Но днес мисля, че това не е най-добрата категория за разбиране на хората. Как гласуват гейовете например? Какво мислят гейовете? Това са глупави въпроси. Гейовете не са монолитен блок. Това е същото като да питаш как гласуват жените. Това са ужасно неточни инструменти за разбиране на хората, които разделят обществото".

 

 

Статия, озаглавена “Може ли моето дете да бъде приятел с бели?” в “Ню Йорк Таймс”, подписана от университетски преподавател. Хроника в “Гардиън”, която уверява, че “пътищата, измислени за мъже, убиват жените". Според Дъглас Мъри това са някои от симптомите на новото колективно безумие - да виждаме света само през призмата на джендъра, сексуалността или расата. Завършил “Итън” и “Оксфорд”, явен гей, четиридесетгодишният Дъглас Мъри е медийната фигура на английския неоконсерватизъм. В книгата си “Странната смърт на Европа” (Death of Europe: Immigration, Identity, Islam, 2017 г.), той анализира ефекта на имиграцията. В “Безумието на тълпите: джендър, раса и идентичност” (The Madness of Crowds: Gender, Race and Identity, 2019 г.) той се насочва към манията по идентичността на левицата, успяла да наложи неясни понятия от социалните науки - “интерсекционизъм”, “бяла привилегия”, “токсична мъжественост”… - пред широката публика. Би било лесно да поставим Дъглас Мъри сред реакционерите, привърженици на “преди беше по-добре”. Но той не отрича огромния прогрес в сферата на равенството и е много близо до либералите, разтревожени от заблудите на “културната левица”, като Ричард Докинс, Стивън Пинкър или Джонатан Хайд. Интервю с Дъглас Мъри публикува “Поан”.

 

- Защо посветихте цяла книга на днешната мания по “джендъра, расата и идентичността”?

 

- Защото е напът да се превърне в господстващата идеология на нашата епоха! Интерпретацията на света през призмата на групови идентичности и интерсекционизма* е може би най-силното идеологическо потвърждение за края на Студената война. Това обаче не се приема толкова сериозно, колкото е необходимо. То нахлува във всички области на нашето съществуване и дори разрушава човешки животи. Трябва да се постави под въпрос тази идеология, да се демаскира и демонтира. Защото тя е изпълнена с противоречия и никога няма да проработи. 

 

- Наистина ли разрушава човешки животи?

 

- О, да! Може да си мислим, че става дума за малцинство в университетския свят. Но фигура, като Нобеловият лауреат по биохомия Тим Хънт, загуби всичките си постове за 24 часа, защото една жена твърди, че е изрекъл сексистки думи на конференция в Южна Корея, а той се е шегувал. Докато се върне със самолет в Лондон, кариерата му беше разрушена. Това е краен случай, но той се случва все по-често. 

 

- Според вас обществото се “атомизира”, разглеждайки всичко през призмата на идентичността, с идеята, че полът или джендърът, етническата група или сексуалните предпочитания са това, което ни определя най-силно…

 

- Да, основният проблем е какъв е вашият пол, раса или сексуални предпочитания. Това е начин да се раздели обществото, което се разпределя на групи по интереси. Проблемът е, че това води до игра с нулев резултат: мъжете срещу жените, гейове срещу хетеросексуални, черни срещу бели и транссексуални срещу останалата част от света. Това вече предизвиква невероятни търкания и много нещастия. 

 

- Вие например сте хомосексуалист. Това сексуално предпочитание казва ли нещо важно за вас?

 

- Винаги съм мислел, че да бъдеш хомосексуалист е нещо неутрално от морална гледна точка. Това не е причина нито да се срамуваш, нито да се гордееш. Хомосексуалното движение се опита да превърна факта, че е гей в най-важното нещо в живота на един човек. Наистина имаше време, в което това беше важно, дори и само защото законът забраняваше този вид поведение. Но днес мисля, че това не е най-добрата категория за разбиране на хората. Как  гласуват гейовете например? Какво мислят гейовете? Това са глупави въпроси (смях). Гейовете не са монолитен блок. Това е същото като да питаш как гласуват жените. Това са ужасно неточни инструменти за разбиране на хората, които разделят обществото. 

 

- Учудвате се на бързината, с която се разпространи един нов речник - “бяла привилегия”, “ЛГТБК”, “токсична мъжественост”…

 

- Ако корените им водят до 60-те и 70-те г. на ХХ век, разпространението им сред широката публика стана само за едно десетилетие, започвайки от ниските слоеве в американските университети. Мисля, че когато икономиката е зле - както след кризата от 2008 г. - другите сектори също вярват зле. Имаше уязвимост за много лоши идеи. Сякаш колективната ни имунна система бе отслабнала. Цялата тази реторика, която се върти около неравенствата и социалната справедливост, е изражение на това. Това, което още повече влоши нещата, е, че много компании и правителства въпзприеха този жаргон, плащайки дължимото на боговете на епохата. Показвайки, че са обсебени от въпросите на джендъра или расата, те искаха да докажат, че са добри хора и отново може да им се има доверие. Това, което на английски се нарича woke capitalism (буден капитализъм), е една от най-невероятните тенденции на нашето време.

 

- Сред политиците също имаше впечатляващи промени. Елизабет Уорън, която до 1996 г. беше републиканка, написа в Туитър, че “черните, транссексуалните, цисджендърните** жени и небинарните хора” са “гръбначният стълб” на американската демокрация…

 

- Вижте скоростта, с която тази реторика се наложи в Демократическата партия в САЩ! Хилари Клинтън подкрепи закона за защита на брака, приет от съпруга ѝ през 1996 г., който възпрепятстваше гей браковете. Както писа в. “Вашингтон Пост”, тя “имаше възможност да влезе в историята на гей правата, но отказа”. Но през 2016 г., по време на кандидатирането си, ЛГБТ общността стана една от електоралните ѝ мишени. Елизабет Уорън, която без съмнение е фаворитката за номинацията на демократите за кандидат-президент и е много сериозен човек, сега представя “небинарните” като стълбове на демокрацията. Защо тази категория, за която никой не говореше довчера, става център на страната? 

 

- Какво беше влиянието на постмарксисткото есе “Хегемония и социалистическа стратегия” (Hégémonie et stratégie socialiste), публикувано през 1985 г. от белгийския философ Шантал Муф и аржентинския политолог Ернесто Лаклау?

 

- Повечето активисти на социалната справедливост смятат, че тя е средство светът да се движи напред, като същевременно е етичен. Но впечатляващото е това, че дори и мнозина да не познават основите на тази идеология, която стана доминираща, в корените ѝ има постмарксистки интерпретации. Муф и Лаклау теоретизираха необходимостта да се намерят нови политически класи от “експлоатирани”, защото пролетариатът винаги е изоставял марксистите на Запад. Така те се фокусираха върху нови групи, които трябва да бъдат защитени - жените и расовите или сексуални малцинства. Когато разчоплите тази идеология, често намирате много радикални корени. 

 

- Психологът от Харвард Стивън Пинкър обяснява, че живеем в най-толерантната и морално егалитарна епоха в историята. Но парадоксът е, че когато нещата вървят по-добре, ние сме по-чувствителни към прогреса, който трябва да се постигне…

 

- Често го констатирам, разговаряйки със студенти. Според тях светът им е невероятно опасен. Питам ги какво биха си помислили техните баби и дядовци за днешното положение, знаейки, както показа Стивън Пинкър, че нашето общество никога не е било толкова мирно. В The Coddling of the American Mind (Изнежването на американския ум - бел. пр.) Джонатан Хайд и Грег Лукианоф обясняват, че склонността към катастрофизъм е един от маркерите на нашата епоха. Казват ни, че живеем в “култура на изнасилване” (т.е. изнасилването не е санкционирано от закона) или че обществото е заплашено от фашизъм, докато самите ние сме израснали на места, където тези заплахи имат най-малък шанс да се случат. Мисля, че това явление се прокарва от интернет, който ни кара да живеем в постоянна близост с отрицателна информация. Налице е и фактът, че когато стигнат до това изключително ниво на сигурност и социален прогрес, някои хора не го понасят, защото са дрогирани с катастрофизъм, или просто им е скучно…

 

- Припомняте, че когато оперната певица Джеси Норман, която почина преди няколко седмици, пееше в “Тристан и Изолда” под диригентството на Херберт фон Караян, критиците се фокусираха върху гласа ѝ, а не върху цвета на кожата. Но днес дебатите се фокусират върху етническите характеристики на изпълнителя…

 

- В момента, в който изглежда сме успели да се абстрахираме от тези въпроси, има хора, които непрекъснато искат да ги поставят отново. През всички тези години, в които слушах Джеси Норман, не съм я смятал за черно сопрано, а за невероятен глас. Но когато тя почина, Би Би Си обясняваше още в първото изречение на некролога ѝ, че е била чернокожа певица, успяла да се наложи в белия свят на операта. Това е напълно неуважително расизиране на нейната кариера! 

 

Всичко в историята днес се разглежда през тази призма на раса или джендър. Списание The Atlantic дори стигна дотам през 2016 г. да се чуди дали “евреите са бели”! Антирасистите станаха толкова обсебени от расата, колкото и истинските расисти. Те виждат цвета на кожата като абсолютен проблем, който определя кой сте. Използването на термина “бял” като обида е толкова расистко, колкото и използването на “черен” по пейоративен начин. 

 

- Посвещавате една глава на транссексуалното движение. По какво се различава то от гей движението?

 

- Има философски проблем и практически проблем с транссексуалното движение. Във философски план, интерсекционизмът ни обяснява, че всички предразсъдъци са свързани. Ако се борите срещу расизма, трябва да се борите и срещу мъжкото господство, например. Но по принцип, транссексуалното движение се противопоставя на гей движението. Гей активистите приеха “Т”-то от съкращението “ЛГБТ”, без да се запитат какво означават наистина “Л”-то, “Б”-то и “Г”-то. 

 

В Тексас в момента се води съдебна битка заради едно седемгодишно дете, родено момче, но чиято майка обяснява, че е момиче, понеже на петгодишна вързаст харесало филма “Снежната кралица”. Извън факта, че е лудост, това е проблематично, защото това момче без съмнение ще порасне, превръщайки се в напълно щастлив хетеросексуален или може би хомосексуален човек. Преди просто се казваше, че това са “малко женствени момчета” или “мъжкарани” за момичетата, които можеха да растат, избирайки сексуалната ориентация, която им харесва. Но сега ни казват, че това са момичета, скрити в тялото на момче и обратното за момчета, скрити в тялото на момиче. 

 

Разговарял съм с млади мъже гейове, на които е било казано, че всъщност са жени и са били насърчени да започнат процес на преход с хормонално лечение. Списание The New Republic, което е ляво, публикува интервю с транссексуална, която обяснява, че да бъдеш жена се характеризира не с вагина, а с факта, че си приемник на желанието на другия. Повечето жени, които познавам, биха се противопоставили на това определение, и това е идея, срещу която всички феминистки са се борили. 

 

Странно е, че мнозина не осъзнават, че транссексуалното движение се противопоставя на борбата на феминистките срещу стереотипите! Което ме отвежда до второто ми възражение от практически порядък. Да експериментираш със сексуалността си е едно. Но да експериментираш, променяйки пола си, е фундаментална и тежка физическа промяна. В книгата си цитирам случая с млад мъж, който започнал този преход, приемайки естроген повече от година. Все още има гърди и се страхува, че е станал стерилен. Това е нещо, което трябва сериозно да проучим, а да не го смятаме за най-новата готина тенденция. Възрастните могат да правят каквото искат, но трябва да внимаваме за децата.

 

- Подчертавате противоречията между различни движения. След скандала #MeToo фактът, че един мъж докосва една жена в медиите се превърна в забранено поведение. Но известната телевизионна водеща лесбийка Елън Дедженерис е превърнала в свой специалитет флирта с гостите си. Наскоро помоли Дженифър Анистън да я целуне…

 

- През 2017 г. Елън Дедженерис публикува своя снимка с певицата Кейти Пери, на която се взира в гърдите ѝ, придружена от коментара: “Честит рожден ден, Кати Пери, време е да извадим големите балони”. Докато след #MeToo всеки мъж, който се държи с жените като с обект в медиите, рискува големи неприятности, Елън Дедженерис не беше длъжна да следва същите правила. 

 

Сексуалните норми се промениха с невероятна скорост. Отношенията мъже-жени днес може би преживяват период на свръхкорекция. Никой не отрича сексуалните злоупотреби в миналото, така както и расизма, и хомофобията. Но вместо да се придържат към равенството, някои искат да отидат по-далеч, казвайки, че мъжете трябва да бъдат пожертвани и наказани в името на предишните неравенства. Възхищавам се впрочем на Франция, където след #BalanceTonPorc, сто жени публикуваха обръщение, за да протестират срещу ексцесиите на това движение. В една англосаксонска страна няма да съберете и десет подписа.

 

- Друго противоречие според вас: докато гей движението искаше да покаже, че хомосексуалността произтича от биологията, което защитава впрочем изследовател като Жак Балтазар, куиър движението обяснява, че джендърът и сексуалността са социални конструкции…

 

- Използвам аналогия с “хардуер” и “софтуер”. От 90-те г. на ХХ век гей движението обяснява, че да бъдеш гей попада в областта на “хардуера”, т.е. на биологията, за да докаже, че това е нещо естествено. В същото време, докато преди да бъдеш мъж или жена беше чиста биология и следователно “хардуер”, вече ни казват, че да бъдеш жена е “софтуер”, т.е полът не е определен от хромозомите, а е в областта на “перформативността”. Това противоречие е една от причините за настоящето голямо объркване. Припомням, че научно хомосексуалността остава до голяма степен мистериозна. Нека спрем да се преструваме, че знаем всичко по тази тема, както и за отношенията между мъжете и жените. 

 

- Какви лекарства препоръчвате за това, което наричате “безумие на тълпите”?

 

- Съветвам младите хора да спрат да гледат на всичко през призмата на потисничеството. Виждането на потисничество и жертви навсякъде няма да ги направи по-щастливи. Проучванията показаха например, че мъжете гей и жените лесбийки печелят повече, отколкото хетеросексуалните, като една от причините е, че повечето от тях нямат деца. Трябва ли хетеросексуалните да се оплакват от дискриминация в заплатите? Най-блестящите умове на едно поколение би трябвало да се посветят на нещо по-важно от тези войни на идентичности, които  ще ги направят по-тъжни. 

 

Живеем в изключителен момент от историята, в който човек, който е наистина интелигентен, във всяка част на света, в която има интернет връзка, може да има достъп до невероятни познания! Също така съветвам хората винаги да правят сравнения. Когато ни казват, че нашите западни общества са чудовищно расистки, сексистки и хомофобски, аз ги карам да направят сравнение с други общества днес или в миналото. 

 

- Консервативната десница във Франция продължава да се бори срещу гей браковете или медицински асистираната репродукция, противно на общественото мнение. Какво мислите за това?

 

- Френската консервативна десница е пропита с католицизъм и религия, много повече, отколкото във Великобритания или Германия. Нека всяко движение води битките, които смята за справедливи, но понякога тези битки наистина са трудно разбираеми… 

 

- Изобличавате една левица, обсебена от въпросите на идентичността, припомняйки например, че гейовете в никакъв случай не са хомогенна група. Но не страда ли и десницата от същите злини, противопоставяйки една предполагаема бяла и християнска идентичност на “мюсюлманите”, които също не са хомогенен блок?

 

- Играта на идентичността наистина може да се играе от двете страни. Затова призовавам хората да излязат от нея. Политиките на левицата, основани на расовата идентичност, автоматично ще провокират и съживят политики на идентичността на десницата. Ние сме в началото на това контра-движение. По същия начин, повечето хора са хетеросексулна - слава Богу за възпроизводството на нашия вид -, и на мнозина им дойде до гуша от днешните ексцесии. Тук също се наблюдава връщане на маскулинистката тояга при мъжете, което рискува да доведе до отстъпление от правата на жените. 

 

- Рецензиите за книгата ви бяха положителни, дори в либерален всекидневник като “Файненшъл Таймс”. Само левият “Гардиън” ви упрекна, че сте “сляп за потисничеството”…

 

- “Гардиън” е сляп за своето потисничество към мен (смях). Никога не съм казвал, че сме постигнали нирвана като общество. Но когато има несправедливост в сферата на равенството, можете да я разрешите политически, като мобилизирате мнозинство от хора. Да вземем случая с лишаването от свобода на чернокожи в САЩ. Това е сериозен проблем! Но най-лошият начин да се разреши, е да се твърди, че всеки, който е бял, е расист и трябва да се свали системата. Първо, това няма да се случи; после, това е невярно твърдение, и накрая, само ще влоши нещата. Във време, когато расистките закони все още присъстваха в законодателството на американските щати, Мартин Лутър Кинг и движението за граждански права се обърнаха към цялата нация, като показаха, че справедливостта е неразделно свързана с техните искания. Но днешната мания по идентичността се опитва да превърне цяла етническа група - белите - във виновник, а друга група - чернокожите - в добродетелна цялост с характеристики, за които въпросните хора не могат нищо да кажат. 

 

* Интерсекционизмът е понятие за пресичането на различни типове дискриминация. Според него различните форми на неравенство или потисничество не съществуват поотделно, а взаимно се допълват и конструират (бел. ред).

** Понятието цисджендър обозначава хората, чието чувство за собствения им пол съответства на биологичния им пол (бел. ред.)

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Helleborus

    02 Дек 2019 10:44ч.

    Щастливите семейства са еднакво щастливи, а нещастните са нещастни по своему, казват хората. Не се сещам за по-подходящ пример и за идентичността. Понеже обикновено всяко едно същество, когато открие себе си, това е точно определена идентичност. Ако си котка ще ловиш мишки, ако си къртица ще копаеш земята и т.н., т.е. открилите идентичността си са открили сходни принципи. Но ако котката не гони мишки и къртицата не копае, има много възможности как те вече могат да живеят като не-котка и не-къртица. Същото е и при хората, откриването на идентичността е положителен процес на развитие, при който, в опита си да види къде е най-добър и полезен за обществото, човек открива какво му е вложено. Част от идентичността е и родовата принадлежност, понеже мисиите и предназначенията са дадени и индивидуално и родово (както на дванайсетте израилеви племена съответстваха различни общи родови предопределения). От друга страна, когато човек е объркан, като например хората с извратено сексуално поведение и с неуважение към естествения ред, те може да бъдат сбъркани по безкрайно много начини. Когато напуснеш правилната пътека, възможностите за изгубване и лутане са наистина много. В идеологически план води до такъв безбрежен батак, в който дори на изследователи не препоръчвам да се потапят. Това, което чета е ужасяващо и ми настръхват косите само като предположа колко нещастни млади и невинни хора потъват там. Най-голямото престъпление е, че тези бълнувания са ги минали за наука и както е споделил автора, най-страшно става в американските университети - ето защо либералите не либерализират образованието! Когато религията беше отхвърлена и изличена от учебниците (за да се върне християнска Европа към предхристиянска езическа Гърция с гръцкия модел „светски“ школи), те се напълниха с антирелигия, което все още НЕ е наука. Никакви емпирични данни и лабораторни опити не са нужни, нито пък акъл, за да пишеш учебници с една цел - сто процентово отрицание на всички постулати на християнството! Ако смяташ, че една дреха е въображаема и фалшива, как същата става истинска, като я обърнеш с хастара нагоре? Нямаме „светска“ в смисъл на неутрална към идеологии държава и наука, а доминирана от нова религия, паразитираща върху старата, под формата на антирелигия, занимаваща се единствено да отрича и обръща наобратно ВСИЧКО, което религията е постановила. Разбира се, освен Христос и Антихрист в нашият свят няма какво друго да се намери, но това някои още не го проумяват, макар животът да го доказва. Ако се върнем към идентичността, има два вида идентичности, намерена и сбъркана. Сбърканата е сляпо копиране и подражание на имитации и моди, без човекът да достигне до своето естествено предназначение. Една от водещите характеристики на сбърканата идентичност е, че сбърканият не е с нищо полезен на никой. Човекът с истинска идентичност борави и с расите и с различията, но го прави просветено, чрез божествения разум, защото ние сме създадени различни (полово или расово). Докато сбърканият човек не разграничава добрата от лошата употреба, нито на тялото си, нито на расите, нито на половете, затова му изглежда по-лесно да ги отрече.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Санчо

    02 Дек 2019 10:49ч.

    Това, което джендърите не могат да простят на нормалните хора е способността на последните да имат семейства. В семейството са възможни отношения и чувства, които далеч надхвърлят отношенията и чувствата основани само върху секса. Едно семейство на гейове или лесбийки е само карикатура на нормалното семейство, в което детето може да се радва както на баща, така и на майка. Затова политиките на идентичност са насочени на първо място срещу християнското семейство. Доколкото зараждането и развитието на човешкото общество е неразривно свързано на първо място с кръвната връзка, всички тези модерни теории водят към отричането й и към дехуманизиция. Попарата ще я сърбаме накрая.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    02 Дек 2019 11:25ч.

    Благодаря за това интересно интервю!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • какво разбрахме

    02 Дек 2019 12:07ч.

    ПРОТОКОЛИТЕ НА СИОНИСТИТЕ, И ПЛАНЪТ ДЪЛЕС, НЕ Е ДОКАЗАНО - ЧЕ СА ФАЛШИВИ. Алън Дълес е доказвал, че протоколите са фалшиви. Фалшиви са мненията и "доказателствата" за фалшивост на протоколите планът дълес. Животът също показва и доказва, масоните са още на власт, сорос, НПОта, експерти на хранилка, ... И Библията била фалшива, изплагиатствана, казват атеистите. И едните и другите, не доказват ясно кой и защо, какво ТОЧНО е преписъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СПЕЦНАЗ

    02 Дек 2019 12:08ч.

    Цялата джендърска идеология е фоусирана към унищожаване на традиционното семейство и традиционните устои на християнството!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • банан

    02 Дек 2019 12:09ч.

    И евтаназия ще има, и латинска азбука, и левски терорист, 99,99% атеисти.. въпрос на време е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Eisblock

    02 Дек 2019 12:21ч.

    Интересен опус, благодарности на "Гласове"!... И така: - Освен погнуса изпитвам още цяла палитра генерирани чувства от това четиво. И основният лайтмотив в заключението след прочита е въпросът: - Заслужава ли една така изчанчена "цивилизация" като Западната, но не на белият човек като такъв - подчертавам, да продължава да СЪЩЕСТВУВА за да пълни земята с миязмите и заразата на саморазрушението? Къде е сбъркала и основното е, дали всичките тези перфектни идотщини и празни разсъждения на ПРАЗНИ хора духом , презадоволени използвачи, паразити и кретени, се самозараждат някак си заради генетични дефекти из платките в междуушията или обаче, изкусно се дирижират и направляват, подсигурени в хранителна среда от някаква конспиративна шайка Престъпници?! ... /следва/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    02 Дек 2019 12:49ч.

    Човек е такъв за какъвто той се мисли. Изключвам тези с психически отклонения. Така или иначе хората приеха че гейовете могат да бъдат различни и че те не носят вина за своята различност. Те получиха свобода да общуват със себеподобни, да не се крият от околните и въобще никой за нищо не ги закача. В замяна на получената толерантност, гей обществото отвърна с терор над тези които не са и не искат децата им да са педераси и лезбийки. Най-доброто определение за демокрация е: демократично общество е това общество в което правата на някакво малцинство не нарушават правата на мнозинството. Но на такова нарушаване сме свидетели всеки ден, свръх права на мигранти, цигани, джендъри, негритос.... Системното нарушаването на това фундаментално правило неминуемо ще доведе до сблъсък от който може да се роди чудовище. Ако това не е крайната цел, де!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мъжете и жените

    02 Дек 2019 13:12ч.

    са абсолютно равни пред Бога, пред закона и пред работодателя. За равна работа с мъжете, те трябва да получават равна заплата, а ако жените работят повече - да получават повече. Но в семейството отношенията между мъжа и жената се поляризират. Зависи кой прави волевите действия и кой ги оценява. Ако мъжът оценява жената, когато са двама , а жената прави волевите действия, то семейството е патриархално. Ако мъжът прави волевите действия, а жената им реагира, или ги оценява - семейството е матриархат. Най добро семейство в сегашното диамантено общество е патриархалното. Но не младите да се закачат и целуват по улиците, а семейството трябва да се създаде, като бащата и майката трябва да поискат момичето от родителите му. Младите може да се срещат, но трябва да се върнат времената, когато бащите и майките са давали момичето на момчето. А сега живеят без брак, правят деца и са уж на семейни начала. Всичко това са глупости, защото през социализма се забрани устойчивият църковния брак и се замени с граждански брак А с падането на социализма и гражданския брак не се уважава. Затова сега трябва да има и граждански и църковен брак. Пред бога и пред държавата. но това положение, което е сега трябва да се промени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Манифест от 1848 г

    02 Дек 2019 16:58ч.

    Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие развитието на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в прости търговски артикули и работни инструменти. Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените — крещи ни в хор цялата буржоазия. Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията за производство трябва да се използват общо, и, естествено, мисли, че и участта на жените ще бъде такава. Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство. Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа по повод мнимата официална общност на жените на комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените, тя почти винаги е съществувала. Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници — за официалната проституция и да не говорим, — намират особено голямо удоволствие в това, взаимно да съблазняват съпругите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    02 Дек 2019 17:01ч.

    Защо котките и кучетата имат повече права. Това е като конституцията на САЩ която дава права, но робите са с права на добитък. ДА, ВЪПРОС НА ВРЕМЕ Е ВСИЧКИ ЖИВОТНИ ДА СЕ ЗАЧИТАТ И ДА СЕ СПРЕ МЕСОЯДСТВОТО. Отначало жените не са гласували. В Лос Анджелис премахнаха паметника на Христофор Колумб, тъй като според местния общински съвет мореплавателят от Генуа бил отговорен за най-големия геноцид. Буржоазният елит иска малко демокрация и свободи, колкото да им е удобно. Но това ще доведе до 100% демокрация и свободи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво

    02 Дек 2019 17:04ч.

    "Парите говорят" Докладът твърди, че по-висок процент мъже с по-ниски доходи остават сексуално неопитни в сравнение с жените. Въпреки че дискусията около причинно-следствените връзки става много сложна, когато се разглежда въпросът кой придобива сексуален опит и кой остава девствен, се вижда, че хетеросексуалната неопитност поне частично е социално-икономически въпрос за мъжете или просто казано, парите говорят, коментира Сайръс Газнави, водещ автор на изследването.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • православието

    02 Дек 2019 17:07ч.

    Православието без социализмът, е добро, и преди 4 години: Първият гей брак в Гърция вече е факт. С това се похвали в социалната мрежа „Туитър” кметът на Атина Георгиос Каминис. Атинският кмет лично е извършил узаконяване на брака. Прощъпулника направиха 66-годишен лекар и 60-годишен адвокат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • папата

    02 Дек 2019 17:11ч.

    Гърците предпочитат граждански брак пред църковен. https://btvnovinite.bg/svetut/garcite-predpochitat-grazhdanski-brak-pred-religiozna-ceremonija.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • роми те

    02 Дек 2019 17:19ч.

    Около 25% от българите над 20 години предпочитат да живеят сами, а 54% живеят в брачно съжителство. Вдовиците или вдовците са около 12 на сто спрямо пълнолетните българи. В развод живеят около 7% от българите. Това сочат данни на Евростат за периода 2011-2013 г., предаде БТА. Най-висок процент самотни хора има в Швеция – там те са над 37 на сто. Ирландия е с 36%, а Словения - с 35%. Бракът е предпочитана форма на съжителство в Малта, както и в Кипър – 65 на сто, Гърция с 63%, Полша и Румъния са с до 62%. Най-нисък брой бракове отчитат България и Словения – едва 3 брака на 1000 души. Други страни с подобни резултати са Португалия, Люксембург и Италия. В другата крайност са страни като Литва – 6,9 брака на 1000 души, Кипър и Малта – по 6 брака на 1000 жители. В съжителство без брак живеят 18% от швейцарците. Следва я Естония с 16 процента, Франция, Дания и Финландия - по 14 на сто и др. Тази форма на съжителство най-малко е предпочитана в Гърция - едва 1,7 от двойките там живеят по този начин, Полша - 2 на сто, Малта - 2,5 на сто и Хърватия - 2,9 на сто. По този показател България е до страни като Австрия, Унгария, Латвия и Испания, където около 8 на сто от двойките предпочитат съжителство без брак. Според европейската статистика средната възраст за сключване на първи брак в страните на ЕС е около 30 години. Най-късно се решават да го направят мъжете в Швеция - на 35 години, също и в Дания, Испания и Италия - всички на около 34 години. През посочения период над 2 милиона двойки в ЕС са сключили бракове. Разводите са почти 1 милион, което прави един развод на два брака, отчита анализът на Евростат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дали

    02 Дек 2019 17:22ч.

    Маркс накарал хиляда години преди 200 години, кметовете на общините в теокрациите, да спят първата нощ с всяка булка. Капитализмът сега, пак Маркс виновен:"Парите говорят" Докладът твърди, че по-висок процент мъже с по-ниски доходи остават сексуално неопитни в сравнение с жените. Въпреки че дискусията около причинно-следствените връзки става много сложна, когато се разглежда въпросът кой придобива сексуален опит и кой остава девствен, се вижда, че хетеросексуалната неопитност поне частично е социално-икономически въпрос за мъжете или просто казано, парите говорят, коментира Сайръс Газнави, водещ автор на изследването.В изcлeдвaнeтo ca взeли учacтиe нaд 11 хиляди души. Oт нeгo cтaнaлo виднo, чe прeз 1992 гoдинa прoцeнтът нa жeнитe, кoитo ca нямaли ceкcуaлeн кoнтaкт нa възрacт 18-39 гoдини, e бил 21,7 прoцeнтa, a при мъжeтe - 20 прoцeнтa. Тeхният брoй ce e увeличил в нaши дни рecпeктивнo нa 24,6 и 25,8 нa cтo. Брoят нa дeвcтвeнитe хoрa e cкoчил и в групaтa нa нaд 30-гoдишнитe. Cпeциaлиcтитe cтигнaли дo извoдa, чe нaй-чecтo дeвcтвeнocттa cи губят пo-бoгaтитe и пo-бeднитe момичета. ПАК ПАРИ, много бедно момиче се продава от глад, на богат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАРИ ПАРИ

    02 Дек 2019 18:02ч.

    Що порно филми и канали направиха марксистите през социализмът. А капитализмът всяка вечер ни кара да се каем, да спим само брачно и да не ползваме презерватив - сексът не за удоволствие казва църквата - за поколение. Забравих, че комунистите измислиха хапчетата антибебе, и презервативите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    03 Дек 2019 11:19ч.

    02.12.2019 в 13:12 АБВ, пак си забъркал диамантени бъркотии. Хората не са равни пред Бога, Бог гледа на сърце индивидуално в сърцето на всеки и дори хора, които полагат сходни усилия, не са съвсем еднакви, защото изначално им е дадена различна същност. Т.е. те не са предназначени да бъдат равни или еднакви, а всеки човек действа в определени рамки, в които е поставен, като насаждения от различни видове, които при това са посадени и в различни условия на различни географски ширини и дължини, и на различна надморска височина. Целта е да съставляват заедно един многообразен свят, оставайки си различни, с различен растеж и употреба, от различен вид. Идеята и при хората не е да се мерим помежду си, защото реално ние не можем да изравним неравенство с толкова разлики и неизвестни, затова е нужно отново доверие, че всеки в крайна сметка ще бъде съден справедливо от Онзи, Който съди справедливо и толкова. Човешката идея за равенство има този огромен недостатък, че включва и абсурдната идея за еднаквост, че половете, расите, етносите не съществуват, че съществата са напълно идентични, обаче това изобщо не е вярно. Отношението на Бог към всеки не е еднакво, а то е справедливо, така ако хората искат да бъдат справедливи, те не могат да третират всички еднакво. Подравняването и справедливостта са несъвместими. Поради това комунизмът е зло.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Толкова много думи

    03 Дек 2019 18:10ч.

    И накрая една гарантирана омраза> Покой за никого.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лош комунизъм

    03 Дек 2019 19:19ч.

    Схизмата на Българската православна църква е отлъчване от страна на православен събор, свикан от Цариградската патриаршия, извършено на 16 септември 1872 г., което продължава до 22 февруари 1945 г., когато с обратен акт Българската екзархия е призната за автокефална.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus, говориш и пишеш,

    03 Дек 2019 20:16ч.

    сякаш си говорител на Бог. Аз ще ти кажа, че всеки човек е обиталище на четири единния Бог, или на Бог с четири лица и сам е Бог, като излъчва сила, и от дълбините на мозъка му идва четвъртото лице на Бог - Бог Слово, или Библията. В Евангелието от Йоан пише: " В началото бе Словото и нищо не стана без Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе БОГ". Така, че четвъртото лице на Бог е Бог Слово. А в обществото има четири основни елемента: църква, държава, Икономическо общество и бит и семейство. Зад всеки от този елемент трябва да стои лице на Бог. Зад държавата - Бог Отец, зад църквата - Бог Слово, зад Икономическото общество - Святия Дух и зад бита и семейството - Исус Христос. Те трябва да дават отношенията, базата , съзнанието, манталитета, културата на тези елементи и на нацията. Ролята на църквата е да дава отношенията, културата и другите неща на всяка нация. Близо 1700 години има откак е създадена православната църква от Светите отци на църквата, които са били човеци и в тях не е било лице на Бог, както Святия Дух в Апостолите. Така, че тези Свети Отци са привели църквата, като държавна църква и религия за източната Римска империя - Византия. И са написали Светото предание, за да станат и те феодали. но това е лицемерна църква. Първоначалните християнски комуни, където хората са били задружни и сплотени и добри и човечни, по времето на живите Апостоли е била истинската християнска църква Понеже и в мен и в теб е четири единния Бог, както е във всички хора, аз мога да дам друго лице на църквата, което е от Бог в мен. И го правя, като гледам четирите елемента на обществото - църква, държава, Икономическо общество и бит и семейство и търсех четири лица на Бог и ги намерих, като четвърто лице на Бог е Бог Слово. Протестантите проповядват само по Библията, но те казват че проповядват по Писанията. А аз вместо за Писания, говоря за Бог Слово. Но ти Helleborus не си реформатор и нямаш нови идеи за църквата. А вече има 2000 години след Христос и е крайно време да има Реформация и при православието и при католицизма, за да се създаде нова модерна църква и ново модерно общество. А това вече става и светът се обърна на 180 градуса, Заради промяната на броя на лицата на Бог, от три на четири лица.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желязко Желев

    04 Дек 2019 13:42ч.

    Брат #1,Брат#2.Звучи ли Ви познато?Брат#1 е Пол Пот.Избил милиони, кхмерски диктатор и възпитаник на Сорбоната.ЕДИНСТВЕНИЯ човек успял реално да унищожи института на семейството.Въпреки тоталните безумия е подкрепян от редица ДЪРЖАВИ.Нататък разсъждавайте сами.Моите разсждения са еднозначни по въпроса,но няма да ги натрапвам.Необяснимо за мен е как паралела не се прави, а е очевиден.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един

    08 Дек 2019 14:42ч.

    Ударите са насочени, със страшна наглост, безпардоност и цинизъм, към разбиване на най-здравата клетка на сегашното общество, СЕМЕЙСТВОТО???? Смъртоносни удари!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи