Дъглас Мъри: Италия ще бъде тест за мигрантите

Британският журналист и писател  Дъглас Мъри е автор на бестселъра “Странната смърт на Европа”, в която, опирайки се на многобройни изследвания и документи, показва трагичния и очевиден провал на мултикултурализма, от Лампедуза до Малмьо.

“Повечето европейски медии и много политици използват думите “мигранти” и “бежанци” като взаимозаменяеми. Те говорят например за кризата с “бежанците” през 2015 г., докато тези събития всъщност бяха “мигрантска” криза. Разбира се, в това число имаше бежанци. Но данните на ЕС, предоставени от агенция Фронтекс, показват, че по-голяма част от хората, пристигнали през 2015 г. (поне 60 на сто), не са имали по-голямо право, отколкото всеки друг в останалата част на света, да бъдат в Европа. За свое удобство повечето политици не си правят труда да разграничат двете неща. Или го правят на думи, но не и в действията си. А повечето медии - или защото правят кампания, или защото са мързеливи - са много щастливи да въведат читателите и зрителите си в заблуда”, обяснява Дъглас Мъри в интервю за “Фигаро”.

Според него онези, които най-много бъркат икономическите мигранти и бежанците, са привържениците на “отворените граници”, в частност НПО и журналисти, които обичат да се представят за големи хуманитаристи, но чакат друг да плати сметката. 

“Те се опитаха да представят всички, които пристигат в Европа, като отчаяни хора, търсещи убежище. Човек, който бяга от сирийската гражданска война обаче, не е в същото положение като онзи, който идва от Африка на юг от Сахара и се опитва да подобри стандарта си на живот. Със сигурност икономическата оскъдица е ужасна. Но не е същото нещо като бягството от етническо прочистване. Уподобяването им е дългосрочно бедствие. Защото всички проучвания сочат, че европейците са много благосклонни към хората, които наистина търсят убежище. Смесването им с икономическите мигранти, с оглед на хипотетични политически облаги в краткосрочен план, бързо ще доведе до рязък спад в съпричастността на европейците към всички, включително към най-онеправданите”, изтъква британският писател. 

По думите му, има една мрачна истина. “Тя е, че Европа не може да приеме всички, които наистина търсят убежище в света. Бихме могли да приемем всички сирийци, които живеят в бежански лагери в Ливан, Йордания и Турция.Не го правим, защото предпочитаме да не идват. Но кой политик би се осмелил да отбележи, че ние, съвсем основателно, бихме предпочели сирийците да останат близо до своята страна и да не идват в Европа? Такова лицемерие има във всичко това. Вижте споразумението, което сключихме с Турция. Плащаме огромен подкуп на халиф Ердоган. А в замяна той държи пушка, опряна в главата на Европа”, категоричен е Дъглас Мъри.

“Вече попитах един привърженик на Ангела Меркел защо Германия не е приела повече мигранти директно от лагерите в Гърция и другаде. Ако толкова вярват в своята политика, защо не го направят? Отговорът му бе, че потокът от хора се е забавил и не е нужно да го правят. Всъщност той се забави заради огромния германския чек. Защо се лъжем по този въпрос? Политиката ни през последните години не беше нито планирана, нито справедлива: тя беше случайна и хаотична и от нея се възползваха неколкократно тези, които нарушават закона, а не онези, които чакат на опашката. Наказахме тези, които следват правилата, и възнаградихме онези, които не го направиха”, изтъква  още Дъглас Мъри пред “Фигаро”.

“Независимо дали ни харесва или не, Италия ще бъде тест. Матео Салвини се зае да върне половин милион души, които се намират незаконно в Италия. Късмет! Но мисля, че това ще се окаже невъзможно. Световната преса ще следи всички детайли. Всяка злополучна сцена ще бъде излъчена по телевизиите на петте континента. Хората ще кажат, че италианците се държат като нацисти. Международният натиск ще расте. Всеки един ще бъде склонен да се върне към днешното катастрофално статукво. За да успее Салвини да се справи с това хуманно, не само европейските медии, но и европейските граждани трябва да се държат отговорно и честно”, изтъква  британският автор.

Според него стои и въпросът дали даването на убежище трябва да е за постоянно. Дъглас Мъри смята, че трябва да има дебат по този въпрос. 

“В Швеция все още има много хора, пристигнали през 90-те г., бягайки от гражданската война в бивша Югославия, в търсене на убежище. Вече повече от две десетилетия в родната им страна има мир и ми се струва уместен въпросът какво правят все още в Швеция. Като цяло, всички ние в Европа ще чакаме положението да се влоши, преструвайки се, че всичко е наред и опитвайки се да заглушим всеки, който казва обратното. В един момент няма да можем да се преструваме повече. И ще се паникьосаме”, заключава Дъглас Мъри.

Свързани статии: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/dyglas-myri-nikoj-ne-e-dal-pravo-na-npo-ta-da-reshavat-bydeshteto-na-evropa

Превод от френски: Галя Дачкова