- 10 Sep 2020
- 77
- 24
Дянков е политически маргинал, лесен за шамаросване гастрольор на българската политическа сцена. Президентът се изкуши да покаже мощ, като стовари върху нещастния финансист цялото лукавство на своята администрация. Левицата в лицето на Първанов наби десницата в лицето на Дянков. На този етап символично, това каза д-р Николай Михайлов пред в. Новините днес. И още: Дясното на Борисов и лявото на Първанов са феномени на политическа деградация, а не ново начало. Няма в тази работа Европа, а Балкански полуостров. Мръсната игра деморализира и натрупва омерзение. Първанов ще спечели от процедура за предсрочно отстраняване. Трябва да оставят стенограмата му при впечатлението за подлост на постъпката, без да правят опит да я превръщат в мотив за импийчмънт, защото това е невъзможно. Тези, които ще настояват за предсрочно отстраняване, ще работят за Първанов. Ако това е Костов, ще го прави съзнателно.
<p><strong>Формалният повод за избухването на скандала между Дянков и Първанов бе изявлението на финансовия министър, че „Първанов не е млад милионер“. Защо президентът този път реагира така остро?</strong><br /><br />Намекът на Дянков, че Първанов не е млад, но може и да е милиардер, е нещо средно между несръчна шега и политическа глупост. Не вярвам това да е комплот. Дянков е художествено завършен чиновник от Световната банка, природно протоколиран да се държи уставно и да чака периодични повишения. Борисов му действа развращаващо обаче. Чувства се длъжен да бъде „варварин”, безцеремонен мъж с бицепс на езика (Комарницки). Склонността му да имитира Борисов го превръща в рецидивист на неуместни остроумия. Произведе шедьоври на лошия вкус. Тази публична неадекватност, комбинирана със славата му на фанатично стиснат финансов министър, го прави удобна мишена за атакуване на управлението. Дянков е политически маргинал, лесен за шамаросване гастрольор на българската политическа сцена. Президентът се изкуши да покаже мощ, като стовари върху нещастния финансист цялото лукавство на своята администрация. Левицата в лицето на Първанов наби десницата в лицето на Дянков. На този етап символично. <br /> <br /><strong>Какво има на втори план в този скандал?</strong></p>
<p>Първанов нанесе удар в стила на опозиционен лидер, на богатир на лявата идея. С бухалка и подслушвателно устройство. Класически подход. На втори план са корпоративните интереси, АЕЦ "Белене", политиката и геополитиката. <br /> <br /><strong>Ще има ли победител, или и двете страни ще загубят?<br /></strong><br />Чу се, че президентският екип, предприел покушението срещу Дянков, е празнувал резултата в "Син Сити". Ако това е вярно, веселието ми се струва прибързано. Оттук нататък ще инкасират щети, нека имат търпение да ги дочакат. Акцията е реализирана като активно мероприятие и издава умора на Първанов да изобразява президент на всички българи. Нещо повече и по-лошо – операцията „Стенограма” превръща подозрението за склонност на президента да действа отмъстително и даже подло в добре обосновано убеждение. Дянков е превърнат в жертва, в бито от хулигани момче. Това ще му събере известни симпатии от нещо подобно на състрадание. Това, което показа Първанов, не е сила, а насилие. Свидетели сме на неомутренска вълна, на реабилитация на директното действие и активните мероприятия. Дясното на Борисов и лявото на Първанов са феномени на политическа деградация, а не ново начало. Няма в тази работа Европа, а Балкански полуостров. Мръсната игра деморализира и натрупва омерзение. Първанов ще спечели от процедура за предсрочно отстраняване. Трябва да оставят стенограмата му при впечатлението за подлост на постъпката, без да правят опит да я превръщат в мотив за импийчмънт, защото това е невъзможно. Тези, които ще настояват за предсрочно отстраняване, ще работят за Първанов. Ако това е Костов, ще го прави съзнателно. <br /><br /><strong>Колко сериозен и дълбок е според вас сблъсъкът между Първанов и Борисов и какво може да е развитието му?<br /></strong></p>
<p>Изглежда, че политическата поляризация оттук нататък ще бъде олицетворявана от тези двама души. Станишев е дисквалифициран като опозиционен лидер. Сблъсъкът между президента и премиера залепва Костов за Борисов и прави неговата макиавелистка игра на „управляваща опозиция” невъзможно упражнение. Така до президентските избори. Но тъй като в българската политика всичко е по възхитителен начин безпринципно, не бива да се изключва и нов прилив на национално отговорно уважение между Първанов и Борисов. В перспективата на президентските избори Борисов няма интерес от изтощаващ сблъсък, но затова пък Първанов няма шанс извън този сблъсък. След тази стенограма Първанов е лидер на национал-популистката левица със всички следствия, произтичащи от това патетично обстоятелство.</p>
<p><strong>Възможно ли е скандалът да се окаже начало на битката за наследник на Първанов, в която е възможно да участва и самият Борисов? </strong><br /><br />Всичко зависи от развитието на кризата и от адекватността на управлението. Ако положението се влоши до социални напрежения, номинацията на Борисов ще се изтълкува като бягство. Ако Цветанов стане президент, в края на това управление Първанов ще има на мушката един отслабен, може би пародиен Борисов. Първанов ще развие мощна лявопопулистка реторика на ревизор на прехода и архитект на лявата държава. Ще иска да чете икономическите досиета на Костов, а Костов ще го нарича Гоце. Борисов отново ще бъде човекът от подземието, този път обогатен с управленски провал, ако ще има провал. Ще играят на ангели и демони на гърба на амортизираната публика. Меглена Кунева ще изобразява европейска фея между персонажи на Кустурица. Населението ще се утешава с българското оперно чудо.</p>
<p><em><strong>С д-р Николай Михайлов разговаря Павлина Живкова </strong></em></p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Новините днес<strong>"<br /></strong></em></p>
