Д-р Георги Христов* за здравното осигуряване през 2010г.

<p><strong>Какъв е размерът на здравната вноска през 2010 г. и как се разпределя тя между работодател и работник?</strong></p> <p>Минималният здравноосигурителен доход е 420 лв., размерът на здравната вноска е 8%, а разпределението между работодателя и работника е в съотношение 60 на 40%. Тоест 20,16 лв./13,44 лв. при минимален здравноосигурителен доход.</p> <p><strong>Как стои въпросът при самоосигуряващите се лица?</strong></p> <p>Новото е, че самоосигуряващите се трябва да подадат еднократно декларация. Формулярът се взема от Националната агенция за приходите (или от интернет сайта на НАП). Всъщност тези декларации удостоверяват от кога започват задълженията на съответното лице. Дори да се погасят задълженията към задължителната здравноосигурителна система, ако не бъде внесена едновременно и декларацията, лицето подлежи на глоби. А месечната вноска е 16,80 лв, която трябва да се плати до 10-о число. Това са 4% от минималния здравноосигурителен доход. Останалите 4% се доплащат в края на годината при изравнителните вноски. За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя, когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете. Осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход след намаляването му с разходите за дейността независимо от размера на полученото възнаграждение.</p> <p><strong>Кога се прекъсват здравноосигурителните права?</strong></p> <p>Ако човек не плати здравноосигурителните си вноски за повече от три месеца в рамките на една година, е с прекъснати здравноосигурителни права. Това се отнася за периода отсега натататък. За отминалия период човек е с прекъснати права, ако за последните 36 месеца не са платени 3 и повече вноски. Ако лицето е безработно, по закон следва да се обърне към бюрата по труда. Когато е регистрирано там, здравноосигурителните му вноски се поемат от републиканския бюджет.</p> <p><strong>Как се възстановяват здравноосигурителните права? </strong></p> <p>Трябва да се внесе цялата сума за последните 36 месеца. Ако става въпрос за безработен, общата сума към настоящия момент е около 350 лв. На сайта на НАП има подробности и таблица за изчисляване на всеки отделен случай, вкл. на лихвите. Това е при условие че лицето не е плащало изобщо здравни осигуровки през този период. Иначе заплаща само за тези месеци, за които не е внесло здравноосигурителни вноски.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Това справедливо ли е? По-високите вноски и новите изисквания не са ли заради намаления бюджет? И къде са гаранциите, че здравните вноски всъщност отиват именно за здравно осигуряване?</strong></p> <p>Този въпрос има няколко измерения. Ако приемем, че нашето общество и държава функционират нормално, бих отговорил, че е справедливо! Даже бих допълнил, че ако има несправедливост, тя е към тези, които са си плащали коректно през всичките тези 10 години. Защото здравноосигурителната ни система е солидарна &ndash; т.е. взима се от всички, а ползва този, който има нужда. Такава е концепцията. Несправедливо е дори това, че на некоректните платци се позволява да си възстановят правата, плащайки САМО за 3 години, докато други са плащали вноските коректно през всичките 10 години и имат същите права. Разбира се, имам предвид тези, които са имали финансова възможност да си плащат здравноосигурителните вноски, но не са го правили. Това е едната гледна точка. Но има и друга: отдавнашна наша теза (на СРБЗ), която от прекия си опит напълно споделям, е, че здравната ни система в момента е &ldquo;каца без дъно&rdquo;. Огромно количество обществени пари изтичат не по предназначение &ndash; т.нар. &ldquo;източване&rdquo; на здравната каса. Увеличаването на здравните вноски без реформиране на системата ще доведе само до по-голямо крадене на обществен ресурс. Така че в крайна сметка отговорът на този въпрос е: &bdquo;Да &ndash; справедливо е, ако системата се реформира по начин, който гарантира, че приходите от тези вноски ще бъдат изразходвани единствено и само за РЕАЛНИ медицински дейности! Нещо, което засега не се случва! Дори, напротив &ndash; става по-зле!</p> <p><strong>Разказаха ми, че в &bdquo;Пирогов&rdquo; връщали пациенти със счупени крайници, ако не са осигурени &ndash; това не е ли спешна медицинска помощ?</strong></p> <p>Разбира се, че е спешна помощ. И аз съм чувал колеги да се позовават на формулировката, че &ldquo;спешно е това състояние, което без специализирана помощ ще доведе до смърт в следващите 6 часа&rdquo;. Според тази дефиниция счупванията не са спешни, защото не представляват пряка заплаха за живота &ndash; т.е. и с криво зараснал крак, човекът може да си живее! Причините за такова говорене са чисто комерсиални. Смятам, че наред с всички други недъзи на системата на здравеопазването в България, алчността на много от работещите в тази сфера е една от далеч не маловажните причини за лошото качество на здравната помощ.<br />В този ред на мисли намерението на ГЕРБ всяка болница сама да определя цените на здравните си услуги &ndash; т.нар. доплащане, ще задълбочи тези негативни процеси.</p> <p><strong>А какво да правят хората, които през последните години са били в чужбина за различни периоди от време? Да приемем, че докато са били в България, са си плащали осигуровките, но след като са били в чужбина повече от 3 месеца, при сегашната ситуация се оказват с прекъснати пациентски права. Какво трябва да направят, за да си ги възстановят?</strong></p> <p>Тук хипотезите са поне три. 1. Ако лицето се е осигурявало в страна от ЕС, след представянето на съответния документ в НАП здравноосигурителните му права се зачитат. 2. Българските граждани, вкл. тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. След завръщането на тези лица здравноосигурителните им права се възстановяват автоматично след 6 месеца, но дотогава те заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите. 3. Извън тези случаи здравноосигурителните права на лицата след завръщането им в страната могат да се възстановят след еднократно заплащане на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето им. Парите се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните дирекции на НАП, откъдето ежедневно се прехвърлят в набирателната сметка на централното управление на НАП, а оттам до края на всеки работен ден се превеждат на НЗОК.</p> <p><strong>А ако човек не е бил в страни от ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Швейцария?</strong></p> <p>Доколкото ми е известно, няма разлика в изискванията за възстановяване на здравноосигурителните права. Но с този проблем се занимава специална дирекция в НАП. Информация може да се получи на тел.: 98593061; 98593071; 98593174 и на официалния телефон на НАП: 070018700.</p> <p><strong>Разказвам конкретен казус: моя позната живее периодично в Италия, там не е работила и съответно не се е осигурявала. Какво ще я посъветвате да направи?</strong></p> <p>Ако е подала изискваното от закона предварително заявление до НАП, след завръщането й нейните здравноосигурителни права се възстановяват автоматично след 6 месеца. Ако не е подала такова заявление, може да възстанови правата си след еднократно заплащане на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.</p> <p><strong>Как човек всъщност доказва здравноосигурителния си статус съгласно новите правила?</strong></p> <p>По същия начин, по който беше досега. ЕГН-то се набира в сайта на НОИ и справката излиза мигновено.</p> <p><strong>Вносните бележки от банки не са ли достатъчно доказателство?</strong></p> <p>Не. Изисква се справка от НОИ, която се издава на основание на тези бележки.</p> <p><strong>От личен опит твърдя, че проверката в интернет не е достатъчна от &bdquo;пациентска&rdquo; гледна точка. Доколкото знам, актуализацията на данните се прави един път месечно. И въпреки това на сайта срещу ЕГН-то излиза, че има периоди &bdquo;без данни&rdquo;, при все че съгласно банковите документи за същите периоди има внесени суми за здравно осигуряване. Какво трябва да направи човек в такъв случай, за да докаже, че е бил добросъвестен?</strong></p> <p>Всеки има право да поиска писмена справка директно от НОИ за установяване на статуса му в момента. Такива справки се издават непрекъснато.</p> <p><strong>Друг казус: едноличен търговец с фирма, която не е закрита, но няма дейност. Как трябва да се самоосигурява този човек &ndash; като работещ или като безработен?</strong></p> <p>На този въпрос не мога да отговоря. Справка може да се направи на телефоните на НАП.</p> <p><strong>Какво се случва с човек, чийто работодател не е внасял редовно здравните му осигуровки? Как може да си възстанови правата, ако са прекъснати не по негова вина?</strong></p> <p>Той заплаща само своята част от задължението, което може да изчисли от таблицата на сайта на НАП след проверка на задълженията (за какъв период), направена чрез ЕГН-то на сайта на НОИ.</p> <p><strong>Какви са потребителските такси за прегледи в момента? И при личния лекар, и при специалиста ли се плаща такса? Какво се заплаща в болниците?</strong></p> <p>Потребителската такса е в размер на 1% от минималната работна заплата &ndash; в момента 2,40 лв. Тя се плаща както за прегледи при личния лекар, така и при специалисти. Пенсионерите плащат по 1 лв., като останалото се поема от МЗ. Това е за доболничната помощ. В болницата за престой до 10 дни в годината се заплаща сума в размер на 2% от минималната работна заплата &ndash; 4,80 лв. на ден. Ако хоспитализацията трае повече от 10 дни, не се дължи потребителска такса. <br />Не дължат такси деца до 18 г., родилки до 45 дни след раждането, социалнослаби, ветерани от войните и военноинва&not;лиди, онкоболни, меди&not;цински специалисти, хора с увреждания. В болниците извън потребителската такса не би трябвало да се заплаща нищо друго; само консумативите, за които има изрично указание, че не се заплащат от НЗОК.</p> <p><strong>Защо има глоби и се отнемат здравноосигурителните права за един месец на пациенти, които не са се явили на годишния профилактичен преглед? Нали това е право, а не задължение на пациента?</strong></p> <p>Всъщност пациентът има и задължения. Едно от тях е именно профилактичният преглед. Здравноосигурителните отношения между пациентите, лекарите и НЗОК се осъществяват по силата на обществен договор, според който всички страни по него имат права и задължения. Тук става въпрос за заплащане на лечението на пациента с обществени средства. Презумпцията е, че заболяване, което е открито по-рано, се лекува по-лесно и съответно &ndash; за много по-малко пари. В този аспект неявяването на пациента на профилактичен преглед може да доведе до късно диагностициране на сериозно заболяване. Освен по-лошите последствия за самия него, многократно се оскъпява и лечението му. Това води до преразход на обществени средства, които биха могли да бъдат използвани за други медицински дейности.</p> <p><strong>Говори се обаче, че личните лекари отчитат нереални профилактични прегледи, защото те определят заплащането на дейността им. Как се осъществява контрол?</strong></p> <p>Тъй като личните лекари са длъжни надлежно да попълват всички необходими отчетни документи, единственият начин за контрол в момента е по сигнали на пациенти, които са разбрали, че са отчетени като преминали на профилактичен преглед, а всъщност не са.</p> <p>Е<strong>дин проблем, с който се сблъскват много хора, получаващи безплатни лекарства. Например пациент, който всеки месец получава по 4 протокола от НЗОК съответни медикаменти. Това означава, че 4 пъти в месеца (тъй като датите не съвпадат) той трябва да посещава само за рецепта личния си лекар &ndash; това, от една страна, е губене на време (и за лекаря, и за пациента), от друга, е затрудняващо обстоятелство, когато става въпрос за възрастни хора или деца (налага се роднини, респективно родители едва ли не да си взимат отпуск). Съобразяваш се със смените на лекаря, с датите за лекарствата неведнъж в месеца, когато има празници или в отпускарския период пък става страшно... Не може ли този режим да бъде облекчен?</strong></p> <p>Направен е опит за частично решение на този проблем, като от 01.06.2009 г. са въведени тройни рецепти, които се пишат в 3 части и са валидни за три месеца. Всяка от тях се изпълнява, когато й дойде времето. Това е за хроничните заболявания. Острите заболявания, естествено, не могат да бъдат предвидени. С помощта на &bdquo;хроничните&rdquo; рецепти за периода от три месеца на пациента не му се налага да минава през лекарския кабинет. От друга страна обаче, е полезно през определени периоди болният да бъде преглеждан с цел да се отчете ефектът от лечението и ако се прецени, то да бъде коригирано или сменено. Освен това междувременно пациентът може да е напуснал страната, да е изгубил здравноосигурителни права или да е починал. Все пак става въпрос за изписване и съответно &ndash; заплащане на лекарства (които изобщо не са евтини) за лечение на хронични заболявания с обществени средства. Разбира се, опашките пред лекарските кабинети са проблем. Но решението му според мен не е в премахване на медицинските прегледи на хронично болните, а в подобряване на цялата здравна система, както и на информационната система на здравеопазването в частност.</p> <p><strong>И в този контекст кога ще бъде рационализиран режимът на заверяване на протоколи за безплатните или частично заплатените лекарства? В СЗОК например се чака минимум по 4&ndash;5 часа, при това в отвратителните условия на нещо, което едва ли е основателно да се нарича чакалня, и то във ведомство, претендиращо да се грижи за човешкото здраве!</strong></p> <p>Донякъде ви отговорих вече. Но съм напълно съгласен, че системата е тежка и бюрократична &ndash; да, така е! Нужна е промяна.</p> <p><strong>И накрая, смятате ли, че новостите в здравноосигурителната система през 2010 г. ще подобрят здравеопазването?</strong></p> <p>Мисля, че не само няма да го подобрят, а напротив &ndash; силно ще влошат състоянието му. Отговорът на този въпрос може да заеме място колкото за цяла статия, но това в голяма степен би преповторило вече казаното в предишни броеве на в. ГЛАСОВЕ от моите колеги д-р Ст. Кацаров, д-р Н. Болтаджиев, д-р П. Петров. Затова ще направя само кратко обобщение. Налице е тенденция за връщане на здравеопазването към тоталитарния държавен модел от времето на Тодор Живков чрез силна централизация и административно регулиране на здравеопазването. Изцяло е изключена свободната конкуренция от пазара на медицинските услуги и със сила се налага монополът на големите държавни болници мастодонти. При тази ситуация евентуалното включване на частните здравноосигурителни фондове в системата би довело до огромни злоупотреби, свързани с източване на обществени средства в особено големи размери.<br /><br /><em>*Доктор Георги Христов е роден през 1960 г. в Ботевград. Завършил е ВМА в София през 1988 г. Има специализации по хирургия (1991&ndash;1997) и здравен мениджмънт (2008&ndash;2009). Работил е като участъков лекар; в Центъра за бърза медицинска помощ (София); в III градска болница (сега &ndash; Национален център по кардиология); като общопрактикуващ лекар. От 2005 г. до момента е в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Член е на &bdquo;Сдружение за развитие на българското здравеопазване&rdquo; и на Гражданска инициатива &bdquo;Справедливост&rdquo;.</em></p> <p><strong>Интервюто взе Мария Дерменджиева</strong><em><br /></em></p>