Дмитрий Косарев: Съдът ще реши кой от нас е прав

- Понастоящем как стоят нещата с търга за продажбата на Vivacom?

- По принцип смятам този търг за незаконен и това, че всички що-годе сериозни купувачи се отказаха да участват в него или бяха изключени от процедурата по формални причини, само потвърждава моята гледна точка. Известно ми е например, че американският медиен магнат Марк Шнайдер е изявил желание за участие заедно с инвестиционната компания CVC. Партньорите са възнамерявали да инвестират 300 млн. евро в акции на компанията плюс 180 млн. за погасяване на кредитите към VTB. Но тъй като купувачът поискал да му се предостави възможност за дю дилиджънс анализ на компанията, той получава отказ.

В резултат на това в търга участват само двама кандидати, при това, доколкото знам, партньор на единия е VTB, а на втория – дъщерната банка на VTB. Както знаете, за победител бе обявен Спас Русев, който, видите ли, бил предложил най-висока цена – 150 млн. евро плюс 180 млн. за погасяване на кредита. Впрочем той се е съгласил да купи компанията без дю дилиджънс. Този факт затвърждава мнението ми, че Русев е в заговор с мениджърите на българския офис на VTB Capital и целта му е да придобие актива на по-ниска цена, след което да го продаде. Ако се съди по независимата оценка на компанията, моите загуби като най-голям акционер на Vivacom от сделката на VTB с Русев възлизат най-малко на 250 млн. евро. В интервюто си за българското издание "Капитал" Марк Шнайдер даде много точна оценка на търга, като каза, че VTB е бил едновременно и продавач, и купувач, определяйки го, меко казано, като непрозрачен.

- След като търгът е приключил преди няколко месеца, защо според вас сделката със Спас Русев още не е затворена? 

- Преди всичко заради положените от моите адвокати усилия за защита на интересите ми като акционер на компанията. Въпреки това, както неведнъж са заявявали представителите на банката, те все още планират да финализират сделката. Мисля, че са принудени да направят това поради лични интереси, без да се притесняват какви ще са последиците за банката. 

Но също така смятам, че висшето ръководство на банката осъзнава последиците, с които ще се сблъска, в случай че решението за сделката с Русев бъде одобрено. Ако това се случи, банката ще бъде принудена да поеме прекомерни рискове, които значително надвишават размера на кредита, отпуснат някога на Vivacom. 

- Разкажете по-подробно за какви усилия от страна на вашите адвокати става дума? 

- Внесохме редица искове срещу структурите на VTB и Спас Русев в най-различни юрисдикции. Освен това подадохме жалба в Британската служба за борба с тежките измами (Serious Fraud Office) с искане за проверка за наличие на признаци на състав на престъпление в действията на банката и нейните топ мениджъри – ключовите фигури в групата VTB Capital: Юрий Соловьов, Алексей Яковицки и Ник Хат. Адвокатите и извършиха огромна работа по събирането на доказателства за незаконните действия на VTB Capital, които вече са представени в хода на делото.

Освен това подадох иск в Лондонския върховен съд във връзка с опита за продажба на акции на Vivacom на по-ниска цена в резултат на незаконно проведен непрозрачен търг. 

Също така подадох жалба до британските финансови регулатори (Prudential Regulation Authority и Financial Conduct Authority) и прокуратурата на Люксембург относно опита за продажба на запорирани акции. И накрая се обърнах към Европейската комисия по повод грубото нарушаване от страна на VTB на правилата за конкуренция на европейския пазар. Освен това моя дъщерна компания подаде иск за възстановяване на незаконно притежаваните от Crusher (100% дъщерна компания на VTB) 33% от Vivacom, платени още през 2013 г., но все още незаконно държани от VTB. Искът е подаден в Международния търговски арбитраж на Международната търговска камара (ICC) през ноември миналата година. В подкрепа на иска се обърнахме до съда в Люксембург за налагане на обезпечителна мярка тези 33% акции. 

Впрочем представителите на VTB в коментарите си за една статия в руски вестник преди време заявиха, че Европейската комисия не знае нищо за придобитите от мен дялове във Vivacom, затова те са незаконни. Това е лъжа! Европейската комисия беше уведомена и нямаше никакви въпроси към мен и никой не оспори сделката ми. 

Освен това, ако "имаше въпроси" и сделката беше нищожна, както се опитват да представят нещата от VTB, щяха ли адвокатите ми да се жалват в Serious Fraud Office? Никой не би се захванал с това, нито един адвокат в Лондон, особено пък фирмата Fried Frank, представляваща моите интереси.

- Разкажете повече за това, което се случва в съдилищата на Великобритания и Люксембург?

- Делото в Люксембург е тясно свързано с решението на международния арбитраж на ICC, затова не може да се очаква бързо развитие на събитията. Представителите на VTB вероятно разбират, че позициите им в арбитража по делото за възстановяване на моите 33% от Vivacom са слаби, тъй като тези 33% бяха платени още през в 2013 година и никой не оспорва това, акциите трябва да бъдат върнати на моята дъщерна компания, затова единственото, което те могат да сторят, е да проточват делото безкрай. Мисля, че ще се наложи да прекараме известно време в арбитража.  

Що се отнася до Лондон, адвокатите на VTB в крайна сметка признаха юрисдикцията на британския съд над английския VTB Capital. 

- Какво означава за VTB и за вас признаването на юрисдикцията на Лондонския съд?

- От гледна точка на графика на съдебния процес това значително съкращава делото. Тоест по-бързо ще стигнем до разглеждане на въпроса по същество. Колкото по-бързо се реши проблемът, толкова по-малка е вероятността текущото управление да повлияе съществено върху стойността на компанията. Второто и много важно нещо, струва ми се, е това, че бързото признаване на юрисдикцията от страна на VTB, тоест бързото преминаване към гледане на спора по същество, предполага, че банката няма да изпълни сделката с Русев.

- Защо сте толкова сигурен, че банката няма да изпълни сделката с Русев?

- Съдя от опита си във финансовите среди. Знам как работят големите финансови институции и съм наясно с тънкостите на правната организация и процеса. Но след като твърдят, че всичко е направено по правилата, нека затварят сделката с  Русев и не се притесняват за нищо. А британският съд ще реши кой от нас е прав. Но смятам, че все пак няма да се осмелят да признаят сделката. 

- Нека за миг си представим, че вие и банката оттегляте насрещните си искове, какво според вас е идеалното решение в тази ситуация? 

- Първо, няма каквито и да било "насрещни искания". Има жалби до държавните и международни органи и искове срещу VTB и свързаните с него лица от името на моите структури във връзка с всеизвестни факти, които Шнайдер вече засегна. Срещу мен няма предявени искания. Законно съм придобил 76%, от които 33% надявам се рано или късно да ми бъдат върнати от незаконния им държател - дъщерната фирма на VTB.

Така че сега разглеждаме някаква хипотетична ситуация. И в тази хипотетична ситуация банката може да организира нов, наистина прозрачен търг, като покани за участие всички заинтересовани инвеститори. Също така все още съм готов да организирам рефинансиране на кредита от 180 млн. евро, но за целта банката трябва да спре с опитите си за присвояване на компанията и да ми върне моите 33% акции. Това обаче изисква от банката да вземе някои определени вътрешни решения, което, струва ми се, ще бъде много трудно, предвид всичко сторено и изречено досега.