Димитър Луджев: В момента е време на изпиране на биографии

<p><strong>- Цецка Цачева е новият председател на парламента. Досега нищо не знаехме за тази жена, разбрахме, че идва от Плевен, а преди това е членувала в БКП. Самата тя каза, че не се срамува от това си членство. Искам да почнем разговора с това доколко познаваме днешните си управляващи? Вие имате една теза за биографията в политиката &ndash; от една страна, тази биография пречи на политците, защото са я натрупали през тези 20 години, казва се "трябват нови лица в управлението", от другата пък, 20 г. в преход са достатъчни човек да натрупа добра биография в демократичния контекст. Може ли през тази кандидатура да поговорим за това какво е ГЕРБ като политическа формация, какво можем да очакваме, знаейки нещо от биографията на нейните лица, на нейния лидер, на формацията?<br /><br /></strong>- На тези избори завърши един процес на радикална трансформация на политическата система в България &ndash; и структурно, и партийно, и институционално, и като персонален състав. Извърши се поредната подмяна на голяма част, на много голяма част от &ndash; да го наречем условно &ndash; политическата класа на България. Това е свързано с още един процес на трансформация, а именно &ndash; на избирателното тяло на България, това, което се нарича електорат, и на активното българско общество. Нека си дадем сметка какво всъщност се е случило през тези 20 години. Първото и най-ясно е, че имаме 1 млн. нови български избиратели, които са влезли в политиката през тези години &ndash; млади хора. Второ, имаме една категория хора &ndash; от средната кариера, които са направили кариера през този период &ndash; лекари, учители, администратори, които са стигнали до едно запушено ниво, които не преживяват кой знае колко добре и търсят някаква промяна на статуса си. Трето, имаме една категория бизнесмени, на две нива. Оставяме настрана богатите групировки, които се легализираха, най-вече по времето на Иван Костов и царя. Да вземем средното ниво &ndash; това също са хора от средната възраст, които направиха бизнес или по няколко пъти правеха бизнеси, или се движеха в свободните професии в този период от време. Въпросът е, че голяма част от тях не са принадлежали никъде политически, друга част обаче са принадлежали или са подкрепяли основните направления в България &ndash; ляво, дясно. Същественото при тези категории, особено при бизнеса и кариерната категория е, че те през последните десетина години, особено от времето на царя насам, започнаха интензивно да търсят собствено представителство във властта, да влизат в нея с ясното съзнание, че ако не си във властта, или нямаш влияние в нея, или няма да ти върви бизнесът, или няма да направиш солидна кариера, във всеки случай &ndash; не можеш да забогатееш с почтен труд и служба. Това е много драматична промяна, която съвпадна с един процес на културна деградация, за съжаление, в българското общество. Оформи се в тези години, ако не господстващ, то поне доста се разпространи онзи манталитет, характерен за забогатяващите герои на прехода &ndash; онези хора, които в света на здрача правеха пари, успяваха, трупаха, пробиваха в партии и т.н. И всичко това &ndash; подхранвано от пейзажа на нашата култура. Кои са най-популярните четива в България? Ами това са писанията за СИК, ВИС, всички "герои" на прехода и т.н. И се получи някакъв много странен ефект &ndash; всъщност придобиването на този манталитет &ndash; твърде агресивен, твърде алчен, твърде антиобществен, практически се превърна в ударната команда на тези нови групи хора срещу управляващия елит на прехода. Той ги отчужди, защото очевидно вече обслужваше само себе си, собствените си интереси, една след друга се опорочиха и провалиха едни външно прекрасни идейни конструкции &ndash; синята идея в двете й версии (тази от 1990 и тази от 1997 г.), червената идея, също в двете й версии, царската и т.н. Затова в предизборния период видяхме това пъпкуване на политическата система &ndash; пораждането на всички тези граждански структури, движения, бизнес формации, бизнес сдружения, особено по общински избори и не само &ndash; видяхме на последните избори партии от типа на &ldquo;Лидер&rdquo;.<br />В момента имаме изтласкване на старата партийно-политическа група, всъщност приключване на десетки десни и леви формации, възникнали в периода на прехода и на техните компрометирани политически лица. Имаме факта, че традиционната дясна и лява експозиция на прехода е абсолютно фалирала. Там няма нищо, там е празно, останали са само някакви остатъци от имитации. Практически на тяхно място идва нещо, което обобщено можем да наречем властови популизъм.<br /><br /><strong>- Не е ли дясно-центристко управление? Имаше хора, които в нощта на изборите обявиха това за дясно-центристка вълна?<br /></strong><br />- Те са две групи такива клакьори. Едните, които отсега започват да си уреждат местенце около новите управляващи, за които, разбира се, е удобно да намерят някакъв приемлив етикет, а другите са техните евентуални партньори от т.нар. Синя коалиция, които пък трябва да оправдаят по някакъв начин &ndash; идеологически и морално, грехопадението си и факта, че крещейки с пълна сила "Долу мафията!", практически отварят пътя точно на мафията към властта.<br /><br /><strong>- Не е ли прекалено, крайно силно, това, което казвате? Защо отварят властта за мафията?<br /></strong><br />- Какво всъщност е мафията? Мафията е достъп до властта на хора и структури, които не са упражнявали или в момента не упражняват напълно легална обществена и бизнес дейност. Можем да кажем, че тази групировка от хора, която влиза под флага на ГЕРБ и под маската на дясно-центризма, практически представлява обществена легализация на една огромна категория от хора, която през предишните години се е занимавала точно с това, от което страда българската държава &ndash; тя участва в онзи процес на корупция, на уреждане, на вземане-даване, на реализирането на групови и лични интереси, което е най-бедственото за България. В края на краищата това се олицетворява с думата мафия &ndash; срастването на властта с определени интереси и легализацията им по нелегитимен начин.<br /><br /><strong>- Може да ви се възрази, че има и много почтени хора, които на тази нова вълна се опитват, защото държавата им е пречела на бизнеса, както казвате &ndash; предишният политически елит им е пречел, да намерят път през тази политическа сила, за да заемат някакви позиции?<br /></strong><br />- Предполагам, че може да има и такива. Но не съм убеден. И причината е, че опитът на тези вълни от нови дейци на властовата кариера, това е показала практиката този момент, че поне огромното мнозинство от тях, дори когато са тръгнали от някакви напълно нормални и скромни граждански позиции, в по-голямата си част се превърнаха в хора на облагата, хора, които замениха обществения интерес с тясно партийни, тясно групови и лични интереси. Самата селекция на т.нар. нови лица, възприемането на принципите те да нямат обществена биография, да не са участвали в политическия живот, за мен не само поставя под въпрос състава на тази група, но и още нещо. Както е казано в Евангелието, "Господ създал човека по свой образ и подобие". Тези, които подбират, а ние знаем кои са, подбират по свой образ и подобие, според собствената си представа за послушание, вярност, лоялност, поради определен интерес и т.н. Но нещо повече, мисля, че тази форма на селекция е умишлено възприета. Няма биография, след като нямаш какво да демонстрираш като почтеност и някакво творческо, професионално постижение. Тук вече маскарадът е пълен. Един куп хора влизат под флага на юристи, бизнесмени и пр. А ако погледнеш към биографиите им, ще видиш, че те са доста условно юристи, доста условно бизнесмени... Но както има препиране на пари, така има препиране на обществени биографии. В момента е време на изпиране на биографии.<br /><br /><strong>- Да ви върна към десните, понеже вие сте един от основателите на СДС. Едни казват, че това е началото на нова синя партия, продължение на старата десница. И това го говорят като изключение за Източна Европа, че старата десница не е отишла в историята, а ще се възроди чрез участието си във властта с ГЕРБ. Други казват, че е агонията, която продължава малко по-дълго. Какво е вашето мнение, въобще как да разчитаме това обръщане на десните, които доскоро наричаха Бойко Борисов представител на сенчестия свят, направо мафиот, в негови най-горещи поддръжници днес?<br /></strong><br />- Аз мисля, че това е парадоксът на историята. Не бих нарекъл популизма на Бойко Борисов дори десен популизъм &ndash; няма нищо дясно нито в неговата риторика, нито в неговия командаджийски маниер "Аз ще направя", "Аз ще кажа". Този човек няма да бъде спасител на нацията, дълбоко съм убеден, но той се превърна в спасител на остатъците от онази, старата десница. Така че в името на това спасение, а аз познавам лидерите на десницата, поне добре познавам Иван Костов и близкото му обкръжение, те са готови на всякакви метаморфози. Винаги съм казвал, че за Иван Костов, и това е един от генезисите на драмата на СДС и дясното в България, а не само за него, но и за цяла плеяда антикомунисти, които овладяха СДС през 1991&ndash;92 г., хора като Георги Марков, Стоян Ганев, Соколов, Агов и редица други емблематични фигури, всъщност нямаше нито идеология, нито демократични потребности, имаше власт и възможност за реализация във властта. Когато властта е единствената ти отправна точка, тогава можеш да приемеш всичко, да прегърнеш всичко, да застанеш в какви ли не странни позиции, както в момента. Разбира се, че те бяха улеснени, ако погледнем маркировката на ГЕРБ в център-дясно, която тя получи от ЕНП, това беше голямо улеснение. Веднага изниква въпросът как от "пяна на българската политика", както казваше Пьотеринг, един от ръководителите на ЕНП, ГЕРБ стана център-дясно, още малко да станат и християндемократи. И нищо чудно, като гледам как Бойко Борисов усърдно се кръсти и пали свещи, и все големи, забележете, в Божия храм. Но всичко това е фалш. Този фалш е известен на ЕНП, която, както всички и интернационални образувания, се води само от два критерия &ndash; дали имат мандати в ЕП и дали има кой да ги посреща и изпраща в България. Бил съм в тези интернационали, знам за какво става дума. И по същата причина е изключително изгодно за сегашните дейци на т.нар. Синя коалиция да направят поредното салтомортале, тъй като, ето, ние, видите ли, лансираме единствената възможност за дясно-центристка алтернатива. Ама това, че нито в програмата, да не говорим за идеология, то идеология няма, нито в намеренията, които те изразяват, е ясно нещо повече освен популистки обещания, закани, заплахи да се прочисти държавата, да се върне България към някакви европейски норми, без никакви ясни гаранции &ndash; нито персонални, нито като политики, това няма никакво значение. Просто това е брак по сметка.<br /><br /><strong>- Има обаче и един силен спомен на хората, които гласуват вдясно &ndash; Костов обърна орбитата на България от Русия към ЕС, неговото управление беше реформаторското управление, което извърши приватизацията, с всичките условности по начина, по който тя беше извършена. Това не трябва ли да му се признае като заслуга за модернизацията на България и за дясното?<br /></strong><br />- Първото, което искам да кажа, е, че Костов никога не е бил дясно мислещ човек от гледна точка на неговите държавнически и икономически възгледи. При първата вълна от либерални реформи, когато бяхме заедно, когато работехме заедно, много често ми казваше: "Ама ние какво правим в момента, ние режем клона, на който седим". Защото либерализацията беше ограничаване на държавната и административната власт, нищо повече. И първото нещо, което направи, когато стана министър-председател, беше да възстанови в максимална степен централистичния, команден характер на българската публична администрация.<br /><br /><strong>- В какво се изразяваше това?<br /></strong><br />- В разширяване на правомощията на администрацията във всички направления. Най-елементарен пример &ndash; увеличаване броя на разрешителните и лицензионни режими. Запазване и консолидиране на монополите, рецентрализиране на икономическите функции в администрацията &ndash; прекия контрол в земеделието, застрахователното дело, върху икономическите дейности. Което е прекият път към корупцията и злоупотребата с властта. Нещо повече &ndash; той реанимира един почти разрушен през 1991 г. и частично възстановен от Жан Виденов модел &ndash; именно вкарвайки плътно партията в администрацията. Тази конвергенция е едно типично ляво, да не кажа, посткомунистическо действие. И това се отрази върху тези демократични процеси, които бяха извършени в периода на управлението на ОДС, преди всичко т.нар. приватизация. Извършена от един такъв централизиран партийно-държавен механизъм, тя не само че се превърна в изтчник на висока степен на корупция и роди едни от най-знаменитите грабители на прехода, някои от които отдавна не са в СДС, но нещо повече &ndash; тя затвърди процеса на създаване на една твърде уродлива структура на частната собственост в България. Прехвърли собствеността в ръцете на голям брой посткомунистически структури, било то ченгеджийски, било то произлезли от парични структури под контрола на комунистическата партия, било то под контрола на т.нар. мениджърски принцип на хора, дошли явно от тези среди и кръгове. И за да не бъда голословен, приватизацията беше проведена по абсолютно непрозрачен и административен начин, по волята на няколко души, които си бяха парцелирали полето на приватизацията. Малко е известно, но в хода на тази приватизация са участвали около 220 офшорни фирми. Да не би Костов да не знае какво е офшорна фирма? И да не знае кои имаха пари в офшорните фирми? И затова е толкова потресаващо, когато днес той с такава ярост говори срещу мафията, ченгетата, мръсните пари и т.н. С цялата си власт и възможности на министър-председател и с целия апарат в ръцете си, те не само че не спряха, не само че не атакуваха, да кажем, силовите структури, нелегитимните структури, задграничните пари и т.н., червенобиографичната забогатяваща група, но напротив, те й отвориха пътя. Легализираха нейното обогатяване, легализираха този тип силови структури, които бяха натрупали средства по меко казано, незаконни, корупционни, мафиотски пътища. И да кажеш, че не са знаели? Знаели са. Човек трябва само да прочете доклада, на базата на който Костов освободи част от министрите, и да види колко ясно и точно са изписани схемите, методите, играчите в полето на гигантския грабеж, наречен приватизация в България.<br /><br /><strong>- Да, но той ги освободи. Казват &ndash; бореше се с корупцията, не е знаел какво става и когато е разбрал от този доклад, се е освободил от тези хора. Водил е борба с корупцията, макар че той тогава не го обясни по този начин, обясняваше го по-късно така.<br /></strong><br />- Да приемем, че ги е освободил по тази причина. Тогава възниква въпросът защо не бяха предприети мерки срещу тези структури, описани в доклада, които са се обогатили по такъв нечестен и незаконен начин. А те бяха много големи и много значими структури &ndash; включително днешната &ldquo;СИБанк&rdquo;, &ldquo;Мобилтел&rdquo;, &ldquo;Лукойл&rdquo; и т.н. Първо, защо не се направи нищо по тези 216 дела с особено обществено значение?<br /><br /><strong>- Защото Филчев саботира това, ще ви отговоря.<br /></strong><br />- Филчев е назначен лично от Иван Костов. Иван Костов имаше цялата политическа власт &ndash; в парламента и извън него, и цялата административна власт, за да накара прокуратурата да работи, или да смени Филчев, или да предприеме каквото и да е в сферата на съдебната власт. Да оставим настрана факта, че тогава съдебната власт беше изцяло конструирана от сини кадри. В съдебната система Иван Костов имаше пълен контрол. Проблемът е, че неговите интереси и интересите на висшия съдебен клир съвпадаха. Там също имаше много хора, които бяха зависими в своето минало. Тоест въпросът с чистото минало и с идеологическата чистота на десницата беше погребан от липсата на желание и интерес у нейните ръководители. Което поставя въпроса, че вината не е само на Иван Костов. Тя е на цялата групировка сини дейци, втората вълна сини дейци, която се наложи по времето на Филип Димитров в СДС и някои други израстъци от СДС, втората вълна, която има най-голямата вина за провала и вече за ликвидирането на СДС като дясна демократична алтернатива.<br /><br /><strong>- Всъщност това повдига по-сериозния въпрос дясно мислещите хора да си дадат сметка за собствената биография на десницата, за това какво са правили нейните лидери през годините и защо тя стигна дотук. Така ли е?<br /></strong><br />- Разбира се. Аз мисля, че едно от най-важните неща, които трябва да се случат сега, и то даже по повод 20 г. от революциите в Източна Европа, включително революцията в България, е да се преосмисли, да се направи преоценка на всичко, което се случи &ndash; и в началните бурни години, и впоследствие, за да може да се даде точно отговор &ndash; в края на краищата каква беше същината на този процес на демократизация. Защото ние можем да говорим, че има демократизация, но тя може да има такива уродливи форми и измерения, че практически да се превръща в нещо съвършено друго и в края на краищата да роди нещо, за което сега говорим &ndash; да роди тези, меко казано, популистки политически субекти, чийто единствен въпрос, единствена цел и желание е властта, богатството и т.н.<br /><br /><strong>- Да ви върна на въпроса за Русия. Костов промени посоката на България към Европа. И друго нещо, сега отново се появява риториката срещу ченгетата от Държавна сигурност. Защо СДС не реши този въпрос през годините? Сега се оправдават с Конституционния съд, едно негово решение от времето, когато г-н Костов беше премиер. Защо този възел не беше разсечен?<br /></strong><br />- Най-напред да кажа, че има една такава особеност на Костов и компания. Възползвайки се от еуфорията през 1997 г., те наложиха едно виждане, че едва ли не демокрацията и европейската тенденция на България е започнала от тях &ndash; от революцията и барикадите от 1997 г. Може би защото тях ги нямаше на барикадите през 1989 и 1990 г. Но трябва категорично да кажа, че още от самото начало и революциите в Източна Европа, и в България се движеха в три основни направления &ndash; създаване на модерна демокрация, свободна либерална пазарна икономика и интеграция в Европейския съюз и северноатлантическата общност. От самото начало това е било преследвано от всички демократични сили, по тези въпроси никога не е имало различия. Различието беше в начина, по който се прави всичко това. Откъсването от Русия беше далеч по-сложно и болезнено в периода 1991&ndash;92 г., когато трябваше да излезем от Варшавския договор, от СИВ, когато трябваше да разрешим въпроса с цялата инфраструктура на връзки &ndash; защото тя беше гигантска мрежа. Като се започне от печатите и техниката, с която се обслужват посолствата, и се стигне до цялата мрежа във въздушното пространство, телекомуникационната мрежа и всички връзки между администрацията, службите и пр. Това е един гигантски, много сложен и драматичен процес, който не беше решен, за съжаление, в периода 1991&ndash;92 г. по много причини. Това е вече проблемът защо не бяха разгромени тогава, при първото правителство на Филип Димитров, защо беше спряно разследването на Държавна сигурност, на нейните фирми, защо беше спряно разследването на парите в чужбина, защо беше спряно разследването на вината на партийни функционери и такива на Държавна сигурност...<br />Казвам Държавна сигурност, а не само досиетата, защото проблемът с разследването на ДС е много по-голям, той е за вината и отговорността на онези, които са манипулирали, служителите, ръководителите, водещите на създаването и опорочаването на тази система. Без идеологическото, административното и съдебното разрешаване на този въпрос не можеше да говорим за демократизация на българската политическа система въобще, за демократизация на българската държава.<br />Една от основните причини за провала на СДС и израждането на неговата политика е това, че много водещи фигури, да не говоря за ниските нива, бяха зависими от старите служби на Държавна сигурност, от хора, свързани с тях и от икономически и други структури, свързани с тях. И то се видя впоследствие. И оттам вече огромната вина за съхраняване на тази пета власт в България на Иван Костов. Защо го направи? Аз лично мисля, първо, че него просто го беше страх да хвърли светлина върху тези въпроси, защото щеше да излезе наяве миналото на много от сините дейци, ръководители, светини. И второ, още от 1991&ndash;92 година той беше склонен на договаряне с влиятелни неформални структури на бившата комунистическа партия. Иначе никой не може да обясни защо сложи за министър на вътрешните работи Богомил Бонев. След като беше абсолютно известно, че Бонев е свързан с тях, както се изразяваха бивши висши ръководители на ДС &ndash; "наше момче". Един любопитен феномен &ndash; МВР през целия период 1990 г. остана под контрола на комунистическата партия. Единствената посока, в която се движеха нещата, беше все по-голямата деградация на неговите структури.<br /><br /><strong>- Обичайният отговор на въпроса защо не беше реше проблемът с Държавна сигурност е, че ДПС им попречи и им свали правителството, а ДПС е съставено само от ченгета...<br /></strong><br />- Това въобще не е вярно. Да, това е популярната фраза, но докладите за Държавна сигурност и за външнотърговските фирми, фондове и средства бяха спрени през януари 1992 г. лично по предложение на Филип Димитров и Иван Костов. И след моето отстраняване като военен министър практически Йордан Соколов прекрати всякакви действия в тази посока, както и синята прокуратура и синята съдебна система. Всъщност това даде възможност да оцелеят субектите, структурите и парите на комунистическия режим, вече във друга форма. А по този начин да оцелеят и връзките с бившия братски Съветски съюз и неговите служби. Ами една голяма част от групировките в България в периода 1992 &ndash; 1997 г. бяха формирани в колаборация със съветски такива структури, и то ченгеджийски структури. Много от героите, които Иван Костов изгони, като Чорни и прочие, са продукт на техните служби. Пита се какво се случи в периода след 1997 г.? Практически Иван Костов и компания усвоиха една антируска риторика през 1999 г. във връзка с Косовската криза. Искам да ви кажа, че ние, по настояване на американските и натовските служби, в България отстранихме някои лица, за които се знаеше, че са свързани със службите на Русия.<br /><br /><strong>- Тоест, оказан е външен натиск?<br /></strong><br />- Категорично. Тук дойдоха представители на американските специални служби и изискаха категорично, и бяха отстранени, забележете, хора, които имаха влияние и отношение върху информационната сигурност в България. Неслучайно. Иначе човек не може да си обясни как в първоначалния период до 1999 г. няколко много големи приватизационни сделки бяха дадени на руски компании, като преди всичко започнем с &ldquo;Нефтохим&rdquo;. Много добре се знаеше какво е &ldquo;Лукойл&rdquo;, доколко е свързана с руската държава. Или когато се подписваше газовият договор, или когато се подписваха договорите за ядреното гориво и по редица други въпроси. Главно под натиска на западните сили се появи новата антируска риторика и тя се появи през 1999 г. И второ, пак по въпроса за т.нар. преориентация на България, нека си спомним, че тогава практически започна реалната интеграция в НАТО. Ако за ЕС нещата вървяха по-плавно и имахме приемственост в политиката, дори и по времето на Виденов, то за НАТО процесът бе прекъснат през 1993 г. и беше рестартиран през 1997&ndash;98 г. Друг е въпросът, че това беше по решението на натовските държави за разширяване, пак не по наша воля. Вероятно в резултат на решението за активно вмешателство на НАТО за решаването на въпроса със Западните Балкани. По това време в България гастролира един виден представител на американската администрация, формално от неформална организация &ndash; Брус Джаксън, който в своите лекции категорично посочи, че за разлика от другите кандидати за НАТО, чиито фланелки, номера и цялата екипировка категорично бяха в духа на изискванията, показали тотална принадлежност към ценностите на НАТО, то българският отбор все още играе с фланелки, от които не е ясно къде принадлежи точно. Дали споделя ценностите на НАТО, или все още под различни форми върху него влияят проруски ориентации или някакви други тежнения. И всъщност тогава започна една голяма политологическа кампания на известни политолози, тогава дясно ориентирани (те често сменят ориентацията си), които практически обосноваха необходимостта окончателно да се скъса със страшната мечка Русия и да се извърши тотална преоценка и преориентация. Както много неща, които ставаха в България през последните години, до голяма степен това беше плод на външния натиск, който често пъти води до тази пословична сервилност на българските политици. Но от гледна точка на европейските държави, тяхното виждане беше, че нямат друг избор да привлекат България в НАТО, освен да я принудят да предприеме реформи в своята политика.<br /><br /><strong>- Въобще този външен натиск продължава и до днес. В този смисъл има ли значение кой е министър-председател, какво можем да очакваме от Бойко Борисов като премиер и какво може да свърши един премиер за държавата си, която вече е подложена на системен политически борд от Брюксел?<br /></strong><br />- Бойко Борисов си дава много добре сметка кого трябва да слуша, за да оцелее. Преди известно време той направи едно изявление, в което каза: "Моят началник от Брюксел". Мартенс, предполагам, му бил казал, че: "вие не сте дясно-центристка организация, вие сте център-дясно". Между другото, като главен секретар той направи достатъчно много, за да покаже своята лоялност към западните служби, може би като компенсация за предишния си период от време, за заработване на положителна биография. Като кмет той беше приемник на връзките на Софиянски с Християнсоциалистическата партия в Бавария, с които поддържа изключително тесни връзки и които в момента са най-важното негово лоби в международен мащаб. Така че аз мисля, че той ще се вслушва позициите и постановките, които ще му дава Народната партия. Това по един много странен начин засяга и отношенията с Русия. Той беше запитан за АЕЦ "Белене" и категорично заяви, че "Белене" ще продължи, защото има решение от Европейския съюз. В българското съзнание "Белене" е свързано с Русия и много малко знаят, че всъщност там едни от най-големите инвеститори са основно германски компании. И че специално баварските християнсоциалисти изключително много държат на проекта "Белене". По такъв начин ще се съвместят руските и европейските интереси в България. Мисля, че Бойко Борисов ще запази тази линия на поведение по отношение на Европейския съюз, която си беше характерна за всички предшестващи правителства. Когато не можеш да формулираш сам политики, тогава единствената ти възможност остава да удряш темане и да казваш: "Слушам, изпълнявам", и т.н. Друг е въпросът, че аз се съмнявам, че идващата администрация ще може по някакъв начин да се промени кой знае колко повече.<br /><br /><strong>- Защо?<br /></strong><br />- Така са подготвили политиката &ndash; не трябва да се прави анализ по етикетите на партиите и техните заявени обещания, по гръмките приказки на лидерите &ndash; а да се прави персонален анализ. Виж кой ще изпълнява определени длъжности, определени позиции, какъв е съставът на администрацията, кои са персоните, които държат шалтерите за вземането на решенията, какво искат и какви са техните интереси и какво могат, виж всичко това и си направи сметка как ще се развият нещата. Ето сега има едно голямо говорене, между другото има някои изказвания на хора от ГЕРБ, икономисти, които показват искрено желание и разбиране за мерките, които трябва да се предприемат за ликвидиране на корупцията и на ажиотажа от страна на бюрокрацията. Само че винаги отсъства нещо централно. Че в България каквито и прекрасни мерки да въведеш &ndash; например ограничаване на разрешителните режими, ограничаване на монополите, на икономическите функции на държавата и т.н., кой знае докъде няма да стигнеш, ако радикално не разглобиш и не пренаредиш държавната конструкция и администрация по начин, който е характерен за Европа. Докато не ликвидираш тази централизирана, партийно монополизирана публична администрация. Аз досега не виждам някой да има такива намерения, нещо повече, виждам тенденция към още по-голяма централизация под формата на "Аз мога всичко, аз ще направя всичко и никой друг да не се бърка".<br /><br /><strong>- "Каквото каже Генерала", това казаха тези дни дори интелектуалци, които влязоха в неговите редици, и прозвуча малко срамно 20 г. след началото на демократичните промени.<br /></strong><br />- Ами толкова са интелектуалци. Ако говорим за този новоизлюпен демократ Божидар Димитров, който реши, че в момента в България се извършва първата демократична антикомунистическа революция, той е толкова интелектуалец, колкото е и професор. Хора, които дълги години се подвизаваха в комунистическата партия, които сътрудничеха на Държавна сигурност, които работеха в сивия сектор на търговията с преметена култура, аз не считам, че мога да ги нарека интелектуалци.<br /><br /><strong>- Какво да се прави? Ляв въпрос, но във всеки случай очевидно е, че ГЕРБ няма да бъде партията на града. Имате една книга за града в България. Изборите бяха между по-голямото и по-малкото зло и винаги са били така. Въпросът е какво бъдеще може да има политиката в България след тоталната й чалгализация? И след тази малко горчива история, която можем да прочетем за нашата собствена дясна биография, говоря като десен избирател. За кого ще гласуваме на следващите избори? И възможна ли е реална, смислена политика в България?<br /></strong><br />- През тези години, особено на последните избори, се разви едно крайно неприятно явление, аз бих го нарекъл политическо и идеологическо изнудване от страна на лидерите на фалиралата стара десница и на техните "интелектуални" клакьори под доста странна и неприемлива форма. "Те не са цвете за мирисане, казва един от най-ярките и войнстващи крепители на синята идея в България още от 1990 г. насам, те не са много качествени хора, много грешки направиха, много провали, ама няма друго. Все пак те са по-добро от това, което е". Да избираш по-малкото зло, друг е въпросът е кое е по-малко, мисля, че е крайно непочтено отношение към хората. По този повод си спомням как навремето се говореше за голяма и малка правда, другарят Живков говореше. И как покойният Йордан Радичков в едно антрефиле каза: "Абе аз от своя дядо знам, че има само правда, може да има само правда, тя не е нито голяма, нито малка". Ако е зло, то е зло. Ама дали е голямо, дали е малко... Но изнудването, тези хора са много нагли, гръмогласни, те не обичат да дават отговор за собствените си провали, те притискат скромния, нещастен десен избирател с факта: "Ти какво сега, за комунистите ли ще гласуваш?". Това създава ситуация на почти безалтернативност за тези хора и те, дясно ориентирани добросъвестни избиратели, в името на това отидоха да гласуват под лозунга "Да махнем комунистите и турците". Е, сигурно със срам и омерзение от това, че връчват властта в ръцете на една одиозна фигура като Борисов и неговата компания, но това им беше подсказано и това по-лесно решиха. Не трябва да забравяме обаче онези два милиона души, които не гласуваха. Там има много, много, много дясно ориентирани и образовани градски хора, които не могат да приемат философията за малкото и голямото зло и които под никаква форма не могат да дадат гласа си за по-добрите лоши. И които, вярно, че сега са в нещо като духовни гета, но все пак в тях се корени надеждата за раждането на нова, идеологически модерна и почтена десница в България. Това трябва да стане, просто не виждам друг изход за България. България ще се модернизира и като политическа система, а началата, които работят в демократичния модерен свят, ще заработят и у нас.</p> <p>&nbsp;</p>