Радиото на тротоара, както казват французите, твърди, че е възможно да се реализира и нов проект – трансформация на част от БСП в някаква прорезидентска партия или нещо друго. Това казва пред ГЛАСОВЕ политическият психолог. И още: Конгресът трябва да си припомни хубавата левичарска формула – при левицата имаш политика и личности, които я обслужват. Надеждата ми е поне да се тушират опитите, БСП да бъде партия от лидерски тип. Очакванията ми се основават и на провалената предизборна кампания на БСП от някаква израелско-американска фирма, в която акцентът бе сложен върху „Аз“ - „Аз сбъдвам мечти!“
Димитър Гронев: Правителството се нуждае от сто дни, за да реже глави

Г-н Гронев, как оценявате първите стъпки на правителството на Бойко Борисов, има ли лов на вещици?

От времето на Наполеон има добра традиция - да дадеш сто дни на всяко ново управление. Те са необходими, за да си подредиш администрацията, да направиш нужните промени, да тръгнат нещата и да се видят първите резултати. Тук има един много интересен въпрос, който не е пропаганден, а по-скоро – прагматично ориентиран. И той е – за какво му са му нужни тези сто дни на новото правителство. Оказа се, че са му нужни, за да реже глави. Е, не в буквалния смисъл... Но ето, тръгва формалният лидер на ГЕРБ и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на обиколка от страната и от където мине, пада главата на съответния полицейски началник.

Е, падна и главата на шефа на Областната полицейска дирекция в Стара Загора, който сложил „бръмбари“ в помещението, където работели служители на Инспектората на МВР, за да проверяват дейността му...

Може, но това е изключението, което потвърждава правилото. Но непрекъснато чуваме, как всички бивши министри са за затвора. Това не е лош подход, но не е изцяло професионален.

Къде е проблемът?

Проблемът е в тези, които си подгонил. Има една класификация на Келман, която не се уморявам да цитирам. Според нея има три групи – политическа, нормативна и ролева. В случая говоря за нормативната група. Тя е от хора, които подкрепят всяко законно избрано правителство. На част от тях, които са в администрацията, им казваш: „Сега ще ви отрежа главите, защото сте служили на еди кого си“ и развърташ метлата. А тези хора също може да бъдат спечелени и то само от факта, че се е сменил началникът и сега, вместо наляво, ще се кланят надясно. В първите си сто дни едно правителство се нуждае да общува с електората си, да каже на общественото мнение, колко полезно нещо са направили хората, като са гласували за управляващата партия. Трябва да задържиш това, което си завоювал и ако може - да разшириш периметъра си, за да имаш силата да прокараш непопулярни решения. По дефиниция това се прави в началото на мандата. Съмнявам се, че е изцяло приложима, но идеята на Чърчил поне е правилна. Той казва, че не обещава светли времена, а „пот, кръв, сълзи“. Но затова трябва да имаш на своя страна общественото мнение. Сега министрите казват, че няма да повишават пенсии и заплати. Но ако бяха казали това преди изборите, едва ли биха получили тези резултати!

Какво да прави опозицията в тези сто дни толеранс?

Например ДПС постъпва професионално. Не отговаря. Казва им се: „Вие сте крали, имате обръчи от фирми, сега ще видите!“ А те си мълчат, ръководят се от една максима, много вярна в политическата психология, който гласи: Най-голямата грешка в политиката е да отговаряш пункт по пункт на противника. Остави го да си говори и когато му дойде времето, ако решиш, може да приложиш паралелна пропагандна схема."

Как се справя БСП?

БСП стои в много морална позиция, като обявява, че ще защити всички подгонени професионални кадри с уговорката, че няма да се разпъва политически чадър. Задава въпроса: „Кой си ти, да пращаш хора в затвора? Всеки е невинен до доказване на противното в една демократична държава!“ А като влезе в сила присъда, ще кажат „О, не, ние се разграничаваме!“ Схемата е издържана логично, но не е най-изящната. Съществуват други схеми, към които се придържат „Атака“, РЗС и Синята коалиция. Те подкрепят правителството, казват, че разполагат с професионали и винаги са готови да помогнат.

Оценявате позитивно поведението на сините?!

Само една грешка на Синята коалиция искам да отбележа. Те казват на ГЕРБ: „Вие нямате управленска и антикризисна програма.“ По-добрият вариант е, да предложат програма. Да кажат: „Постарахме се, имаме информация, ето, заповядайте!“ Но при такъв ход трябва да вдигнеш летвата и заложиш мерки, които са трудно изпълними, а за пред общественото мнение да изглежда, че няма нищо по-лесно от това, да се изпълнят. Тази игра трае около половин година и общественото мнение е убедено, че обещаните от правителството хубави неща ще се случат. Но винаги има пад на рейтинга и винаги след този пад стойностите са по-ниски от началото на управлението. А когато помпаш рейтинга, сривът става по-голям.

Синята коалиция няма изгода да срине ГЕРБ, защото при предсрочни избори тя няма да прескочи четирипроцентовата бариера. Не е ли по-подходящ този подход за БСП?

Напълно съм съгласен с вашите разсъждения, г-жо Бояджиева. Ако нещо подхожда на социалистическата партия, е тази схема. Нещо подобно се получи при управлението на Симеон Сакскобургготски, когато вицепремиерът в правителството му Костадин Паскалев, ключова фигура в БСП, първо се включи, а после се оттегли. Ако бях на мястото на Бойко Борисов, бих възприел конструктивния подход, да поискаш компетентна помощ от досегашните министри, които имат пълната информация. Тогава би паднал един от основните аргументи срещу него: „Ей, вие новите, не сте компетентни, мъчите се нещо да направите, но не става!“ Нещо подобно се случи между г-н президента и г-н премиера. Но очевидно схемата при Борисов е друга - кръст на всичко досега.

Защо президентът, а не бившите министри, атакува правителството на Бойко Борисов?

Ако бях човек, който на ето тази маса мести пешки, сигурно щях да Ви отговаря, но моята роля е далеч по-скромна, да разкажа за действащи механизми. Очевидно президентът така е преценил.

Според част от анализаторите Георги Първанов се е активизирал от ревност към рейтинга на Бойко Борисов, а според други хипотези той подготвя нова партия. Вашето мнение какво е?

Радиото на тротоара, както казват французите, може да бъбри по цял ден и да лансира различни тези за различни проекти, които може да са и много близо до някакви нагласи. Аз лично се съмнявам, че който и да е президент ще се радва да получи спокойствие в края на последния си мандат – да пише книги, да общува със студенти. Ако има добра практика, тя е в САЩ, където бивши президенти няма. Ето Джими Картър (американски президент от 1977 г. до 1981 г., бел. ред.), отиде в Китай, проведе разговори. Той може да бъде много полезен за страната си. Тази практика трябва да се въведе и в България. Но радиото на тротоара твърди, че е възможно да се реализира и нов проект – трансформация на част от БСП в някаква прорезидентска партия или нещо друго. Не коментирам това, защото нямам нужната информация. В политиката всичко е възможно след прецизен анализ. Въпреки че тези анализи понякога подвеждат, пример - Българската левица. Знакови фигури се отделиха от БСП, имаха надежди да влязат в парламента, дори говореха за 6%. Доближиха се до 1%, но не го достигнаха.

Поведението на г-н Първанов в някаква степен лишава от козове партията, на която той беше председател. Не мълчи ли прекалено оглушително БСП?

Много интересно е, че в момента реакциите на БСП се свеждат до говорителя на партията г-жа Корнелия Нинова и един любимец на медиите, когото подобно на г-н Борисов може да видите навсякъде – г-н Антон Кутев. Много рядко се появяват други оратори.

Защо?

Защото на БСП й предстои конгрес. Интересното при него е, че се свиква в момент, в който партията загуби властовия си ресурс. Припомням формулата Ласуел: „Политик е човек, който се ръководи от личните си интереси, като ги представя за обществени.“ Сега в парламента има 40 депутати, но има актив, който се е надявал да попадне в тази бройка. Какво става с него? Остават без работа! Следователно БСП е в много деликатно положение. Ще си позволя да илюстрирам мисълта си със стар руски анекдот: "Хлапе тича при родителите си, които са от смесен брак и казва: "Долу на улицата има един велосипед и се чудя – да го продам или да го открадна. Не знам евреин ли съм, руснак ли съм."" Активът на БСП не знае на чия страна да застане на предстоящия конгрес – атакуват председателя на партията, има други знакови фигури, които в момента не се обявяват. Включва се механизмът, да няма достатъчно активност, защото не се знае коя е печелившата позиция. Това е причината за мълчанието на БСП и спорадичните изяви на знакови фигури.

На предстоящия конгрес на БСП нищо няма да се случи, защото той не е изборен, няма да се сменя ръководството. Защо е това снишаване?

Това не е сигурно. Националният съвет ще излезе с предложение за дневен ред, но конгресът може да го одобри, а може и да не го одобри. Вярно е, че има един механизъм, който предполага отчетно-изборната кампания да е цялостна, да започне в основните партийни организации. Така че може на конгреса да се реши провеждането на изборен форум. БСП може и за се съживи при една отчено-изборна кампания.

Допускате, че на 18 октомври, когато е конгресът, БСП може да се събуди различна партия?

Различна – не, защото делегатите ще са същите. Но тези делегати знаят две и двеста. Те първо ще огледат къде се намират в схемата – има ли ги, или не. Мога ли да заложа на нещо? А това нещо може да е различно от статуквото. На този конгрес БСП може да проведе много сериозен разговор за политика, да си спести „бурните ръкопляскания, преминаващи в овации“, които много ефектно сега се проявяват в други партии. Конгресът трябва да си припомни хубавата левичарска формула – при левицата имаш политика и личности, които я обслужват. Надеждата ми е поне да се тушират опитите, БСП да бъде партия от лидерски тип. Има достатъчно лидерски партии. Очакванията ми се основават и на провалената предизборна кампания на БСП от някаква израелско-американска или не знам каква фирма, в която акцентът бе сложен върху „Аз“ - „Аз сбъдвам мечти!“. Предполагам, много хора в БСП са си направили извода, че това не върви, особено за една лява формула. Нека оставим формулата да се провали, доведена до своя абсурд при новото управление.

Как възприемате Георги Кадиев като кандидат на БСП за кмет на София?

БСП не може да избяга от изборите за София, трябва да участва в тях. Ще припомня едни президентски избори, на които враговете на г-н Първанов очакваха той да се провали с гръм и трясък и му казваха: „Хайде, хайде, кандидатирай се!“ То пък се случи обратното. Ситуацията в София сега е подобна. Някои, не мога да уточня кои, разчитат, че г-н Кадиев ще се провали. Други очакват успех. Не изключвам и вариант, който да повтори първата победа на Първанов.

 

Още от категорията

3 коментар/a

Кр.Кабакчиев, дфн на 16.09.2009 в 18:00
КОМУНИСТИТЕ НЕ СА АБСОЛЮТНО НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЕДНИ ЕПОХАЛНИ КРАДЦИ! Това не съм го казал аз, това е мисъл на най-проникновения изследовател на комунизма: Бунич. Идете вижте какво са направили тия крадливи изроди (статия "Борисов: Кабинетът "Станишев" е приел закон, според който всеки кмет, министър получава амнистия"): http://dnevnik.bg/bulgaria/2009/09/16/785192_borisov_kabinetut_stanishev_e_priel_zakon_spored_koito/ И комунистически креатури имат наглостта да говорят за рязане на глави! Не рязане на глави! ПОВЕЧЕ ТРЯБВА! Но за съжаление не може в цивилизования свят!
Regina на 03.01.2014 в 19:14
Always resihferng to hear a rational answer.
Isabela на 11.02.2014 в 14:40
That\'s the best JMHO all answer business health insurance comparehealthinsur.com cheap coverage health insurance life insurance quotes bestlifeinsurpolicy.com affordable life insurance quotes time! of vardenafil levitra heliomeds.com vente levitra

Напиши коментар