"Особено важна е препоръката за подобряване на преподаването и на изучаването на езици, с която да се гарантира повече млади хора в Европа да владеят свободно чужди езици. Това, което призова комисията, беше всяко европейско дете в бъдеще да говори поне още два езика, освен майчиния си език. Ние като държава членка подкрепяме тази политика на езиково многообразие. Това дава шансове българският език да се изучава във всички останали членки след съответно изявено желание. Българската образователна система е много отворена за езиковото многообразие, защото и в момента в нея могат да се изучават 25 езика, и това е нещо, с което страната ни определено може да се гордее на европейската сцена. Има и друга много важна новина. Тя е свързана със създаването на европейски университети, с които ще започнат пилотни проекти през 2019 и 2020 година в рамките на програма „Еразъм +“. И това е една инициатива, в която България трябва да намери достойно място". Това казва в интервю за радио "Фокус" Деница Сачева, заместник - минстър на образованието.

 

 

Към края на май месец в Париж се проведе поредната конференция на министрите, отговарящи за висшето образование в държавите членки на Болонския процес. Мой събеседник във „Всички в час“ е заместник-министър Деница Сачева, от която очакваме подробности. Госпожо Сачева, заедно с министъра на образованието на Сърбия и френския министър на висшето образование открихте събитието в период, в който България и Сърбия съпредседателстват Болонския процес. В тази връзка няма как да не засегнем мобилността, за плановете за европейска студентска карта. Но да започнем от Болонския процес. За тези, които не са запознати в детайли с него, той е в посока на създаването на европейско пространство за висше образование, но къде в него е България?

 


- Болонският процес е инициатива, която е възникнала в края на 90-те години на 20 век за сравнимост на висшето образование в Европа и за осигуряване на ефективна мобилност на кадрите в него – както студенти, така и преподаватели.

 

България е една от държавите, които се включват първи в този процес, подписва съвместната декларация още 1999 година. И вследствие на този подпис нашата държава е предприела редица действия, сред които създаването на тристепенната система бакалавър-магистър-доктор; създаване на система за натрупване и трансфер на кредити, която да е съвместима с европейската система; приемането на стратегия за висше образование в Република България за периода 2020; рейтинговата система и други.

 

Така че България е активен участник в този процес и по време на съпредседателството си имаше възможност да домакинства две подготвителни срещи за тази конференция, за която споменах в началото. Имаме и новина, а именно, че България е съпредседател, заедно с Австрия и с Хърватия, на координационната група, която най-общо казано ще се занимава с това да оформи гръбнака на европейското пространство за висше образование.

 

Вчера беше срещата на координационната група за партньорска подкрепа. В нея са включени Австрия, Хърватия, Италия, Европейската комисия, Европейската университетска асоциация, Европейската асоциация на институциите за висше образование. България беше избрана, заедно с Австрия и Хърватия, за съпредседател. Това е много сериозен пробив, защото на практика означава, че страната ни ще има сериозен принос не само по отношение на нашата система за висше образование, реформите, които трябва да се осъществят в нея, но като съпредседател ще координира реформите във висшето образование във всички 48 държави членки, които са подписали декларацията на Болонския процес. Това е много сериозно предизвикателство на международно ниво.

 


Водещ: А върху какво се фокусира събитието през май месец тази година? На какви процедури бе дадено началото?

 


- Събитието през май месец беше безпрецедентна среща на почти 70 министри на висшето образование, не само от Европа, но също така от Азия, от Латинска Америка. По време на тази среща се говореше основно за концепцията за европейско пространство за висше образование, за възможностите за сътрудничество, най-вече възможностите за академичен и научен обмен.

 

Но също така и за мерките, които трябва да бъдат предприети за повишаването на качеството на висшето образование. Не само в Европа, но в глобален мащаб младите хора, студентите и научният потенциал, възможностите за развитие в науката и в иновациите, стават две от най-сериозните теми в политическия дневен ред на почти всички държави.

 


Водещ: Европейската комисия публикува своя втори образователен пакет. Но какви предложения включва той?

 


- Пакетът беше публикуван на 22 май. Това се случи точно в навечерието, когато имаше и Съвет на министрите на образование, който се председателстваше от нашия министър на образованието Красимир Вълчев. Бяха предложени редица препоръки, които са свързани с осигуряване на по-добро качество на образованието още от ранна детска възраст, политики, свързани с младежта, с образованието, с културата.

 

Препоръка на Съвета за автоматично признаване на дипломите за периодите на обучение в чужбина. Особено важна е препоръката за подобряване на преподаването и на изучаването на езици, с която да се гарантира повече млади хора в Европа да владеят свободно чужди езици. Това, което призова комисията, беше всяко европейско дете в бъдеще да говори поне още два езика, освен майчиния си език. Ние като държава членка подкрепяме тази политика на езиково многообразие.

 

Това дава шансове българският език да се изучава във всички останали членки след съответно изявено желание. Българската образователна система е много отворена за езиковото многообразие, защото и в момента в нея могат да се изучават 25 езика, и това е нещо, с което страната ни определено може да се гордее на европейската сцена.

 

Има и друга много важна новина. Тя е свързана със създаването на европейски университети, с които ще започнат пилотни проекти през 2019 и 2020 година в рамките на програма „Еразъм +“. И това е една инициатива, в която България трябва да намери достойно място.

 

- Говорейки за чуждите езици, да разбирам, че в програмите да влязат още като задължителни изучаването на два различни от българския например езика?

 


- Да, и в момента има възможности децата да изучават допълнително чужди езици. Но тази политика на езиково многообразие не е толкова популярна за всички останали държави. В момента има и доста сериозен дебат, който се води в рамките на Европейската комисия по отношение на английския и Брекзит и дали след него английският трябва да продължи да бъде един от основните официални езици.

 

Знаете например, че повечето англичани не са склонни да говорят друг език, освен английския. За разлика например от българите, където езиковата ни подготовка е много по-добра от гледна точка на владеенето на повече от един език, освен българския. Това е политика на езиково многообразие, която за в бъдеще ще бъде насърчавана от Европейската комисия, именно за да се запази и съответно културната идентичност на всяка една от държавите членки, и езиковата идентичност.

 

А това означава, че на практика в България българските деца, освен нашия език, биха могли да изучават например чешки, унгарски, полски, хърватски, не само обичайните, които до този момент винаги са предпочитан избор. Но, пак казвам, тази политика е по-важна и за другите държави членки, защото това означава, че и българският език ще има много големи шансове в останалите държави членки. Знаете, че това е една инициатива, по която се работи от много посоки. Много евродепутати работят за това тя да се случи. Така че мисля, че за България това е една добра новина.

 


- Да, за популяризирането на българския език. Добре, говорим за отключване на пълния потенциал на европейското пространство за висше образование, но по какъв начин това засяга страната ни?

 


- През изминалата седмица също беше публикувано предложението на Европейската комисия за програмата „Еразъм“, която е една от най-успешните на Европейската комисия.

 

За периода 2021-2027 година комисията предлага да се увеличи бюджетът на програмата до 30 милиарда евро, като почти 26 милиарда да отидат за образование и обучение. И това е много сериозно предложение, което беше посрещнато с овации и аплодисменти от всички министри по време на конференцията в Париж, но не само от тях, а и от цялата академична общност и от всички млади хора.

 

Но това, което е важно за България, за да може и нашата държава да защити своя интерес, е да направим така, че колкото се може мобилностите и инвестициите в тях – в движението на млади хора, на студенти и на преподаватели, да може да облагодетелства и Югоизточна Европа, тъй като на този етап, по признание на редица министри, мобилностите повече благоприятстват северозападната част на Европа.

 

Това беше една от тезите, които повдигнах по време на тази среща на министрите, защото в общ европейски интерес е да подкрепяме инициативи, които насърчават балансираната мобилност и обмен на студенти, учители и добри практики. Това е изключително важно. Разбира се, винаги съществува дебат по отношение на качеството, на това младите хора да избират възможно най-добрите места, в които те могат да реализират своя научен потенциал.

 

Но, от друга страна, ясно и на глас трябва да кажем, че Югоизточна Европа все още си остава непозната и неоткрита за много млади европейци. И едно от сериозните постижения за европредседателство, имайки предвид, че страната ни беше посетена от десетки хиляди хора, е че тя беше преоткрита и на нея вече се гледа по доста по-различен начин. Все още по отношение на Източна Европа се работи с много митове и предразсъдъци. И това е една обща кауза, която и други министри на държави членки, които са от Югоизточна Европа, също споделят. Българските студенти предпочитат да посещават Германия, Италия, Франция, Испания, Белгия, Великобритания, Полша, Гърция.

 

Докато западни студенти у нас има по-малко и най-големите групи обикновено са от Полша, Испания и Франция. Специално ние като държава членка бихме искали да работим именно в посока на увеличаване на студентските мобилности, на притока на студенти, на обмена на научен и изследователски потенциал с останалите членки към България.

 


А каква е политиката? Как политиката ЕС ще стимулира идването на чуждестранни студенти у нас?

 

- Само по себе си ЕС не може да стимулира точно това движение. Въпросът е до голяма степен в нашите ръце по отношение на повишаване на качеството, на информираността, дори ако щете на промоцията на българското висше образование и на възможностите за наука, които дава България, на нашата лична отговорност, отчетност, прозрачност.

 

Това е естественият път, по който ще се привлекат повече студенти, ще се засили академичният обмен. Но това, което споменах – пилотната инициатива за европейски университети, е възможност, която би трябвало да бъде оползотворена от България в пълна степен. Европейската комисия ще лансира пилотни проекти 2019-2020 година по линия на програма „Еразъм“, като в края на годината ще се обявят и първите обяви за предложения.

 

Мрежите могат да се създават по различни признаци – по географски, по академичен, високи резултати в дадена дисциплина или пък по конкретна тема, например енергетика, борба с глобалното затопляне. Като в една мрежа трябва да участват най-малко три държави и от 3 до 6 висши учебни заведения. Предстои да направим среща със Съвета на ректорите и да представим тези възможности пред тях. Това е много добра възможност университети от България да станат част от пилотни проекти за европейските.

 

Това би могло да засили както мобилността към България, така и да има много пряко отражение и влияние върху качеството на висшето образование у нас. Специално мрежата от европейски университети е много важна и е е добре поне 1-2 университета от България да станат част от нея. Това е процес, който предстои да бъде обявен в края на октомври, и съответно чрез него да се укрепи трансграничното сътрудничество.

 

И тези мрежи ще дадат възможност студенти от Западна Европа да карат част от образованието си например в български университет, част от образованието си в трета държава. По този начин да завършат като един вид европейски студенти, които са преминали през поне 3 университета. Но това няма да може да се случи с всички заведения. Там ще има конкурсен принцип и ще спечелят най-добрите. Ще се търси географски, академичен и съответно тематичен баланс. Това е най-общо казано. 

 

Какви са вижданията на европейците за ключовите инициативи, насочени към изграждането на Европейското пространство за образование? Какво показват данните?

 


- Последните данни по проучване на „Евробарометър“ показват, че европейците са добронамерени, с положително отношение към инициативите, които бяха лансирани специално за образование и за култура. Проучването показва, че 9 от 10 участници в него от всички държави считат, че е полезно за студентите да имат възможност да работят с хора от други държави по иновативни проекти в рамките на мрежите от европейски университети. И 84% от анкетираните млади хора биха искали да подобрят своето владеене на вече изучаван език, а 77% от младите хора имат желание да учат нов език. И това са много положителни тенденции.

 

Източник: "Фокус"

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Наблюдател на 07.06.2018 в 10:43
Целта е претопяване. След години, малките народи трябва да изчезнат.
Helleborus на 07.06.2018 в 10:48
Комунизмът изглежда е станал световна политика или поне европейска. Най-добрите университети в света са създадени от обществото и от свободни граждани. Чиито наследници и до днес са записани там още от рождението си. Днес държавата просто се внедрява в тях, докато изглежда е започнало да й се струва, че трябва да стане пълновластен господар на европейските деца. Това е просто друг аспект на казуса с отнетите деца, но коренът е същия - държавата гледа на себе си като на родител, с всички права и задължения, които има родителя, с тази разлика, че не обича децата, а само иска да ги управлява. Тия хора така са се развихрили да ни вкарват в схемите си, сякаш не са назначени от нас, а ние сме назначени от тях.
Перо на 07.06.2018 в 10:51
Изводът от всички тези приказки е един - ще продължим да бъдем донор на още по-добре подготвени специалисти за по-богатите ни партньори. Вече останахме без млади лекари и медицински сестри. По същата схема подаряваме на партньорите си милиарди чрез банковата ни система, търговията на едро и дребно, телекомуникациите, енергетиката и добивната промишленост. Българският капитал е изтикан от най-печелившите сектори на икономиката, нещо което не е било нито след двете национални катастрофи, нито при соц-а. И не преставаме да твърдим, че Европа дава пари.
Европейското пространство за образование = Източване на мозаци и демографски колапс в България на 07.06.2018 в 10:54
Ако г-жа Сачева вземе да направи проста сметка, да раздели подаянията, които сме получили от ЕС на бройката българи възползвали се от мобилността на работната ръка ще се окаже, че един български среднист струва на ЕС около BGN 10000.00 - 15000,00. Ако същата тази госпожа би се задълбочавала в книжките на Момзен и историята на древен Рим, а не е наблягала на ограмотителните брошури на Отворено общество, като Хоноруван преподавател в Нов български университет по политически комуникации, Номинирана за наградите на Български хелзинкски комитет Човек на годината и представител на Националния демократически институт на САЩ за България, та, тя щеше да знае, че цената на един пълнолетен /без занаят/ роб в древен Рим е била около 2500 сестреции, което пресметнато, прехвърлено, приравнено е около BGN 10.000,00 - 15.000,00... Та същата тази Госпожа при цялата й експертиза - "завършила Висше училище по туристически мениджмънт в Маастрихт, Холандия и Международен колеж по туризъм в Албена. Бакалавър по социална педагогика в Югозападен университет “Неофит Рилски” в гр. Благоевград, магистър по здравен мениджмънт на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Бургас. Магистър (Cum Laude) по връзки с обществеността във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преминала е курсове за обучение по социален маркетинг, връзки с обществеността, политически маркетинг, управление на социалното подпомагане и услуги, управление на външни ресурси и управление на риска във Великобритания, Холандия, Бразилия, Колумбия, Австралия и САЩ." - вероятно знае, че германски гражданин до Абитурата му струва на немската държава EUR 350.000,00... Бъдете здрави!
Най-добрите университети в света са създадени от обществото и от свободни граждани. на 07.06.2018 в 11:02
Най-добрите университети са създадени от обществото и свободните му граждани там, където е имало и много свободни пари. А в близкото и далечното минало това са били държави, които са прилапвали почти безплатни суровини и труд от колониланите си владения. Та тези робовладелски държави, които за благозвучие са се самоназовали капиталистически имат претенции да са с най-добрите университети и обществата им да са образец за морал и цивилизация...
Европейски университети - възможност, която трябва да се оползотвори от България на 07.06.2018 в 11:28
Да се разбира: Българчетата - възможност, която трябва да се оползотвори от Европа
Мери на 07.06.2018 в 12:16
Преди 30 години СУ "Климент Охридски" беше първокласно учебно заведение, за което по моето кандидатстудентско време се състезаваха по 20 човека за 1 място. Сега на изпита по български език и литература се явиха 1500 души. Това, ако не е позор за образователната ни система, то какво друго!? По същото време в Европа се приемаха дипломите от 3 вуза- СУ, консерваторията и ВМИ, като се допълнят и някои изпити за съответната страна, които, разбира се, всички вземаха с лекота. Госпожа Деница, ако си мисли, че някой масово ще се втурне да учи български език в ЕС вузовете, няма връзка с живота.
Помпиер на 07.06.2018 в 13:09
Изпомпваме мозъци всякакви. Най-високата принадена стойност е от умните и ние ги искаме. Глупавите и мързеливите могат да разчитат на престижни дипломи ... срещу заплащане ,разбира се!
ПиАрМОН на 07.06.2018 в 13:22
Обещаваме да преизпълним плана по износ на деца с 25%. До 2020 всеки младеж , показал интерес към образованието да замине в чужбина, останалия материал ще се реализира тук с програмите за изоставащи на ЕС.
Коментар /задължително/ на 07.06.2018 в 13:48
Явно заслужени са ни били 500 години робство и сега няма да се отървем с по-малко, но четейки случилото се интервю се налага извода, че за всичко, което ни е сполетяло като народ сме си сами виновни.
Helleborus на 07.06.2018 в 16:25
07.06.2018 в 11:02 Не става дума за пари. Основани са вероятно десетки и стотици училища, не всички са просперирали, т.е., парите не са достатъчни. Но става дума за мотивацията. Продукт за деца, който е наистина качествен, може да се създаде само от родителите им. Всяко добро нещо е направено от някой с мотивация и то най-често е правено за близки любими хора. Монтесори е измислила системата си, понеже е имала дете с проблем, болни променят здравеопазването или създават болници, родители на деца с увреждания променят социалната система, пострадали от нещо създават фондации. Къде е тук чиновника, когато става дума за прогрес, той е на опашката на опашката. Двигателят на прогреса е често личната борба, която е мощна, точно, защото е лична. Поради тази причина провидението е поверило децата на техните родители, а не на чиновници. Чувствата тук са прекалено важни, светът не е просто рационален. Ако хората станат бездушни, ако чиновниците поемат кормилото, ще намалее прогреса в истински важните неща, именно като образование или възпитание на деца, където чиновникът не възпитава качества, умения и израстване на личността, изобщо не му пука за такива работи. Обществото не бива да се оттегля от никоя сфера, защото не може да бъде заменено от някой на заплата.
"Монтесори е измислила системата си, понеже е имала дете с проблем..." на 07.06.2018 в 16:58
Монтесори не може да бъде пример за "Продукт за деца, който е наистина качествен, може да се създаде само от родителите им." Категорично! Тя може би е била гений, може би е пример за педагог, но не е пример за майка! Не успявам да открия данни за проблемите на роденото от нея дете, освен хиперболизираната й амбиция да се самодокаже, от което разбира се е страдало детето!
Чиновници на 07.06.2018 в 17:32
Изводът от отговорите на гъ-жата е, че се е разучила да говори български език, а ниже европеидно клише до европеидното клише - езикът на "Работническо дело" в постмодерен контекст. И такива редят българската, че и европейската просвета и образование. Опазил Господ!
Мислещ на 07.06.2018 в 22:52
Поредната борба да се качат на поредната кола с европейско финансиране. Първо съсипваме всичко (без компенсации), след това го строим наново, но вече по външни инструкции (чрез дългове) За разлика от Западна Европа, нашата икономика беше ТОТАЛНО разрушена .... Защо никой не прави стравнение на БВП сега и преди 1989 г. ? Защо "историята" започва от 2007 ?
да обобщим прозрение съобразно съкровение на 08.06.2018 в 08:23
Всъщност "Европа" не е метафизическа субстанция, Европа е състояние на критицизиращо самосъзнание, което клони към нула, Европа е само представителна структура без коректив откъм чистите идеи на твоя жизнен свят, т.е. тя е следствие на саморазделеност в самите нас, която се решава в полза на реализми без виртуализми, и на сурогатен анализ без засферяващ синтез.

Напиши коментар