“Желанието ни е да разбием монопола на т.нар. ЛГБТ асоциации, самопровъзгласили се за представители на хомосексуалните лица, с претенцията да въплъщават единството на тези гласове. Предвид сериозността на ситуацията и на повдигнатите етични въпроси, смятаме, че е наш дълг като граждани и наша морална отговорност, публично да изразим позицията си, за да може да се чуе един алтернативен и разумен глас”.

 

Демонстрация във Франция с искане за равен достъп до медицински асистирана репродукция Снимка: АФП, архив

 

Докато противниците на разширяването на медицински асистираната репродукция често са обвинявани в хомофобия, трима хомосексуалисти отказват да “служат като морална гаранция”, за да се оправдае “опредметяването на жената и детето”. За тях въпросът не е в равенството, а в риска от отчуждаване на човека чрез техниката. Жан-Матиас Саргологс е завършил политически науки и Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, журналист; Себастиан дьо Кревкьор е завършил висшето училище “Екол Нормал”, бивш преподавател по философия; Жак Дюфур-Мюлер е музикален критик. Статията им бе публикувана във “Фигаро”.

 

В четвъртък, 18 януари, бе открит Националният комитет по биоетика, в който официално ще бъде обсъждано отварянето на медицински асистираната репродукция за женските двойки, т.е. за възпроизводство без баща, и неофициално въпроса за легализиране на сурогацията (което, въпреки че засяга всички двойки, би трябвало да позволи на мъжките хомосексуални двойки да “заченат” дете). Като хомосексуалисти, бихме искали да се противопоставим днес на онова, което смятаме за сериозни отклонения, извършвани в името на един прекален индивидуализъм, и срещу онова, което не е нищо друго, освен опит да се наруши забраната за опредметяване на човешкото тяло. Нашият подход е част впрочем от 

 

желанието ни да разбием монопола на т.нар. ЛГБТ асоциации,

 

самопровъзгласили се за представители на хомосексуалните лица, с претенцията да въплъщават единството на тези гласове. 

Предвид сериозността на ситуацията и на повдигнатите етични въпроси, смятаме, че е наш дълг като граждани и наша морална отговорност, публично да изразим позицията си, за да може да се чуе един алтернативен и разумен глас. 

 

Хомосексуалност и възпроизводство

 

Желанието за дете сред хомосексуалните лица е изключително легитимно, но не може да се сведе до въпроса за достъп до равенство, за права, за борба срещу дискриминацията. Подобен опростенчески възглед действително предполага, че има неравенство при достъпа на хомосексуалистите до възпроизводство, че това неравенство е плод на дискриминация, и че държавата трябва да коригира това положение, отваряйки медицински асистираната репродукция за женските двойки и легализирайки сурогацията. Този аргумент е измамен. 

Наистина двойка мъже или двойка жени не могат заедно да заченат дете и тази невъзможност за възпроизводство е обективна даденост, която не е плод на някакво дискриминационно действие на обществото или на държавата; тя е природна и е характерна за хомосексуалната ситуация. В този смисъл, хомосексуалните лица не могат да претендират за компенсация от страна на държавата, за да бъде поправена някаква дискриминация, тъй като такава не съществува. 

 

Да изречеш това не означава, че си хомофоб, а е просто обективно припомняне на фактите.

 

Може би за някои е трудно да чуят тази костатация, но ние смятаме, че да приемеш напълно  хомосексуалността си, означава да приемеш и произтичащите от нея ограничения.

Забелязваме, че в този дебат повечето от аргументите на защитниците на тези практики са субективни и емоционални (желание за дете, страдание, че не могат да имат такова, чувство за дискриминация и т.н.). Ние смятаме обаче, че предвид мащаба на залога, държавата не трябва да се ръководи в действията си от емоциите и субективните наклонности на всеки един, а точно обратното - да се основава на разума. А той призовава ясно за запазване на забраната за медицински асистираната репродукция за двойки жени и на сурогацията, независимо дали тя се отнася за хетеросексуални или хомосексуални двойки.

Някои изтъкват като аргумент, че е дискриминационно  да се разреши медицински асистираната репродукция за хетеросексуалните двойки и да се забрани за женските двойки. Ние отхвърляме този аргумент. В действителност медицински асистираната репродукция за хетеросексуалните двойки влиза в рамката на Медицинската помощ за възпроизводство. Така че това е медицинско лечение, което позволява да се преодолее едно медицинско състояние на безплодие на хетеросексуална двойка. 

Действително естественият ред на нещата включва една хетеросексуална двойка нормално да бъде плодовита. Така че безплодието в този случай може да се смята за болест и е нормално да бъде предложено медицинско лечение. 

 

Една женска двойка обаче е обективно и по дефиниция безплодна.

 

Следователно тя не страда от някакво медицинско състояние или заболяване, което да оправдава достъпа й до медицински асистирана репродукция. Ние дори ще отидем по-далеч, твърдейки, че ако бъде разрешен достъпът до медицински асистирана репродукция, като медицинско лечение, на женски двойки, това би означавало да се признае, че жените хомосексуалистки са болни, което, разбира се, би била значителна стъпка назад.

Ние се противопоставяме също на отварянето на медицински асистираната репродукция за женски двойки, защото то отваря кутията на Пандора, което съвсем естествено ще доведе до легализиране в срок на сурогацията (въпреки че сурогацията засяга всички двойки, хомосексуални, както и хетеросексуални, тя особено се популяризира от т.нар. ЛГБТ асоциации, като начин мъжките двойки да “заченат” дете). 

Наистина, макар и с различна природа, претенциите за медицински асистираната репродукция за женските двойки и сурогацията се отправят в името на 

 

едно т.нар. ново право на хомосексуалните двойки - правото на дете.

 

В името на принципа на равенство, ще бъде невъзможно да се забрани сурогацията, ако бъде легализирана медицински асистираната репродукция за женските двойки. Наистина, в името на какво мъжете хомосексуалисти да нямат право да получат достъп до една нова техника, която ще им ползволи “да заченат” дете?

Основният залог тук е опредметяването на жената като “средство”, в услуга на двойка, която би наела утробата й, за да износи нейното дете. Но след десетилетия на феминизъм трудно може да се приеме днес

 

опредметяването на женското тяло в либералния дискурс.

 

В този смисъл аргументът, че предоставянето от някои жени на утробите им е етично, тъй като те биха го направили свободно и са съгласни, ни се струва неприемлив. Това би означавало да отречем цяло едно измерение на един фундаментален и характерен за нашата западна цивилизация принцип, който се резюмира в кантианския практически императив: 

 

“Постъпвай така, че да използваш човечеството като цел, никога само като средство”.

 

Този императив е в сърцевината на принципа за човешко достойнство, който имаме право да изискваме от другите, но също така от всяко човешко същество спрямо самото себе си. В този смисъл, съществуват множество примери, в които законът забранява някои поведения и практики, дори когато те засягат самия човек: да не носиш предпазен колан в автомобил е опасно само за теб и въпреки това е незаконно (не можеш да се позовеш на личната си свобода, за да не го слагаш), хвърлянето на джуджета е забранено (независимо от съгласието на заинтересованите), нямам право да употребявам наркотици (дори и ако вредя само на себе си), а ако посегна на физическата си цялост, като се самоосакатя, е възможно да бъда затворен принудително в психиатрична болница. Така че защо обществото да трябва да приеме, че някои жени опредметяват собствените си тела, като отдават под наем утробите си, под претекст, че са съгласни?

Етичният характер на сурогацията би трябвало да се гарантира от забраната за заплащане на сурогатната майка и от алтруистичния характер на  решението й да даде под наем утробата си. Отново неприемлив аргумент, тъй като липсата на заплащане или алтруизмът на постъпката й не отслабват факта, че тялото й ще бъде опредметено, а бременността не е дейност, а състояние. 

Накрая, към опредметяването на жената се добавя и това на 

 

детето: предмет на договорна сделка, с която то се превръща във вещ, а не в личност.

 

Освен това смятаме за неприемливо лицата да заобикалят забраната за сурогация във Франция и да прибягват до сурогатни майки в чужбина, а след това да искат, при завръщането си във Франция, гражданското състояние да признае родителските им права върху детето, което са получили. В това виждаме безчестен и долен начин френската държава да бъде притисната до стената. Тези хора доброволно са се поставили извън закона, така че впоследствие не могат да искат споразумяване с френската държава, тъй като практиката на сурогацията е незаконна във Франция. В този смисъл, съществуването във Франция на деца, родени от сурогатни майки в чужбина, в никакъв случай не може да мотивира адаптацията или промяната на френското законодателство, тъй като правилото не се основава на изключението, нито върху законността на този или онзи акт в чужбина. Тук признаваме несигурното положение на тези деца, които понасят последствията от умишлената безотговорност на своите “родители”. Ние отхвърляме обаче единственият възможен отговор да бъде предателство от страна на френската държава спрямо духа на собствените й закони, признавайки родителските права на лица, прибегнали до сурогация в чужбина. 

По този начин запазването на забраната за сурогация във Франция (подобно на Германия, Италия, Швейцария, Испания, Дания, Швеция, Финландия, балтийските държави, Квебек и др.) е в интерес на защитата на една хуманистична концепция за възпроизводството, загрижена за защитата на най-уязвимите която зачита забраната за всякаква експлоатация и опредметяване на човешкото същество. В тази перспектива, ролята на държавата не  е да осигури достъп до все повече индивидуални права, а да защити най-слабите от крайностите на индивидуализма и да съхрани определна концепция за Човека.

 

Технически прогрес и морална употреба

 

Медицински асистираната репродукция за женските двойки и сурогацията, погрешно представяни като напредък, позволяващ на хомосексуалните жени и мъже да “заченат” дете, са само технически напредък. Техническите постижения обаче не са непременно морален прогрес. В този смисъл те са аксиологично неутрални и не ни казват нищо за моралната им употреба. Привържениците на асистираната репродукция за женските двойки и на сурогацията се кичат с добродетелта на борбата срещу хомофобията, за да наложат тяхното приемане. Ние отказваме да служим като морална гаранция на една архаична и регресивна визия за човека, било то в името на свободата.

Накрая, на онези, които биха казали, че нашите позиции пречат на хомосексуалистите да станат родители, отново ще отговорим, че това не е вярно. Всъщност днес във Франция нито един закон не забранява на хомосексуалистите да стават родители (само начините, чрез които те искат да станат родители, т.е. медицински асистирана репродукция за женските двойки и сурогацията, са забранени). В този смисъл запазването на забраната за асистирана репродукция за женските двойки и за сурогация не изчерпват възможността за задълбочено обмисляне на етичните алтернативи, с които разполагат хомосексуалистите, за да имат деца.

 

Жан-Матиас Саргологос, Себастиан дьо Кревкьор и Жак Дюфур-Мюлер

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Инфокалипсис сега

Инфокалипсис сега

В момента Овадия е главен технологичен специалист в Центъра за Отговор...

17 коментар/a

логореята на 08.02.2018 в 13:13
Helleborus на 08.02.2018 в 12:46, всичко, което казвате, е точно така, напълно го споделям. Но ние сме изчезващ вид, повечето млади ви четат и изобщо не могат да ви проумеят. Днешната любов "се прави", тя не е свещено състояние, изпълващо ефира, не е пряк резултат от вдъхновение или духовно-тайнствена нагнетация откъм източника му, който, сериозно погледнато, няма как да бъде мъж. Иде ми да възкликна като Лао дзъ: "Колко се е отдалечил светът! Кога ли ще се спре?".
В. Николова на 08.02.2018 в 13:29
На Запад вече има такива гей двойки родители на деца ..Давам за пример само Елтън Джон ..Рики Мартин. Какъв хуманизъм само А ? към гейовете ... Гледах прекрасен репортаж за бъл ромче осиновено в Италия . Бяха му дали всичко италианското семейство , а Микеле (ромчето) се поболяло да търси своята истинска майка . Намери я ...една безчувствена ромка изоставила и друго дете в дом . Обаче човешката душа е неразгадаема ...Микеле я обича каквато и да е , само за това че го е родила . Тези деца осиновени от гейове ще бъдат лишени от най милата дума "мама" , но някои си мислят че това може да се замести със много благоденсвие, много играчки, много детегледачки ,,много пари . Някои си играят на Бог без да имат чувство към най безащитните - децата . Вече вярвам че Антихриста е дошъл ..щом няма Асам и Ева да са родители а Ерес и Перес

Напиши коментар