“Желанието ни е да разбием монопола на т.нар. ЛГБТ асоциации, самопровъзгласили се за представители на хомосексуалните лица, с претенцията да въплъщават единството на тези гласове. Предвид сериозността на ситуацията и на повдигнатите етични въпроси, смятаме, че е наш дълг като граждани и наша морална отговорност, публично да изразим позицията си, за да може да се чуе един алтернативен и разумен глас”.

 

Демонстрация във Франция с искане за равен достъп до медицински асистирана репродукция Снимка: АФП, архив

 

Докато противниците на разширяването на медицински асистираната репродукция често са обвинявани в хомофобия, трима хомосексуалисти отказват да “служат като морална гаранция”, за да се оправдае “опредметяването на жената и детето”. За тях въпросът не е в равенството, а в риска от отчуждаване на човека чрез техниката. Жан-Матиас Саргологс е завършил политически науки и Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, журналист; Себастиан дьо Кревкьор е завършил висшето училище “Екол Нормал”, бивш преподавател по философия; Жак Дюфур-Мюлер е музикален критик. Статията им бе публикувана във “Фигаро”.

 

В четвъртък, 18 януари, бе открит Националният комитет по биоетика, в който официално ще бъде обсъждано отварянето на медицински асистираната репродукция за женските двойки, т.е. за възпроизводство без баща, и неофициално въпроса за легализиране на сурогацията (което, въпреки че засяга всички двойки, би трябвало да позволи на мъжките хомосексуални двойки да “заченат” дете). Като хомосексуалисти, бихме искали да се противопоставим днес на онова, което смятаме за сериозни отклонения, извършвани в името на един прекален индивидуализъм, и срещу онова, което не е нищо друго, освен опит да се наруши забраната за опредметяване на човешкото тяло. Нашият подход е част впрочем от 

 

желанието ни да разбием монопола на т.нар. ЛГБТ асоциации,

 

самопровъзгласили се за представители на хомосексуалните лица, с претенцията да въплъщават единството на тези гласове. 

Предвид сериозността на ситуацията и на повдигнатите етични въпроси, смятаме, че е наш дълг като граждани и наша морална отговорност, публично да изразим позицията си, за да може да се чуе един алтернативен и разумен глас. 

 

Хомосексуалност и възпроизводство

 

Желанието за дете сред хомосексуалните лица е изключително легитимно, но не може да се сведе до въпроса за достъп до равенство, за права, за борба срещу дискриминацията. Подобен опростенчески възглед действително предполага, че има неравенство при достъпа на хомосексуалистите до възпроизводство, че това неравенство е плод на дискриминация, и че държавата трябва да коригира това положение, отваряйки медицински асистираната репродукция за женските двойки и легализирайки сурогацията. Този аргумент е измамен. 

Наистина двойка мъже или двойка жени не могат заедно да заченат дете и тази невъзможност за възпроизводство е обективна даденост, която не е плод на някакво дискриминационно действие на обществото или на държавата; тя е природна и е характерна за хомосексуалната ситуация. В този смисъл, хомосексуалните лица не могат да претендират за компенсация от страна на държавата, за да бъде поправена някаква дискриминация, тъй като такава не съществува. 

 

Да изречеш това не означава, че си хомофоб, а е просто обективно припомняне на фактите.

 

Може би за някои е трудно да чуят тази костатация, но ние смятаме, че да приемеш напълно  хомосексуалността си, означава да приемеш и произтичащите от нея ограничения.

Забелязваме, че в този дебат повечето от аргументите на защитниците на тези практики са субективни и емоционални (желание за дете, страдание, че не могат да имат такова, чувство за дискриминация и т.н.). Ние смятаме обаче, че предвид мащаба на залога, държавата не трябва да се ръководи в действията си от емоциите и субективните наклонности на всеки един, а точно обратното - да се основава на разума. А той призовава ясно за запазване на забраната за медицински асистираната репродукция за двойки жени и на сурогацията, независимо дали тя се отнася за хетеросексуални или хомосексуални двойки.

Някои изтъкват като аргумент, че е дискриминационно  да се разреши медицински асистираната репродукция за хетеросексуалните двойки и да се забрани за женските двойки. Ние отхвърляме този аргумент. В действителност медицински асистираната репродукция за хетеросексуалните двойки влиза в рамката на Медицинската помощ за възпроизводство. Така че това е медицинско лечение, което позволява да се преодолее едно медицинско състояние на безплодие на хетеросексуална двойка. 

Действително естественият ред на нещата включва една хетеросексуална двойка нормално да бъде плодовита. Така че безплодието в този случай може да се смята за болест и е нормално да бъде предложено медицинско лечение. 

 

Една женска двойка обаче е обективно и по дефиниция безплодна.

 

Следователно тя не страда от някакво медицинско състояние или заболяване, което да оправдава достъпа й до медицински асистирана репродукция. Ние дори ще отидем по-далеч, твърдейки, че ако бъде разрешен достъпът до медицински асистирана репродукция, като медицинско лечение, на женски двойки, това би означавало да се признае, че жените хомосексуалистки са болни, което, разбира се, би била значителна стъпка назад.

Ние се противопоставяме също на отварянето на медицински асистираната репродукция за женски двойки, защото то отваря кутията на Пандора, което съвсем естествено ще доведе до легализиране в срок на сурогацията (въпреки че сурогацията засяга всички двойки, хомосексуални, както и хетеросексуални, тя особено се популяризира от т.нар. ЛГБТ асоциации, като начин мъжките двойки да “заченат” дете). 

Наистина, макар и с различна природа, претенциите за медицински асистираната репродукция за женските двойки и сурогацията се отправят в името на 

 

едно т.нар. ново право на хомосексуалните двойки - правото на дете.

 

В името на принципа на равенство, ще бъде невъзможно да се забрани сурогацията, ако бъде легализирана медицински асистираната репродукция за женските двойки. Наистина, в името на какво мъжете хомосексуалисти да нямат право да получат достъп до една нова техника, която ще им ползволи “да заченат” дете?

Основният залог тук е опредметяването на жената като “средство”, в услуга на двойка, която би наела утробата й, за да износи нейното дете. Но след десетилетия на феминизъм трудно може да се приеме днес

 

опредметяването на женското тяло в либералния дискурс.

 

В този смисъл аргументът, че предоставянето от някои жени на утробите им е етично, тъй като те биха го направили свободно и са съгласни, ни се струва неприемлив. Това би означавало да отречем цяло едно измерение на един фундаментален и характерен за нашата западна цивилизация принцип, който се резюмира в кантианския практически императив: 

 

“Постъпвай така, че да използваш човечеството като цел, никога само като средство”.

 

Този императив е в сърцевината на принципа за човешко достойнство, който имаме право да изискваме от другите, но също така от всяко човешко същество спрямо самото себе си. В този смисъл, съществуват множество примери, в които законът забранява някои поведения и практики, дори когато те засягат самия човек: да не носиш предпазен колан в автомобил е опасно само за теб и въпреки това е незаконно (не можеш да се позовеш на личната си свобода, за да не го слагаш), хвърлянето на джуджета е забранено (независимо от съгласието на заинтересованите), нямам право да употребявам наркотици (дори и ако вредя само на себе си), а ако посегна на физическата си цялост, като се самоосакатя, е възможно да бъда затворен принудително в психиатрична болница. Така че защо обществото да трябва да приеме, че някои жени опредметяват собствените си тела, като отдават под наем утробите си, под претекст, че са съгласни?

Етичният характер на сурогацията би трябвало да се гарантира от забраната за заплащане на сурогатната майка и от алтруистичния характер на  решението й да даде под наем утробата си. Отново неприемлив аргумент, тъй като липсата на заплащане или алтруизмът на постъпката й не отслабват факта, че тялото й ще бъде опредметено, а бременността не е дейност, а състояние. 

Накрая, към опредметяването на жената се добавя и това на 

 

детето: предмет на договорна сделка, с която то се превръща във вещ, а не в личност.

 

Освен това смятаме за неприемливо лицата да заобикалят забраната за сурогация във Франция и да прибягват до сурогатни майки в чужбина, а след това да искат, при завръщането си във Франция, гражданското състояние да признае родителските им права върху детето, което са получили. В това виждаме безчестен и долен начин френската държава да бъде притисната до стената. Тези хора доброволно са се поставили извън закона, така че впоследствие не могат да искат споразумяване с френската държава, тъй като практиката на сурогацията е незаконна във Франция. В този смисъл, съществуването във Франция на деца, родени от сурогатни майки в чужбина, в никакъв случай не може да мотивира адаптацията или промяната на френското законодателство, тъй като правилото не се основава на изключението, нито върху законността на този или онзи акт в чужбина. Тук признаваме несигурното положение на тези деца, които понасят последствията от умишлената безотговорност на своите “родители”. Ние отхвърляме обаче единственият възможен отговор да бъде предателство от страна на френската държава спрямо духа на собствените й закони, признавайки родителските права на лица, прибегнали до сурогация в чужбина. 

По този начин запазването на забраната за сурогация във Франция (подобно на Германия, Италия, Швейцария, Испания, Дания, Швеция, Финландия, балтийските държави, Квебек и др.) е в интерес на защитата на една хуманистична концепция за възпроизводството, загрижена за защитата на най-уязвимите която зачита забраната за всякаква експлоатация и опредметяване на човешкото същество. В тази перспектива, ролята на държавата не  е да осигури достъп до все повече индивидуални права, а да защити най-слабите от крайностите на индивидуализма и да съхрани определна концепция за Човека.

 

Технически прогрес и морална употреба

 

Медицински асистираната репродукция за женските двойки и сурогацията, погрешно представяни като напредък, позволяващ на хомосексуалните жени и мъже да “заченат” дете, са само технически напредък. Техническите постижения обаче не са непременно морален прогрес. В този смисъл те са аксиологично неутрални и не ни казват нищо за моралната им употреба. Привържениците на асистираната репродукция за женските двойки и на сурогацията се кичат с добродетелта на борбата срещу хомофобията, за да наложат тяхното приемане. Ние отказваме да служим като морална гаранция на една архаична и регресивна визия за човека, било то в името на свободата.

Накрая, на онези, които биха казали, че нашите позиции пречат на хомосексуалистите да станат родители, отново ще отговорим, че това не е вярно. Всъщност днес във Франция нито един закон не забранява на хомосексуалистите да стават родители (само начините, чрез които те искат да станат родители, т.е. медицински асистирана репродукция за женските двойки и сурогацията, са забранени). В този смисъл запазването на забраната за асистирана репродукция за женските двойки и за сурогация не изчерпват възможността за задълбочено обмисляне на етичните алтернативи, с които разполагат хомосексуалистите, за да имат деца.

 

Жан-Матиас Саргологос, Себастиан дьо Кревкьор и Жак Дюфур-Мюлер

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

17 коментар/a

Да питам! на 07.02.2018 в 17:32
Има ли закон, който да позволява на майките, които по някаква причина са оставили детето си за осиновяване да имат претенции, детето да не се осиновява от еднополова двойка. И не разбирам, лесбийката е жена, нали? Има всички възможни органи да роди. Какво, инвитрото не е ли вариант за тях? Или те не искат мъжки сперматозоид да влиза в тялото им дори чрез инвитро? ________ И после кажете, че това не вакханалия!
А това трябва да е нормално: на 07.02.2018 в 17:47
Алла Пугачова и съпругът й Максим Галкин станаха родители на близнаци – момченце и момиченце. Бебетата са износени от сурогатна майка и са родени на 18 септември, но новината за тяхното появяване на бял свят излиза едва сега. Информацията за щастливото събитие в живота на звездната двойка е изтекла от работници, които са извършвали преустройство на една от стаите в имението на Пугачова. Съпрузите вече са декорирали няколко от стаите в имението си, за да бъдат специално пригодени за близнаците. Четири жени са наети, за да се грижат денонощно за бебетата. 64-годишната Алла Пугачова и 37-годишният Максим Галкин сключиха брак на 23 декември 2011 г.
биогноза на 07.02.2018 в 17:57
Мдаа, точно това имах предвид винаги, когато в постовете си напоследък във връзка с дебата по тая конвенция споменавах Кантовия "категоричен императив". В днешните секуларни времена не е възможна никаква друга етика, освен парадоксалната етика - дисциплинарната деонтология откъм символите на традицията (главно боговете) умря, откакто Ницше прогласи смъртта й... но за сметка на това пък дойде гражданската отговорност, която чрез социализацията и самообразованието би следвало вече да си дава сметка, че индивидът като същество, припознаващо се през тяло, изначално не се е самоповелил... и тъкмо затова продължава да бъде отговорно задължен пред ближния си, ако и вътрешно да е възвишено автономен и следователно - артистично луд или философски невъзможен.
гост на 07.02.2018 в 18:01
Великото Френско законодателство, позволява да се отнемат деца от семейства, като за целта е достатъчен един анонимен донос с обвинения, които не е задължително да бъдат истина. Отнетите деца могат да бъдат давани за отглеждане на "други двойки". Тези крайности, не са ли една от целите на ИК, която трябва да се постигне с последващи промени в законите? Колко удобно, да променим направо законите, така както го устройва ЛБГТ без да приемаме ИК. Много плитко!
Дрън-дрън на 07.02.2018 в 18:11
https://edition.cnn.com/2018/02/06/health/teens-gender-nonconforming-study-trnd/index.html
за ___ А това трябва да е нормално: на 07.02.2018 в 17:47 на 07.02.2018 в 18:18
Кое да е нормално? За това се плащат невероятни пари, съхранение на яйцеклетки, процедури, за новата майка. Та нали затова се прецелиха точно в хора като Пугачова, за да дадат тласък на бизнеса си. Как научиха жените да пушат? Коя американска актриса и до ден днешен е кумир? Коя актриса първа обу панталони? __________ Пугачова и 30 години по младия и съпруг едва ли са пример за нормалност, там играта е друга, но възможно ли е това да се случи в едно бедно семейство? Още повече, че Пугачова има дъщеря. А последният и съпруг, аз лично не харесвам хумора му. Чудя се кой поддържа бизнеса му. Иначе като човек доста добре се изказва, ерудиран. Но, никой не може да ме обеди, че при такава разлика в годините има плам и сексуално привързване. Бизнес и нищо друго. Какво ли не правят артистите, за да се съхранят като такива. Затова и стават жертва и проводници на идеи, които задоволяват техните моментни капризи, но са пагубни за човека като такъв.
за __Дрън-дрън на 07.02.2018 в 18:11 на 07.02.2018 в 18:26
Трудно за гледане, стигнах до там, където черния/ та каза, че е на 26 години сега и иска да стигне до 45 години средната възраст на джендър жените. Не го пуснах втори път, така ми се чу. Но каквото и дае, да, факт е, че в Америка дават пари за образование на деца, който се обявяват за джендъри. Това е политика срещу човека, явно звънземни ни уптравляват и искат да ни затрият!
ДраганДрагомиров на 07.02.2018 в 19:36
Станишев, джендърите и „сополите” Ако г-жа Нинова се опъне на лидера на ПЕС, заставам плътно зад нея Преди време г-н Станишев написа брошурката „Защото сме социалисти”. В нея щедро обещаваше какъв рай ще настане за електората на БСП, ако тя дойде на власт. Ще падне ДДС-то за лекарствата (доколкото „електоратът” му е основният им потребител). Ще се въведе диференциран данък, та хлябът и млякото да са с 4%, а само „майбахите” и „бентлитата” – с 20 процента. Ще се изкорени корупцията, защото от нея страда най-паче електоратът на партията. Да, бе, да. Дойдоха на власт и сториха тъкмо обратното. Или, по-точно, нищо не сториха и продължиха да си я карат по старому. „Защото са социалисти”. По принцип левите партии в целия свят са призвани да защитават правата и интересите на обезправените и унижени трудещи се. Нали така се пее и в техния химн – Интернационала: „На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда. Потиснати и унизени…” и т.н. Да, обаче на левите партии в последните десетилетия май им се услади повече да са във властта, отколкото на страната на „потиснатите и унизените”. Дай им високи заплати в Европейския съюз, дай им луксозни коли и лъскави посрещания в страните, управлявани от „семейството”, и тутакси забравят идеалите, в които уж са се клели. И така тия дни се оказа, че не само за г-н Станишев, но и за шефката на ПЕС жени „потиснатите и унижени парии” са не отрудените и мизерстващи хорица, а най-вече педерастите, лесбийките, „третият пол”, травеститите, транссексуалните и въобще всички, които не се определят като мъж и жена, а на каквото извратено им хрумне. И че ако БСП не подкрепи Истанбулската конвенция, това ще бъде фатално за бъдещето й в „семейството” на европейските социалисти, оглавявано лично от другаря Станишев! Да, до началото на този век всичките гореупоменати категории също бяха считани за „потиснати и унизени”. Даже са криели извратеността си. И от тази гледна точка са заслужавали защита. Защото бяха обект не само на домашно, но и на обществено насилие. Аз например в кино „Култура” (имаше и такова в София, даже с два салона, винаги препълнени) веднъж започнах да бия някакъв педераст, защото се опита да ме опипва. Посред боя обаче се включиха две благородни, но иначе снажни дами, и направо си го довършиха. И когато накрая дойде милицията (беше по времето на соца), старшината люто им се скара. „Слабо сте го били, другарки! Да ни беше паднал на нас, щяхте да видите!” Другарките скромно наведоха глави. Просто защото още не бяха запознати с черновата на Истанбулската конвенция, но пък вероятно имаха богат опит в домашното насилие срещу първия пол. И го приложиха върху третия, макар и на публично, а не на домашно място… А сега по-сериозно. Аз лично още не мога да схвана защо г-н Борисов вкара темата за Истанбулската конвенция тъкмо в този момент. В края на краищата това е документ на ПАСЕ, а не на Европейския съюз, че да му се докарва по време на българското председателство. И понеже това е все едно да си сложиш таралеж в гащите, значи някой наистина е упражнил насилие върху него. Но не домашно, а по-скоро много външно. Вероятно няма да разберем от къде точно то ще е дошло. Но като чета обяснителния доклад към конвенцията и като виждам какви права се дават на НПО-тата, за да следят за спазването й, пак ми се привижда дългата ръка на Сорос. Който очевидно си е внушил, че светът може да се управлява (или поне манипулира) и с охотно подкупни неправителствени организации… По-лесно ми е да схвана защо г-н Станишев се е запънал БСП да гласува на всяка цена Истанбулската конвенция. Идат поредните избори за председател на ПЕС, а той е бая мераклия пак да спечели поста. Пък макар и с цената на това, да срине плахия опит за съживяването на лявата българска столетница. Започвам да оставам с трайното впечатление, че до каквото и да е да се докосне г-н Станишев, то тутакси тръгва надолу. Така беше с БСП, след като я оглави. Така беше и със самата България, когато й стана премиер. Май така върви и с ПЕС, откакто я ръководи. Но ако от ръководството на европейските социалисти са му поставили условия да го преизберат на поста, той е готов да призове всички педерасти, лесбийки и „сополи” (иде от съкращението на „социален пол”, да не си помислите нещо по-буквално) под знамената си, стига да успее. Дано обаче този път от БСП не му се вържат. Ще бъде неин не само пореден, а може би и последен провал. Електоратът й никога няма да прости, че от „Защото сме социалисти” сме станали „Защото сме истанбулци”. И ако г-жа Нинова се опъне на г-н Станишев, този път ще съм плътно на нейна страна. Сиреч, заставам категорично зад позицията й. Пък ако някой иска да застане изотзад на „шефа” й от ПЕС, то ще е по взаимно съгласие. Нещо като равнопоставеност на половете. Или като джендър политика в извратеното й истанбулско разбиране… Драгомир Драганов
observer на 07.02.2018 в 19:42
Хомосексуалността понякога е предопределена, понякога избор, понякога принуда. Понякога хомосексуалните налагат практиките си насилствено, понякога насилието е финансово, предпочитанията им към непълнолетни са известни от край време. Обичайно предизвикват инстинктивно отхвърляне, погнуса, враждебност и не рядко агресия. И тук става интересно, голям брой от хората на изкуството са хомосексуални. Или пък просто знаем за тях, за разлика от анонимните педерасти на които човек може да се натресе, но някои от онези другите са велики личности, постигнали немислими за нас върхове и сексуалните им особености са абсолютно без никакво значение, когато се срещнем с творчеството им. За какво мислим, когато гледаме Лебедово езеро на Чайковски? Фреските на Сикстинската капела? Е, това означава, че може би има и по-важни неща.
за __ observer на 07.02.2018 в 19:42 на 07.02.2018 в 19:52
Пак си отговаряш сам! ____________ """За какво мислим, когато гледаме Лебедово езеро на Чайковски? Фреските на Сикстинската капела? Е, това означава, че може би има и по-важни неща.""" ___________ На кого от постигналите нещо в изкуството е необходима конвенцията, за да са това, което са!? Никой не ги закача хомосексуалните, те "закачат" другите!
отговор на казаното от обзървър на 07.02.2018 в 20:34
Те може и да не са били хомосексуални, просто са изглеждали странни и трудно класифицируеми, защото творецът се движи в друго измерение, а обществото бърза да му лепи етикети. Неукият човек няма как да схване какво е това интуитивно-екстазна или съзнателно насочвана сублимация на половата енергия до висши творчески или святоотчески нива. Те (или повечето от тях) са били нароченици на общественото мнение само защото е липсвала херменевтичната емпатия да бъдат разбрани от обикновените хора, понеже, вместо да се скрият в манастир и никой да не се интересува от тях, те все пак са живеели светски живот. Но дори и някои от тях да са били хомосексуални, едва ли са предизвиквали обществеността с джендърната си похот, която днес даже се осребрява през (нео)съветските организации на Европа от разни проектанти и грантаджии.
Явно Вие observer, на 07.02.2018 в 20:53
ако не сте отявлен, сте латентен хомо, за Ваша и на истамбулците радост.
В. Николова на 07.02.2018 в 21:43
Децата , децата кой ги пита и къде е тяхната защита в цялата тази изчадиева работа . Двма хомосексуалисти искали момче , сурогатна майка жадна за пари им го износва ...Къде са правата на детето питам ? Защо размятат като предмети човешки животи малки , невинни .. Някой пита ли децата дали искат двама татковци или може би задоволяване на егото на п..расите е по важно ...?Този свят е иперкал тотално ..
Името ми е Червен на 08.02.2018 в 07:50
На мен това становище на тримата хомосексуалисти ми се струва прекалено. След като асистираната репродукция и сурогатното майчинство съществуват като методи за хетеросексуалните двойки, защо трябва да се забраняват за хомосексуалните? Може би единствено те би трябвало да заплащат процедурите по in vitro, тъй като то не се налага поради биологични причини (стерилитет), а поради нежелание да използват естествения начин на забременяване. Колкото до "опредметяването" на жените при сурогатното майчинство, първо да забранят далеч по-разпространения и древен начин на опредметяване на жените - проституцията. Иначе са прави, че хомосексуалните трябва да приемат някои ограничения на сексуалната си ориентация - според мен това са бракът и осиновяването. Но Франция вече е разрешила брака, така че забраната за двойки, които състоят в законен брак, да имат собствени (на единия) деца, е противоречие само по себе си.
Helleborus на 08.02.2018 в 12:46
Разумно мнение от хора, направили неразумен избор за живота си. Хомосексуализмът е избор. Навремето, когато е бил неговият бум в древна Гърция, гръцките политици и по-видни хора са тръгнали от философията. Те са изнасяли тиради за предимствата на мъжката любов пред тази с жени. Нещата винаги тръгват от идеологията и от въображението. Физическо привличане може да се появи към всичко, в следствие на стимулация, вербална, образи и картини или друга. Приятелството между хора от един пол е често много силно, става лесно и бързо, защото хората имат едни и същи проблеми. В детството най-добрата приятелка или приятел са най-близки. От друга страна, взаимоотношенията между половете са доста по-трудни и сложни, защото има взаимно непознаване и различия. И някои си казват, защо да не прекарам живота си с най-добрия си приятел, с който ми е приятно, вместо с жена? Това е избор, напълно погрешен и крайно извратен. Колкото и да обичаш най-добрия си приятел, не си лягай с него и тогава и приятелството ще е каквото трябва. Нормални семейства, които са преминали през изпитания, които са се опознали, се ценят много повече от всичко друго. Мъжът знае защо му трябва точно жена и колко уникално необикновена е и колко нужна и незаменима е. Респективно жената оценява съпруга си с времето, особено ако са почтени и двамата. Към хомосексуално поведение преминават хора или които имат проблем с общуването с другия пол или които гледат порнография или четат реклама или които си представят живота като пижамено парти със съучениците и не искат да пораснат, т.е., въпрос на емоции и възприятия, но нищо свързано с наука и биология. Нищо свързано с това, че си се родил в погрешното тяло - самата идея е перверзна. Относно децата, те се гледат трудно. Ако сте забелязали щастливите семейни снимки с малки деца са обикновено, когато децата са на 1, 2, 3 годинки. Виждате как Анджелина Джоли красива, носи поредното бебе или някоя хомо двойка отглежда някое момиченце като кукла. Но тези деца порастват и тогава проблемите стават ужасни. Защото по принцип родителите имат да се борят с техните демони, да ги измъкват от състояния, кризи, погрешни схващания, да ги насочват и учат на характер. Нужна е благодатта и проницателността, интуицията на майката, нейната нежност и грижовност. Нужна е и опората и силния дух на бащата, мъжката гледна точка и като цяло е нужна зрелост. Хора, които гледат на живота като на купон, не са добри родители, съпрузи и съпруги! А децата не са продукт, който да имаш, както гей двойките искали да ги имат. Деца не се продават в магазина, това не е луксозен диван за дневната. Самият факт дете да расте при друг човек, а не родител е вече катастрофа, нещастие, злочестина. Това не може да се превръща в норма, дайте ми дете, ще си произведа дете??? Когато светът е бил по-нормален, дете рядко е излизало извън семейството, ако загине единия родител, остава другия, ако загинат и двамата, детето отива при сестри и братя, но някъде из семейството, където му е мястото. Такива свободно съществуващи НИЧИИ деца изобщо не бива да има. Такива, които ги произвеждаме като арпаджик, за да има за гейовете. Използването на генетичен материал от непознат човек, който няма да е родителя на детето, също е абсурд, все едно вземаш луковици за минзухари, защото това е вече ПРОИЗВОДСТВО на деца. Ако сурогатната майка се дехуманизира, за да износва чужди деца, то не се ли дехуманизира самия човек, когато започва да се произвежда в лаборатории?

Напиши коментар