Д-р Таня Андреева: Няма реформа в здравеопазването. Петър Москов създава хаос

- Ще започна нашия разговор със следната уговорка: има разлика между това, което говорят, и това, което правят политиците в България. Затова ви поканих да говорим за реформата в здравеопазването, защото след обещанията на новото управление дълго време нямаше реални политически решения и законопроекти. Вече ги има, както има и проект за бюджета за следващата година. Има яснота какво се случва в сферата, в която и вие бяхте министър в правителството на Орешарски. Как изглежда обещаната реформа на министър Москов една година след началото на втория кабинет на Бойко Борисов?

- В началото на мандата управляващите обещаха три неща – първо реформа в „Спешната помощ“, която да започне веднага; второ, обещаха подобряване на достъпа и качеството на здравеопазването в страната, включвайки комплексност, възможността пациентите да избират при кой специалист и в коя болница да отиде; обещаха два пакета – един основен със 100 процента заплащане от Здравната каса за болничната помощ, и един допълнителен пакет; и не на последно място, обещаха работа върху покачване на заплащането в сферата на здравеопазването и най-вече на лекарите в болничната и спешната помощ.

Какво се случи една година по-късно? Нищо от тези обещания не е факт. За „Спешната помощ“ няма структурна реформа, няма модернизация…

- Извинявайте, че ви прекъсвам, но вие не бяхте ли договорили една солидна сума за реформа в „Спешната помощ“? Би трябвало да е пристигнала вече или…?

- Ние договорихме 85 млн. евро за модернизация, преструктуриране на „Спешната помощ“, нова апаратура, включително телемедицина. Никак не беше лесно да убедим партньорите в ЕС, защото години наред в България са изтичали стотици милиони за здравеопазване, но в крайна сметка резултатът не е добър. Нямаме модерно здравеопазване от гледна точка на резултати, иначе апаратура има вече в много болници. Друг е въпросът, че с нея няма кой да работи, защото няма достатъчно обучени специалисти. Говоря извън големите областни градове. В този смисъл ние изготвихме концепция за „Спешната помощ“, която беше съгласувана и с Брюксел, много добри думи чухме и от д-р Арафат – човека, правил реформата в Румъния, която толкова нашумя като една от най-добре работещите в Европейския съюз, и затова получихме и тези пари. И беше логично от първия ден на новия кабинет да започне работа по това преструктуриране. Парите се отпускат по оперативна програма „Регионално развитие“, защото Министерството на здравеопазването няма собствена оперативна програма, то е бенефициент и парите ще дойдат по „Региони в растеж“, както сега се нарича тази програма. И това, което за мен беше изненадващо, е, че министърът каза, че с тези пари ще се купят линейки. „Такситата”, с които се превозват пациентите, не са реформата в „Спешната помощ“. Тя предполага една карта на „Спешната помощ“ в страната, така че във всеки един регион работещите там да имат бърз достъп до пациента в случай на животозастрашаващи, на спешни състояния. 

Сега въведоха код за спешност, въведоха време за достигане на линейките до пациента, което означава, че трябва да има повече центрове, по-скоро филиали на „Спешната помощ“. Тези центрове трябва да бъдат оборудвани, защото не е задължително всеки пациент да стигне до болница. Може да му се окаже помощ на място и пациентът да бъде изведен от спешното състояние. Задължително е в линейките да има апаратура за телемедицина. Какво означава това: линейката освен да бъде оборудвана с всичко необходимо за спасяването на един живот, за поддържането, докато стигне до лечебното заведение, трябва да има и възможност за постоянна връзка между мобилния екип в линейката и лечебното заведение, където болният се транспортира. И по време на транспортирането специалистите от лечебното заведение могат да направляват процеса. Защото много често в линейките в страната има фелдшери, медицински сестри, неподготвени да работят при спешни състояния. И това беше нашата идея за обучение на парамедици – когато оказваш помощ, когато животът е в риск, специалистите трябва да бъдат добре обучени, не може да са с квалификация от няколко месеца.

- Освен линейките министър Москов говори ли за някаква структурна промяна?

- И аз се учудвам, че фокусът е върху линейките. Разбира се, че е важно те да бъдат здрави, добре оборудвани, да няма проблеми при транспортирането, но това все още не значи реформа.

- Министър Москов имаше идея линейките да не ходят до частни болници. Как ще коментирате това?

- Имаше такъв слух, но той се отрече от Министерството на здравеопазването. По принцип обаче не може да има такова разделение. По наредбата за „Спешната помощ“ на МЗ изрично е казано, че пациентът се кара до най-близкото лечебно заведение. 

- Нещо друго за „Спешната помощ“?

- Към момента – нищо. Има едно увеличение за миналата година на заплатите на работещите в „Спешната помощ“, но трябва да подчертая, че ние го започнахме първи с 20%. Обещават това увеличение да продължи, но в бюджета на МЗ няма сума, заложена за това увеличение, въпреки че премиерът гръмко обяви за още 20 млн. за „Спешната помощ“. Но едно са думите, а друго е това, което приеха в Народното събрание като бюджет за здравеопазването. 

- Тоест тези пари не са предвидени?

- Да, не са предвидени. Доколкото чувам обяснения, финансовият министър казал – ще видим, може би някъде през годината. Това ми прилича на онзи симпатичен български филм „Куче в чекмедже“, където имаше такава реплика: „Може, ама друг път“.

- Разделянето на основен и допълнителен пакет. Каква беше идеята и каква – реализацията?

- Следейки всичко, което се случва в системата, за първи път ставаме свидетели на гласуване, и то, забележете – от Народното събрание, на кухи текстове. Някой обещава нещо, вкарва го в един текст, без да е готов нито с решение, нито с подзаконови актове – разбира се, те излизат, след като законът е приет. Законът за здравното осигуряване беше приет преди два или три месеца, но все още няма никакъв поднормативен, подзаконов акт, няма наредба. Никой не е наясно кой ще е основният и кой ще е допълнителният пакет. Това са само идеи, които се хвърлят в медиите, за да се симулира дейност…

- Дори законодателство се симулира…

- Дори това. Ще ви кажа един прецедент. В бюджета на НЗОК в преходните и заключителните разпоредби бяха отменени почти всички нови текстове в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Тоест ние приемаме закон и два месеца по-късно отменяме всичко, което сме приели. 

Законът за бюджета на НЗОК се прави от НЗОК, здравния министър и министъра на финансите. Това означава, че те не са наясно какво искат да правят. Няма последователност, защото би трябвало този закон да препотвърди и да доразвие евентуално ЗЗО. Защото законът за ЗЗО е основният закон, а законът за бюджета на касата се приема година за година.

- Ще ви върна на нещо, което казахте – че никой не знае кой е основният и кой е допълнителният пакет.

- Не се знае. Това, което аз чувам от експерти от МЗ, е, че в допълнителния пакет са останали шест или седем пътеки, а всичко останало е изнесено в основния. И ако това наистина се окаже така, означава, че няма нужда от втори пакет, че сме свидетели на едно пиар говорене, което няма да има дълготраен ефект, защото хората ще видят какво е свършено. 

- Извинете, но нещо не разбирам. Нали тези пакети са одобрени в Закона за здравното осигуряване?

- В закона е регламентирано, че ще има основен пакет, който сто процента ще бъде плащан от касата, и ще има допълнителен пакет, но за него или ще се чака, или хората ще трябва да си платят от джоба. Но все още няма конкретика по пакетите – кой какво ще включва.

- След като е прието като закон, защо не се знае?

- Това ще стане с подзаконови актове. Най-вероятно министърът ще го регламентира в някоя наредба. 

- Но мина доста време оттогава.

- Мина доста време и би трябвало, когато решаваш да правиш нещо, да имаш концепция, да си го разписал на някакъв етапен проект и след като се приеме и обнародва законът, да се доразвие в подзаконов акт.

- Това засяга всички български граждани и те трябва да знаят във всеки един момент какви решения се вземат, защото тези решения се отнасят до здравето им. Затова наблягам на този момент – липсата на информация и яснота по ключови въпроси не може да бъде оправдана с нищо.

- Аз се учудвам, че и депутатите не попитаха какво стои зад това. Течеше някакъв дебат, но така някак си общо, ангро. Всеки човек трябва да знае дали да си спестява пари, за да може да си плаща по втория пакет, или да бъде включен в листа на чакащите финансиране. И да знае за кои заболявания, защото това наистина се отнася до всеки от нас. 

- И така, научаваме от чиновници от министерството, че от втория пакет са останали само пет-шест пътеки, което обезсмисля цялото разделяне. Да продължим нататък – електронно здравеопазване, електронна здравна карта, пръстови отпечатъци и прочее. Какво мислите по тези въпроси?

- Електронното здравеопазване е реална реформа, а не както сега – стъкмистика, която удържа бюджета на касата, за да не влезе в дефицит. Тук ще отворя една скоба, преди да отговоря по същество на въпроса:

В първия кабинет на Борисов взеха от здравеопазването 1,5 млрд. Взеха, а не дадоха. Нещо подобно се повтаря и сега. Бюджетът на касата за тази година отново е в дефицит, макар и неголям. И този дефицит ще бъде платен с парите от следващата година със заявката: „Ние даваме 130 млн. повече”. Но тези пари не са за здраве, а за да се изплати дефицитът от предходната година. Малко е увеличен бюджетът в доболничната помощ, малко е увеличен за административни разходи, въпреки че министърът казваше, че ще окрупнява болници, за да пести такива разходи. И съвсем малко е увеличено финансирането за болничната помощ, но нека кажем, че то е неадекватно на това, от което болничната помощ наистина има нужда. При касово изпълнение на бюджета за болнична помощ за ноември – около 130 млн. на месец, означава, че за годината ще трябват 1,6 млрд., а за следващата година бюджетът е 1,3 млрд. лв. Това означава, че след септември догодина пари няма да има. Това е гласувано в Закона за бюджета на НЗОК.

И тук ще се върна на вашия въпрос, защото той е изключително важен – за електронното здравеопазване. За мен това заедно със спешната помощ трябва да са двата първи приоритета за всяко правителство. Неслучайно ние започнахме да работим по това – бяхме пуснали и процедурите по обществени поръчки, след като бяхме разработили един много сериозен проект по естонски модел – той беше препоръчан и от Брюксел – един от моделите, който работи много ефективно, а и естонците са доста напреднали в електронното правителство, не само в електронното здравеопазване. Служебният министър спря всички проекти.

- Поръчките за какво бяха?

- Поръчките бяха за база данни, в която да бъдат свързани всички лечебни заведения, кръвни центрове, НЗОК, аптеките и изобщо всичко, свързано със здравеопазване. В тази база данни трябваше да влезе изграждането на електронни регистри по заболявания. Ние успяхме да приключим диабетния регистър. Между другото, там се оказа нещо много интересно – касата е плащала повече инсулин, отколкото са болните, които имат нужда от това. Ето затова трябва да ги има тези регистри, особено за скъпоструващите заболявания – сърдечносъдови, онкологични, диабетни, редките заболявания. Не само за да се пести, а да може държавата да си прави разчет къде и колко трябва да харчи. 

А сега министърът на финансите казва – ето тук толкова можем да дадем плюс здравните застраховки на хората и това е, оправяйте се. И затова, за съжаление, министър Москов тръгна по грешния път – да играе в един отбор с министъра на финансите, тоест самият той да предлага мерки за свиване на бюджета. За мен ролята на министъра е да иска толкова, колкото е необходимо, за да се обезпечи системата. Защото извън официалния бюджет за здраве близо 2,7 млрд. се въртят в сивия сектор, тоест около 5, близо 6 млрд., е сумата за здравеопазване, тоест половината са легални, другата половина – нелегални. 

- Това е работа на министъра и на цялото управление – да ги извади на светло, да ги регламентира, да ги канализира…

- Очевидно системата има нужда от допълнително финансиране. При сегашното положение – колкото и пари да се дадат, ще потънат в системата. Именно затова чрез електронното здравеопазване, което дава ясен контрол и всеки може да види къде и какво се случва в системата – кой влиза и кой излиза, колко струва и какво му е назначено, това може да се избегне. И тук трябва да отворя още една скоба и да кажа няколко думи за персоналната електронна карта – идеята за нея също бе подхвърлена, без никой да обяснява нищо. Тази карта ще съдържа цялата информация или ще бъде вход към системата и контрол от страна на пациента. Второто е това, което е въведено в почти всички европейски държави, в които работи добре здравната система – картата е с персонален код и никой освен собственика му не може да влезе в системата – нито лекар, нито Здравната каса, нито някой може да му надписва, защото той във всеки един момент може да влезе и да види какво се случва. Едновременно с това цялото му досие, цялата му история на заболяване, изследвания, лечение могат да бъдат проследени. По този начин т.нар. надписване на пътеки и надписване на пациенти и останалите злоупотреби от подобен характер ще бъдат спрени.

- Ама как ще се справят с това възрастни хора, които си нямат понятие от електроника?

- На тях не им е нужно, те отиват в болницата, дават своята карта и набират кода си. Ако са неграмотни или имат друг проблем, ще бъдат придружавани от свои близки.

- Тоест това не е свързано с влизане в интернет?

- Не, все едно носите ключа от вратата си. За да влезете, трябва да си отключите. 

- Защо не е въведено?

- Аз казах. Ние обявихме този проект, бяхме обявили всички процедури по Закона за обществените поръчки, служебният министър ги спря по неизвестни причини, така и не беше обяснено защо. И министър Москов сега много говори за това, но според мен тръгва в грешната посока – с пръстови отпечатъци, с едни такива неща, които освен архаични са и невъзможни.

- Защо е абсурдна идеята за пръстов отпечатък от формална гледна точка?

- По българското и по европейското законодателство това не е регламентирано. Не е законно. Има директива, която урежда електронната идентификация – в какви сфери може да се ползва пръстов отпечатък например. Основно в отбраната и сигурността. В здравеопазването няма възприет такъв маниер от ЕС и аз смятам, че дори да се въведе подобно нещо, много бързо ще падне в съда. 

- Оттам трябва да се почне. Като се хвърлят такива идеи, да се види чисто формално и законодателно дали са възможни. Но много малко хора мислят по този начин.

- Ами един министър трябва да мисли. Да кажем, журналистите за много неща трябва да мислят в ресора, който отразяват, но един министър, когато предлага нещо в собствения си сектор, трябва да се информира. Първо, правно как стоят нещата, дали е възможно това да се случи. Много често казват – ние ще променим нашето законодателство. Но нашето законодателство е ангажирано с европейското с директиви. И няма как да го променим, дори да искаме. И второ, да познава историята на сектора си вътре в страната и европейските практики. Защото никой не открива топлата вода в момента, всички тези неща са мислени от други министри, част от тях имат европейски практики, които впоследствие са отпаднали. И най-интересното е, че министърът дава пример как това се е случвало в Турция, която не е член на ЕС.

- Вие го вметнахте, отговаряйки на друг въпрос, но искам да обърна специално внимание на това, че догодина през септември парите на касата ще свършат. 

- При така зададената рамка, ако системата продължи да функционира по същия начин, а това е много вероятно, защото първо нека кажем, че двата законопроекта, които вече са закони – за здравното осигуряване и закона за лечебните заведения, са в Конституционния съд. Съществува риск те да паднат и ако това стане, все едно нищо не се е случило през тази една година. Ако приемем, че всичко ще е наред и съдът се произнесе, че няма нарушения, и те влязат в сила, ни остават два варианта – песимистичен и оптимистичен. Оптимистичният вариант е да се налагат лимити. Има нова теза от министъра, че тези лимити няма да са по болници, а по брой заболявания, по обем. Та ако това се случи успешно и се актуализира бюджетът на НЗОК през 2016 г., всичко ще бъде наред.

Ако няма лимити и системата се остави да функционира, със сигурност ще има преразход. И след септември, ако не се актуализира бюджетът, парите ще свършат – това е песимистичният вариант. На фона на очертаващите се лимити по заболявания нещата изглеждат трагично. Оптимистичният вариант с актуализация на бюджета и разписване на правила кои болници – защото и това не е ясно – при какви условия и критерии ще получават финансиране. Защото в момента се казва, че не всички болници ще получават финансиране, а ще се финансира, ако има качество и добра апаратура в болницата при определени обеми. Но как това ще се оценява, не е ясно?

- Би трябвало да има ясен регламент и да се знае защо на едни се дава, а на други – не.

- Няма конкретика, но не е работа на касата да казва с кои болници и при какви условия ще сключва договор, защото това е държавна политика и държавата дори по конституция е длъжна да осигури на всеки достъп и ползване на медицинска помощ, когато той има нужда от това. Така че с такива номера на касата да се прехвърлят такива важни решения, няма да се случат нещата. По никакъв начин. 

• - Другата лансирана от министър Москов теза беше за съкращаване на администрацията. Поради тази причина беше изгонен един от най-успешните ръководители на болници – директорът на болница „Св. Иван Рилски“, и бяха обединени в едно няколко болници. Какъв беше резултатът от тази реформа.

• - Ами не мога да кажа, защото не съм видяла отчет – няма нищо, което да е изнесено, за да видим какво се случва. Но мога да кажа, че когато се окрупни една дейност, трябва дори повече администрация, за да може тя да си свърши работата. Това, което знам, е, че администрацията в много болници не е съкратена. Тя продължава да работи плюс в това звено, което работи централизирано – не знам холдинг ли го нарекоха – и то централизирано, забележете, само по канализиране на финансовите потоци – Закона за обществените поръчки, проекти, строителство и т.н., което буди някои съмнения, но аз не искам да ги коментирам без категорични доказателства. Те са ясни за всички, които работят в системата. По-интересното обаче е, че ако се види бюджетът и на НЗОК, и на МЗ, има завишаване на разходите за администрация. 

- Завишаване на разходите за администрация?

- Да. Те сигурно ще кажат – ама това е на първия етап, после нещата ще се нормализират. Тоест обяснения винаги могат да се намерят. Но фактите са налице. Парите, предвидени за администрация, са повече.

- Тоест обещанието за намаляване на администрацията също не е изпълнено. И какво остава от всички обещания? Полицаи във всяка линейка, която отива в ромските квартали?

- Дори и това не се изпълни. От всички обещания – и това е единственото, в което има приемственост, е работата по Националната програма за майчино и детско здравеопазване, която беше създадена и приета в нашия мандат и имаше одобрено финансиране. Министър Москов продължи да работи по тази програма и това изключение е добър пример за приемственост. По принцип така трябва да се работи, защото никой министър не може в мандата си да направи всичко – реформата не е нещо, което се случва за ден или два, но някой трябва да я започне. За съжаление в момента не е започнала. 

- В България всяко правителство започва отначало. Вие споменахте преди малко – обявили сте обществени поръчки, идва служебният министър и ги маха. Той може също да пусне някоя, но идва редовният министър и отменя и неговите. 

- Започнахме работата по националната здравна карта и вече втора година тя не вижда бял свят, а почти наполовина беше свършена работата.

- А за колко години трябваше да свърши според ваши разчети?

- Трябваше до края на 2014 г., най-късно до май 2015 г., в някакъв първоначален вариант, може и да не е идеален, но трябваше да види бял свят. Работят по нея, но вече сме почти 2016 г.

- Но това не е само в сферата на здравеопазването, всички ваши колеги говорят за това.

- Разбира се, всички проекти бяха спрени. Казвам проекти, защото зад това стои трудът на много хора, съгласувано беше с Брюксел – ние бяхме в период на договаряне на Споразумението за партньорство. И никой проект не може да мине без обявяване на процедури по Закона за обществените поръчки. Но това са проекти, които можеха евентуално да бъдат променени и съгласувани с Брюксел от сегашното правителство и отдавна да е започнала работата по тях, ако не и да са на финала. Защото нека не забравяме, че електронното здравеопазване, изграждането на регистри, на база данни е процес, който ще отнеме поне година-две.

- Може ли да кажем, че дори законопроектите на министър Москов да минат, реална реформа няма да се случи. 

- Да. Реална реформа няма да има. Дори законопроектите на министър Москов са насочени към това касата да не влезе в дефицит. И затова е прехвърлено на касата да прави договарянията и преценката за финансиране на болниците, защото тя има информация за бюджета. И когато види, че той е в преразход, може да намали цените на пътеките, може да реши с някоя болница да не сключва договор, но когато няма ясни правила, винаги се появяват съмнения за корупционни практики, в повечето случаи основателни. Например – кои болници ще бъдат предпочетени пред други за договор и което е още по-лошо, може да служи като чук за унищожаване на болници по икономически и политически причини. Касата да се превърне в инструмент за рекет – „тези не са от нашите” и започват да ги мачкат, дори да ги фалират, за да ги вземе някой друг. Когато няма ясни правила, така се получава.

- Един политически въпрос. Министър Москов идва от дясното политическо пространство, но политиката му по-скоро е близка до тази на Мими Виткова – не знам дали сравнението е правилно – тотален държавен контрол, централизация, увеличаване на администрацията и т.н. Вярно ли е това наблюдение?

- Напълно. Аз самата съм изненадана, защото, макар и непартиен член, бях в правителство на БСП и следвах политика, която лявото предполага, въпреки че имахме някои по-смели идеи, които БСП беше склонна да подкрепи. Включително и към това да мислим за втори стълб на здравното осигуряване, да вървим към форма на демонополизация на касата. Защото е ясно – монополите раждат лоши, порочни практики. Истината е, че очаквах министър Москов това да направи – демонополизация, децентрализация, повече финансов ресурс в системата, защото тя има нужда от това. Ако отидете извън София, из страната, става ясно, че общинските болници са пред фалит. Правителството на Борисов спря и държавната субсидия за тях, която ги държеше малко над водата, колкото да поемат въздух. Аз съм доста учудена, че министърът води не просто крайно лява, той води авторитарна политика, която няма да доведе до добри резултати. Аз се надявам министър-председателят да обърне внимание и да погледне с по-трезв поглед на това, защото ако напрежението в системата се отпуши, ще има много тежки трусове.

- От това може да зависи и оцеляването на кабинета.

- Да, буквално. Кризата със зърнопроизводителите и земеделците през 2013 г. ще изглежда симпатична в сравнение с това, което може да се случи при задълбочаване на кризата в здравеопазването. Има болници, които вече отказват прием на пациенти. И какво означава това? Един пациент, който и без това е в тежко състояние, да обикаля и да търси къде ще го приемат. Това е абсурд в ХХI век в страна, членка на Европейския съюз. Да го кажа в прав текст – политиката, която се води в момента, е – каквото ни е хрумнало през нощта, с когото сме говорили последно и което лоби е дошло по-напред при нас.

- Въпросът за цените на лекарствата. Бихте ли го коментирали накратко, защото много българи виждат, че в сравнение с други страни тук много лекарства са доста по-скъпи. Възможно ли е да се намалят цените на лекарствата?

- Това е една от най-трудните задачи. Не само на министъра, който сам не може да го свърши, ако няма подкрепата на целия кабинет с цялата политическа тежест на управляващата партия. Не може да го свърши и Здравната каса. Първо ще кажа, че фармаиндустрията е една от най-силните индустрии въобще в света – с много интереси и с много сериозен финансов ресурс, както и с изключително влияние на всякакво ниво. Не е невъзможно обаче да се влезе в разговор с тях. Ние сме разговаряли с тях в нашия мандат, дори те самите са давали предложения как могат да се регулират цените на лекарствата и все пак да се държат в някакви граници, които не са застрашаващи – и за бюджета на касата, ако искате. Защото за следващата година около 750 млн. са предвидени за лекарства. Те стават все по-голям дял от бюджета на Здравната каса. Това, което правят управляващите, е чрез натиск да се опитват да налагат на фирмите да намаляват своите цени. 

- Това до какво може да доведе?

- То вече е довело. Не само че има риск, но има и реални резултати – фирмите започват да оттеглят препарати от страната. Тоест на българския пазар вече има лекарства, които ги няма. А ги няма, защото за големите фирми българският пазар е малък, да не кажа нищожен. А в същото време цените на лекарствата в България, които са в позитивния списък, се реферират с цените на същите лекарства в 17 други страни, членки на ЕС. И ако тук цените намалеят, ще трябва да намалеят и там, което големите фирми не могат да си позволят. Те по-скоро биха жертвали българския пазар, отколкото да си намалят приходите в другите страни. 

- Сигурно става дума за големи лобисти на най-високо ниво в Брюксел? И ако решите самостоятелно да им се опълчите, могат да ви отнесат.

- Ще кажа, че няма да оставят нещата просто така. Но пак казвам, с тях може да се говори, те предлагат механизми, които работят в други страни – да речем, плащаш за 1000 опаковки, те ти дават още 200. Което реално намалява цената на единична опаковка. Или връщане на част от сумата, която е платена, или цени върху цялото портфолио, което фирмата е регистрирала в България в позитивния лекарствен списък. И това е въпрос на преговори и на още нещо изключително важно – да не се извиват ръцете на фирмите за комисиони, нека си го кажем в прав текст. Защото това е практика, която се случва от най-ниско ниво в болниците до здравната каса и нагоре.

- Значи те всъщност товарят цените и заради корупцията на чиновниците. Комисионите влизат в ценообразуването 

- Те не могат да паднат под себестойност и второ, те работят, за да имат печалба. 

- Значи не само тяхната общност има трески за дялане, но всеки краде, всеки се корумпира и от това се вдига цената…

- Определено. Всичко се калкулира вътре. Доплащаме ние. 

- Скандалът с ваксините. Споменахме Турция, любима дестинация на министъра. Може ли да обясните с няколко думи в какво се състои скандалът, въпреки че имаше сериозни разследвания на колегата Валя Ахчиева по БНТ и питане в парламента от Желю Бойчев, депутат от БСП. В какво се състои той? 

- Информацията ми е на базата на документи, които имам от депутати от парламентарната група на БСП, а доколкото знам, тези документи са и в групите на ДПС и ГЕРБ. Общо взето, почти всички имат информация за това, и слава Богу. Защото се отнася за две ваксини, за които се твърди, че са внесени като дарение от Турция, а всъщност е осъществена една бартерна сделка. Турция ни предоставя петвалентна ваксина, т.нар. пентаксим, и ваксина за хепатит Б. А в същото време България изнася за Турция ваксини срещу туберкулоза, т.нар. БЦЖ ваксини, тоест това е бартер, а не дарение. 

Тук ще отбележа две неща – в Министерството на здравеопазването тези ваксини са необходими за нуждите на Имунизационния календар, тоест те се прилагат на деца и на възрастни, които подлежат на реимунизация, специално с ваксината за хепатит Б. Но тук ще отворя скоба – ваксината за хепатит Б, която е внесена, е детска ваксина – с детска концентрация, и тя не става за възрастни. Това изрично е записано в доклада на министъра на здравеопазването до Министерския съвет – че се касае за педиатрична ваксина. Министерският съвет е одобрил споразумение между България и Турция, в което приемат тези две ваксини да бъдат предоставени от турска страна. Тук е големият въпрос – Министерският съвет знае ли за какви ваксини става дума, защото ваксината за хепатит Б не е разрешена за употреба в ЕС и в България поради съдържанието на един компонент, в който има живак 4 пъти над допустимите концентрации за употреба в България по Наредба 15.

- В една от ваксините, които министър Москов е внесъл от Турция, има концентрация на живак 4 пъти над допустимото? Въобще допустимо ли е изобщо да има живак във ваксините, след като бяха забранени термометрите, в които има живак. 

- И в термометрите, и в кремовете – всичко, което съдържа живак, не е разрешено. Излязоха доста научни публикации през последните 15–20 години, че живакът може да бъде причина за множествена склероза, за аутизъм, за тежки алергични реакции и други неврологични заболявания. В този смисъл само ще кажа, че в оригиналните ваксини, произведени в страни от ЕС, няма живак. Но тук трябва да кажа, че във въпросната Наредба 15 има регламентирано до 0,002 микрограма, докато във внесените от Турция ваксини концентрацията на живак е 0,0087, тоест 4 пъти над допустимото. Тук трябва да кажа, че Изпълнителната агенция по лекарствата, която е отговорна за вноса и за разрешение за употреба на лекарства в страната, не е дала своето съгласие за вноса на тези ваксини и за тяхното приложение. 

- Тоест те са минали границата, но не са разпространени в страната.

- Да. Не е разпространена ваксината за хепатит Б, разпространен е само пентаксимът на турски производител, но в нея няма живак. Но тук пак трябва да отворя една скоба, че тази ваксина е от оригиналния производител, но се получава в бидони, образно казано, а в Турция се пакетира в малки разфасовки във флакони, които по-късно се прилагат на децата. Вие споменахте Валя Ахчиева, тя го показа, че условията, при които се пакетират тези ваксини, не отговарят на изискванията на Европейския съюз по отношение на запрашеност, на влажност и т.н. Не можем да обвиним Турция, те не са страна, членка на ЕС, имат си свои стандарти, но и ние имаме свои и на територията на нашата страна всичко, което влиза, трябва да отговаря на тези стандарти. Въпросът е – Министерството на здравеопазването имало ли е тази информация предварително, или отново просто не е информирано.

- Къде е произведена тази ваксина с живак, която все още стои в страната?

- Тя е произведена в Южна Корея, съвсем друга страна, която няма нищо общо със стандарти, свързани с ЕС. 

- Давате ли си сметка, че това може да уплаши мнозина и да налее масло в огъня на онези хора с крайни възгледи, които се обявяват срещу ваксините изобщо, което буквално застрашава живота на децата им?

- Това е най-големият риск, така е. Въпреки че не е маловажно и че законодателството е нарушено, и то за съжаление от най-високо ниво – от министерството…

- Как е нарушено законодателството?

- Нарушено е с акта на това, че в страната се вкарват около 100 хиляди ваксини, които не са разрешени за употреба. Дори те да бъдат унищожени, което задължително трябва да се случи, защото не мога да си представя, че някой ще допусне такъв тежък компромис със здравето на децата! Но много страшно е и разбиването на доверието. Вие сте прав – има много силни настроения срещу ваксините. И трябва да кажа, че майките са информирани и много разтревожени от тези неща, аз самата съм акушер-гинеколог. И когато след раждане попитаха една майка разрешава ли да се ваксинира детето й, тя попита: „С турските ваксини ли?“. Този случай с ваксините стана известен, но я си представете, че не беше. 

- Какво ще посъветвате майките?

- Много трудно е да съветваш, когато има такива факти. Но това, което ще посъветвам всички, когато се прилагат ваксини на децата, е следното: да се информират предварително. След като държавата не е загрижена да проверява дали ваксините са от оригиналния производител. Вярно е, че държавата трябва да купи тези ваксини, но в случая е по-добре майките да си ги купят сами, когато се уверят, че са от оригиналния производител и че се прилагат чисти, истински ваксини, за да не стават децата им жертви на престъпни експерименти.