- Автор: Жак Жюлиар, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 172
- 1
Човекът е символично животно,
способен, за щастие, да превърне реалните сблъсъци във формални.
Когато през 1848 г. Ламартин налага трикольора срещу червеното знаме, става дума за основите на новия режим, всеобщото гласуване или класовата борба. Когато през 1873 г. граф Дьо Шамбор унищожава шансовете за възстановяване на монархията, отказвайки същия трикольор, който искат орлеанистите, той е с ясното съзнание за реалния залог на дебата. “И всичко това заради една кърпа”, нервира се папа Пий Х, пламенен привърженик на възстановяването на монархията. “Без принципите си аз съм само един куц дебелак”, отговаря му претендентът за трона.
Отвъд “юридическите уловки”, както би казал Никола Саркози, днес ислямистите ни налагат нещо като нов вид Kulturkampf (културна борба - бел. пр.). Те не крият, че проектът им е да ислямизират френското общество, благодарение на формални искания за храненето, облеклото, сегрегацията на половете. Сред мюсюлманската младеж тези искания не спират да нарастват. Те вече преобладават относно носенето на фереджета от жените. И Западът е хванат в капан. В името на спазването на индивидуалните свободи той е обречен да толерира комунитаризма. Без да иска, неговият правен либерализъм става средство за заробване на мюсюлманските жени.
Въпросът е какво общество искаме
Американците се радват на драго сърце. Пуританската им душа не би се отказала от атавистичното удоволствие да пропоповядва свобода, давайки уроци на една стара католическа страна. Факт е, че те стриктно спазват мюсюлманските свободи на своя територия. Но този либерализъм има обратна страна: тя се нарича агресия срещу Ирак, тя се нарича Гуантанамо. И най-големите умове на американската преса останаха дискретни, когато вестниците им безскрупулно подеха лъжите на Държавния департамент за оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин.
Държавният съвет на Франция вероятно не е имал друг избор, освен да отмени общинските наредби срещу буркините. Докато няма видимо нарушаване на обществения ред, то не може да бъде измислено. Но ако то се случи, както стана в Сиско (Корсика), той не може да не го вземе под внимание. Това е доказателство, че въпросът, повдигнат от ислямистите, не е юридически, а политически. Става дума за това какво общество искаме. Според мен последната дума има Ксавие Горс, художникът на “Монд”, с неговите смешни пингвини. В последната му рисунка един пингвин ислямист хока друг пингвин, противник на фереджетата: “Оставете жена ми свободна да се облича така, както аз изисквам!”.
Не можем да скрием, че решението на Държавния съвет е победа на правото. Не можем да скрием също, че това е поражение на свободата.
Превод от френски: Галя Дачкова
