- Автор: Чавдар Найденов, transmedia.bg
- 10 Sep 2020
- 6170
- 12
.jpg)
Главният герой очаквано се оказа БСП. Говорейки за нея, е трудно да избегнеш популярна англоезична метафора: “She snatched defeat from the jaws of victory”. Наистина, БСП се изхитри да изтръгне поражението от челюстите на победата. В дните след президентските избори населението затаи дъх, за да чуе каква алтернатива предлагат социалистите на многогодишния десен курс на страната. Към февруари, когато аудиторията отдавна беше спряла да чака, тя оповести решителен завой… надясно!
Нейната програма извади от нафталина митологемите на „съплай-сайдърите“, които смятат, че предприемачите не са достатъчно насърчени. А ако бъдат, част от богатството им ще прокапе надолу към останалото население. В програмата й бяха разписани обстойно серия от мерки, които сякаш ни върнаха с машина на времето към света преди голямата криза от 2008 г. и модата на блеъризма.
Наистина новото – особено в личното говорене на Нинова – може да бъде обозначено като икономически национализъм. Става дума за нещо много близко до програмните заявления на Тереза Мей и даже в посока „Тръмп“. Но в България е много трудно послание, адресирано към бизнеса да бъде преведено на езика на правата на наемния труд и потребителите. А и самият бизнес в България има съвсем зачатъчна представа за възможностите на държавата да го отглежда в условията на конкуренция с далеч по-големите чужди фирми.
На свой ред, ГЕРБ и трите групи на постседесизма плонжираха в точно обратна посока към чисто плакатно деманд-сайдърство – фантастични обещания за утроен растеж на заплатите и пенсиите за следващия мандат. За нечие успокоение трябва да отбележим, че в тестуалните дълбини на програмите им е разказана старата политика – все същото насърчение на предприемаческия дух, демонтиране на регулациите, „гъвкавост“ на труда, привличане на големи чужди компании с цената на досегашния курс. Други трябва да бъдат предупредени, че става дума за задълбаване във все същия коловоз на развитие на страната като суровинен придатък, донор на евтин труд, осъдена на вечно ниски доходи. По този коловоз Третият свят необратимо влиза в Европейския съюз.
Така оставаме с въпроса, за какво изобщо бяха тези избори? Съвместният маскарад на трупата не пожъна особени аплаузи и висока избирателна активност. Избирателите разбраха само, че Борисов е имал право да ги запита – да виждате някъде алтернатива? Наистина, алтернатива на масата не се забеляза. Съответно и социалистите не получиха поне 10% преднина, която би им била нужна, за да я реализират. И какво ново?
Само червените избиратели излязоха от апатията, привлечени от новите лица, новия лидер, неговата решителност. Затова повториха своя вот от президентските избори. Ето защо БСП увеличи депутатите си 2.5 пъти, удвои дела си сред младите и средната възраст, нормализира дела си сред високообразованите, върна си броя на гласовете в София и големите градове, който имаше пред 2014 г. И до голяма степен преодоля фаталното разцепление по най-изгодния начин – като отне електорат от АБВ и Движение 21. Остава Нинова да даде команда: Напред! И да тръгнат всеки в своята посока – надясно, наляво, към национализъм, европеизъм…
Новото съотношение в парламента предопределя една нестабилна дясно-патриотарска коалиция, по която ще лепнат като мухи подозрения в корупция. Особено ако се опре на бизнес-партията на Марешки, която предприемачът добави към своята верига аптеки. Твърде вероятно е това да стане с цената на забатачване на делата, които се водят срещу него за силови и нелоялни бизнес-практики.
Така че третата предсрочна оставка на Борисов е на път. Дано поне тя свари другите партии по-подготвени.
