- 10 Sep 2020
- 81
- 9
36% смятат, че парламентът по принцип няма важна роля в развитието на страната, но 54% смятат така за настоящия парламент! Честно казано, по-тревожно от обезценяването на настоящия парламент е прозиращото зад тези отговори общо дискредитиране на парламентарната демокрация у нас, но това е тема за отделен разговор, това каза пред ГЛАСОВЕ социологът Боряна Димитрова. И още: И Синята коалиция и АТАКА подкрепят действия на правителството, дори и когато не са напълно съгласни с тях, но и двете не могат да разчитат на реципрочна подкрепа за свои инициативи. Това води до ерозия и загуба на идентичност. Доста по-силно изразени са те при „безусловно подкрепящата” Атака, но неудовлетворение се наблюдава и при „сините”, критичните настроения сред които нарастват.
<p><strong>Г-жо Димитрова, кои са основните причини за това ГЕРБ да губи доверие? Проучването на вашата агенция е на база август месец, но през септември, октомври и ноември рейтингът на правителството се повишаваше. Означава ли това, че доверието в ГЕРБ се е сринало повече от това, което представихте? <br /></strong><br />По-точно е да се каже, че ГЕРБ губи първоначалната еуфория и конюнктурната лоялност към победителя, които са характерни за всички, стремително печелещи дадени избори, партии. (Подобна начална свръхподкрепа наблюдавахме и през 1997, и през 2001 г., която впоследствие, макар и с различни темпове, намаляваше). През август одобрението към ГЕРБ достигна своеобразен пик – 60% подкрепа, което беше ръст от почти 20 на сто в сравнение с предизборния период. Доста високи бяха и стартовите оценки за правителството и премиера. Оттогава насетне е налице плавен спад – и в рейтинга на партията, и на кабинета, и на премиера. Най-силен е той по отношение на конкретните резултати в отделни сфери и на цялостната визия за развитието на страната. Обратно, най-висока е подкрепата за реакцията в кризисни ситуации, а най-силно подхранвани са очакванията за разплитане на мрежите между политическа, икономическа и организирана престъпност. Поради широката социална база на неодобрението към здравната реформа, неразплащането на дълговете на държавата към фирмите, емблематични кадрови назначения и също толкова емблематични промени в позициите по ключови закони, тези събития стоят в основата на спадащия рейтинг. Въпреки това обаче, трябва да подчертая, кредитът на доверие, т.е. позитивните очаквания продължават да доминират. Ако резюмирам, преобладаващата част от избирателите се отнасят към управляващите по логиката – умерено (не)доволни сме от това, което правите, но вярваме, че можете повече; или поне – към момента не се вижда по-добра алтернатива. <br /><br /><strong>Един от най-сериозните спадове на доверие е към Народното събрание. На какво се дължи това според Вас?</strong></p>
<p>"Алфа Рисърч" регистрира рязък спад (от 45% на 17%) в доверието към парламента през декември. Тогава се разгоряха множество дискусии, изказаха се и различни хипотези – от затягането на дисциплината на народните представители, до броя на приетите закони и ролята на парламента в управлението на страната. През януари тествахме различните аргументи и убедено мога да кажа, че въпреки одобрението за мерките за присъствие и срещу гласуването с чужди карти, основните причини за спада на доверието в парламента се крият, първо, в бързата ревизия на вече гласувани закони и оттук – в съмнението за качеството на работа на народните представители, и второ, в разбирането на мнозинството от българите, че този парламент има повече или по-малко фасадна роля. Важните решения се вземат другаде, а в сградата само се гласуват. Изрично искам да подчертая, че за да разграничим отношението на българите към ролята на Народното събрание по принцип и специално към настоящото 41-во, сме задали два отделни въпроса. 36% смятат, че парламентът по принцип няма важна роля в развитието на страната, но 54% смятат така за настоящия парламент! Честно казано, по-тревожно от обезценяването на настоящия парламент е прозиращото зад тези отговори общо дискредитиране на парламентарната демокрация у нас, но това е тема за отделен разговор.<br /><br /><strong>Защо Бойко Борисов губи не малка част от доверието към себе си и какво е отношението между спада в доверието към него и към ГЕРБ като цяло?</strong></p>
<p>В сравнение с правителството и партията си, Бойко Борисов губи най-малко. От август досега губи 9%, но одобрението към него категорично доминира (51% доверие) и остава на огромна дистанция пред всички останали политически лидери. Доколкото има спад, той е резултат от разочарованието на хора, които са по-внимателни и взискателни към личния стил на поведение, към предвидимостта на позициите и възгледите, към биографичния път на един министър-председател. Голяма част от българите обаче не проблематизират решителността, волята му и правилността на неговите действия. За едни, независимо от недостатъците му, той е единствената алтернатива на тройната коалиция. За други, консумиращи политиката главно „екранно”, зрелищното му поведение от типа „изведнъж Радецки пристигна със гръм”, е самоговорещо и самодостатъчно. <br /><br /><strong>Въпреки че са в опозиция, БСП също вървят надолу. Защо?</strong></p>
<p>БСП са още в „карантинния” период след управлението на тройната коалиция. Натрупаните негативи са твърде големи, обществената неприязън към партията – твърде силна, за да започне тя да бъде чувана, а след това – и евентуално да трупа подкрепа. Самият факт, че въпреки икономическия спад и ръста на безработицата, въпреки проблемите в здравната реформа, т.е. все традиционно „леви” теми, тезите й не срещат подкрепа в обществото, говори, че тя продължава да бъде в дълбока криза.<br /><br /><strong>Може ли от вашето изследване да се види откъде може да дойде алтернатива на сегашното управление. Явно БСП не се припознава като такава. Може би президентът Първанов? Вижда ли се празнина в политическото представителство вдясно или вляво?</strong></p>
<p>Това е по-широк, политологически въпрос. Алтернативите не идват пряко от общественото мнение. В преобладаващата част от времето то е инертно и консервативно. Необходима е смелостта, лидерството на един нов проект, който обществото да последва. То обаче не го създава, може само да има известни „тежнения” към един или друг вариант. Ако говорим по принцип, са възможни две хипотези. Алтернатива вдясно. Поради характера на електоралната си подкрепа и на политическото си представителство ГЕРБ няма да може да се запази като устойчив десен проект. Тогава е възможно да бъде сформирана по-широка платформа вдясно, която да събере разочарования от десните социо-културни популизми на последното десетилетие, вот. Втората подозирана алтернатива е естествено, ляво-националистичната около президента Първанов. Ако той консолидира етатистко-„патриотичния” и левия вот, ще се сформира едно широко обединение център-ляво.Това по всяка вероятност ще доведе до консолидиране на център-дясната формация на Борисов и преход към ново двублоково пространство. Разликата в този случай, струва ми се, ще бъде не толкова по оста „ляво – дясно”, а по степента на проруското влияние. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>На какво се дължи спадът в доверието към СК и "Атака" - те не са опозиция, но не участват и пряко във властта?</strong></p>
<p>Точно на неясната позиция по отношение на управлението и на конкретни негови инициативи, като тук трябва да прибавим и негативното въздействие от обезличаването на парламента. И двете подкрепят действия на правителството, дори и когато не са напълно съгласни с тях, но и двете не могат да разчитат на реципрочна подкрепа за свои инициативи. Това води до ерозия и загуба на идентичност. Доста по-силно изразени са те при „безусловно подкрепящата” "Атака", но неудовлетворение се наблюдава и при „сините”, критичните настроения сред които нарастват.</p>
