Борислав Сандов: Г-н Бузек не е информиран добре относно ГМО

<strong>Г-н Сандев, вие присъствахте на лекцията на председателя на Европейския парламент г-н Йежи Бузек в Аулата на СУ &rdquo;Св. Климент Охридски&rdquo; на тема &ldquo;Европа и свободата&rdquo;. Зададохте му въпрос за личното му отношение към генно модифицираните организми и визията му по този въпрос. Какво ви отговори г-н Бузек?<br /></strong><br />Той отговори, че лично е противник на ГМО, но тази битка не може да бъде спечелена. Оттам започна да развива теорията, че ГМО е необходимо, за да изхрани света. Разказа един прочувствен разказ как бил в Бангладеш, където на 200 км навътре от океана почвата била осолена и ако не бил генномодифицираният ориз, там хората щели да умрат от глад. И другото, което каза, бе, че Европа трябва да е конкурентоспособна.<br /><br />Именно по тези три аргумента на г-н Бузек имам възражения, но нямах право да ги изкажа на самата лекция. Имам няколко конкретни отговора на неговото изказване: първо, в Бангладеш официално няма генномодифициран ориз, което явно означава, че г-н Бузек не е информиран добре&hellip;<br /><br /><strong>Вие как разбрахте, че няма ГМО в Бангладеш?</strong><br /><br />Има си официални статистики, включително и на самите производители на ГМО, които показват къде има и къде не такива организми. В света има 25 държави, които отглеждат ГМО.<br /><br /><strong>Добре. А другите ви възражения?</strong><br /><br />За глада и ГМО &ndash; от момента, от който ГМО съществуват с търговско значение &ndash; процентът, предназначен за храни, става все по-малък и по-малък. В момента 99% от производството на ГМО е за горива и фуражи и само 1% е за храни. Като се има предвид, че в Африка, където има най-много глад, ГМО почти отсъстват, то явно ГМО не може да спомогне за нахранването на света. <br /><br /><strong>Или поне не е настъпил моментът това да се случва&hellip;</strong><br /><br />Вижте, това са вече 12 години, откакто има възможност за производство на генномодифицирани храни, а хора продължават да умират от глад&hellip; А някои държави дори отказват помощи, ако съдържат генномодифицирани семена или продукти. <br /><br /><strong>И по третия аргумент на г-н Бузек?<br /></strong><br />Третият аргумент беше свързан с конкурентоспособността. В пет държави от ЕС се отглеждат ГМО &ndash; Румъния, Словакия, Чехия, Португалия и Испания. Имайте предвид, че в последните години драстично е намалял процентът на производство на ГМО в Съюза &ndash; спаднал е с 10% спрямо 2008 г. И при положение че най-големите държави като Германия, Франция, Полша &ndash; родината на г-н Бузек, се отказаха от ГМО, при положение че има инициативи в ЕС да се задейства европейски референдум в тази насока, да се говори за конкурентоспособност е малко абсурдно. Още повече, че производството на ГМО в света е концентрирано в шест големи държави &ndash; 95% от ГМО се отглеждат в Бразилия, Аржентина, САЩ, Канада, Китай и Индия. И на този фон европейските държави, които предствляват по-малко от 2%, за каква конкурентоспособност става дума? Освен това пазарът все повече се свива и цената им е много ниска, тъй като никой не иска да ги купува. <br /><br />С оглед на тези неща, изказването на г-н Бузек беше дори скандално, защото той е представител на Европейския парламент, а там има две приети директиви, които са със силно ограничителен и рестриктивен характер и са изградени на принципа на предпазливостта. <br /><br /><strong>Кажете малко повече за готвения закон за ГМО в България. Президентът Първанов заяви, че има готовност да наложи вето.<br /></strong><br />В момента законопроектът, който се очаква да бъде гласуван днес или утре, в една голяма степен отговаря на нашите искания, които имахме и като неправителствена организация, и като партия &ldquo;Зелените&rdquo;, но няколко дребни редакции в последния момент, които ние забелязахме, могат да обезсмислят цялата кауза. Става въпрос за дефинициите на термините &ldquo;освобождаване в околната среда&rdquo; и &ldquo;пускане на пазара&rdquo;. Последният термин, засягащ разрешените в ЕС ГМО царевица и картофи, събира в себе си целия процес &ndash; от производство до търговия с тях. Това &ldquo;пускане на пазара&rdquo; е изключено от действието &ldquo;освобождаване в околната среда&rdquo; и това на практика означава, че 30 км буфер от &ldquo;Натура 2000&rdquo;, който гарантира, че цялата територия на страната ни ще е чиста от ГМО, засяга единствено и само опитните полета. Отглеждането на тези ГМО царевица и картофи се разрешава чрез тази дефиниция. <br /><br /><strong>Терминът &ldquo;пускане на пазара&rdquo; означава следователно процеса от засаждането до сергията?</strong><br /><br />Да, така излиза. Така е записано в преходните разпоредби на нашия законопроект за ГМО, където се дефинират понятията. И това е големият проблем. Има механизъм за налагане на предпазна клауза, заложен в текста на законопроекта, който би решил нещата по някакъв начин, но въпросът е, че тази предпазна клауза влиза в сила след процедура, изискваща време. В периода от влизането в сила на закона до приемането на предпазна клауза ние нямаме никакви гаранции какво ще се случва. Това означава на практика, че сме свидетели на либерализиране на режима, и всеки, който подаде заявление по смисъла на този закон, преди да влезе в сила предпазна клауза, има право да започне да сее ГМО. <br /><br /><strong>Това беше ли изтъкнато от президента Първанов, когато съобщи, че ще наложи вето на закона?</strong><br /><br />Не. Неговите аргументи бяха доста общи. <br /><br /><strong>Какво планирате като реакция?<br /></strong><br />Ние се надяваме, че в пленарна зала тези неща ще бъдат изчистени, в противен случай ще предприемем остри действия, защото това би означавало, че обществото е излъгано и България няма да е свободна от ГМО, поне от тези два разрешени в ЕС хибриди &ndash; царевица и картофи. <br /><br /><br />