Организацията на обединените нации ще избере нов Генерален секретар, който ще поеме щафетата от Бан Ки-мун, чийто мандат приключва на 31 декември. Във връзка с предстоящия избор, ние представяме интервюта с някои от кандидатите за този  пост. В четвъртата от тези срещи, редакторът на EUROPP Тена Прелец говори с Ирина Бокова, кандидатът от България, за нейните планове за ООН и как за това ще ѝ помогне нейния опит като шеф на ЮНЕСКО и във вътрешната политика на страната ѝ. Нейните критици посочват, че тя може да се разглежда като кандидат, приятел на Русия. Бокова отговаря и на инсинуациите, че друг български кандидат също се кандидатира може също да се кандидатира. EUROPP – European Politics and Policy е интердисциплинарно, интернетбазирано академично издание на престижния лондонски университет London School of Economics and Political Science. Основната цел на този блог е повишаване на обществената информираност и разбиране на политиката и дейността в Европа посредством коментари и изследователски публикации. Изданието няма "редакционна политика" освен желанието си да се ангажира с разпространението на академичните изследвания и журналистическия коментар по начин, който поощрява обществените дебати и разбирането на текущите процеси.

 

 

Ако успеете във Вашия опит да станете Генерален секретар на ООН, какъв ще бъде  първият Ви приоритет на поста?

 

Мисля, че най-общо може да кажете, че моят пръв приоритет е да запазим Обединените нации като уместна и функционираща организация. Ние знаем, че ООН беше създадена преди 70 години, за да изгради мира и да прогласи човешките права, но в същото време заплахите, пред които сме изправени в момента са много по-различни от онези тогава. Разбира се, аз говоля за предизмикателствата на междуетническите конфликти, гражданските войни, екстремизма, тероризма и други проблеми, които не произтичат първо и основно от държави - играчи в международните отношения..

 

ООН освен това трябва да се справи с огромните хуманитарни кризи, прилагането на "Дневен ред - 2030"и споразумението от Париж за климатичните промени. Всички тези проблеми превръщат в необходимост запазването на ООН като убедителна и функционираща организация и това ще бъде моят приоритет като Генерален секретар..  

 

Ако има една специфична критика относно сегашното функциониране на ООН или една специфична сфера, която мислите, че ООН може да подобри, коя би била тя? 

 

Не мисля, че е правилно аз да правя такава оценка. Мисля, че проблемът е по-скоро, че светът се променя и ООН също ще се промени, за да се справи с новите предизвикателства, пред които сме изправени. Ние не можем да сравняваме онова, което се е случило преди 10 или 50 години с онова, което се случва днес- И затова мисля, че ако една организация не може да се адаптира или промени с новото време, тя ще стане неубедителна. Това е проблемът, пред който сме изправени.

 

Да дам пример - проблемите със сексуалното насилие от страна на представители на умиротворителните части в Централно-африканската република опетниха образа на ООН и това е нещо, които изисква незабавен отговор, ако искаме да покажем, че огромната работа, която омиротворителните части вършат по света действително имат резултат. 

 

В момента Вие сте Генерален директор на ЮНЕСКО и Ви се налага да се справите с част от проблемите,създавани от т.нар. Ислямска държава в Сирия и Ирак.Какви уроци мислите, че можете да извлечете от досегашния си опит, ако станете Генерален секретар?

 

Работата ми в ЮНЕСКО засили убеждението ми, че една от най-големите заплахи за мира, човешките права, развитието и общия дневен ред ООН, пред които сме изправени е насилственият екстемисъм и тероризмът. Ислямска държава не само нарушава човешките права, тя унищожава културното наследство и ние сме изправени пред процес, който можем да наречем "културно прочистване". Това е нова  заплаха, на която ООН трябва да се противопостави.   

 

В ЮНЕСКО аз се опитах да се справя с тази заплаха, използвайки мандата ни за защита на наследството. И аз вярвам, че това трябва да бъде част от дневния ред на ООН. Ние трябва да префокусираме нашата дейност. Аз се опитах да свържа точките между грижата за сигурността, хуманитарните проблеми и грижата за защита на наследство  на човечеството и неговиге идентичности, като в същото време установим междукултурен диалог и толерантност. Мисля,че успяхме да свържем точките, но сега е времето за силни решения и мерки, които да обединят международната общност около тези цели. Това невинаги се разбира добре и ние се нуждаем да работим за развитието на общо разбиране относно тези заплахи.    

 

Вас ви възприемат като кандидат, близък до Русия. Щастлива ли сте да възприемат по този начин?

 

Нека ясно да посоча, че аз съм първо и най-вече българският кандидат. Аз съм щастлива, че правителството и държавните институции в страната ми ме подкрепят. Второ, мисля, че ролята на генералния секретар е да бъде почтен посредник. Генералният секретар очевидно трябва да има подкрепата не само на Русия, но също на американците, французите, китайците и британците сред всички останали. Без тяхната подкрепа генералният секретар не би бил почтеният посредник.

 

Онова, което бих казала е, че в редица случаи аз съм се обръщала към Русия и съм получавала руската подкрепа по важни въпроси. Например, по въпроса за незаконния трафик на културни ценности - т.нар. "окървавени антики", където ние работихме също с американците и с представители на други нации, но в тези случаи аз бях помолена да осигуря руската продкрепа за нашите усилия и успях. Това беше моята роля и такава би трябвало да бъде ролята на бъдещия генерален секретар - да посредничи за важни решения, работейки с целия състав на Съвета за сигурност, особено на страните - постоянни членки.

 

Мисля, че съм доказала, че вярвам дълбоко в човешките права и съм развила много силна позиция в ЮНЕСКО по въпросите на правата на човека и сигурността на журналистите, което може би е невинаги е въпрос на голям консенсус в света, но мисля, че е важен за доброто управление и развитието. Така че мисля, че имам правилния подход, основан на Хартата на ООН и, в същото време, вярвам, че мога да говоря с всеки и да бъда този почтен посредник.

 

България се оказа страната, която има две много обсъждани и авторитетни кандидати преди да се обявят официалните кандидатури - Вие и Кристалина Георгиева. Изключвате ли възможността Георгиева отново да влезе в надпреварата?

 

Вижте, аз съм официалната българска кандидатура от 9 февруари и не е имало нито едно решение на правителстото, което поставя това под съмнение. Може би има някакви намеци в журналистически статии, но това е всичко, което мога да кажа. Уважавам Кристалина, тя е много добър комисар в Европейската комиси, но това е политиката на правителството от самото начало.

 

Бихте ли коментирали начина, по който се отнасят към Вас в България? Имаше известни критики, които се появиха в заглавията напоследък, например писмото, написано от българския кинематографист Евгени Михайлов.

 

Онова, което бих казала е, че България е демокрация. Хората имат различни мнения, но мисля, че аз имам много силна и широка подкрепа. Вие споменахте един случай, но има толкова голяма друга подкрепа, която получавам от гражданското общество, от интелектуалци, младежки групи и студенти. Имам голямо доверие, че българското общество напълно подкрепя моята кандидатура и и че българите следят отблизо развитието на надпреварата.

 

Разбира се, има още нещо, което е важно за стратата като цяло. Когато бях избрана за Генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г. като първата жена и първият представител на Източна Европа, който заема поста, аз получих голяма подкрепа не само от България, но и от цяла Югоизточна Европа. И аз получих обратна връзка от други страни, които ми казаха, колко добре би било за региона, ако аз успея в моята кандидатура.

 

Превод: transmedia.bg

Източник:

http://transmedia.bg/3302

 

Още от категорията

6 коментар/a

Песента на канарчето на 16.09.2016 в 22:25
Може би защото не се запознах с творчеството на Е. М. съм склонен да го смятам не за кинематографист, т.е. за творец, а за общественик.
пп76 на 17.09.2016 в 21:17
Висока класа. За разлика от Кита Голиат.
Е.Ммммм на 18.09.2016 в 01:59
Наистина, май щеше да е по-добре, ако танковете бяха дошли?!
«…предизвикателствата на междуетническите конфликти, гражданските войни, екстремизма, тероризма и други проблеми, които не произтичат първо и основно от държави — играчи в международните отношения…» на 18.09.2016 в 11:03
Тази постановка можем да я приемем единствено ако не считаме, че САЩ са държава — играч в междунродните отношения, защото упоменатите проблеми произтичат първо и основно от САЩ. Но ако САЩ не са държава (а те очевидно не са), то остава да гледаме на САЩ като на територия, свободна за всякаква криминална дейност, в която вилнеят разнообразни шайки от разбойници, като от време на време връх взема една или друга от шайките (основно двете най-нагли от тях) и на това те му казват «политически живот». Ако е така, то задачата на един Генерален секретар на ООН никак няма да е завидна, защото все пак ООН не е Интерпол, а ще му се налага да бъде. Или пък ако не бъде — нещата ще си се движат както досега и ползата от кандидатурата на Ирина се минимизира.
«България е демокрация. Хората имат различни мнения…» на 18.09.2016 в 11:21
Мнозина схващат това като директива, според която мненията трябва да са различни НА ВСЯКА ЦЕНА. Иначе може би нямало да е истинска демокрацията. Но за да е едно нещо ДЪРЖАВА, трябва да има и «някаква зона на единните мнения». Иначе «държавата» се оказва под въпрос… Или това е желанието ни — държавата да е под въпрос? Така ли?
анонимен на 18.09.2016 в 18:15
успех за гжа бокова

Напиши коментар