БНТ натрупа 20 милиона дългове

Вяра Анкова

Запознати с процесите в обществената телевизия твърдят, че в основата на дефицита е инвестирането на огромни средства в предавания, които имат нищожен рейтинг, както и в сериали, които са непосилни за бюджета на телевизията. Говори се, че за един епизод от „Под прикритие“ са хвърляни 220 хил.лв., докато частната Нова телевизия снима една серия на „Откраднат живот“ с 60 хиляди. Ощетени от това ограбване са всички редови данъкоплатци в страната. Не е тайна, че обществената медия в някои структури държи на хранилка персонал, в пъти по-голям от този на частните. На „Сан Стефано“ 29 са назначени шестима юристи на щат, но отделно се ползват услугите на адвокатски кантори. 

„Държавата и СЕМ отдавна трябваше да поискат оставката на Вяра Анкова, защото в случая говорим за неправилно разпределение на обществени средства. Голяма част от задълженията са формирани в двата й мандата и тя трябваше да си понесе отговорността. Вместо това парламентът направи поправка в закона, с която я остави на поста за още една година”, коментират бивши ръководители в БНТ. 

Преди дни СЕМ най-накрая обяви конкурс за нов генерален директор. Кандидатите ще могат да подават документите си за участие до 30 юни. Изслушванията на концепциите им ще са на 31 юли и 1 август, а самият избор е планиран за 2 август. В медийните среди се говори, че в битката за шеф на БНТ ще се включат водещият на „Панорама” Бойко Василев, спортният журналист Сашо Йовков и Сашо Диков.  

Вяра Анкова: Лъжа е, че сме дали 1 милион за „Евровизия“!

Направихме я с 50 хил. лв., „Под прикритие“ постигна огромен успех с малък бюджет 

Интервю на Петър МИТРЕВ

Вяра Анкова е родена през 1966 година. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира журналистика в САЩ и в британската медийна мрежа Би Би Си. Два мандата е генерален директор на БНТ.

- Госпожо Анкова, в какво финансово състояние е БНТ?

- След намаляването на бюджета на БНТ през 2014 година от правителството на Пламен Орешарски във финансовото състояние настъпиха промени. Само за посочената бюджетна година намалението беше на два пъти - с приблизително 8 милиона лева. От 70 млн. лева, какъвто беше бюджетът ни преди намалението, в момента той е 65 млн., но с много нови отговорности. В този период се въведе цифровизацията на обществените телевизии. И ако в останалите европейски държави те получиха допълнителни средства за това, то бюджетът на БНТ бе намален. За тази ситуация сме информирали Министерството на финансите, Медийната комисия в парламента и СЕМ. Съвсем естествено е да възникват проблеми при такова сериозно финансово ограничаване, но правим всичко необходимо то да не засегне пряко качеството на програмите на БНТ.

- Вярно ли е, че дефицитът надхвърля 20 млн. лева?

- Дефицитът е в по-малки стойности, но проблем има и трябва да се намери решение за него. Продължават разговорите ни в Министерството на финансите, защото сами няма как да се справим, въпреки че сме предприели редица мерки. Знаете, че по закон БНТ има определени ангажименти, които трябва да изпълнява. Когато в Медийната комисия обсъждахме бюджета, попитах дали може заедно да изчислим какви средства са необходими за обезпечаването на тези изисквания. В момента бюджетът на БНТ не може да се сравнява даже с този на най-малките обществени медии в Европа. Много често чувам реплики: „Вижте какво прави Би Би Си и какво нашата БНТ“. Ами Би Би Си разполага с 5 милиарда паунда! 

Ние с 32,5 млн. евро как да отговорим на очакванията? 

Заради проблемите, свързани с мигрантите, на „Дойче Веле“ и на френските обществени медии са увеличени средствата, за да се направят предавания, в които да откликнат на проблемите. Това говори за отговорно мислене. 

- Само въвеждането на цифровизацията ли е причината за огромната дупка в бюджета - обвиняват ви, че правите необмислени харчове в програмната политика, като се дават за пример „Под прикритие“ и „Евровизия“, за която се твърди, че сте похарчили 1 милион лева?

- Мога да приема всяка критика, но манипулация чрез слухове - не. Пожелавам на националната телевизия да доживее момента, когато ще има възможност да отдели 1 милион лева за „Евровизия“. Истината е съвсем различна. Зад успеха на България, който гледаха над 200 милиона зрители по целия свят, стои огромен професионализъм, но не и висок бюджет. В Киев получихме две награди - за най-добра сценична концепция и присъствие и за специални ефекти. Това, с което се отличихме като креативни решения и 

визуализация, е на стойност около 8000 евро. 

И това, съпоставено с мащабите и стандартите, които налага най-големият музикален форум в света и бюджетите на останалите държави, е достатъчно показателно. Ефектът, който постигнахме от цялостното ни представяне на „Евровизия“ и рекламата за България на няколко континента, е срещу нищожни средства. Освен таксата за участие в конкурса, определена от Европейския съюз за радио и телевизия, бюджетът на БНТ за „Евровизия“ е под 50 хиляди лева, в които са включени и тези 8000 евро, за които споменах. 

„Под прикритие“ е другият най-успешен проект на БНТ и неговият бюджет не се различава от този на всички останали сериали, които телевизията е правила. Той е финансиран от тази част на бюджета, в която по закон има задължение за финансиране на телевизионно филмово производство. Както знаете, в Закона е разписано, че БНТ трябва да отделя не по-малко от 

10% от субсидията за телевизионно филмово творчество. 

Освен това има правилник, по който се финансират филмите, който е консултиран с всички професионални организации в България, които се занимават с игрално кино и телевизионна филмова продукция. В този правилник е определена базовата цена за сезонните сериали, какъвто е „Под прикритие“. През годините базовата цена само е намалявана, но не и увеличавана.

Но ми е интересно защо дебатът как БНТ финансира сериалите си не възникна преди „Под прикритие“? Когато една продукция има успех, той винаги трябва да бъде омаловажен. Сериалът се продаде в много държави, което е постижение за малка телевизия като БНТ с 32,5 млн. евро бюджет. В Германия след закупуването и излъчването на филма имаше дискусия как немската обществена телевизия прави сериалите си. За съжаление в България не виждаме хубавите неща. Всички предавания в телевизията правим с минимални средства и съм горда с колегите, че при тези условия могат да произвеждат толкова качествена продукция. 

Интервюто е публикувано във вестник „Галерия”