Басните на Владислав Горанов не са като онези на Лафонтен

Интересно впечатление в интервюто на Горанов правят неколкократните изказвания срещу „силовите министерства”, което е явна нападка към вицепремиера Румяна Бъчварова. Може би Владислав Горанов, като проводник на политиката на ДПС в ГЕРБ, нееднократно се е сблъсквал с Бъчварова, която е топла връзка с покровителите на премиера отвъд океана. Но това са си техни вътрешни проблеми.

По-интересно е какви  басни се опитва да ни пласира министър Горанов в рубриката „Лека нощ, избирателчета!”:

Басня №1: „Един растеж от 2% е реалистичен. Повечето макропоказатели се подобряват”. 

Това му изказване е обезпечено фактологически от Националния стъкмистически институт, който продължава, както по времето на социализма, да ни спестява истината, за да обслужи поредния властимащ – нали той назначава ръководството на НСИ. Тези фанфари добре звучат като част от предизборната пропаганда на ГЕРБ. Всъщност реалният растеж е отрицателен, и то значително. Прикриват се и инфлационните процеси, за да ни промиват мозъците как населението започва да живее по-добре. В крайна сметка потреблението намалява не точно поради психологически причини, „политически сътресения или несигурност”, а защото реалните доходи, а оттам и покупателната способност на населението в страната постоянно намаляват. 

А и как ще се съживи потреблението, като бюджетните приходи се крепят единствено на данъците върху потреблението – ДДС и акцизи. „... Номиналният ръст на брутния вътрешен продукт е доста по-нисък спрямо темповете, с които събираме ДДС и акцизи.” Естествено, че е така – който се осмели да произвежда в България, е жестоко наказван за тази си приумица – рекет и държавен терор до избиване на подобни идеи от главите на предприемачите. А нарастването на ДДС и акцизи показва само, че единствените резерви за потребление са спестяванията на домакинствата и целият държавен апарат в момента се издържа от „преразпределението” на тези средства през бюджета в полза на държавния чиновник.

Басня №2: „Бюджетът е планиран с дефицит, което предполага, че държавата ще допълва потреблението, загубено от частния сектор. Излишъкът в бюджета се дължи на по-високите приходи, а не на намаляване на разходите.” 

Бюджетът поначало е планиран с по-ниска събираемост, за да може натрупаният излишък да бъде откраднат по-лесно – разпределението се гласува на заседание на Министерския съвет и няма нужда от санкция на Народното събрание. От друга страна, растат инвестиционните разходи, при които сумите са по-големи, а рентабилността е с фиксирани доста големи процентни стойности. Кражбата в тези случаи е за огромни суми. Министърът също така признава с това си изказване, че по време на „успешното” управление на ГЕРБ бизнесът е бил подложен на постоянни терористични атаки, което закономерно е довело до „загуба на потребление от частния сектор”. Явно това е евфемизъм за геноцида, упражняван регулярно през последните години върху бизнеса в страната.

Басня №3. Фалитът на КТБ не се отразява върху растежа. 

Да, хората наистина не са изхарчили (все още) изплатените им от Фонда средства. Но нито дума не се казва за онези, които не можаха да изтеглят средствата си. Обвиниха ги в какво ли не: глупост, алчност, неграмотност... А това бяха спестяванията, свободните средства на хора, които са над средното ниво, средства на фирми, средства на специалисти, които не са очаквали с държавни бухалки да бъде срутена частна банка – те нямат такова мислене. Вече ще си правят по-добре сметката и ще спестяват при по-ниски лихви извън България. 

А тези два милиарда и половина, които никога няма да видят, защото ще бъдат откраднати, със сигурност няма да се използват за инвестиции, а само за консумация. Тези, които крадат и ще доокрадат банката, не са свикнали да създават. Те само рушат. Така че може краткосрочно да се увеличи потреблението на луксозни стоки и задгранични туристически обиколки на определени групи граждани, но инвестиционните намерения на десетки хиляди клиенти на КТБ бяха ликвидирани дългосрочно. 

Басня №4. Нужни са реформи, каквито се правят в Румъния, ама Орешарски е виновен, че не се случиха. „В България те (реформите) не само са закъснели, но имаше период – между 2013 и 2014 г., когато те вървяха назад.” 

Не може и да става въпрос за сравнение между България и Румъния. Там се случват и реформи във всички основни сфери, и усвояването на средства по европрограми е по-добро (не че и там не се краде, но явно е с мярка), и брутният им вътрешен продукт е по-голям, и пътища си строят, без да режат лентички, и населението е равномерно разпределено – има 9 града с население над 300 000 души, защото това население има поминък... Положението в България се влошава от периода на прехода, а съвсем се влоши по времето на първото правителство на ББ и няма и най-малката индикация за подобрение. Второто и третото правителство на Борисов явно ще ни ликвидират окончателно.

Басня №5: Ние сме най-големите борци с контрабандните канали. „Контрабандните цигари намаляват почти двойно.”

Всъщност борбата с контрабандата е фиктивна, защото управляващите кръгове са пряко облагодетелствани от нея. Това се потвърждава от редица публикации напоследък, които споменават „Булгартабак”, ДПС (и в частност – Делян Пеевски) и покровителството на правителството върху контрабандата. Събираемостта на акцизите е на същия хал поради партийния рекет върху рафинерията и дистрибуторите. Справка – атаките срещу „Лукойл” и кампанията по предизборното пломбиране на хранилищата по бензиностанциите, за да развържат кесията Вальо Златев и другите рекетирани предприемачи, с което гласуването на лумпените за ГЕРБ е гарантирано и обезпечено с кебапчета и бира и прочее благини. Дистрибуторите на горива все пак трябва да си избият разходите чрез „кръщаване” на горивата, което намира пряк израз в няколко октана надолу, което удря отново джоба на обикновения потребител. 

Явно целта е не само „да намалим човешкия фактор при контрола на акцизните стоки”, но и при потреблението на тези стоки, до пълното изчезване на този „човешки фактор” от територията на страната.

Басня №6. Няма да се наложи корекция на бюджета на НЗОК. 

Ще се наложи, със сигурност, защото здравната каса е един от основните инструменти за кражби от бюджета. Всеизвестен факт е, че системата е изградена така, че от бюджета на касата да тече като от решето, а парите да се делят между определени фармацевтични и медицински кръгове и партията майка. Касата е и инструмент за натиск върху фармацевтичната индустрия. Чрез схемата на рамбурсиране се рекетират всички фармацевтични фирми, които, ако желаят да продават на болниците в България, трябва да „снасят” в партийните касички съответни суми. Ролята и на „реформатора” Москов в това отношение е изключително съществена. 

Неслучайно трима министри на здравеопазването в правителството „Борисов-1” бяха преждевременно сменени, а заветът на последния от тях към „Деситу” беше да не гледа в канчето на големите фармацевтични компании. Защото тяхното канче е свързано с канчето на управляващата партия – по закона за скачените съдове. Тя послуша съвета му. Единствената дейност, която разви в министерството, беше свързана с ремонтите на болниците от фирмата на съпруга й, естествено – чрез „напълно редовни” държавни поръчки. Това – може, за това не бият, особено ако заделяш и съответния процент където трябва.

Басня №7: „Опитите за отнемане на собственост са голям проблем за обществото, но не са пряко свързани с инвестиционната дейност.”

Напротив, кой ще иска да инвестира едни средства в един бизнес, след което да дойде един екземпляр, покровителстван от правителството, прокуратурата и съда (всъщност – от партията майка, която в момента овладява с мощни темпове и гражданските съдилища и ликвидира некорумпираната част от системата), и да открадне бизнеса ти без никакви последствия за крадеца?! Трябва ли всеки инвеститор да си има зад гърба по един Ксавие дьо Кабан, за да се чувства сигурен? Горката Ченалова, сега я развяват като плашило, но такива като нея не са един или двама. По-лошата „новина” е, че се увеличават постоянно, до пълно блокиране на правораздаването.

Басня №8 „Такива сигнали (за двоен стандарт при проверките на НАП) не са постъпвали до мен.”

Логично е. Горанов е част от апарата, който държи на фокус т.нар. „гражданско общество”, доколкото го има. Всеки инакомислещ бива посетен от НАП, ГИТ (Главна инспекция по труда), привикван в следствието и т.н. (силови групировки, но държавни – да не се бъркат с ВИС и СИК – те са частни и реформирани и вече се казват по друг начин). Нямало сигнали до него! Че как ще има, като той разпорежда рекета, пардон – проверките.

Басня №9: „Голяма част от банките изявяват готовност да кредитират. Забавеният темп на кредитиране е свързан по-скоро с липсата на качествени проекти, които да бъдат финансирани.” 

Банките не кредитират и няма да кредитират и занапред икономически проекти. Банките с чуждестранни собственици нямат интерес да кредитират реалната икономика, а предпочитат да раздават ипотечни и потребителски кредити – за потребление на стоки, внесени от техните родни икономики. Печалбата там също е по-съществена. Българските банки, особено след събарянето на КТБ, нямат капацитета да кредитират повече икономически проекти. И без това са се заринали от рискови кредити, които трябва да провизират. Държавата, вместо да се прояви като кредитор от последна инстанция, каквато е нейната роля при криза, предпочита да даде рамо на Пеевски и прочее бушони, които държат партийни касички. Така малкото бюджетни средства, които могат да послужат за двигател на икономиката, се преливат в обръчите от партийни фирми. 

Басня №10. Цветан Василев фалира КТБ. „Това, което се видя в КТБ, не се е случило за един ден. То се е развивало пред очите на политическата класа и държавните органи, които е трябвало да знаят за случващото се вътре и да предприемат съответните мерки.”

Изключително нескопосаният според всички специалисти (освен Йордан Цонев, Румен Гечев и Петър Чобанов – те си го харесват) доклад на специалната комисия „Деси” в Народното събрание удобно подпря тезата, че никой не е виновен за фалита на КТБ освен Цветан Василев. Как кореспондира това обвинение с твърдото убеждение на министъра, че „парламентът не е място за следствени действия и разследвания”. Къде е бил Горанов, като се е случвало в КТБ това, което той твърди, че е ставало? Да не би да е бил на Марс? Кой ли е бил зам.-министър на финансите по това време, ако не той? Отговорност за съдбата на КТБ носи както той, така и сътрапезникът му Пеевски и редица други знайни и незнайни функционери, разработили и участвали в грабежа на века! А и самият Горанов признава, че „голяма част от липсите в КТБ не са свързани с кражба на активи”.

Мантрата за 30-те процента събираемост, запята поръчково от Левон Хампарцумян и продължена от Горанов, не е случайно пусната в пространството. Не е случайно и изразеното от Горанов недоверие в резултатите от разследванията на т.нар. „американска фирма”, макар че не се противопоставя на присъствието на десетки ултраскъпоплатени агенти, техните помощници и преводачи в КТБ и пилеенето по този начин на огромни средства от масата на несъстоятелността. „Истинските разследвания би трябвало да ги правят българското следствие и прокуратурата.” Подтекстът е: „американците няма да свършат нищо”. Те не са и длъжни – по договор. А и не са американци, а англичани, но това са подробности.

Явно синдиците са получили инструкции да съберат малко над 2 милиарда, за да може Фондът за гарантиране на влоговете да си върне заема от държавата. Иначе ситуацията ще стане съвсем скандална. Върнатият в бюджета заем също ще бъде откраднат, естествено, но чрез системата за държавни поръчки (един нов възел „Белокопитово-2” е изключително подходящ за целта). Другите активи ще бъдат откраднати чрез различни схеми и ще отидат във фирми на ГЕРБ и ДПС. Доказателства за това има достатъчно. Първо бяха цесиите и прихващанията, покрай които изчезна близо милиард активи. Отделно от това – кражбите от страна на защитения свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, „котарака” Сталийски и други знайни и незнайни храненици на властта. След обявяването на банката в несъстоятелност няма обявен от синдиците търг на актив, който да не е компрометиран и публикуваната цена да не е смешно малка, като за свои хора. Кредиторите, включително и Фондът, ще пият по една студена вода „Банкя”. Турското кафе вече го изпи който трябва.

Басня №11. Предстоящата оценка на банковите активи не е притеснителна. „Дали сме си достатъчно време, за да може, ако някъде има натрупани дисбаланси, те да бъдат коригирани.” 

Явно предстоящата оценка на активите на банките в България цели няколко ефекта: предизборно подхранване на партийната касичка с част от средствата, които ще бъдат платени за тази оценка; тайно погребване на скелетите в гардеробите (финансирането през последните двадесетина години на различните обръчи от партийни фирми, които няма как да върнат кредитите) чрез сливане, поглъщане, смяна на собственост на българските банки; вземане на гласуваните милиарди държавни заеми под претекст да се подпомогне финансовият сектор и кражбата на тези средства чрез система от кредитни канали („предвидена е достатъчно ливидност на правителството”); снемане от „новото” ръководство на БНБ на отговорността за негативните процеси, които тепърва ще се проявят в „стабилния” банковия сектор (Левон Хампарцумян, Димитър Костов, Горанов и сие ще запеят мантрата „видните чужди експерти ни посъветваха...”). 

Басня №12. Горанов е възмутен от нарушенията в Българската банка за развитие по време на предишното управление по повод незаконното кредитиране на „Водстрой” и други фирми на Пеевски. 

Защо Горанов бяга от отговорността за кредитирането на фирмите на Пеевски от държавната ББР, и то в разрез с устава й и законовите изисквания? Не било по негово време. Ами да им даде срок да се рефинансират отдругаде и да изчисти държавния портфейл от тези кредити, след като намира начина, по който са сключени сделките, за незаконен, а целесъобразността им – за съмнителна. Независимо от това, че кредитите се обслужват, щом не са законни, трябва да се прекратят и лицата, които са ги одобрили, да се разследват от съдебните органи. Облъчваха ни години наред с мантрата „КТБ финансира медиите на Пеевски с държавни средства”, при условие че повечето привлечени в КТБ средства бяха частни, а когато това става „ачик-ачик” в държавната ББР, с отявлено държавни средства, всички си мълчат!

Басня №13 Ще влезем в единния банков надзор, но след оценка на активите на банките. „Единният банков надзор изисква оценка на качеството на активите. След него вече могат да ни приемат като страна партньор и да въведем единния банков надзор, без да сме член на еврозоната. Преди това няма да ни допуснат.”

Преди повече от година Иван Искров обеща, че българската банкова система скорострелно ще влезе в системата на единния банков надзор. И Горанов го твърди, но без елемент на спешност. Целта е да се успокои обществото и да не се вадят парите от банките. Спокойно, няма да се въведе европейски надзор – не и преди ликвидирането на банките с българска собственост. Неслучайно се изтъква като необходимост оценката на качеството на активите на банките у нас, която оценка ще „подскаже” как лошите български банки, с лоши показатели вследствие на тази оценка, с налични лоши практики и т.н., ще трябва да бъдат ликвидирани. Това вече го играхме – с КТБ.

След това ще е все тая – големите европейски банки и техните структури у нас вече отдавна са обект на единния банков надзор, а и рекетирането им по политическа линия е доста по-трудно, така че ползването на БНБ като инструмент за рекет ще се обезсмисли до значима степен. След това може да ликвидират и т.нар. „централна банка” – тя няма да има други функции, освен да пуска от време на време на пазара по някоя и друга шарена монетка за радост на населението. 

В тази връзка очакваме нова юбилейна монета по повод ликвидирането на държавата: аверс – Бойко Методиев Борисов с магнолия, реверс – празният чувал на бюджета в обръчи от фирми.