"Не трябва да отхвърляме икономическите въпроси, но днешната фрагментация няма да се реши чрез подобряване на жизнения стандарт. Не парите ще съединят разделените елементи. Не парите ще възстановят алхимичната сплотеност на обществото. Става дума за човешката мъдрост. Така че въпросът не е в “имането”, а във “визията”. Но в нашето общество има дефицит на мъдрост, на смисъл. Ето защо от върха трябва да обърнем внимание на всичко това. Истинският отговор на това унижение е да върнем на всеки достойнството, смисъла на неговото присъствие в света. Това достойнство се получава, а не се дава от обществото. То се получава от Бог. Всеки път, когато искат да повярваме, че човек връща на човека неговото достойнство, изпадаме в най-лошия тоталитаризъм".

 

 

Архиепископът на Страсбург, монсеньор Люк Равел, говори за силата на Коледното послание в интервю за “Фигаро”, няколко седмици след смъртоносния атентат, потопил града в траур. Снимка: АФП

 

- Каква е Коледа във вашия град, който бе поразен от тероризма?

 

-Ужасната реалност, с която се сблъскахме в Страсбург и Франция, парадоксално ни пренася още повече в тайнството на Коледа. А Коледа е преди всичко очакването на спасител! Казвам “спасител”, а не мъдрец или социален освободител. Но нашите западни общества, които, за щастие, вече не са подложени на големите бичове на човечеството - войни, епидемии, глад -, вече не знаят от какво се нуждаят, за да бъдат спасени… Но Спасителят не идва за един счупен крак, така да се каже.

 

Предизвикателството на Коледа е животът и смъртта. По време на молитвено бдение след атентата, споменах факта, че Коледа е била последване от клането на невинни. Това означава, че няма огромно разстояние между абсолютното зло и абсолютното добро. Така че не бива да изпадаме в илюзията, че можем да отблъснем абсолютното зло от живота си. Това зло често поразява невинни. То може да приеме лицето на терористи, но има и много други лица.

 

Напълно различната Коледа, която преживяваме във Франция и особено в Страсбург, който все още живее в мрака след атентата от 11 декември, ни показва по-ясно лицето на този празник, отколкото украсените елхи и нежността, която споделяме. Тази яснота предполага да видим, че “роденото дете”, лишено от всякакви средства, накрая ще възтържествува. Това послание на надежда не е илюзия, че бихме могли да победим злото и да преоткрием някакъв рай. То е увереност, че доброто в крайна сметка ще възтържествува и то в сърцето на човешката свобода.

 

- Чуват ли това послание невярващите или слабо вярващите?

 

- Разбирам, че невярващите не разпознават в лицето на Иисус самия източник на добро, което триумфира над злото. Така че им предлагам Коледа като ключ към загадката: тя ни помага да различим доброто, скрито в крехкостта, добро, което излежда невинно, слабо, но накрая ще възтържествува.

 

- Тази християнска надежда за победата на доброто над злото въпреки това е илюзия според мнозина…

 

- Винаги съм виждал очевидната диспропорция между злото и доброто. Злото е експлозивно, лесно, то вдига шум, случва се като феномен на атомната енергия. Злото очевидно притежава всички оръжия, за да възтържествува и да смаже човека накрая.

 

Но човекът живее, осъществява се, може да бъде щастлив на тази земя! В него има пориви на прекрасна щедрост. Защо? Това е истинският въпрос на Коледа! Доброто е по-силно от злото. Въпреки ужасните неща, които ни заобикалят, в нас винаги има порив. Този малък извор, от който тръгват големи реки, е християнската надежда.

 

- Споменахте терористичното насилие, но краят на годината бе белязан и от неочаквано гражданско насилие, с кризата с “жълтите жилетки”. Тревожи ли ви това друго насилие?

 

- Когато пътувам в Елзас и слушам моите свещеници, хора, които работят на терен, забелязвам фрагментация на обществото, която достига дори в семействата и навсякъде поражда тревога. Ако тревогата не се успокои, тя се ожесточава при онези, които имат чувството, че не са разбрани. Към това се прибавя и вид унижение, при което гражданинът вече не чувства способност да живее в достойнство и свобода. 

 

Така че в тази криза има много повече от отнета покупателна способност. Липсва гражданска тежест и човешко признание. Но тревожното е, че този личен гняв, свързан с чувството за унижение, все още не се е проявил при много французи. А белият гняв, или студеният гняв, не е горещият гняв, който видяхме. И този мълчалив гняв все още не се е надигнал, убеден съм в това. Немият гняв може да бъде също толкова мощен и бурен, в деня, в който се прояви. 

 

- Как да отговорим на това предизвикателство и на тези атентати?

 

- Със сигурност не политическите комуникатори ще намерят решение! Имаме работа с общество, което трепери от треска. Не толкова отдавна Франция преживя периоди, в които икономическото ниво беше по-ниско, но смисълът на живота в общество беше по-силен.

 

Не трябва да отхвърляме икономическите въпроси, но днешната фрагментация няма да се реши чрез подобряване на жизнения стандарт. Не парите ще съединят разделените елементи. Не парите ще възстановят алхимичната сплотеност на обществото.  Става дума за човешката мъдрост. Така че въпросът не е в “имането”, а във “визията”. Но в нашето общество има дефицит на мъдрост, на смисъл. Ето защо от върха трябва да обърнем внимание на всичко това. Истинският отговор на това унижение е да върнем на всеки достойнството, смисъла на неговото присъствие в света. Това достойнство се получава, а не се дава от обществото. То се получава от Бог. Всеки път, когато искат да повярваме, че човек връща на човека неговото достойнство, изпадаме в най-лошия тоталитаризъм.

 

- Откъде конкретно да започнем?

 

- Християнството иска да осъществи очовечаването отгоре, от смисъла. А смисълът е това, което липсва на нашето общество! Църквата не трябва да дава средства, а да напомни необходимостта от цел. 

 

Трябва ли да бъдем по-либерални, по-консервативни, по-социални? Християнската мъдрост не дава подобни отговори. Мъдростта на Църквата може обаче да даде основание на колективното битие, защото ние живеем в общности. А първата от тези общности е семейството, където научаваме безвъзмездността на връзките. Християнската мъдрост насърчава и смисъла на политическото общество със следния въпрос: защо сме заедно?

 

Би било полезно във Франция да се запитаме защо сме с различни хора, различни по религия, по произход, по социално ниво. И да помислим за нашето “общо благо”, което е по-голямо от “общата воля”. 

 

Църквата не бива да се срамува да говори за нация.

 

Имаме шлифовано говорене за човешкото достойноство, но не умеем да изразяваме смисъла на колективното съществуване. Така че имаме дефицит на колективна визия.

 

- Споменахте въпроса за нацията. 2019 година ще бъде белязана от европейските избори. Как архиепископът на Страсбург гледа на тях?

 

- Когато си в Елзас, виждаш Европа по три начина: институциите, за които разбирам, че имат придатъци в Брюксел; Европа на границите, която обичам да наричам Европа на шевовете; Европа на населението, с миграциите. Когато говорим за тези три “Европи” не бива да ги разделяме. Въпросът за европейските институции? Той ще бъде в сърцето на изборите. Въпросът за миграцията? Той е нов за Европа, която си мислеше, че е “между свои”, но вече не е. 

 

Пророчески, папата често се е произнасял по този въпрос, но се забравя, че той възлага на политиците грижата да очертаят възможността за интеграция: кого да приемем? Как да го приемем? Това е неразделна част от  словото на папата, което трябва да се има предвид.

 

Накрая, Европа на границите, вярвам в нея повече отвсякога, откакто съм в Страсбург! Европа вече не е неизменната красива кувертюра, за която някои мечтаят, изтъкана по един и същ начин от горе до долу. Защото ние живеем в Европа на границите и на шевовете, кувертюра пачуърк. В някои кътчета на Елзас 100 процента от населението всеки ден отива в Германия на работа.

 

Проходът е отворен, но разликата остава: 

 

това е Европа “пачуърк”! Но на Европа е нужна душа. 

 

Залогът не е просто административен. Административното напасване не е в състояние да задържи Европа заедно. Често Европа гледа на себе си като на метален конструктор, в който се сглобяват права и търговски споразумения, така че да не могат да разглобят. Но историята е показала, че един ден може да се развали това, което са смятали, че строят… завинаги.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

20 години НЗОК

20 години НЗОК

НЗОК – начало, изграждане, институционализиране, стартиране на дейност...

1 коментар/a

Кристалното дете на 26.12.2018 в 17:41
Всеки дебил знае, че парите разделят хората, а не ги сплотяват. Хората се обединяват от обща кауза, общ проблем. Всъщност парите са договор между една група хора и друга. Но времето на този договор изтича, което не е много добре, защото безкешовото общество води чипирането и ада след себе си. Който разбрал - разбрал. Весели празници !

Напиши коментар