"Никой в Германия не се противопостави на офанзивата на международната ислямистка пропаганда. Никой не отиде в кварталите, за да каже на младите как могат да се интегрират. Никой не защити жените и младите момичета. Ислямистите дават пари на родителите, за да носят момичетата фереджета! После пристигнаха бежанците. Те също идват от култури, в които жените нямат никакви прави и са смятани за маловажни. Дори и най-учтивото момче е възпитано така. Пътят ще бъде дълъг, за да се променят умовете”.

 

Алис Шварцер е създател и главен редактор на сп. “Емма”. Тя е една от видните фигури на феминизма в Германия. 

 

 

- Какво направи Ангела Меркел за равенството между половете?

 

- Със самото си съществуване тя направи много. Сега малките момичета в Германия могат да си представят, че ще станат фризьорки или канцлер! Спомням си през зимата на 2005 г., след нейното избиране, бях поканила деца преди Коледа. Казах им да играят навън и да направят снежен човек. Няколко минути по-късно група малки момиченца почука на вратата и извика: “Алис, момчета рушат нашата снежна Меркел!”. Аз, разбира се, никога не им бях говорила за канцлера… Но само няколко седмици след избирането й, малките момчета вече организираха съпротива! Още в началото Ангела Меркел бе подценявана. След избирането й социалдемократите, но също и собствената й партия, се опитваха в продължение на седмици да й попречат да ръководи. Беше абсурдно. Германия изобщо не беше готова да има жена начело. А днес я наричат “най-влиятелната жена в света”. 

 

- Как гледате на нея?

 

- Германците харесват стила й, независимо от политическата ориентация. Тя се грижи за фактите и не позира. Това беше такова облекчение след Шрьодер и Фишер, тези свалячи. Има хора, които биха искали Меркел да бъде по-спорна. Лично аз смятам, че тя си върши добре работата. 

Бих я упрекнала само за една грешка: още преди дори мигрантската криза, тя не видя разликата между ислям и ислямизъм, между религия и политическа идеология. В крайна сметка, тя беше твърде протестантска в поведението си: искаше да говори само за уважение към другите религии. От това фалшиво възприятие на политизацията на исляма произтекоха много грешки. Днес един от двама или трима млади мюсюлмани смята, че “законите на Бог” надделяват над правовата държава. Това е нещо ново и е връщане назад. Третото поколение мюсюлмани в Германия говори по-малко немски от своите баби и дядовци, заради ислямистката пропаганда, която го съветва да не се интегрира. В името на една фалшива толерантност не се изправихме срещу пропагандата, провеждана от реакционни сили, подкрепяни от чужбина, като Саудитска Арабия, Иран или Турция.

 

- Често бяхте критикувана, както и вашето сп. “Емма”, за позициите ви срещу ислямизма. Обвиниха ви в расизъм…

 

- Така е навсякъде по света. Когато критикуваш политическия ислям, си обвиняван, че си ислямофоб или расист. В Германия това е още по-тежко заради нашата история. Но това е инструмент за сплашване. Ако не се осмелиш да назовеш реалността, не можеш да я промениш. Това, което е расистко, е да оставиш мнозинството мюсюлмани, които не са фундаменталисти, сами, предадени на радикалното малцинство. Те имат право на нашата солидарност, а момичетата и жените трябва да имат същите свободи като нас.

 

- Нападенията, извършени от чужденци в Новогодишната нощ в Кьолн на 1 янари 2016 г., белязаха повратен момент…

 

- Това не беше допълнение към индивидуалните агресии, а колективна проява. На този площад, срещу гарата, където се случиха събитията, обикновено не се празнува Нова година. В Кьолн празникът се провежда на брега на река Рейн с фойерверки. По един или друг начин, движението беше съгласувано: малки групи от по 10 до 20 мъже се отделяха от тълпата от хиляда до 2000 души, нападаха жени и след това се скриваха отново в нея. 624 жени подадоха жалба впоследствие за сексуални нападения! Тези мъже бяха водени от смесица от патриархални идеи и от политическия ислям. В Кьолн, както и в Кайро, трябваше да се сплашат жените, които, според тях, нямат работа навън през нощта, и да се унижат мъжете, които са прекалено глупави, за да защитят жените си. Според мен тази нощ в Кьолн беше нова форма на онова, което Жил Кепел нарича “джихадизъм отдолу”.

 

- Какво промениха тези събития в Германия?

 

- Нощта в Кьолн промени климата от една прекалено голяма наивност към прекалено много предразсъдъци, особено спрямо бежанците. Това е така, защото нито политиката, нито медиите в Германия някога направиха разлика между религията ислям и ислямистката идеология. Това е и основната причина за неуспеха на интеграцията от години насам, много преди бежанците. Политиците никога не са искали да говорят за този проблем, нито партията на Меркел, нито социалдемократите и най-вече Зелените. Канцлерът също подцени ситуацията. Никой в Германия не се противопостави на офанзивата на международната ислямистка пропаганда. Никой не отиде в кварталите, за да каже на младите как могат да се интегрират. Никой не защити жените и младите момичета. Ислямистите дават пари на родителите, за да носят момичетата фереджета! После пристигнаха бежанците. Те също идват от култури, в които жените нямат никакви прави и са смятани за маловажни. Дори и най-учтивото момче е възпитано така. Пътят ще бъде дълъг, за да се променят умовете. Трябва също да се защитят жените бежанци. Имало е изнасилвания, насилствена проституция. Те са на милостта на хората в приемните центрове. Може би не трябва го казваме, за да не бъдем обвинени в расизъм?

 

- Говореше ли се достатъчно за това по време на предизборната кампания?

 

- Това е “слонът в хола”, както се казва на немски език. Той е там, но никой не иска да го види. И все пак това е най-голямо притеснение на хората. Нито една партия не говори за това, с изключение на “Алтернатива за Германия”. Що се отнася до ислямизма, програмата на “Алтернатива за Германия” не е расистка, дори и някои нейни членове да се изразяват по расистки начин. Останата част от програмата й очевидно е катастрофа. Но демократичните партии не биваше да оставят критиката на ислямизма на популистката десница, като “Алтернатива за Германия”, и на десните екстремисти. Но те се тревожат, че ще загубят турския електорат. Това е абсурд, като се има предвид, че мюсюлманите са първите жертви на тези престъпници.

 

- Грешка ли беше отварянето на границите през 2015 г.?

 

- В момента, в който канцлерът отвори границите, почти всички се въодушевиха. Най-накрая бяхме добрите германци и, след като сме направили толкова лоши неща в историята си, помагаме на бедните хора. Аз самата бях горда. Започнах да се съмнявам, когато видях хората да аплодират на гарата в Мюнхен. Но защо аплодират? Каква е тази постановка? И кой идваше у нас? В продължение на шест дълги месеца нямаше никакъв контрол. Много бързо започнах да се питам какви трудности се очертават в бъдеще. Без съмнение ще са ни нужни две или три поколения, за да успеем с интеграцията. При условие, че най-накрая направим разграничение между религията ислям - толерирана - и ислямизма, срещу който най-накрая трябва да се изправим, в Берлин, както и в Париж.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

1 коментар/a

Аамет Шпека на 26.09.2017 в 08:49
Либерастия...дива и уродлива.....А да наричаш ГДРката "протестант" е все едно да наречеш Саталинката-"демократ"...

Напиши коментар