Ана Пройкова: Разделени сме като скалите в Големия каньон

Видеоформатът „Инфохолиците в действие“ на сайта Студия Трансмедия публикува миналата седмица интересно интервю с проф. д-р Ана Пройкова. В него известният български физик направи прецизен анализ за състоянието на българската наука и взаимоотношенията в научната общност. Проф. Пройкова е преподавател в катедра „Атомна физика“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на престижни европейски организации в областта на нанотехнологиите. Тя е член на редакционните съвети на Internet Journal of Molecular Science, Central European Journal of Physics (раздел Atomic and Molecular Physics) и рецензент на европейски проекти за научни изследвания (FP6 & FP7), на Белгийския научен фонд и на испанския фонд CONSOLIDER.

В центъра на интервюто беше поставено състоянието на Фонд „Научни изследвания“ и предизвикателствата пред развитието на научните изследвания в страната, особено що се отнася до взаимоотношенията между социалните и природно-математическите науки, между университетите и БАН, между МОН и изследователските звена в страната. В тази връзка тя изложи своето виждане за бъдещето на тези сложни взаимоотношения:

„Студия Трансмедия: Ще ме извините за различното мнение, но аз смятам, че от гледна точка на закона най-голямата зависимост е зависимостта от министъра на образованието. Защото няма механизъм, по който този изпълнителен съвет и другите ръководни органи на фонда да се излъчват от научната общност. Те на практика се назначават от министъра на образованието. Тъкмо поради тази причина от създаването си до ден днешен Фондът предизвиква различни напрежения между изпълнителния съвет, научната общност и министрите на образованието. Къде според Вас е системната грешка?

Ана Пройкова: Системната грешка е възможността на институциите, получаващи пари да влияят върху дейността на Фонда. Лично аз, за разлика от Вас, гледам на министъра като на лице, което подписва едни заповеди, подготвяни от едни други хора – всички министри са били така. Нека дам пример от нашия университет. Нашият ректор е историк, преди това ректор е бил литератор. Те са подписвали заповедите за назначения в моя факултет, без особено възражение за тези шестнайсет години. Нищо, че те не разбират. След като ние от факултета сме подали тази информация и казваме: „Ние ги искаме тези хора“. Не твърдя, че отношенията министър –подчинени е съвсем същата, както в Университета, вероятно не е така. Слава Богу, аз никога не съм работила в министерство. Аз съм убедена, че не само този министър, но и такива технологични министри, като проф. Димитров – бившият ректор на Техническия университет, че не е гледал много внимателно от Фонда какво му подават. Но той винаги е гледал интереса на Техническия университет да е добре защитен. Как го осъществява? Ами чрез своя човек в Изпълнителния съвет. Представете си ситуация, в която министърът не ги назначава, а ги разписвате Вие? Вие самият да сте отговорен за назначаването на тези хора, но да Ви оставим точка 2, 3, 4 от правилника, където пише кои са институциите, които ги предлагат. Защото в първа точка на правилника наистина пише, че министърът е лично отговорен, но по-нататък казват какви са правомощията на организациите, предлагащи изпълнителния съвет.“

Проф. Пройкова коментира и публикувания от МОН на 19 септември 2015 г. в „Държавен вестник“ правилник за оценяване на научните институции. Според нея, в него вече има по-ясно дефинирани определения за това кои са фундаменталните и приложните изследвания, а освен това какво са научните организации. Тя откри и известни липси, което „рефлектира едно мое наблюдение, че недостатъчно добре са изчели документа, преди да го публикуват“. Става въпрос за липсата на точно уточнение за качеството на реалната научна продукция на научните институти, която е под форма на научни публикации.

В отговор на въпрос за реакцията на научната общност на проблемите във ФНИ и за това как тя самата успя да защити интересите на българската наука през тези 12 години откакто бе учреден фонда, проф. Пройкова отговори: „Лична вина има и нашата научна общност, която не можа да намери платформа, така че науки, които на пръв поглед са различни, да получат общо място за встъпване. Вие без обща платформа не можете да защитите нищо. У нас разделението между инженерните, хуманитарните и точните, природните науки е толкова силно, че ние като че ли сме по-разделени помежду си, като в Големия каньон. Ние сме разделени в едни огромни върхове и се намираме в едни стръмни долини и не се виждаме, и не се разбираме и не си говорим“.

В заключение проф. Ана Пройкова коментира динамиката в средствата от бюджета, отпускани за наука. Според нея „между 2003 и 2007 г. парите нарастваха толкова малко – мога да кажа, че сумата на средствата между тези години е приблизително равна на сумата през 2008 г. Тогава целевото финансиране беше много рязко увеличено. Истинските скандали настанаха именно тогава. Хората видяха, че науката може да се финансира дори и в България на разумни равнища. Тогава се появиха огромните конфликти и огромното неразбиране, кое как трябва да се финансира“. Затова и нейната препоръка е „Фондът за научни изследвания трябва да бъде независим орган. Не вторичен изпълнител на бюджета, на което ще да е министерство. Няма значение, всички министерства действат по един и същи начин. Той трябва да бъде на някакво ниво, както преди години е имало агенции или комитети, които са били със самостоятелно бюджетиране – или директно към Министерския съвет или, ако държавата продължава да твърди, че науката й е приоритет, може да бъде към Народното събрание. Въпреки, че икономически това не е много възможно да се направи“.

http://transmedia.bg/746