"От принципа за равно достойнство на хората естествено стигнахме до заключението, че нито една йерархия не е легитимна, че нищо не е по-висше от друго, че всички практики са ценни, че нито един избор на живот не е за предпочитане пред друг. Постъпката на Арно Белтрам за миг ни върна чувството за възвисеност. Нихилистичното объркване отслабва и изглежда очевидна опозицията между неговата саможертва и тази на джихадистите, които отдават живота си, за да убиват възможно най-много вероотстъпници или неверници, превръщайки самите себе си в оръжие за разрушение. Има мъченици и мъченици".

 

В последните трагични събития във Франция философът Ален Финкелкрот вижда два проблясъка на надежда: фактът, че Арно Белтрам се превърна в контра-модел на варварството, както и че обществото си отваря очите за “новия антисемитизъм”.

 

- Казахте, че сте открили аспекти на святост в постъпката на Арно Белтрам. Защо използвате този термин? Не е ли достатъчна думата “герой”?

 

- Постъпката на Арно Белтрам е героична, но, смея да кажа, не само. С надеждата да неутрализира терориста, той предложи да се смени със заложник, което свидетелства за рядка смелост и изключителна самоотверженост. Да бъдеш толкова безкористен, че да избереш или да поемеш риска да умреш заради другия, е определението за святост, ни казва Левинас. Има нещо общо между този подполковник от френската жандармерия и полския свещеник Максимилиан Колбе*, който в лагера Аушвиц заема мястото на един баща, определен заедно с други девет задържани да бъде затворен и убит чрез глад, като наказание за опит за бягство. 

 

- Служене, саможертва, униформа, йерархия, любов към родината, духовна тревога: не вярваше ли Арно Белтрам във всичко онова, което културната и морална деконструкция постави под въпрос?

 

- Както обявиха Хенри Джеймс и Токвил, демокрацията излезе от леглото. От принципа за равно достойнство на хората естествено стигнахме до заключението, че нито една йерархия не е легитимна, че нищо не е по-висше от друго, че всички практики са ценни, че нито един избор на живот не е за предпочитане пред друг. Постъпката на Арно Белтрам за миг ни върна чувството за възвисеност. Нихилистичното объркване отслабва и изглежда очевидна опозицията между неговата саможертва и тази на джихадистите, които отдават живота си, за да убиват възможно най-много вероотстъпници или неверници, превръщайки самите себе си в оръжие за разрушение. Има мъченици и мъченици.

 

Атаките в Каркасон и Треб ни зашеметиха, но за първи път в историята на ислямисткия тероризъм във Франция възхищението надделява над ужаса. Докато никой не е запомнил името на убиеца, името на спасителя е вписано в националната памет. Това не е краят на войната, но вече е победа. 

 

- Президентът на републиката нарече врага “подземния ислямизъм”, както никой не бе правил досега. Вие упреквахте Еманюел Макрон, че е наивен по този въпрос. Успокоихте ли се?

 

- “Ако комунитаризмът, особено религиозният, просперира, това е именно върху руините на нашите икономически и социални политики. Регламентираното общество без перспектива за мобилност породи социалното отчаяние”, казваше преди Еманюел Макрон. Днес той назовава врага по име и не прехвърля върху нашето общество отговорността за неговото насилие. Изглежда, че се е отказал от икономическата илюзия, която заместваше реализма. Да се надяваме, че тази нова прозорливост ще насочи дискурса му за секуларизма и ще вдъхнови мигрантската политика на правителството.

 

- Понятието правова държава все повече се налага като фактор за форма на безсилие пред тероризма. Задължава ли ни периодът, в който се намираме днес, да преразгледаме философията си за правото, тоест в някои случаи да дадем приоритет на сигурността пред нашите обществени свободи?

 

- Знаем още от Хобс, че правото на сигурност е първото право на човека. Когато си атакуван, трябва да умееш да се защитиш, и аз не виждам с какво задушава свободата лишаването от гражданство на притежателите на два паспорта, които планират да убиват французи, за да ги накажат, че са французи. 

 

- Смъртта на Мирей Кнол предизвика дълбока емоция в цялата страна. Вие бяхте на “бялото шествие” в сряда, 28 март. Какви са поуките според вас?

 

- Седемдесет години, след като е избягала от масовия арест на цивилни в закрития колодрум Вел д’Ив, Мирей Кнол бе убита с нож в парижкия си апартамент. Новият антисемитизъм поема щафетата от стария и довършва работата. Евреите в Ил-дьо-Франс масово се изнасят, защото вече не са в безопасност. Роден четири години след Втората световна война, аз никога не съм мислел, че мога да преживея това. Смятах, че евреите окончателно са защитени от спомена за Аушвиц. Бях сигурен, като Бернанос, че Хитлер завинаги е опозорил антисемитизма. Трябва да го преразгледам. 

 

Само едно нещо ме утешава: на демонстрацията в памет на Илан Халими, отвлечен, измъчван и дивашки убит от “банда варвари”, бяхме само евреи, другите французи не бяха дошли, защото убийците нямаха правилния идентичностен профил, не отговаряха на портрета-робот на отвратителния звяр и се опасяваха чрез тях да не заклеймят онеправданата младеж от “чувствителните квартали”. За Мирей Кнол евреите вече не бяха сами, може би царството на отрицанието вече е към края си. 

(…)

 

- Подписахте текста на стоте интелектуалци срещу ислямисткия сепаратизъм, който бе публикуван във “Фигаро”. Дете на този сепаратизъм ли е убиецът в Треб?

 

- Убиецът е живеел в Озанам, обновен квартал на Каркасон, където журналистите не могат да влязат, а полицаите, дошли да обискират, бяха посрещнати с обиди и камъни. Дървото на атентатите не трябва да закрива гората на Моленбек, която се умножава на националната територия. Елизабет Бадентер има право: “Едно второ общество подмолно се налага в нашата република, обръщайки й гръб, явно целящо сепаратизъм, дори отцепване”. Вече не можем да си затваряме очите за това френско разделение.

 

* Свещеник Максимилиан Колбе е първият полски мъченик от периода на Втората световна война, обявен за такъв по време на беатификацията през 1971 г. - бел. ред.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Helleborus на 10.04.2018 в 12:41
Има една личност, която е преследвана в света и тя е Христовата личност, независимо дали говорим за въплътения Божи Син или за всичките Негови проявления, чрез които Той присъства. Като се тръгне от старовременните пророци или от народи като нашия, които са необяснимо тъпкани, унизявани и наричани варварски от истинските варвари, въпреки приносите си за цивилизацията, понеже са били посветени Нему, като се мине през бесовския гняв спрямо Човешкия Син и се стигне до преследването на многобройни групи „еретици“, „сектанти“, учени и общественици, които са били в истината... дори до днес, няма друг, който да предизвика истинска ярост. Никога човечеството не е изпитвало такава ярост към дори най-големите престъпници и антихристи, дори към Юда, хитлер, Сталин или Джак изкормвача. Злите хора даже им гъделичкат любопитството и леко предизвикват съчувствие. Хората не се усещат, че Божият Дух ги дразни и вбесява повече от всичко, защото не знаят, колко всъщност са посветени на неправдата. И не знаят какво живее в тяхната природа. Почитат избитите мъченици, но са на същия фанатичен дух като убийците им, без да го разбират, те са също толкова ожесточени. Никога не разпознават срещу кого всъщност ритат, защото винаги е скрито от тях и непонятно Божието естество, което им се струва презряно, „разпнато“, нищожно, но и богохулно надменно с претенциите си, с изобличенията си. Бог винаги руши техния ред, както казваха евреите, „Той руши нашите традиции“. Евреите не са застрашени от никакъв обществен гняв, те само носят проклятието, които си навлякоха сами, някои от тях. Но антисемитизмът отдавна се е превърнал в настъпление срещу свободните нации и народи, самите евреи са в родината си националисти и традиционалисти, но не допускат останалите да бъдат такива. Борбата с антисемитизма, по начина, по който се употребява от някои хора, не казвам от всички, има белезите и на анти Христос движение. И това не може повече да се крие. Нали няма да ставаме антихристи, за да не бъдем антисемитисти?
Retamnius на 11.04.2018 в 13:37
Коментарът ви, Helleborus, няма нищо общо със статията и съдържа измислени цитати, както и безсмислици, например: "Има една личност, която е преследвана в света и тя е Христовата личност..." Никой не преследва Христовата личност. Възкръсналият Христос е бог, той не може да бъде преследван. По-точно изказване би било че в Близкия Изток преследват и често убиват християни, както в Ирак например, Сирия или Египет. "Борбата с антисемитизма, по начина, по който се употребява от някои хора, не казвам от всички, има белезите и на анти Христос движение". От къде идва това празно твърдение? Днешните антисемити, тези които убиват евреи във Франция, Илан Халими, Мирей Кнол, или по света, са всички - до един! - мюсюлмани, надъхани от имами и от цитати от корана, които сравняват евреите с маймуни и свини. За тази религия Христос е само месия, а християните - неверници.

Напиши коментар