Александър Панарин: За сплотяването на слабите срещу силните

Александър Панарин: За сплотяването на слабите срещу силните
Последното интервю на известния руски философ Александър Панарин пред журналиста Владимир Смик. В него той формулира националната идея на Русия така: „Сплотяването на слабите срещу силните”. Публикуваме го поради изумителната му актуалност 13 години по-късно.

 

 

- Александър Сергеевич, в спектъра на политическите партии в Русия нишата на християнския социализъм пустее. Виктор Аксючиц се опита да създаде аналог на западните ХДС. Но до ден днешен никой не е направил опит да формира политическо движение, което си поставя за цел съединяването на двата основни пътя, които са белязали Русия – пътя на православието и пътя на социалистическата свръхдържава. Защо?

- Социализмът ни бе оставен в наследство от болшевизма – изключително като светско, дори радикално светско учение, агресивно, с характерната за неговата идеология борба, преодоляване, покоряване на природата и историята.

 

В резултат в страната ни се роди особената идентичност на социализма с ярко изразена тираноборческа и богоборческа насоченост. В социализма обаче има и нещо, което го сближава с християнското учение: идеята за съчувствие към низшите духом – слабите, унижените, угнетените. Русия притежаваше традиция, способна да даде християнска интерпретация на социализма. Достатъчно е да си спомним издадения през 1902 година сборник „Проблемите на идеализма” и имена като Сергей Булгаков, Пьотър Струве и други. Но тази традиция бе насилствено пресечена от болшевиките.

 

- Може ли днес да се роди партия на християнския социализъм?

- Същинският въпрос е дали може днес в Русия да възникне реална опозиционна партия освен комунистическата. Боя се, че не. Проблемът е в това, че на мястото на социализма в неговата болшевишка версия в Русия дойде либерализмът, идентифициращ себе си със социалдарвинизма, с теорията на така наречения пазарен подбор.

 

Нишата, освободена от социализма в болшевишката му версия, бе заета от течение, далеч по-враждебно в своя дух към християнството.

 


- А нима няма друга ниша? Демократичното общество предполага наличието на много ниши.

 

- Трудно. В резултат на започнатите от нашите либерали войни на всеки срещу всеки в Русия възникна такава отчайваща социална приватизация, каквато историята не познава.

 

Забележете, всички разговори за средната класа като социална база на пазарния либерализъм днес са забравени. В реалността имаме малцинство от свръхбогати на единия полюс, а на другия е преобладаващото болшинство, сринато отвъд границите на цивилизованото съществуване

 

Малцинството разбира, че е мразено от останалата част и че за запазване на властта над болшинството е нужна диктатура. Но не се решава да обяви открито диктатура, тъй като Съветският съюз бе разтурен в името на тържеството на принципите на демокрацията, плурализма, многопартийността. Затова малцинството прави нещо много хитро – чрез подставени лица формира псевдоопозиционни партии и движения.

- Оказа се, че нашият управляващ елит не е в състояние да изрази руската идея. В какво се изразява тя от ваша гледна точка?

- Няма страна, която да може да съществува и да е устойчива без идеология: държавата – това е колективното ние, притежаващо повече или по-малко трайна идентичност. Не бива да се смята, че колективната идентичност е някаква изначална даденост.

 

Например работниците се почувстваха социална общност, класа. Повярваха в своето призвание, осъзнаха единството на интересите си и своята историческа съдба благодарение на марксистката идеология. До средата на ХIХ век те идентифицират себе си в най-добрия случай по професионален признак: металурзи, миньори, тъкачи… Тоест колективната идентичност в значителна степен е ръкотворна. И държавата, за да придобие трайна идентичност, се нуждае от идеология.

Американците например притежават изключително силно идеологическо съзнание, те познават колективното „ние“. При това налагат на другите деидеологизацията; настояват, че идеологията е остаряла, че обществото не съществува като единно цяло, а се състои само сбор от индивиди. Тоест те изграждат себе си като брониран юмрук, а искат да са заобиколени от някакви ронливи, псевдонационални образувания, лишени от колективна идентичност.


И ако всяка държава се нуждае от идеология, Русия има три пъти по-силна необходимост от това. Руснаците сме особена нация, статусът на националната идея у нас е по-висок в сравнение с останалите страни. Помните, Маркс смята, че в основата на съществуването и дори формирането на нацията е пазарът. Аз не се доверявам съвсем на този икономикоцентризъм, но може би в някаква степен той е правилен, отнесен към западното общество. Що се отнася до руснаците, ние никога не сме се идентифицирали като нация на базата на единен пазар, но винаги – на базата на идеологията, на руската идея.

Обърнете внимание: днес Китай е десетки пъти по-силен от Русия – физически, икономически и даже технологически. Въпреки това американците се боят по-малко от Китай. Индия е мощна страна, но тя не предизвиква у САЩ особено безпокойство. А от Русия те действително се страхуват и знаете ли защо? Русия притежава едно загадъчно свойство: да сплотява слабите срещу силните. В световен мащаб руснаците са призвани да унизяват силния за неговата наглост.

 

Когато се е съюзявала със слаби срещу силни, Русия винаги е била могъща. Вътре в страната силен е бил онзи владетел, който е стоял зад обикновените хора срещу болярството. На международната арена Русия винаги е била мирна държава, когато е влизала в алианс с угнетени народи срещу завоеватели и колонизатори.

 

Днес нашият управляващ елит реши да се прегърне с богатите против бедните, да бъде със силните срещу слабите. Това е най-голямото предателство на руската идея. Само че елитът е сгрешил: богатите никога няма да приемат Русия, никога няма да я признаят за своя. Търсейки съюз със силните в света, Русия се обрича на трагична самота – бедните ще бъдат наранени от нейното предателство и също ще я отхвърлят. Ние вече останахме практически без съюзници в постсъветското пространство, в третия свят.

 

Но нашите опоненти се притесняват, че политиката на угодничество към владетелите на света е повърхностна нагласа, която може да бъде отвята от силния вятър на историята и Русия отново да се върне към изконното си призвание на солидарност между слабите срещу силните. Затова последните не могат да спят спокойно, докато Русия съществува, докато руската държава я има.

Главният опонент на силните в днешния свят са Русия и руската идея. Ето защо тяхната цел, първо, е да ни лишат от руската идея и второ – да разрушат държавността ни. 

- Но ако руската съдба е защитата на бедните пред лицето на богатите, нашата страна неизбежно ще влезе в конфликт със силните на света и преди всичко със САЩ. Нима днес тя е способна на такова противопоставяне?

- Днес всички чакат Русия. Нейното място е вакантно и никой друг не може да го заеме. Струва си Русия да си спомни, че е защитничка на слабите и угнетените, и утре неин съюзник ще бъдат две трети от човечеството: целият арабски свят, Индия, Латинска Америка, Африка – така, както бе съвсем неотдавна.

 

В края на краищата страните от третия свят станаха съюзници на СССР не в резултат на Ялтенските договорености, даващи му контрол над Източна Европа. Азия, Африка и Латинска Америка подкрепяха Съветския съюз като държава, солидарна с поробените народи. Без помощта на СССР не биха се освободили от колониална зависимост. Неслучайно сега върви процес на реколонизация: СССР изчезна като свръхдържава, защитничка на слабиите.

Либералната вълна породи глобализацията, позволяваща на класата на собствениците да се изплъзне от задълженията си пред обществото, от социалния и народния контрол.

 

Бедните се съгласяваха да търпят богатите, защото последните приемаха да плащат данъците и да поддържат социалната държава. Това бе сърцевината на националния консенсус, на който около половин век се крепеше стабилността на западното общество.

 

Днес обаче богатите излязоха от системата на консенсуса. Присъщото на глобализацията свободно движение на капитали позволява на старите и нови собственици да изнасят средствата си зад граница и да не делят с обществото своите доходи.

 

И ако СССР като свръхдържава олицетворяваше крайната фаза на левия цикъл, то задачата на САЩ като свръхдържава е да оглави световната гражданска война на богатите срещу бедните.

Компрадорските елити вече не са свързани с народите си и предават техните интереси.


- При това непрекъснато пред гражданите на света се говори за гражданско общество...

- Антитезата на гражданското общество или държава следва да се разбира единствено като войните на богатите срещу бедните в света, като реванш на силните в борбата със слабите.

 

Днес богатите не могат да понасят държавата, осъзнавайки, че само тя е в състояние да ограничи неудържимия им егоизъм. Оттук и лозунгът: долу етатизма, долу държавата, да живее обществото на свободните граждани – гражданското общество, но не предишното общество на солидарност и взаимност в духа на стария либерализъм, а това, в което свободно се съревновават силните и слабите, богатите и бедните.

 

Ясно е, че силните ще притиснат слабите. В рамките на съвременното гражданско общество няма социална сила, способна да застане срещу богатите, да ги призове към обществена и национална отговорност. Държавата се явява убежище за бедните и аз съм убеден: тя ще се възражда с цел да защити тези, които гражданското общество се стреми да отблъсне отвъд границите на цивилизования свят.

 

Мисля, че тя ще се възстанови не във вид на тясно национално обединение. Съвсем скоро следва да очакваме интернационални формирования – транснационални или може би регионални – например евразийски държавни институции за социална защита на слабите. Вярвам в световния интернационал на бедните.

- Но на нас не ни казват, че сме изхвърлени отвъд цивилизацията. Напротив, убеждават ни: влезте в Световната търговска организация – станете част от цивилизования свят...

- Това е, общо взето, покана за индианци. Смисълът е мнозинството граждани на нашата страна да се затворят в едно гето, да бъдат отлъчени от цивилизацията, превръщайки това в привилегия на малцинството.

 

Русия е длъжна да влезе в СТО, за да спре растежа на световните цени на енергоносителите. Но това ще доведе до по-нататъшна деиндустриализация на постсъветското икономическо пространство и ще означава следното: вие нямате право на собствени национални ресурси. Моля, доставяйте суровини, а ние ще ги преработваме. На Запад възникна такъв термин: обезценяване на населението в зависимост от заеманата от него територия. На нас ни казват: имате голяма територия. Къде да денем вашето население, за да няма претенции към ресурсите от тази територия.

- Предизвикват ни на война…

- Да, американският стратегически замисъл е да скара Русия с мюсюлманския свят. Това е изключително опасна провокация: да се създаде вакуум около Русия, в постсъветското пространство, а след това да се внесе разкол в нея. В действителност велика Русия е изграждана на базата на диалог с мюсюлманите, на славянско-тюркския синтез.

- Но нима в света не се води война на цивилизациите?

- Не, сега в света се води гражданска война, разпалена от богатите срещу слабите, тя се води извън границите и цивилизационната идентичност. Идеята за войните на цивилизациите принадлежи на Самюъл Филипс Хънтингтън, човек от спецслужбите на САЩ.

 

Конфликтът на цивилизациите представлява провокация на ЦРУ с цел ликвидирането на крупните държави. На първо място, тя е насочена срещу Русия, за да се разцепи славяно-тюркският съюз, а след това – срещу Индия и Китай.

Теорията на цивилизационните войни е удобна и за това да се скрие истинският характер на световната гражданска война, разпалена от богатите: видите ли, американците воюват срещу мюсюлманите и нехристиянските народи, защитавайки общите християнски ценности.

- С какво ще завърши тази световна гражданска война?

- Новият световен ред начело с Америка – това е малко или много откровен режим на малцинството, който не оставя на бедните дори минимални житейски права. Ако партията на малцинството побеждава, мнозинството просто трябва да изчезне от лицето на земята, защото ресурсите на планетата, както твърдят богатите, биха стигнали в най-добрия случай за една пета от човечеството.

                                                                                                      
Ясно е, че за да осъществи своите планове, партията на малцинството не се нуждае от демокрация, а от световна диктатура. Затова, когато бедните протестират, те, от една страна, защитават истинската демокрация, а от друга – запазват планетата от нов геноцид.

За щастие на бедните богатите се държат твърде неумно. Нека си спомним, че до събитията през октомври 1993 година в Русия все още имаше много хора, които вярваха в либералната идея. Сега за мнозинството „либерализъм“ е мръсна дума. Точно както стана с идеите на американския век: американците използваха толкова лошо своето световно могъщество, държаха се така нагло, че днес тази идея вече е убита.

 

Днес непрекъснато ни уверяват, че XXI век ще бъде американски. Аз обаче съм убеден – той ще бъде антиамерикански: антиамериканизмът се превръща в идеология на масите в целия свят. След като американците бомбардираха Югославия и Ирак, тяхната демокрация бе наречена „бомбометателна“ и от това петно вече няма да се отърват нито Съединените щати, нито буржоазните демокрации въобще.

 

Това означава, че идеологията на американоцентризма повече не притежава духовна власт. Това е началото на края. И колкото повече компрадорските елити хвалят Америка, толкова по-силни ще стават ненавистта и презрението към тази страна като въплъщение на реванша на богатите срещу бедните. И колкото повече либералите се държат като сила, свикнала на безнаказаност, толкова по-силен протест ще назрява в сърцата на стотици и стотици милиони хора.

 

Това в крайна сметка означава, че руската идея, която олицетворява солидарността със слабите, бедните и угнетените, ще добива все по-голяма популярност. Затова мисля, че ХХI век ще бъде руският век.

- Говорите за гражданска война. Но за да окажат съпротива, бедните се нуждаят от пари, каквито те нямат…

- Предлагам да помислим за следната аналогия. Вие знаете, червените комисари унищожиха национална Русия. За думата „патриотизъм” хора биваха поставяни до стената. Всяко споменаване на отечеството се считаше за белогвардейщина, защото пролетариите нямат отечество. Това продължи през цялото време, докато комисарите вярваха в световната революция, в революцията в Европа. Тя обаче не се случи. А когато Хитлер дойде на власт в Германия, въздухът замириса на изгоряло.

 

И тогава най-проницателните червени комисари разбраха едно просто нещо: Русия е много лоша страна, но те нямат друга и ако тази страна бъде победена от Хитлер, мястото на всички тях ще бъде на бесилото. Тези, които прозряха това, станаха патриоти, онези, които не го прозряха, Сталин просто ги уби.

 
Ето в какво се състои аналогията. Днес нашата класа от собственици смята, че основният опонент на техните богатства е руското обедняващо мнозинство. Междувременно Америка се втурна да прибира всички богатства на света – включително и нашите. Предаването на собствеността на Русия в ръцете на олигархическото малцинство е междинен етап. Утре вече ще дойде ред на САЩ да вземе собствеността, присвоена от нашето малцинство, обявявайки я за незаконна, криминална и прочее подобни определения.


Нашите богаташи може би все още не се досещат за това, но рано или късно те ще разберат, че на тяхното състояние, на резултатите от приватизацията ще посегнат не „нисшите“ им съотечественици, а свръхдържавата, която казва: „Вашата собственост е прекалено добра за вас“. Всички разговори за руската мафия на Запад, за неспособността на Русия да управлява своята територия, за това, че тук ще се настани пространството на хаоса, новите Балкани, се водят именно защото Америка се готви за протекторат над Русия, за това да управлява нейните богатства.

Когато нашите нови собственици почувстват тази заплаха, те като червените комисари от 30-те години ще осъзнаят, че руската държава е тяхното единствено историческо убежище. Именно тогава ще дадат някакви пари за възраждането на Русия. А с тези, които не го направят, новата власт може би ще постъпи като Сталин с комисарите, нежелаещи да разберат, че е време да преминат от пролетарския интернационализъм към патриотизма.


Текстът е препечатан от http://www.tribuna.ru/material/030305/3-1.shtml

 

--------

 

Професор Александър Сергеевич Панарин (26.12.1940 – 25.09.2003) е световноизвестен руски философ, доктор на философските науки (1991). Критик на глобализма и потребителското общество. Роден в село Горловка, Донецка област, УССР, СССР. Завършил Философския факултет на МГУ (1966). Преподавал в московски вузове. От 1984 г. е сътрудник в Института по философия на АН на СССР. Завеждащ катедрата по политология към философския факултет на МГУ, директор на Центъра за социално-философски изследвания в Института по философия към РАН. Действителен член на четири руски обществени академии и Нюйоркската академия на науките. Извървява пътя от либерален дисидент по съветско време до руски философ патриот.

 

Автор на повече от 250 научни труда, включително 18 големи монографии – в областта на философията, политиката, философия на културата и историята. Книги: „Стилът ретро в идеологията и политиката. Очерци за френския неоконсерватизъм” (1989), „Русия в цивилизационния процес: Между атлантизма и евразийството” (1995), „Политология”, „Глобалното политическо прогнозиране”, „Православната цивилизация в глобалния свят”, „Агенти на глобализма” (по-късно този труд влиза изцяло в книгата му „Изкушението на глобализма”), „В какъв свят ни предстои да живеем?” (1997), „Нашето най-близко бъдеще е безнадеждно остаряло” (според прогнозата на философа предстои глобална гражданска война между богатите и бедните, които са принудени да създадат сили за глобална самоотбрана), „Народ без елити: между отчаянието и надеждата”, „Онтология на терора”, „Север – Юг: сценарии на обозримото бъдеще”, „Стратегическата нестабилност през XXI век”. Едно от последните му произведения (2003) е статия във вестник „Завтра”, написана по повод 50-годишнината от смъртта на Й. В. Сталин с показателното заглавие „За Държавника-Баща и либералните носители на „едиповия комплекс”.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

 

 

 

Коментари

  • стиг(м)а

    22 Май 2016 9:45ч.

    Разбира се, че либерализмът е социал-дарвинизъм, това е своеобразен расизъм и политически диктат срещу всички ония (а те са мнозинство), които не искат/не могат да се занимават с предприемачество и да се интересуват професионално от икономическа дейност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бензиновоза

    22 Май 2016 17:26ч.

    watmark , с какво високомерие и супердостойнство говорите и възхвалявате американското, сякаш от всичко това не следва да се срамувате. На всичкото отгоре и пишете, допускайки неприятни правописни грешки. Запазете си мнението за себе си, или ако ще го споделяте, явете се подготвен и смирен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    23 Май 2016 10:20ч.

    Ако си дадем сметка, че Русия е ограничена в своето влияние предимно в православния свят и слабите си съседи на юг и изток, а Съветския съюз сред комунистическите страни и някои от бившите колонии, тогава техните съюзници сред слабите и угнетените не са толкова въпрос на хуманен избор, но и резултат от сложилите се обстоятелства. Някогашната велика британска империя не се е нуждаела от постоянни съюзници, а Америка просто се възползва от страха от разпространение на сталиновия комунизъм в богатия Запад и следвоенната разруха. Качествена разлика няма. И двата полюса - Русия и Америка са действали за своите стратегически интереси, макар, че има достатъчно примери, когато това е и морално оправдано - борбата срещу нацизма, ликвидирането на колониалната система.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • watmark

    23 Май 2016 10:31ч.

    Така. Този т.н. философ ни подтиква да дефинираме нещо от сорта "Русия е токсична". Разбира се не искам да дразня русогавците. Просто философът започна човешки да разглежда тенденците които тормозят света. Човешки в смисъл че повечето от нас ги разбираме така. И в момента който разсъжденията му опряха до Русия започна извратената олудяване... Русия била обединявала слабите срещу силните. Сиреч руския Голият обединява Давидовците срещу други Голияти. Абсурдно а? Американците, богатите, (когато ги е нямало американците руснаците с кого са плашили децата си?) искат да им вземат богатствата... Защо са им? Те могат да си ги купят. Разбира се от пазара. Монополните цени на руснаците минават само у нас. Америка създава стойност а не печели от разлики на цените... Руснаците от страх американците да не им "вземат" богадствата ги дадоха на олигарси, които изнесоха парите си в англсаксония. Каква е разликата? Другите глупости - комунизма бил секуларен. Не комунизма е модернизирана религия - задължителна, обясняваща всичко, има код на поведение, тълкува се от жреци, разпространява се задължително и силово. Съвременна Русия не е в лапите на неолиберализма а във поредния феодален стадии - има Император, феодали държат територии и всичко на тях, идеологияте е православна.... Русия била мирна страна. Хънтингтън бил ЦРУ... Токсичността на Русия е онзи делириум който може да подържа глупости, масово почти генетично в подчинената част от населението не зависимо колко интелигентно е то. Русия имала нужда от събираща идеология. Ами тя я има Контрапросвещението... Ама американците не им давали.... За бога излагате се.... Русовоза, къде възхвалявам американското? За русоглавите американците са страшни. Неолиберализма е американска глупост. Иде реч обаче за руснаците. В тяхната пропаганда самите те са невинни и добри и американците все им пречат. Забранявали им обединяваща идеология. Искали да им вземат богатсвата... Не е ли глупаво? Надявам се че не си учителка че се вторачваш в правописа ми. И редакцията, тъпо е да триете постовете които дразнят спонсорите ви. Смисъла на публикуването в мрежата е да се обменят мнения. Иначе се превръщате в близало за рани причинени от бавното отплуване на русияните от балканите..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и.г.

    23 Май 2016 19:05ч.

    поздравявам г-жа Елена Дюлгерова с любимия ми Втори концерт на Рахманинов,който е въплъщение на Руската Идея !! Още първите акорди и мелодията на оркестъра предават тази вътрешноприсъща Широта и ненатрапчиво Величие https://www.youtube.com/watch?v=_asI5WvGVQsа

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Май 2016 16:52ч.

    watmark, съгласен съм с тебе. В контекста на постоянните спорове в мрежата обаче, мен, като ляв човек, ме притеснява подкрепата напоследък на афиширащите се като леви на крайнодесните течения в Европа, на десния популист Тръмп в Щатите и на Путин, който сам се определя като десен. Има някакъв възторг от опитите за реконструкция на руската имперска политика и някакъв култ към силата, познат ни от едни особено мрачни времена. Парадоксално е и, че русофобите у нас пък виждат в съвременна Русия някакво олицетворение на лявото, като зло, разбира се.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи