ЕС и "трите морета" – състояние и предизвикателства в политиката, енергетиката и екологията

 ЕС и "трите морета" – състояние и предизвикателства в политиката, енергетиката и екологията
Водещи български и чуждестранни политици, учени и експерти обсъдиха състоянието на междудържавните отношения и горещите енергийни, правни и екологични въпроси, свързани с устойчивото развитие на Черноморския, Средиземноморския и Балтийския регион. Това се случи на кръгла маса "Международна обстановка и сътрудничество в акваториите на Черно, Средиземно и Балтийско море – правни, икономически и екологични аспекти", провела се в София на 6 юни 2019 година.

 

Кръгла маса в София събра водещи политици, експерти и учени, за да очертаят актуалната обстановка, предизвикателства, сътрудничество и интереси на големите и малките играчи в Черно, Средиземно и Балтийско море

 

 

"Водните територии винаги са били в основата на огромни икономически и политически интереси и винаги са чертали направленията в световните исторически събития", отбеляза официланият гост на събитието Явор Нотев, заместник-председател на българското народно събрание. По думите му разгледаните на кръглата маса области имат не само регионално, но и общоевропейско и дори световно значение от гледна точка на набрания опит и водещите и оригинални решения в междудържавните въпроси. 

 

Черно, Балтийско и Средиземно море – пресечна точка на интересите на световните геополитически играчи

 

Георги Пирински – член на Европейския парламент (2014-2019) и председател на Народното събрание на България в периода 2005 – 2009 г., обърна особено внимание на инициативата "Трите морета", чиято идея е да бъде политическа платформа за насърчаване на свързаността между страните от Централна и Източна Европа. Пирински постави под въпрос заявената от хърватския президент основна цел на инициативата – а именно "да се превърне Централна Европа в гръбнак на европейската твърдост". По думите му начертаният от САЩ път към твърдост и конвергенция "не само изключва участието на една от държавите с пряко присъствие в така очертаното пространство на трите морета – а именно Руската федерация, той изрично е насочен към прекъсването на естествените исторически установили се и напълно актуални и днес делови и комуникационни връзки на централноевропейските държави със своя съсед на изток".

 

"Общата външна политика, сигурността и европейската отбрана ще бъдат една от ключовите теми за следващия 5-годишен период на мандата на Европейската комисия и Европейския парламент", заяви народният представител Кристиян Вигенин, който също бе сред панелистите на кръглата маса. 

 

Част от страните в Европейския съюз, смята Вигенин, използват страните от Източното партньорство за противопоставяне срещу Русия – и за това свидетелстват събитията в Украйна от 2014 година. Но по думите на депутата през последните години Европа си е взела поуките и е смекчила натиска над източните си съседи. 

 

 

Дипломатът от кариерата Валентин Радомирски обърна внимание на горещите и замразени конфликти в разглежданите на кръглата маса региони. "Световният ред все повече се превръща в световен безпорядък", заяви той. Според него "очертаният в основната тема на конференцията географски регион се оказа пресечна точка на силовите линии на противостоянието на основните геополитически играчи". 

 

"За Русия разширяването на НАТО извън формата на досегашните държави-членки се разглежда като червена линия", каза Радомирски и отбеляза, че запазването на регионалните конфликтие важен инструмент на големите играчи в региона за постиганетона собствените им цели. Русия, обаче, не иска да допуска продължения на конфликтите в постсъветското пространство, включително черноморския регион, защото в тях вижда заплаха за собствената си държавна безопасност.

 

Гъвкавост и прагматизъм в енергетиката

 

На кръглата маса бе обсъдена и енергийната сигурност в регионите на трите морета, предизвикателствата и перспективите в областта, диверсификацията на енергийните ресурси, енергийното сътрудничество и енергийната свързаност в засегнатите региони.

 

Професор Нина Дюлгерова обърна внимание на "шистовата политика на САЩ" в региона, "като една последователна, целенасочена политика, ориентирана към стратегическата цел изместване на руските енергийни ресурси на енергийния пазар на Европейския съюз", която обаче не намери почва в България. 

 

Тя акцентира над термини като "енергийна сигурност" и "енергийна дипломация" – по нейните думи гаранцията за запазването на държавността и стабилността на една страна изисква устойчивото ѝ присъствие в различни видове енергийни проекти, които да гарантират нейната сигурност. 

 

"България, за съжаление, е непредсказуем партньор в подобни дискусии и проекти", заяви Дюлгерова и отдаде изключването ни от важни енергийни проекти – като енергийния "троен шлем" или "амбициозния антируски проект "Набуко" – на "външен фактор", който сериозно "играе задкулисно". 

 

"Реализацията на всеки един проект не зависи толкова от прагматизма, колкото от "политическата воля", отбеляза Дюлгерова. "Украйна се превърна в един много активен политически инструмент, както на САЩ така и на Западна Европа в посока увеличаване натиска срещу Русия", каза Дюлгерова.

 

 

Боян Чуков от своя страна опита да развенчае два мита, свързани с американските доставки на газ за Европа – а именно, че американският газ има капацитета да захрани Европа и че Русия може "да се разсърди" и да пренасочи пазара си към Азия. 

 

"В ЕС държавата, която най-бързо се адаптира към новите реалности, е Германия, и може би Германия е страната, която трябва да ни служи като образец как трябва да водим диалога не само с Руската федерация, но и с турските ни приятели", подчерта Чуков, като в рамките на дискусиите добави, че Германия цели не само да бъде купувач на руски газ, но и да се превърне в хъб за цяла Европа.

 

В дискусиите участие взе и народният представител от 44-то Народно събрание Николай Цонков, който обърна внимание на икономическите и социалните аспекти на диверсификацията. "Трябва да гледаме на диверсификацията в контекста на един голям геоикономически и геополитически сблъсък" – в глобален план между САЩ и Русия, а в регионален – между Турция, Гърция и България.

 

Според народния представител с построяването на АЕЦ "Белене" България има шансове да се бори за позициите на регионален играч, а освен това подобен проект може да бъде разглеждан като възможност за съвместяване на интересите на САЩ и Русия – което е от национален интерес за България. 

 

"Който владее властта в Черноморския регион, той владее властта в целия свят"

 

Професорът по национална сигурност Евгений Сачев отбеляза, че в стратегия ни за националната сигурност тенденциозно липсва "план за действие". Това според него показва несъстоятелността и професионалната некомпетентност по отношение на формирането на такива стратегически важни документи каквато е Стратегията за национална сигурност на България. 

 

"Който владее властта в Черноморския регион, той владее властта в целия свят", отбеляза той, позовавайки се на думите на мнозина изявени световни авторитети в областта на сигурността. Според него създаването на стратегия за черноморския регион в дългосрочен план е приоритет за устойчивото развитие на българската нация и държава.

 

 

Призив към сътрудничество и спазване на международното право

 

В края на състоялата се среща участниците подписаха заключение-обръщение, в което отправиха призив към всички държави, граничещи с Черно, Балтийско и Средиземно море да спазват съществуващите и действащи конвенции, включително Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 година, с оглед на съхраняване на мира, реда и сигурността в крайбрежните страни. 

 

Посланията на участниците в дискусията подчертаха необходимостта от съблюдаване на утвърдените норми и прилагане на международното право за избягване на конфликти при преминаването през териториите на различните държави и поддържане на конструктивен диалог при използване на морските транспортни коридори, както и решаването на новововъзникващи юридически прецеденти на основата на строго зачитане на международното морско право и използване на механизмите на взаимно разбирателство и зачитане на държавния суверенитет. 

 

Повече информация можете да намерите на [email protected] 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи