Бивши външни министри от ЕС с отворено писмо за Северна Македония и Албания

Проблемните точки и напрежението около Европейския съюз продължават: Сирия, Ирак, Либия, Украйна, Източно Средиземноморие. В южната част на Европейския съюз се образува дъга от геополитическа нестабилност. Не трябва да и позволяваме да се разширява. Стабилността, демокрацията и просперитетът в Югоизточна Европа са пряко свързани с консолидирането на европейския проект и завършването на обединението на нашия континент с присъединяването на страните от Западните Балкани, процес, започнал преди 30 години.

Упоритото противопоставяне на започването на преговори за присъединяване към ЕС с Албания и Северна Македония, въпреки препоръката на Европейската комисия и волята на огромното мнозинство от държавите-членки на ЕС и Европейския парламент, поставя в опасност оставащото влияние на ЕС непосредствено до границите му и способността му да определя стратегическото развитие и стабилността в Югоизточна Европа.

Това е стратегическа грешка, която помага за затвърждаването на статуквото в Западните Балкани и инертността на ЕС във все по-разбърканата геополитическа карта. Задължение на Европейския съюз е да допринесе за стабилността и сигурността на Югоизточна Европа. Следователно трябва да счита присъединяването на Западните Балкани към ЕС като отговорна политика, а не като тежест.

Освен това противопоставянето на започването на преговорите за присъединяване с гореспоменатите страни подкопава авторитета и надеждността на ЕС. За регион като Западните Балкани, който се бори за укрепване на правовата държава и подобряване на социалните и икономически стандарти, процесът на членство в ЕС остава незаменим. Психологическото въздействие на преговорите и трансформативните ефекти са важни за усещането на тези страни за обвързаност с ЕС. И най-вече въпросът за доверието: още през 2003 г., на срещата на върха в Солун, лидерите на ЕС обещаха членство на тези страни.

При настоящите обстоятелства гаранциите, дадени от ЕС на страните от региона, вече няма да имат значение. Следователно, ще става все по-трудно да се постигат компромиси, да се преодолеят двустранните спорове и да се освободи положителна енергия. Това е предвестник на вътрешни проблеми в Северна Македония и Албания, които твърде дълго разчитаха на ЕС да ги подкрепи. Това подкопава преговорите между Сърбия и Косово и укрепва центробежните сили в Босна и Херцеговина.

Процесът на присъединяване към ЕС на Западните Балкани също е държавотворен процес и по същия начин стабилизиращ процес за целия регион. Това е ключова стратегия за упражняване на глобалното политическо влияние на ЕС. ЕС следва да поеме своите отговорности, като действа стратегически. Крайно време е ЕС да погледне с креативност и да постави в перспектива своята роля в новата международна среда, така че да действа независимо в тази среда и да засили своите способности във външна политика и отбраната.

Призоваваме ЕС да преодолее разделенията по този въпрос. Процесът на присъединяване ще продължи дълги години, през които ще има достатъчно време да съчетае необходимостта от по-нататъшна интеграция на ЕС с необходимостта от запазване на европейската перспектива за страните от Западните Балкани.

Следователно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания въз основа на техните ангажименти е наложително и следва да бъде договорено на следващата среща на върха на ЕС. В същото време призоваваме ЕС да представи нови инструменти на предстоящата среща на върха в Загреб, която ще консолидира пътя на присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани.

Подписи:

• Игор Лукшич, бивш премиер и министър на външните работи, Черна гора.
• Зигмар Габриел, бивш вицеканцлер и министър на външните работи, Германия.
• Весна Пушич, бивш заместник министър-председател и министър на външните работи, Хърватия.
• Никола Попоски, бивш заместник министър-председател и министър на външните работи, Северна Македония.
• Николаос Кодзиас, бивш министър на външните работи, Гърция.
• Карин Кнайсл, бивш министър на външните работи, Австрия.
• Йоанис Касулидес, бивш министър на външните работи, Кипър.
• Дитмир Бушати, бивш министър на външните работи, Албания.
• Кристиан Вигенин, бивш министър на външните работи, България.
• Горан Свиланович, бивш министър на външните работи на Съюзна република Югославия.