Бащата на актрисата, Бруно Фрейндлих, бил известен театрален и кино актьор. Родителите му емигрирали от Германия в Русия през XVIII в. – оттук и немската фамилия. Майка й искала да я кръсти Наташа, но по настояване на бащата момиченцето се сдобило с името Алиса. Когато започва блокадата на Ленинград, Алиса е само на 7. Това са най-тежките спомени в нейния живот и досега актрисата не обича да говори за това. В началото на войната родителите й се разделят. При евакуацията баща й се озовава в град Березники, където създава друго семейство. През 1944 г. му се ражда дъщеря Ирина, природена сестра на Алиса. Самата тя прекарва цялата война с майка си в родния Ленинград – майка й работела във военен завод и не подлежала на евакуация.
Родителите на Алиса – Ксения Федоровна и Бруно Артурович
Тя неведнъж е споделяла, че по време на блокадата оцелели, благодарение на немската педантичност на баба й – тя раздавала по парче хляб на всички членове на семейството в строго определен час и тази пестеливост им помогнала да преживеят с довоенните запаси. Самата Шарлота Фридриховна умира през 1942 г. , по време на евакуацията. По-късно Алиса Фрейндлих признава, че на баба си дължи много от чертите в характера си – и най-вече своята педантичност, пунктуалност и любов към реда в служебните и лични дела.
Алиса Фрейндлих като млада
До войната немският произход на Алиса не й създавал проблеми – в дома им често гостували роднини и приятелки на баба й, с които разговаряла на немски, за децата дори бил нает частен учител по немски. Но с началото на войната отношението към семейството рязко се променило, фамилията Фрейндлих звучала като присъда. Братът на баща й и неговата жена били арестувани, а по-късно разстреляни, други от немските й роднини били изселени от града. Бруно Фрейндлих избегнал репресиите само защото бил евакуиран. Алиса и майка й останали в Ленинград, въпреки че майката носела немската фамилия на мъжа си, но по нациожналност била рускиня, а дъщеря й също била записана в акта за раждане като „рускиня“, което ги спасило.
С баща си
След войната майка й се омъжва за морски офицер, който бил изпратен да служи в Естония и те се местят в Талин, където проживяват следващите три години.
След развода Алиса с майка си се връща отново в Ленинград. Майката започва работа в кантора, която се занимава с отдаване на театрални костюми под наем, а Алиса се записва в училищния театрален кръжок. Вероятно така започва „служебният й роман“ с театъра.
С дъщеря си Варя
Още по времето на школските й театрални изяви Алиса Фрейндлих разбира, че романтичните роли не са за нея. Давали й да играе или мъжки роли (в училището нямало момчета), или характерни. Така й тръгнало още тогава – да играе все момчета и старици на сцената. Една от най-известните й театрални роли е на Хлапето в спектакъла „Хлапето и Карлсон“. Алиса имала музикален слух и нелош глас, от малка се занимавала с пеене, затова след завършването на училище дълго се колебала къде да постъпи – в театралния университет или в консерваторията. Но баща й я отказал от музикалната кариера, като й обърнал внимание, че е твърде ниска за оперна сцена. Така Алиса става пееща драматична актриса.
Кадър от филма "Таня, Таня...", 1963 г.
В киното Алиса Фрейндлих се снима от 20-годишна, но дълго време получава само епизодични роли и остава в сянката на екранните красавици. Творческата й съдба в киното е абсолютно уникална и нетипична: първите си главни роли получава едва след 40-годишна възраст.
С дъщеря си преди спектакъла "Хлапето и Карлсон", 1974
Повечето филми, в които играе Алиса Фрейндлих, отдавна са се превърнали в класика на съветското кино. Някои от тях се въртят толкова често по телевизионните канали, че зрителите често възприемат актрисата като своя близка позната или родственица. На екран тя е изглежда открита, искрена, близка. А зад кадър за мнозина си остава загадка. Михаил Боярский, който неведнъж й е партнирал на снимачната площадка, споделя: „Само сцената знае що за човек е тя, защото оттам тя споделя най-съкровеното“. Към всяка своя роля Алиса Фрейндлих се отнася, по собствените й думи, като към мъчно родено дете.
В гримьорната
В ролята на невестата във филма "Приключенията на зъболекаря", 1965
За разлика от творческия й път, личният живот на актрисата не е особено щастлив. Три пъти се жени, но и трите й брака се разпадат. За причините Фрейндлих отговаря кратко: „В личния си живот, за съжаление, не съм щастлива. Не мога да кажа, че съвсем не съм изпитала никакво щастие. Но в края на краищата всичко се разбиваше в моята заетост. Пък и мъжете не обичат прекалено независими жени, които отстояват своята творческа и финансова самостоятелност. Такъв дисонанс неизбежно разрушава семейството...“.
Кадър от филма "Служебен роман", 1977
Актрисата продължава и в зряла възраст да се снима в киното, въпреки че новите филми с нейно участие са редки – най-много веднъж на две години. Фрейндлих го обяснява така: „Сега няма интересни роли за актриси на моята възраст. Аз, естествено, се съпротивлявам, изнасям концерти, заработвам „настрана“, вдъхвам си храброст, за да не седна изведнъж до печката да плета чорапи. Животът е гориво за творчеството, а творчеството – гориво за живота. Не бива да се раздаваш безрезервно в живота, защото няма да ти остане нищо за сцената. Но и не трябва да се раздаваш в театъра така, че да ти се изплъзне животът. Необходимо е да има баланс между житейските и творческите загуби, везните трябва непрекъснато да се балансират“.
В ролята на "Снежната кралица", 1986
В "Сламената шапка", 1975
Във филма "Линията на Марта", 2013
Актрисата с дъщеря си и внуците
Източник: kulturologia.ru