За културата на народа ни. Или как почитаме своите мъртви

За културата на народа ни. Или как почитаме своите мъртви
Този репортаж за "Гласове" бе направен от Елена Дюлгерова преди две години. Именно той провокира режисьора Стефан Командарев да направи документалния филм "От признателните потомци", който бе излъчен на 26 декември по БНТ.

Централни гробища, квартал Орландовци. Началото на юли. Един от онези жежки дни, в които бурята наднича иззад облаците и сякаш всеки момент ще се изсипе. За наш късмет слънцето все още е будно, прониква през многолетните корони на дърветата, затулили  вечния дом на хора, оставили неизличими дири в българската история и духовност.

 

Водачът ни се казва Георги Шопов – достолепен мъж на 75 години. По образование химик, по призвание – църковен хорист. 

„Преди 51 години се дипломирах като инженер-химик. – разказва г-н Шопов, - но скоро след това започнах да пея в различни хорови състави. В началото пеенето ми беше хоби, но с течение на времето се превърна и във втора професия.

 

Водачът ни Георги Шопов

 

Докато навърша 30, в живота ми се случиха доста промени –  през 60-те години имах възможност да поживея и работя във Франция. Но точно там разбрах, че съм българин и освен в България не мога да живея на друго място.“ 

След близо година престой в Париж Георги Шопов изоставя емигрантството и се връща в родината. 

 

„Когато се прибрах, продължих работата си в института, който бях завършил, но не се чувствах оценен. Имах нужда и от нещо друго, от нещо, което да изпълва не само мисълта, а и душата ми“, спомня си възрастният мъж и връща лентата към младостта си, когато свирил на пиано, а хората го хвалели, че има колоритен глас. 

 

„Хрумна ми, че съм още млад и мога да опитам да получа поне елементарно музикално образование – разказва белокосият ни водач, докато бродим през буренясалите пътеки на „Орландовци“, мъчейки се да стигнем до гробовете, които е намислил да ни покаже, за които жадува да разкаже. – Успях да кандидатствам като извънреден ученик в музикалното училище „Любомир Пипков“ и през 1973 г. го завърших.

 

Именно там се запознах с Димитър Димитров, който от 35-36 години вече, е диригент на хора на „Св. Александър Невски“. Там пея и до ден днешен, пял съм и в много други хорове, включително и в „Йоан Кукузел“. Благодарен съм на съдбата, защото с „кукузелите” обиколихме  почти целия свят.”

 

Гробът на Константин Кисимов и съпругата му Лиляна е първият, който Георги Шопов вади от забвение

 

„Вече 9 години пея в хора към черквата „Успение Богородично” в Централните софийски гробища. Така срещите ми с моите починали близки зачестиха. Започнах да се грижа за гробовете им. Скоро разбрах, че близо до църквата са погребани най-известните ни артисти, писатели, композитори, оперни певци, политици от по-далечното и близко минало, всички, които са визитката на България.“

 

Това ни разказва Георги Шопов, водейки ни като един Вергилий в царството на мъртвите.

 

Едва ли адът, описан от Данте Алигиери обаче, е тъй изоставен, тревясал и занемарен, както гробищните парцели в „Орландовци“. С малки изключения, за които ще стане дума в нашия тъжен разказ.

 

Кой би казал, че това е вечният дом на големия Димитър Талев...

 

Тук, в „най-престижния” 44. парцел, лежат костите на основателя на БАН Марин Дринов (признателни служители на БАН наскоро сложили ограда на гробното му място), Константин Кисимов, ген. Сава Муткуров, Мара и Христо Белчеви, Иван Гешов, Драган Цанков, Петко Р. Славейков, Пейо Крачолов-Яворов, Димитър Талев… 

 

За паметника на Петко Р. Славейков и гроба му поне веднъж годишно се грижат ученици от едноименното училище в Кърджали. Значи може... 

 

Предълъг е поменикът с имена, трасирали съдбата и историята на нашата родина. А защо се провирахме между бодливи храсти, купища ланска шума, празни стъклени и пластмасови бутилки, всякакви боклуци, омерзени и гузни, смразени от жестокия разказ на нашия водач,  уверете се сами.

 

"Народна артистка" - едва ли някой някога ще узнае коя е тя. Вандалите са си свършили работата

 

„През 2011 г. в навечерието на 15 август, годишнината от гибелта на неповторимия актьор Константин Кисимов, открих и почистих гроба му – разказва г-н Шопов. - Площта до него беше превърнала в сметище за отпадъци от помените на покойници, чиито урни с праха след кремацията са положени в непосредствена близост. Беше ужасна мръсотия. Изметох  всичко, изхвърлих и листата от съседните гробове.“ 

 

Нападала шума е закривала гроба на оперетната прима Тинка Краева (в негово съседство има паднал надгробен камък, който сам човек не може да вдигне). Шопов ги събрал и  струпал върху алеята до парцела. Чак тогава били извозени от щатните чистачи.

 

Такива "паметници" в парцела с големите българи не са един и два - останали са само бледи следи от нещото, което би трябвало да е памет за поколенията

 

„Понякога идват сътрудници и научни работници от БАН. Чистят боклуците доброволно и безвъзмездно. Не би ли могло примерът им да се последва от студенти от  НАТФИЗ. Достатъчно е два пъти в годината – пролет и есен, една група от десетина души за не повече от 2 часа да приведе в приличен вид гробовете на светилата в българското кино и театър в парцели 44. и 45.

 

Смятам, че за тях няма да представлява трудност да се погрижат за гробовете и на други дейци на културата и изкуството, почиващи там. Не апелирам към творческите съюзи в България да финансират поддържането на гробовете на свои бивши членове, защото ще се прахосат средства, тъй като се съмнявам в добросъвестността на фирмите изпълнители”, размишлява нашият водач. 

 

Някой някога е оставил изсъхнали вече цветя на гроба на Иван Шишманов

 

„Далече съм от мисълта, че само аз съм загрижен за състоянието  на гробищния парк. След като някои медии оповестиха, че безскрупулни типове са ограбили медните букви от гроба на Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова, вечният дом на големите актьори беше възстановен от анонимни дарители и сега се поддържа в приличен вид”, разказва с признателност хоровият певец. 

 

„Тази пролет се постарах да измета поне листата, нападали от дърветата не само през последната година – продължава разказа си гидът ни. - А една неизвестна жена почисти гроба на П.Р.Славейков и боядиса желязната му ограда.” 

 

Наблизо лежат тленните останки на именития професор Иван Шишманов, а до него е приятелят му Алеко Константинов. Явно героят му Ганьо Балкански не му е простил и на оня свят, защото очуканите букви и високите бурени едва показват къде лежи за вечен покой неговият създател.

 

 

Тук лежи Алеко Константинов, създателят на вечния Ганьо Балкански

 

Без да парадира със спомоществователската си дейност, скромно и безшумно, по няколко пъти в годината Георги Шопов събира нападалата шума, чисти мръсотията, скубе бурените и реже храстите, поникнали направо от гробовете на най-именитите ни покойници. 

 

Тук почива незабравимата Невена Коканова

 

„Събирам всички отпадъци в пътеките между гробовете, но никой от служителите, които „се грижат” за чистотата, не ги пипва! Чак когато ги изкарам на алеите, пристига кола и ги прибира.  А една алея ограничава квадратен парцел от близо един декар! Какво има вътре – сметище, умряло животно, заспал алкохолик – никой не го интересува!” 

 

Близки на покойници минават покрай тях, но щом не засягат местата на техните близки, се правят, че не ги виждат. Чистачите прибират отпадъците само ако са изнесени навън, по алеите! Те вътре не влизат! Страхуват се от змии. Тук, в Централните гробища, да те напъплят кърлежи е нещо напълно нормално, сами успяхме да се убедим в това! Никога служители на ХЕИ не са пръскали срещу инсекти. 

 

 

Една наредба на "Гробищни паркове" определя съдбата на гробищната култура в Орландовци

 

От нея се разбира, че отговорността за поддръжка на всяко гробно място е работа на живите родственици, които идват да почетат своите покойници. Ако покойникът няма живи сродници, които да се грижат за гробното място, то запустява, обраства с храсти, дори дървета, става свърталище на плъхове, кучета и всякакви гадини. 

 

„Не са редки случаите, когато едно гробно място, „закупено за вечни времена”, според Наредбата на гробищния парк, се  препродава на наивни собственици.

 

Понякога по няколко пъти! Изготвят се нови документи, подобни на тия „фактури” за закупена стока, които можете да си купите от Илиянци. Много често след погребение пресните гробове се обират, цветята се изнасят на входа и така… могат да бъдат препродадени по 2-3 пъти на ден!”

 

Докато слушаме горчивите думи на г-н Шопов, отнякъде изниква млад, охранен младеж с вид на циганин. Държи папка под мишница, за да покаже, че е „фирмен агент”. „Бате, да ви почистим гробчето, а?” „Да, разбира се, казваме ние. Ето този паметник е паднал, мястото е мръсно, почистете го!” и му сочим парцел, където е погребан Стефан Стамболов.

 

Стефан Стамболов...

 

Ромчето разбира, че няма да види пари от нас и презрително ни обръща задница, провирайки се между бурени и тръни в търсене на други клиенти. Такива агенти срещнахме много пъти по време на разходката ни в Орландовското гробище. Те щъкаха между алеите с мотопеди, колела, дори автомобили.

 

Вечният дом на Христо Луков - генералът, чиято личност до ден днешен предизвиква взрив от противоречия

 

Гледаха ни враждебно, защото не бяхме техни клиенти, а и техният цигански барон вероятно вече беше информиран, че „някакви с камера обикалят наоколо”. 

 

Водачът ни Георги Шопов дори сподели, че може да си изпати заради нас. Имахме си работа с гробищарската мафия на циганите от района.

 

Впрочем кой знае защо освен съборените, а и липсващи паметни плочи, ни впечатли фактът, че никъде нямаше бронзови  образи, пластики, въобще паметници от метал. Дори и помен нямаше от бронзовите надписи, навсякъде те бяха педантично изчовъркани от каменната основа.  

 

„Ето, вижте, как ще знаете, че тук е погребан Трайчо Костов? А тук – Димитър Талев! А там е гробът на Елин Пелин… Бронзовите букви ги няма, те отдавна са продадени за скрап. И това не е от сиромашия, това е безогледна вандалщина! Колко ли пари ще изкарат от едни букви? – горестно пита Георги Шопов продължава: - Никой все още не е огласил липсата на барелефа върху паметната плоча на неповторимия артист Иван Братанов!

 

А къде е металната скулптура в цял ръст на Любомир Кабакчиев от гроба му? Отговорът е един: Плячкосан е от бандите цигани, които вилнеят в района и се „хранят“, изтръгвайки металните букви, с които някога са били изписани имената на хората, които са тук навеки.”

 

Мемориалът на убитите осъдени от "Народния съд" българи

 

Водачът ни  г-н  Шопов ни разкрива и едно закътано, отдалечено място в най-северната част на гробищния парк на гробищния парк, където през 2004г. е построен скромен мемориал с изписаните имена на убитите политици от царска България непосредствено след комунистическия преврат от 9.ХІ.1944г. 

 

Четем имената на принц Кирил Преславски, Богдан Филов, Васил Радославов, Иван Багрянов, генералите Руси Русев, Теодоси Даскалов. „Тук Симеон Кобургготски никога не е стъпвал да сложи едно цвете гроба на  чичо си - принц Кирил – казва Георги Шопов и добавя: – А ето и името на проф. Александър Станишев. Той е констатирал смъртта на разстреляните на това място. Накрая убили и него…”

 

После продължаваме по алеята към гробовете на политиците от близкото ни минало. Те са добре поддържани, цветята са пресни, наоколо е чисто и това напомня за обстоятелството, че времето на социалистическото равенство не е отминало, поне тук, в Централните гробища. Бронзовите образи на Тодор Живков, Мара Малеева, Людмила Живкова са пощадени, но явно грабителите не тачат паметта на Андрей Луканов, примерно, защото са изтърбушили медните инкрустации на паметната му плоча.

 

И сякаш за да онагледи изцяло трилогията на Данте, нашият Вергилий ни води  през ада и чистилището към изрядната подредба на рая. Една грижливо излъскана алея в 21 парцел, където служителки от ромски произход усърдно метат асфалта, скубят плевели и трева, лъскат паметници от черен скъпарски мрамор, грижливо поливат цветята, наоколо. 

 

Грижливо поддържаният гроб на Иван Тодоров-Доктора

 

Намираме се пред гробниците на ранно напусналите ни Иван Тодоров-Доктора, Емил Кюлев, Евгени Стефанов-Женята, все борци, паднали от вражески куршум за просперитета и авторитета на съвременна България. На това място ние отведнъж разбираме, че в срещата с отвъдното всички сме равни, но някои са по-равни…

 

Потънали в траурна почит, се отправяме, поне засега, към изхода на Централните софийски гробища в квартал Орландовци. Ярката Наредба ни припомня, че делото за почистване гробовете на нашите починали сродници е наше дело. Ако имаме средства, можем да се доверим на кръжащите фирмени служители от ромски произход, обсебили територията на покойниците.

 

Ето тук, минути преди да направим тази снимка, попове почти са се сбили кой да прибере 70 лева, за да опее незнаен покойник...

 

...А пред храма „Успение Богородично” се заформя скандал, плашещ да премине в побой. Групата от десетина православни попове в дълги обредни раса се карат кой да опее срещу сумата от 70 (седемдесет) лева поредния покойник. 

 

Тъжно, срамно, мерзко… Занемара, мръсотия, корупция, безсрамие дори в сетния път към отвъдното. Така ли трябва да се простим с мъртвите? Гледаш - гроб има, поддържан дори, а име няма, зеят дупки от изкопани бронзови букви. Анонимни мъртъвци. 

 

Избирателна загриженост само ако си заплатиш за грижите! И изведнъж ни просветва защо Европа, в която живеем и на която сме дали много, сега ни наблюдава със снизходително презрение. Защото ни липсва уважението и признателността към строителите на съвременна България. Това вече не е срамно, това е ужасно! 

 

Впрочем гроба на Симеон Радев така и не открихме…. Запуснат и буренясал нейде в Централните гробища на София. И за кой ли път си припомнихме стиха на погребания тук Петко Р. Славейков: „Не, не сме народ, а…”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • жалка картинка

    14 Юли 2014 19:39ч.

    Господа хвърковати журналисти, пак сте кръжали с пеперудени крилца около зловещия проблем на гробищните ни паркове. Защо ли не снимахте грозната гледка на изкорубените гробове на ОБИКНОВЕНИТЕ българи??? Защо ли не показвате изпочупените и търкалящи се на свобода урни, от които се изсипва щедро прахта на мъртавците? Защо не гарнирахте сивата маса, носеща се свободно из пространството с поникнало от и в самата нея цвете? Тази гледка е на всяка крачка, но вие се гнусите, мързи ви да навлезете рязко и дълбоко в нея. Цялата ви уж загриженост се изчерпва до централната алея и толкова. Лицемерие, повърхностно отразяване на живота и смъртта ни, толкова можете, толкова ви бива!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до жалка картинка

    14 Юли 2014 20:57ч.

    Вместо да плюете, вдигнете си задника и идете го напишете вие тогава! Нали не сте гнуслив? Тъкмо ще дадете урок по можене, нелицемерие и задълбочено отразяване на живота и смъртта. Само че паметта за България е също толкова важна в лицето на погребаните в централната алея, колкото и на всички покойници. Разликата е само приживе. Но нашите деца трябва да учат от Симеон Радев, а не от боклуци като \"доктор, женята, гущера, дебила\" и от сорта. Тук става въпрос са културно-историческо наследство и памет. А че роднините изоставят гробовете без значение чии са са съвсем друг въпрос. Четете! Аман от хейтъри!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пак до жалка картинка

    14 Юли 2014 21:13ч.

    За гледката, която описвате и която е общоизвестна вина носят роднините на обикновените българи, също обикновени българи. Впрочем логично обяснение за отношението на цялата нация в лицето на нейните институции към хората, оставили следи в българската история. Забележката ви е крайно неуместна

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДО \"ЖАЛКА КАРТИНКА\"

    14 Юли 2014 21:19ч.

    \"ЖАЛКА КАРТИНКЕ\", ТИ ВОИСТИНА СИ ЖАЛКА КАРТИНКА! ТОЗИ ТЕКСТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ТОЧНО ЗА НИЗШИТЕ ДУХОМ! РАЗБРА ЛИ \"ЖАЛКА КАРТИНКЕ\"?!...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СТРАШНО И ТЪЖНО!

    14 Юли 2014 21:40ч.

    Това го няма никъде в европа, че и другаде..... Толкова ли е трудно да се изрежат дърветата и циментира, както е в цивилизования свят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Daisy

    14 Юли 2014 22:09ч.

    Едно уточнение. Симеон Сакскобургготски е ходил на гроба на разстреляните от народния съд, сред които е и чичо му княз Кирил. Но Симеон Сокскулоргготски никога не ходи на такова място под прожектори и камери.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хахаха!

    14 Юли 2014 22:59ч.

    Я как се засегнали дежурните халтурници. Че даже и \"виновници\" търсят. Много сте патриоти и родолюбци били, бе? Или си самата пеперудка, решила да се излее поетично сред духовете на великите българи? Всеки българин е велик, набий си го в дребния мозък, \"опонентко\"! Пред смъртта всички са равни, само ти се вземаш за богинята Хера, раздаваща правосъдие на журналистическия си \"олимп\", хахаха! Когато пишеш за безобразия и искаш да внушиш някаква идея, не стесняваш блендата, не се правиш на дълбоко възмутена от немърливостта на някого си, а го посочваш ясно и категорично. Ама толкова си можеш, толкова и правиш, тясна ти е душицата, затова ругаеш!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванов

    15 Юли 2014 1:27ч.

    Разходката из гробищата била полезна,казват,носи утеха и смирение.Явно точно такава нужда е имала и пишущата по-горе.Но възмущението й не е тъй силно,щом вместо да щрака с фотоапарата,не е запретнала ръкави да почисти.Който прави нещо добро,не го афишира.Другото е празна работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Надежда Александрова

    17 Юли 2014 0:30ч.

    Отношението към децата, възрастните, болните и мъртвите говори за равнището на цивилизованост на обществото. Гробищата у нас са не само грозно и тъжно, но и опасно пространство. Единствено на Задушниците може спокойно да отидеш и да почистиш гробовете на своите мъртви. В останалото време е рисковано за сам човек. Има добър европейски опит в организирането на охраната и поддържането на гробищните паркове. Не липсата на средства, а липсата на цивилизованост и култура пречат да се промени картината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Велизар Енчев

    28 Дек 2016 11:01ч.

    БРИЛЯНТЕН ТЕКСТ ЗА КАЛТА В НАШИЯ ЖИВОТ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SIMO

    28 Дек 2016 18:39ч.

    Господин Енчев, докато сте все още депутат попитайте г-жа Фандъкова, колко покойници от Гърция на ден се кремират в столичният крематориум и каква е цената на "услугата" платена на "Крематориум София" ЕАД....И ако ви отговори истината ще излезнат доста любопитни факти......

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димо

    01 Фев 2017 2:56ч.

    Народна артистка възможно ли е да е Адриана Будевска 1878-1955, но от снимката не се вижда годината, в която е починала?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи