Николай Гочев: Говоренето против родината е опасно за човешкото здраве

Николай Гочев: Говоренето против родината е опасно за човешкото здраве
"Това предложение - да се говори само лошо за една епоха – за него аз не съм сигурен, че е продиктувано единствено от антикомунистически съображения. Това е просто една тенденция - да се говори лошо за субекта на историческото случване у нас. Но кой е субектът на историческото случване, ако става въпрос за българска история? Защо да не кажем – както хората и казват, и приемат интуитивно – че това е българският народ? Тогава защо да се говори непрекъснато зле? Искам да кажа, че една такава история, в която за българския народ винаги се говори зле – по различни поводи, в различни ситуации, просто с подмятания, може би не системно, но непрекъснато – тази история най-напред е безсмислена. Защото няма сериозен разказ, чийто главен герой да бъде само лош, или само неудачник. Освен ако това не е един комичен разказ. Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина - трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява. Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва". Интервю на Явор Дачков с доц. д-р Николай Гочев, излъчено по БСТВ.

 

 

 

- Добър ден на доц. д-р Николай Гочев от Софийския университет, преподавател по антична култура и история, преводач на Софокъл и Аристотел, автор на книги за античната литература и философия. Но аз Ви поканих по повод скандала с учебниците за комунизма. Дали проследихте този сюжет?

 

- Ако не бяхте Вие, може би нямаше да науча за този скандал, и сигурно нямаше да съжалявам за това. Тъй като съм един много нередовен телевизионен зрител - затова и благодаря на всички, които са отделили от времето си, за да гледат този наш разговор; дано да им бъде полезен. Та аз не гледам телевизия, рядко слушам радио и се информирам, разбира се, от интернет. И когато Вие ми зададохте този въпрос, прегледах интернет и видях в „Гугъл“ какво може да се узнае за така наречения скандал с учебниците.

 

Научих, че е имало конкурс в Министерството на образованието - най-редовен, по всички правила, изглежда – и са били предложени няколко учебника за X клас по история. Конкурсът е минал, имало е рецензии, учебниците са одобрени; и изведнъж някой е подал сигнал, и е казал, че нещо в учебниците не е добре. Това е първото, което не ми хареса и даже някак ме притесни, защото това не е единственият случай, за който знам напоследък. Напълно законни процедури в страната, и особено в сферата на образованието, които вървят, както винаги са вървели, и експертите нямат нищо против това, което става, изведнъж по сигнал от някакъв гражданин...

 

- Група граждани...

 

- Да, група граждани, или един гражданин. Появява се този сигнал и незабавно процедурата се прекратява. Казвам Ви, че това не е единственият случай, от личния си опит знам и за други, и то не един – повече са.

 

А кое е тук тревожното? Имаме група хора, законно ангажирани в една процедура, които са свършили работата, която се очаква от тях, и то според всички правила. И изведнъж тяхното мнение, позиция, техните имена, титли – всичко се игнорира, и се решава, че е прав – безусловно – гражданинът, който е подал сигнала. А онзи, който е спрян да си върши работата, той непременно е виновен. И сега той трябва да се разкае и да направи всичко, което му се казва. Точно това се оказа и в случая, който проследих.

 

- Да... Но да кажем първо няколко думи по една тема, която е голяма и важна. Темата как се преподава история; как се учи и как се пише история.

 

- Да. Във връзка с тази тема, но и относно това, че е подаден сигнал, че нещата около епохата на социализма или комунизма са представени зле: на мен ми се иска да се надявам, че гражданите, които са подали този сигнал, наистина вярват, че те са прави; и наистина мислят, че учебникът трябва да се промени, защото историческата истина е такава. Тоест, всички тези професори и доценти, които са написали определени неща в учебника, са сгрешили - те просто не са улучили истината. Дано да е така. Защото може да има и друг мотив да се подава сигнал. Съществуват конфликти, съществуват съображения – лични, политически. Но да предположим, че хората, които са подали сигнала, смятат, че такава е историческата истина, каквато те я виждат.

 

Дотук, на пръв поглед, нищо лошо. Но в този случай трябва да се кажат няколко думи за това, как ние можем да знаем коя е историческата истина, и доколко можем да я знаем. Това е много тежък, абстрактен въпрос, мъчен за обмисляне; това рядко и се преподава, защото е много сложно, бих казал, за проумяване. Човек трябва да е доста напреднал, за да може да коментира такъв въпрос.

 

Аз ще си позволя  да разделя начина на узнаване на историческата истина на две. От една страна, ние можем да знаем тези неща в историята, които са сводими до цифри - и то доста добре. Примерно, кога някой е роден и починал, кога някой е започнал да учи и е взел диплома. Когато става дума за такива неща, историята е наука, която може да бъде почти точна и споровете са редки. Винаги може да се докаже, че някой е сгрешил; или не е разполагал с документ; или го е разчел лошо. Тогава няма спорове. Просто ще се каже: „Господине, вие тук грешите...“

 

Това е едно. Обаче има друг аспект на историческата наука, който е много тежък и мъчен, и това е въпросът за причините за историческите случвания; и още повече – за тяхната оценка. Трудно е да се каже защо в историята се е случило еди-какво си. Примерно, някой е започнал да следва инженерство. А защо е започнал да следва точно инженерство? Да не би това да е лесно за узнаване? Напротив, доста по-трудно е. По-лесно е да се каже кога и къде е учил; а по-трудно е да се разбере защо. А после, да се оцени дейността на този инженер, пък и на този човек - каква е тя, каква е нейната стойност – това е крайно трудно. Говоря за биографични случаи, но и това е част от историята. Така че да оценим какви постижения има някой като професионалист, и още повече, как трябва да бъде оценяван като човек – това е много сложно и то не може да бъде решено окончателно.

 

Значи има някои истини в историята, за които ние не можем да имаме последната дума. Можем да се надяваме на добросъвестно изследване и на общо съгласие между хора, които, подчертавам, са компетентни в тази област - а не на общо съгласие между всички и чрез гласуване, тъй като не така се установява историческата истина. Значи трябва да разчитаме на професионалисти, на опитни хора и изследователи.

 

Историята като наука не е като математиката, та нещата да се изчислят или да се докажат безусловно. Не е и като богословието, където нещата пак могат да се докажат, но само въз основа на вярата. И ако някой случайно не приема началата на вярата, той повдига рамене и се оттегля, и казва: „Това си е вашата истина, гледайте си я нея, аз пък имам друга истина“. Но в историята това е интересното, че тя засяга всички.  Там нещата не са изчислими и не се доказват строго. Няма и начала на вярата - всеки може да спори и отстоява някаква позиция, и от това той не става еретик. Защото ти ставаш еретик тогава, когато въз основа на началата на вярата правиш погрешни изводи. Винаги ще ти го докажат. Обаче в историята – когато се говори за нея – не е така. Ти можеш да смяташ, че еди-кой си политически режим е по-добър от друг, въпреки общоприетото мнение; и не можеш да бъдеш осъден заради това. Така че размисълът за историята трябва да допуска различни мнения.

 

- Да, дори да са противоположни.

 

- Да. Защото не може по необходимост да се докаже истина, така че опонентът да бъде несъмнено опроверган. Но и не може да бъде прогонен онзи, който твърди нещо различно от приетото; защото обсъждането на историята не е като обсъждането на религията в средата на вярващите. И в това тъкмо е трудността на историческото изследване, и то е интересното в историята. Освен това в нея не могат да се правят експерименти. Защото има науки, в които нещата се доказват не математически, не по дедуктивен път, а чрез експерименти. Обаче в историята не можеш да направиш експеримент, защото там всичко е уникално.  Не можеш да провериш какво би било, ако България беше тръгнала по друг път през 1945 г.

 

Затова казвам, че онези граждани, които са протестирали и са казали, че истината за периода на социализма не е тази, която пише във въпросните учебници, а е тази, която те казват, те малко наивно твърдят това нещо. Там е работата, че историческата истина е въпрос на спор.

 

- И друго, кой пише историята? В този случай – кой пише учебниците? Въпросът за авторството им също излиза на дневен ред.

 

- Сега тук имаме една много мъчителна конкретна ситуация. Какво се случва? Всичко е протекло; най-напред, самите автори, които са професионалисти, са написали учебниците си в съгласие с държавните изисквания. Впрочем аз самият съм отказвал да пиша учебници за средното образование; и не защото смятам, че не съм в състояние да напиша добър учебник, а защото авторът на учебник за средното образование не може да каже всичко, което мисли, нито точно така, както го мисли. И не за друго, а защото има строги държавни изисквания, които уеднаквяват тези учебници. Не казвам, че това е лошо. Но ти си по-скоро изпълнител; в по-голяма степен изпълнител, отколкото автор, или най-много наравно изпълнител и автор. Разбира се, на кориците на учебниците ние виждаме имената на онези, които са ги писали; но не трябва да забравяме, че това са хора, които изпълняват държавни изисквания, а не пишат просто ей-така от себе си.

 

Обаче когато се появи сигнал, че „ето това“ не трябва да бъде написано така, а по друг начин, че не трябва да бъде споменат този факт, а онзи факт, тук вече ние имаме диктовка на текст. Тогава онзи човек, който си е сложил името, със своята научна степен и прочее, и който бива подтикван да промени текста, той в каква степен ще бъде автор на това място от учебника? Няма да е автор, а ще бъде един записвач – на онова, което някой му разпорежда. А това е много тежко. И в такъв случай, колкото и да е странно, може би ще трябва да се посочват и имената на онези, които именно казват какво ще се пише.... 

 

- Истинските автори...

 

- Да, за да знае обществото кой е отговорен за тези книги. Освен това аз искрено съчувствам на колегите от историческите факултети – и в СУ, а предполагам и другаде - които са се занимавали с това. Защото знам като автор колко е тежко да бъдеш насилван да променяш собствен текст. И твърдя, че ако аз бях автор, и някой ми кажеше, както виждаме и с подкрепата на министъра, че трябва да го променя, аз бих се отказал от този учебник и бих казал, че не желая повече да участвам в тази процедура. Това обаче е тежко, защото хората са положили много усилия.

 

- Всъщност по-големият скандал е, че самото Министерство на образованието прекратява процедурата. И под натиска на, доколкото виждам, двама души, казва да се пренапишат учебници по история; и то за нещо важно, което всички помним.

 

- Искам обаче да подчертая, че хората, които възразяват срещу някое място в учебника, не трябва да бъдат упреквани за това. Защото в страната всеки е свободен да възразява срещу каквото желае. Не можем да кажем: „Не възразявай!“. Всеки може да възразява.

 

Обаче тук има грешка и тя е само на министъра. При положение, че всичко е протекло по законен път, не е добре да се спира процедурата заради един сигнал; и ще кажа защо не е добре. Защото може да се появят и други, не по-зле обосновани сигнали. Да речем, че авторите на учебниците не са толкова упорити и кажат: „Добре, ще го напишем така, както казвате“. Но защо да не се появят и други граждани, които да не са доволни от друго място в учебника? Какво ще прави тогава министърът? Той има две възможности. Едната е отново да спре процедурата. Значи тези учебници никога няма да стигнат до учениците – защото ще се появят и трети, и четвърти, и десети граждани, нали? Или да каже: „Не, това беше, тези, които се обадиха първи, тяхното мнение ще уважим, а вашето няма.“ Това ще е произвол; и освен това така ще се наруши принципът за равнопоставеността на българските граждани. Как заради сигнала на някои може да се спира такава тежка процедура, а ако се обади друг, той да бъде игнориран? Не. Или всички, или никой. Така че министърът сгреши - той не трябваше да спира процедурата. А сега, каквото и да се направи, ще е лошо.

 

- О. Сергий Булгаков, мисля, казваше, че историята не е друго, освен опитът на човека за добро и зло. В споровете за комунизма има две радикални тези. Едната казва: „Там всичко беше много хубаво“, а другата: „Там всичко беше много лошо“. В случая учебниците са атакувани от тази група, която казва, че злото на комунизма не е преподавано и трябва непрекъснато да се втълпява, да се преподава, да се напомня и т.н. Какво мислите по този въпрос?

 

- Всеки историк е длъжен не просто да знае, но и да заявява, че това, което изследва, е човешкият живот – съвкупността на човешките действия. А човешкият живот е не крайно, а безкрайно сложен. Ако ти си истински историк, трябва да твърдиш това и да го защитаваш.

 

Как тогава един историк, който уважава своята работа, пък и самия себе си, ще каже, че за четиридесет години в една общност от милиони хора не се е случило нищо добро? Това е абсурдно. И когато се появят такива грубо идеологизирани текстове, каквито и ние с Вас сме чели като ученици – защото помним учебниците от едно време – се досещаме, че тези текстове ще бъдат иронизирани най-напред от самите ученици. Освен това те са противоречиви. Например, всички ние сме чували и сме чели, как средновековието е най-ужасната епоха в историята на човечеството.

 

- Точно така.

 

- Че то е мрачно, безпросветно, изостанало, преизпълнено с религиозни предразсъдъци, че няма здравеопазване, има бедност и прочее. Значи, страшно. Но главното – безпросветно. А в следващия час научаваме, че братята Кирил и Методий са просветили целия славянски свят през IX век. Значи в това безпросветно средновековие се е извършило най-великото просветно дело! Тогава какво да мисли човек? Има ли просвета през средновековието или няма? Оказва се, че някъде има, и то велика, обаче като цяло - няма. Това са едни противоречия, които са даже забавни.

 

И сега, тук има един момент, на който непременно трябва да обърнем внимание, защото той е много важен за нас като граждани на България и като хора от българския народ. Това предложение - да се говори само лошо за една епоха – за него аз не съм сигурен, че е продиктувано единствено от антикомунистически съображения. Това е просто една тенденция - да се говори лошо за субекта на историческото случване у нас. Но кой е субектът на историческото случване, ако става въпрос за българска история? Защо да не кажем – както хората и казват, и приемат интуитивно – че това е българският народ? Тогава защо да се говори непрекъснато зле? Искам да кажа, че една такава история, в която за българския народ винаги се говори зле – по различни поводи, в различни ситуации, просто с подмятания, може би не системно, но непрекъснато – тази история най-напред е безсмислена. Защото няма сериозен разказ, чийто главен герой да бъде само лош, или само неудачник. Освен ако това не е един комичен разказ. Но ако разказът е сериозен, то неговият автор – и авторът на учебници, и обикновеният гражданин, който говори за своята родина - трябва да бъде на страната на своя народ. И следователно, по-скоро да го хвали, отколкото да го упреква, и по-скоро да му съчувства, отколкото да го обвинява.

 

Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм. Трябва да се посочват и добри неща. Защо? Защото тези милиони хора, като всички човешки същества, са се стремели и към добро; и, твърдя аз, са го постигали. Аз съм свидетел на това. Следователно в един учебник по история това трябва да се казва.

 

- Това,  което припомнихте за Средновековието, е хубаво, защото то е много разпространено клише, а не ми беше хрумвал и този паралел с братята Кирил и Методий. Мислел съм за Тома Аквински или други примери на западната висока мисъл. Но този идеологически разговор трае от 1990-та досега, и изглежда, че няма път към преодоляването му. Тези спорове аз ги помня от 30 години, бил съм част от тях, и то на страната на тези, които днес са много яростни антикомунисти. Тоест, познат ми е този опит. Но не виждам как спорът може да бъде преодолян. Има ли такава възможност според Вас?

 

- Аз не вярвам, че това противостоене – идеологическо, а може би дори екзистенциално – ще бъде преодоляно. То ще си бъде винаги такова. Но нека ние, които смятаме, че човек трябва да защитава своите, от време на време да казваме, както и аз в момента правя, че е по-добре да защитаваш своите, отколкото да бъдеш против тях. И имам следния довод, който напоследък ми се вижда доста убедителен.

 

Ако човек не защитава своите – а ние не можем да отречем, че свои, това са нашите родители, баби, дядовци, братя, сестри, съпрузи, деца – ако не ги защитава, ако непрестанно, безусловно и като цяло говори негативно за родината си, този човек е застрашен от раздвоение. Това раздвоение е неизбежно. Защото той е хем тук – и някакси е със своите и е техен – хем е против тях. И не знае, приятел ли е на своите, или им е враг. Тук има едно тежко раздвоение, и аз твърдя, че такива хора са застрашени от психически усложнения, от психически болести, а също така и от физически болести. Тоест, говоренето против родината е опасно за човешкото здраве.

 

- Това е много силен довод, наистина. И за финал, голямата тема за образованието. Днешното образование - такова, каквото се предлага от либералния западен модел, който нахлува в България – има ли вина за това, което казахте току-що? Масово да се отричаш от своите, да не харесваш своето?

 

- Тази работа, да се упреква България, тя е много стара. Самият Иван Вазов е извадил такъв герой в „Под игото“ – известният Кириак Стефчов, който е човек, който също се отрича от своите. Тази работа е стара и тя е свързана с религията. Защото, твърдя аз, и това е част от моя възглед към българската история, българският народ е преследван най-вече на религиозна основа. Много хора, които говорят срещу България, всъщност и не знаят какъв е източникът на това преследване. То е идеологическо, и на религиозна основа.

 

- Защо?

 

- Защото в момента, в който Рим отпада от Църквата, България се въздига като онази самостоятелна държава – като царство с независима църква - която удържа съборността на християнството и запазва православието такова, каквото е. Значи тя го спасява – благодарение на делата на патриарх Фотий Константинополски, светите братя Кирил и Методий, и нашият цар Борис Първи. Тя някак заема мястото на Рим, който до този момент със своята тежест срещу Константинопол е удържал съборността. Това е странно. Оказва се, че България има огромна роля в историята с това, че удържа християнството такова, каквото е било от самото начало, а именно – съборно.

 

Поради това тя си навлича голямата омраза на имперския в религиозно отношение Рим. А от друга страна и на стремящия се, за съжаление, към нещо подобно, Константинопол – което ние виждаме с голяма сила в днешния ден, когато Константинопол, намесвайки се по най-безцеремонен начин в делата на една църква-сестра, фактически върви по пътя на Рим, а именно – към отпадане от православната Църква. Но Константинопол вижда своя исторически враг даже не чак толкова в Русия, колкото именно в лицето на България, която винаги е била негов най-близък опонент. И от това идват нашите тежки отношения с тази иначе велика църква. Така че, твърдя аз, големият исторически натиск върху България във висока степен е обвързан с нейната роля в историята на християнството.   

 

- Много Ви благодаря за този разговор!

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • МММ

    03 Юли 2019 17:26ч.

    Благодаря на Явор Дачков за срещата с един истински интелектуалец, глътка свеж въздух сред простотията и наглото самочувствие на тези, които ни показват ежедневно в медиите! Изключителна изненада, че все още такива хора са останали в родината ни!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Николай Гочев: Говоренето против родината е опасно за човешкото здраве

    03 Юли 2019 18:14ч.

    Прав е човекът. Говоренето срещу родината е признак за безродие, но това за соросоидните калинки и калини е качество, а не грях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    03 Юли 2019 18:37ч.

    Историята нсе повтаря като фарс. Вчера по телевизийката на Пешо Коня Европа една женица от съюза на репресираните призоваваше учениците да се водят в къщата на бай Илия Минев и да учат по правилните учебници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • учиницити треба да са учат просту и йасну

    03 Юли 2019 18:56ч.

    точно на това което треба първо кат имигрират на запат където е хитро

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • треба да са издаде

    03 Юли 2019 18:58ч.

    нарачник на младее имигрант на запат, ка са живей там, как са ходи по улиците, за да станат добри уличници

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • има хляб в тая работа

    03 Юли 2019 19:00ч.

    Късните антикомунисти с пяна на уста вече 30 години се хранят от това. Я вижте Келбечева как се е накелбечила и накаламбачила. През тия очила и Христо Христов и се вижда мъж.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уважаеми г-н Дачков, уважаеми г-н Гочев,

    03 Юли 2019 19:40ч.

    Разговорът Ви потвърждава моята теза, че историята не е наука.Тя винаги се пише от победителите и поради тази причина е обрасла с толкова национализми, измишльотини и идеологеми, че по-добре да не знаем нищо за нея, отколкото да знаем нещо, което е неистина - лъжа или споразумение между историците. Най-простия пример: сравнете историите на България с историите на съседните ни страни за едни и същи исторически периоди. Надявам се, няма да се учудите, че едни и същи събития са описани по неузнаваемо различен начин. Константин Симонов, като участник във Втората световна война пише, че като чете историята за тази война, излиза, че той е бил участник не в нея, а в някаква друга. Един руски историк пък пише, че историята на Русия е пренаписвана три пъти и сега се пренаписва за четвърти. Отделно от това, някой си умен мъж бе казал "че ровенето в историята е симптом за липси в настоящето".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наука е историята, но не в ширококонсенсусен смисъл

    03 Юли 2019 19:46ч.

    Науката не е само обективно и само конвенционално знание. Има науки ориентирани към твърди обекти. Има обаче и науки, опитващи се да схванат превъплъщенията на субектното - по възможност в цялостната му свобода и уникалност. Те са по-интересните от методологична гледна точка, макар и двата типа да имат място под слънцето. Но редукциите на по-сложното до по-просто са не само неприятни за знаещия, но и опасни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рлм

    03 Юли 2019 20:05ч.

    Защо за комунизма свеждат нещата до дали било хубаво или не? Ми не , не е хубаво да ти вземат фабриката, бизнеса, земята и 45 години по-късно същите експроприатори да станат първи капитисти, точно както достоевски го е написал : тайното желание на всеки социалист е да стане капиталист, ето за тази история става въпрос, а не хубаво ли било, ама нямало и хубави неща...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    03 Юли 2019 20:50ч.

    За да може човек да си създаде обективно мнение за дадени събитие трябва да чете не само своята история . Много лъжи и пропаганди съм ги чела в бъл история и същите представяни по съвсем друг начин в други истории.Нашите бъл историци си правят пропаганда и силно преувеличават дадени неща а други (както в случея с комунизма) са спестени . Те така и не разкриват истината за репресиите към македонското малцинство закона на Тодор Живков през 1968г с който е заповядано забрана на всичко македонско (музиката, самата дума дори)...мълчат като комунисти пред разстрел . Аз бих казала че не говоренето против Родината е вредно а писането на лъжи . "Истината ще ви направи свободни"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нвв

    03 Юли 2019 21:37ч.

    Ако е многохубаво комунизма къде ги комунистите? Къде са червените знамена? В момента няма гешев няма ззд нищо не им пречи на комунистите,що не направят една нациоализация?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    03 Юли 2019 21:51ч.

    Много полезно четиво е това интервю.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    03 Юли 2019 22:53ч.

    Стойностно ! Благодаря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    03 Юли 2019 23:06ч.

    Николова, нека изчакаме "закона на Тодор Живков от 1968" да стане "антички" и след това го обсъдим наравно с тъжната участ на "малцинството" съставлявало армията на цар Самуил. Участ заради която един византиец е наречен "българоубиец". А, "истината те прави свободен" може да я допълните с "безсилието да се сподавят афектите е робство" (Барух Спиноза).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бъл история

    04 Юли 2019 0:06ч.

    Тва животно какво е? Значи не другите, а нашата е изопачена, така ли неграмотнице? Ти Българската история се съмнявам, че можеш да прочетеш, па камо ли нечия друга :D

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо ново под слънцето

    04 Юли 2019 6:36ч.

    Както правилно е отбелязъл един участник, не е хубаво да ти вземат фабриката, но е хубаво ти я я вземеш, да допълня аз. Също така не е хубаво да забранят на децата ти да следват, защото си имал фабрика, но е хубаво да бъдат приети с предимство заради заслугите ти. И обратното, преди това не е било хубаво да превиваш гръб като прост ратай, докато чорбаджийския син се изучава в странство и после да минава край теб с бомбе и вратовръзка, все едно не те познава. Та вечният въпрос е - кой кого.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Комунизмът

    04 Юли 2019 6:46ч.

    е ляв и десен. Левият комунизъм, най общо казано, е с равенство по богатство, което се изроди в равенство в бедността. Това равенство доведе до уравниловка, която кара хората да не работят или да работят все по малко. Работиш, не работиш заплатата ти върви, и хората предпочитаха да не работят. Това го признаваха и най големите комунисти още през комунизма, но не можеха нищо да направят. Освен това идеите на левия комунизъм бяха да има пълна заетост, големи заплати и хората да живеят добре, като се работи все повече, но това последното не се случи. Освен това имаше диктатура, терор репресии, за да се накарат хората да работят под страх административно. Все пак комунизма беше "всичко държава". Сега имаме десен комунизъм, при който има неравенство, бедни и богати, или две класи, производство и пазар с конкуренция, жив Бог. Светът се обърна, имаше криза след която имаше фаза конкуренция при нов икономически цикъл. Понеже при конкуренция има падане на цените на стоките, или дефлация, то борбата с дефлацията е да се намалят лихвите и да има повече пари в обръщение, което е монетарната политика. Така се печатаха пари, които се вливаха в банките като количествени улеснения. Понеже има оживление на икономиката при фаза конкуренция на макро икономическия цикъл, то всеки, който има идея да произвежда нещо полезно за хората, може да изтегли евтин капитал, понеже в банките има много евтини пари, почти без лихва, и да организира производство и да отиде с новата стока на пазара с конкуренция. Така изключително много хора с евтини кредити от банките, започнаха производство и отидоха на пазарите с конкуренция и има пълна заетост в икономиката. Това е десния комунизъм, както искаха и левите комунисти. После, при кризата, ако някой капиталист отидеше на борсата да търси 5 души работници, излизаха 150 души и работодателя си избираше 5 от най квалифицираните работници на минимални заплати. Но сега при фаза конкуренция на цикъла работодателят отива на пазара на труда - трудовата борса - но излизат трима души. работодателят им предлага ниски заплати, но те отказват. Така капиталистът работодател, ще не ще, им предлага големи заплати. Така те приемат и може да се намерят още двама души, за да станат 5 и да работят. Това се наблюдава сега при капитализма - пълна заетост и големи заплати, като се внедрява Н.Т.Прогрес, защото който не внедрява нови машини, техника и изобретения не може да оцелее на пазара с конкуренция. Това ме кара да мисля, че в България има десен комунизъм, както и в САЩ, в Япония и в ЕС. Мисля, че това е бъдещето на човечеството - десния комунизъм, с неравенство, като постоянно трябва да се поддържа конкуренция. Но в икономиката има четири фази; СТАГНАЦИЯ, ЗАДВИЖВАНЕ , КОНКУРЕНЦИЯ и МОНОПОЛ, които ще се случват, но може да преминават за много кратко време.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "...и освен това така ще се наруши принципът за равнопоставеността на българските граждани."

    04 Юли 2019 6:50ч.

    Няма да се наруши принципът на равнопоственост. Напоследък е аксиома, че хрантутниците на АзБ са най-равнопоставени в ставнение с останалите български граждани!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Работиш, не работиш заплатата ти върви, и хората предпочитаха да не работят.

    04 Юли 2019 7:14ч.

    За разлика от полузрелия капитализъм, при който работиш, не работиш заплатата ти не върви, и хората предпочитат да не работят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Паисий

    04 Юли 2019 8:10ч.

    "О неразумни юроде, поради что се срамиш да се наричаш Болгарин?" Господа, "абсолютно", "относително", "две страни по въпроса"-всичко това са думи. А народът съди по делата! Със всичките достижения и грешки, какво място и авторитет имаше България в света през 1944-89 г. , т.е 45 години народна власт и какво сега е България -30 години -ДЕМОКРАДНА власт! Всичко друго си е промиване на мозъци чрез Сорос и неговите слуги. Та нали Паисий ни напомни кои и какви сме били, а сега има още свидетели на онова време и те били просто "група граждани". Айде без замазване и промивки. Уважайте хората, а гражданите просто сравняват..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • didi

    04 Юли 2019 8:16ч.

    Това трябва да се отнася дори за такива нелеки периоди, какъвто беше този на държавния социализъм !? Нещастник, консумирай си сега либералния капитализъм, да ти е сладко...да ти приседне дано....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • kkk

    04 Юли 2019 9:44ч.

    Населението няма за какво да се оплаква от настоящето. То е такова каквото е със съучастие на населението. Който не му харесва е свободен да ходи където си поиска, може в русия, в америка и т.н. А държавния капитализъм или социализма до 1989г не издържа като система и може да се наложи само с насилие и непрекъсната репресия , няма друг начин , а в момента в който няма останал враг да го мобилизира за него няма повече смисъл да същесвува. Всичко действително е разумно, всичко разумно е действително, победилия социализъм е неустойчиво състояние другари.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всички

    04 Юли 2019 9:50ч.

    ние се мъчим да върнем манталитета на българина, пък и на руснака напред, както и на всички народи от бившия соц. лагер и в Африка, Южна и централна Америка, в целия свят напред. Социализма върна манталитета на хората, там където падна със 70 - 80 000 години назад. Някои народи, които са нямали хилядогодишни цивилизации, като африканци, Южно американски индианци и най различни други, също трябва да прескочат с хиляди години напред по манталитет. Манталитетът най трудно се променя. Както казваше Ленин, манталитетът или съзнанието изостава от материалното развитие, и той впрегна цялата култура и соц . реализма да дърпат съзнанието напред. Но вместо напред манталитета или съзнанието при социализма се връщаше назад. И след 1989 година нямаше кой да дърпа съзнанието, манталитета напред. А това - да върви манталитета напред - го правят Бог, църквата и религията при капитализма и частната собственост. Но ние дори вероучение не вкарахме в училищата. и българия бе оставена на свободно пропадане. едва в 2013 година започна да действа бог - Святия Дух, а църквата още не се е взела в ръце да променя манталитета на нацията напред. Ние сме зли жестоки, всеки срещу всеки, алчни сребролюбци, жестоки,непочтени хора, лъжем, крадем, дори убиваме и т.н. Затова се започна с това да има добрина, човещина любов уважение, честност, почтеност, рицарство, благородство и други християнски ценности от Библията,, правата на човека и т.н, които бяха "кухи фрази" за хората преди 7 години. Затова дойдоха идеите да се възвърнат хората, които сплотяват хората, фолклора, традициите обичаите, хората да бъдат задружни, сплотени, да се заложи на културата, изкуството, както и на патриотизма, родолюбието, любовта към родината Майка и отечеството - баща. Така се прескачат хиляди години изоставане на манталитета и съзнанието, което комунистите върнаха с десетки хиляди години назад. както казва дядо Вазов," за няколко години полека полека, народът порастна с няколко века". А аз ще кажа: " За няколко години полека полека народа порастна със стотина века. Но още много трябва "за да се отърсим от отровната си плесен", както казва Вапцаров. Та всички тия, които говорят за комунизъм или социализъм, нека малко да се позамислят, и да не говорят глупости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до горния глупак "в повече"

    04 Юли 2019 10:11ч.

    Айде повтори пак и за "свободната конкуренция" на Запада. От толкоз много празни приказки една в повече едва ли ще ни се отрази...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всички

    04 Юли 2019 10:44ч.

    искаме младите хора, които са в чужбина да се върнат в България и то поне 2/3 от тях. Но къде ще работят? Искаме и селата да се оживят, млади хора да се върнат на село да живеят и работят, както от чужбина, така и от градовете. Работа има в селата. млади хора могат да станат фермри с 500 - 600 декара земя, както и тези, които имат по малко земя да направят частни кооперации, с реални граници на собствеността в кооперацията, но да се обработва земята от кооперацията. Като всеки получава дивидент в пари, но и в натура. Може да се правят мандри, лека обработваща промишленост, животновъдство, овощарство, зеленчуко производство, птицевъдство, както и най различна друга дейност. Но затова трябват средства. Тези средства ги дават от ЕС, дава и българското правителство. Но един млад човек иска да има работа, но и дом, санитарен възел, течаща вода, интернет, ток, баня, кола, както и машини за фермата. Това може да се постигне, когато хората живеят заедно, и са задружни, помагат си във всичко. А това означава да има сплотеност. И бабите на село пишат история, сплотяват хората на село, като връщат обичаите традициите, хората(танците), като възвръщат културата в селата, като се правят сборове, фестивали, хората си ходят. Вече се възстановяват църквите, читалищата, хубаво е да оживеят училищата, да има магазини, хоремак, кметство и т.н. А за икономическа дейност дядовците трябва да стегнат къщите, дамовете, плевните, както и ако са останали селскостопански постройки да ги възстановят. Всичко това за да помогнат синовете си , внуците си, да се върнат в селата и да могат да работят на село. Освен това трябва да се осигурят пазари за стоките на фермерите и кооперациите, но има вече фермерски пазари, ще има и кооперативни пазари с конкуренция.. А сега на село се подвизават арендатори, които са взели под аренда земята на хората и хищнически я експлоатират, като до 10 - 20 години в резултат на тяхната работа, земята няма да ражда., защото не я торят и облагородяват. Затова арендаторството, трябва да се премахне. В градчетата идват инвестиции и има работа. същото е и в големите градове. Но важното е хората да са сплотени. А за: до горния глупак" в повече", явно като всеки българин той иска като отиде на пазара, да продава, да няма конкуренти и да обяви монополно висока цена на стоките си и да извлича монополно високи печалби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не се самозаблуждавайте

    04 Юли 2019 10:57ч.

    "Менталността на българина" е подвижна и не стои на едно място. "Со кротце, со благо и малко кютек" той влиза в правия път рано или късно. Тя менталността, е свързана с прагматизма и отразява средата. Ако се твърди, че "социализмът" в България и други страни се срути, то се манипулират понятията. Срути се "сталинския модел на социализма", който изживя себе си, според някои теоретици в средата на 50-те години на 20 век. Стратегическата грешка бе, че вместо да се търси изход, се тръгна към прякото потребление и естествено рухна. Там където "Социализъм/Комунизъм" се възприема само като безкрайна лапачка, то той няма никакво бъдеще! Защо социализмът в днешна Швеция, Германия, Италия, та даже във Франция-не рухва, т.е. много социални решения те взеха от действащия социализъм в СССР, който ПОБЕДИ хитлеро-фашизма. А кой създаде и отгледа Хитлер? Нима е такава тайна, че това бе световния капитал, за да бъде насочен именно против СССР. Защо днес не се дискутират постулатите на А.Дълес за новия етап в световната борба на капитала против идеите на социализма? В какво те успяха? Какво остана като пример от досегашната история и как ще върви човечеството напред, а в частоност България. Препоръките "вървете, където искате" е не правилно! На българомохамеданите 1984 г. им казаха, "щом искате в своята "майка Турция"-вървете, няма да ви спираме! Тук остават Българи!" , как се манипулира с тази тогвашна държавна постановка днес от "образованите" историци и някои "политици"? Шантаж-етнически мир в страната??? Или ако искате добри примери на етикет: какво ще ни отговорят тези витии за изисканото поведение на английската кралица на фона на ОТКРАДЕНИЯ златен роял на убития Садам Хюсеин показано неотдавна по западните телеканали? Нима към това се стремим? Без уважение на миналото-неговите съзидателни примери, няма бъдеще!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • kkkp

    04 Юли 2019 11:59ч.

    Бъркаш понятията другарю. "Днешният социализъм" за който говориш в германия, швеция и пр. не е социализма у нас от 45-89 година, който беше държавен капитализъм, германия и другите за които говориш са капиталистически държави,частната собственост е в основата. Това че има някаква форма на социална справедливост е заради техните социалдемократи които договарят по-добри уславия за масите, дотук е "социализъм " при тях , маркс го отрича, нарича го буржоазен социализъм и държи на диктатурата на пролетариата и изтреблението на всички други както и на премахването на частната собственост, което е и основната причина за краха на тази система, не толкова подтискането на индивидуалните свободи. Ленин осъществява точно подобен марксистки проект , който пропадна безславно, няма ссср, няма социализъм избити са милиони за "идеята", а сега се върнаха нещата обратно - призна се отново частната собсвеност за фундаментална основа на икономическата активност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    04 Юли 2019 12:50ч.

    Изобщо не става дума за това периодите да се преподават като добри или лоши, а да се разграничи доброто от злото. Вирусът на грипа или на полиомиелита или на СПИН винаги е лош, но организмът не винаги се разболява тежко и не винаги дава пълната картина, той се бори, съпротивява се. Т.е. злото не винаги успява да разболее докрай и да убие, макар, че се опитва. Има много хора, които остават хуманни, човечни и дават добри плодове тогава, когато сеячът сее зли семена. Мнозина заплащат с живота си за това, други са потискани, профилирани от системата и изтиквани настрани, като опасни и неблагонадеждни. Но трябва да е ясно, че това е въпреки заразата и е въпрос на борба. Един психически здрав народ няма автоматично да озверее, само защото е дошла зла идеология, нали така? Може дори не всички управници да са станали изверги, всеки човек е почва, която по различен начин дава плода на посятото. Режимът има своите истински гадини, обаче, на най-високите места. Въпросът е идеологията кое е подпомагала, кое е оправдавала, в историята ние трябва да осъдим вируса и да изградим антитела, за това става дума. Вирусът е болшевизма, който оправдава репресиите над инакомислещи. Като се има предвид, че инакомислещите може и да са светии, напълно чисти и никому не сторили зло хора, свещеници, будители, патриоти, учители. Или просто свободни предприемачи, които искат да изобретят нов тип лечение, нов тип наука или образование, да се развиват. Това е злото, как от „името на народа“ (пряка демокрация) се извършва такъв погром над свободното общество, като се поставя един похлупак над всяка свобода и свободна инициатива и една върхушка определя какво може и какво не. Ако правилно се опише кое точно е злото, обаче, ние незабавно бихме разпознали, че то още вирее, дори в европейската политика. (монопол над ценности и образование, да бъде демократично???)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един от всички

    04 Юли 2019 13:20ч.

    Работих 20 год. при "държавния социализъм" . На петата година купих чисто нова кола без ред ( полски фиат 125), на десетата година се нанесохме в нов 100 кв.м апартамент с гараж построен със собствени средства и труд. Професионално съм много добре подготвен и работех освен производително, отговорно и с голямо удоволствие. След като приватизираха (откраднаха завода) работих още 15 год. на "капиталистите". Работата ми вървеше пак така добре, докато в един момент установих че, колкото повече работя, толкова по-победен ставам. Освен това управлението на завода частника-капиталист беше поверил на абсолютно неподготвени лица които се държаха с работниците арогантно, грубо и некомпетентно. И спазвайки правилото: една работа ако не я работиш с удоволствие поне да не е с яд напуснах по мое желание. Петнадесет години след като напуснах, съм все така професионално добре подготвен и имам желание да работя, но не и при такива условия. В живота често мои познати казват че, българите са лоши, подли и мързеливи а българките са, извинявам се израза курви. На моя въпрос те чувстват ли се българи и жените им българки ли са разговорът приключва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моят син

    04 Юли 2019 15:38ч.

    работи във една фирма - голям магазин, където трябваше 9 часа да стои прав и да консултира тези, които искат да купуват. Разправяше, че това е магазин, на който собственик е Ахмед Доган. Тези, които са отговаряли за работниците - супер вайзори, ли как се наричаха, само ако видеха, както казваше сина ми, някой да седне или да отиде да пие вода веднага глобявали работника по 10 или 20 лева. Тогава нямаше друга работа или много трудно се намираше работа, и той работи към 4 години там. Бил е съвестен работник и се надяваше да го повишат, но не би. И той напусна и си намери работа в една фирма от САЩ, но на българин емигрирал отдавна в САЩ и създал тази фирма и дошъл в България. Това е фирма за ай ти техника и сайтове. Сина ми знае много добре английски и се справя много добре с работата си и взема добри пари, много повече от първата фирма. Освен това казва, че има диванче и канапе в една специална стая, и през почивката може да легне на канапе, да си "опъне гърба" както се казва за 5 минути, може да се пие кафе, може да поиграе тенис, и затова като отиде да работи, работи много и с желание. Ако изработи повече от нормата му се плащат повече пари, като заплата и не се увеличава нормата. И всички се стремят да работят повече. Защото аз знам фирми, където ако изработиш повече, ти вдигат нормата , но не ти увеличават заплатата и другите работници ти казват да не се натягаш много и дори могат да те ступат или бламират, за да те махнат от фирмата. Та това е фирмена политика, която нашите фирми и собственици правят, а други, като американците не правят. Сина ми си купи за две години две коли на старо, на себе си и приятелката си и направи ремонт на жилището ни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ннв

    04 Юли 2019 16:07ч.

    Живеех добре отлеждан от дядовците и бабите , имаха си и едните и другите къщи в центъра с дворове и гаражи и двете с градини, къщи отпреди 9ти септември. Тръгнах на училище и сепреместих в 65кв социалистически панел на родителите, ужас, културен шок получих, сиви еднкви блокове , като мине кола на улицата целия блок се тресе,първия ден се загубих, всичките блокове гнусни и еднакви ми изглеждаха, първите нощи не можех да спя , будех се, месеци минаха докато свикна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    04 Юли 2019 18:03ч.

    до ннв Съчувствам ти , аз така се чувствам всеки път когато ходя в София по работа. Прилича ми на затвор със сиви хора със сиви души .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ннв

    04 Юли 2019 18:16ч.

    До В.Н. да, не е хубав град софия, а колкото до хората има и свестни , има и не толкова свестни, като навсякъде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Инжинер, хабилитиран

    04 Юли 2019 18:48ч.

    И аз така, сивичко ми е все. затова и колата взех сива, да не и личи прахта, защото едно миене е 20 лева. София мръсна, само някакви сиви ентусиасти на колела с ранички разцепват сивотата. Не точно те а стоповете на колите преди да ги размажат. После става цветничко, червеничко, но замалко. Отидох си на село, зеленина, поле, въздух и мотики, мотики, мотики. Всички казват "хващай мотиката" и аз си се върнах в сивичкото. Едно време имаше жителство, сега слава богу няма. иначе от лопата и мотика отърване няма. А мама, като малък, все ми викаше - учи, сине, да не работиш. Учих аз пък после един колега вика, абе ти как ходиш на лекар като се знаеш какъв си инженер. Е тогава усетих сивотата истински. Ама пусто да остане, не мога да гледам мотики. Влече си ме интелектуалното, макар и сиво.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    04 Юли 2019 20:16ч.

    Николова, дай само да не квалифицираме душите като сиви, нали? Може да коментираш прахоляка, улиците, неуредиците в София, но оценката на душите я остави на някой, Който не греши и има правилни мерки и теглилки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прав е човекът...

    05 Юли 2019 14:07ч.

    ...време е и субектът на исгорическото случване на нацизма да преосмисли своята история. Както стана ясно да се говори лошо за една епоха е несериозно, защото няма история, в която главният герой (в случая нацистът) е само лош или само неудачник. Следователно трябва по-скоро да похвалим милионите, заслепени от харизмата на Хитлер и фанатично мразещи всеки, който не се побира в калъпа на нацисткия свръхчовек, отколкото да ги упрекваме. Нека вече немските историци да преминат на страната на своя народ е да посочат добрите неща в епохата на нацизма. М? Колко по-благородно и интелектуално звучи от пещерната денацификация, която бе извършена в Германия...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ти очевидно

    05 Юли 2019 17:21ч.

    искаш да хвалим комунистите и социализма. Понеже се казва, че фашизма е лошо нещо, както и социализма комунизма са лошо нещо, ако кажем че фашизма е добро, то и социализма ще е е добро.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рлл

    05 Юли 2019 18:14ч.

    Общото на комунизма на др.Ленин и нацизма на др.Адолф е, че двамата се опират на работническата класа, надушили са и двамата, че това е прослойката, която най-лесно се манипулира да тръгне след някакъв вожд точно в момента когато в общественото съзнание резонира отзвука от резултатите на просвещението- усещането, че бог е мъртъв и значи всичко е позволено, включително да се избият милиони хора в името на благовидни предлози и/или да се хвърлят в нова страховита война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • встрани от главното зло на комунизма

    05 Юли 2019 18:20ч.

    Гледам, всички странят от главното което каза професорът: България и православието. Най-голямото зло на комунизма/социализма беше съсипията на вярата и църквата. Едно или 2 поколения израснаха безверници - в духовен вакуум. Науката беше бог (след партията), тоест кланяхмае се на науката, значи на произведенита на човешки ръце, което е дефиниция на идолопоклонство. Науката е прекрасно нещо, но не е бог. Две поколения с духовна празнота в душите си, готови да лапат всякакви "духовни" учения, или всякаква "духовност", но само без Християнския Дух -- каква е тая духовност дез Духа? .... Хаиде сега скачайте да наплюете православието... те, поповете, са такива-онакива, нали всички знаем...едно време като деца по социалистическо време, като видим поп на улицата, заключвахме си показалеца и средния пръст, и казвахме " предавам ти поп", попът беше лош знак.... Всичко е прозводно на духа, и няма да се оправи Бг, ако народът не се върне към православието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 3 поколения

    05 Юли 2019 18:42ч.

    Не 2 поколения, 3 поколения носят печата на соца - безверието. Първото поколение, които са били деца около 1945 год, и ги научиха в училищата, че няма Бог и религията е опиум, а има партия любима, те след 20+ години така научиха своите деца, второто поколение, родени през 60те или 70те, или дори 80те години. Teзи деца възприеха същото безверие от родители и среда/училище, заедно с подигравка към вярата (вярата е за бабите и простите хора) , и така го предадоха на своите деца, 3то поколение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    05 Юли 2019 19:32ч.

    Единственото, което казва, човека е че няма как да има развитие ако по линия на добро-зло се рестартираш непрекъснато. Историята не е черно и бяло, не е и сива. Тя трябва да разказва от дистанция, без емоция. Историята е безцветна или поне трябва да е. Мнозина твърдят, че германия отдавна не е това което беше. И аз мисля така, немците са мързеливи и 80-85% от младите не желаят да учат. Инженерната немска нация умря. Смятам че за това допринесе вмененото чувство за вина. Още 1951-1952-ра точно с учебниците по история бе извършена реформата (под диктата на щатските офицери), която наложи комплекса за вина на тази нация. Неглижирайки, при това, приноса на щатите, на британците за възхода и създаването на военният потенциал на германия на хитлер. Наистина е абсурдно да мислиш, че говорейки срещу родината си ще "просперираш". По-лошо е че рано или късно всяка натегната спирала се развива и помита по пътя си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Правен

    05 Юли 2019 19:53ч.

    бе опит да се каже някаква истина за германците през Втората световна война, и то от немски генерали, командващи някои фронтове. Това беше една книга "Изгубените победи" но не помня на кой генерал или на генерали беше. Дали е имало реакция на руски генерали и маршали, или на американци и англичани - не знам. Но повече не чух и не видях такава книга.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    05 Юли 2019 21:15ч.

    Инжинера , ти защо си мислиш че интелктуалното е само в кочинката София .-напротив. Има тук в Гласове един прекрасен материал за Тарковски в който той казва че има нещо много сбъркано в това да наблъскаш хората в бетон и огромни градове . Той е израстнал сред природа и винаги е бягал от това към което ти си се върнал . http://glasove.com/categories/svetyt-spored-muzata/news/izpovedta-na-andrej-tarkovski-vyprosyt-za-shtastieto-ne-me-zanimava

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • knonno

    05 Юли 2019 21:19ч.

    45 години комунизъм тук или дори 75години в ссср не успяха даже с насилие да изкоренят християнската религия по тези земи, но много по-тежки и трайни удари на религията нанесе френското просвещение и това се усеща навсякъде в европа. Сега в някои от бившите съветски територии се опитват да популяризират наново православието поради липса на друга идеология, която да обедини населението , но се прави с някаква задна умисъл - да може по-лесно да се управлява. Кой има интерес от това? Който иска да императорства - най-много в момента това е путин. Най- напредничавато християнство е протестанството - днешния свят с развити капиталистически и технически възможности е следствие в най-голама степен на протестанското светоусещане.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    06 Юли 2019 9:54ч.

    Идете в една баптистка, евангелистка протестантска църква и поне три седмици поред само в неделя от 10 часа сутринта до 12 часа и сами ще се убедите, и ще видите, как ще се промените. В българската православна църква поповете се правеха, че в тях е Святия Дух и всячески се мъчеха да убедят хората, които ходеха на църква, че са със Святия дух в себе си, и носеха златотъканни дрехи, корони, ръсеха тамян. По стените на църквите има изписани икони, които се целуват, както се целува ръка и на попа , кръстиш се и цялата работа е за пари. Сега от 2013 година Святия дух е във всички хора, включително и в свещениците и всеки човек е обиталище на четириединния Бог. Та не знам дали свещениците се държат по същия начин. Не съм ходил в православна църква. Но тя е феодална църква и самите свещеници, патриарха, митрополитите, епископите, монасите са били част от феодалите - боляри, и са имали земя, на която са работели крепостни селяни. Реформация на православието не е правено, докато катилическата църква се е реформирала на Триденския събор. Докато в евангелистките църкви пасторите не се представят, че са със Святия Дух във себе си. В евангелистките църкви се коментира и проповядва по Библията, или както казват пасторите - по Писанията. Но в същност Библията е Бог Слово, по което се проповядва, изучава се, и всеки трябва да има Библия . А в Библията има библейски разкази за отношенията между хората, като се показват какви са отношенията между едновремешните хора - евреите и какви трябва да са според Бог, който говори чрез пророци в Стария Завет и чрез Апостолите в Новия завет на Исус Христос. И по тези отношения между евреите и Бог, се учим какви да са отношенията сега. Прави се така, че трябва да вярваш в Бог, и всячески се стремят да ти внушат, че има Бог, за да вярваш, че това, което казват е истина, за да може да бъдеш превъзпитан така както е казал Бог. И в Библейските разкази се казва и доказва, както и от учени, че наистина е съществувал Христос, както и Бог Отец (Яхве).. Защото Писанията са едни и същи и това се доказва от стари и нови извори. Аз, понеже виждам какви са сегашните времена, а те са еднакви с това, каквото е било при Апостолите и Христос, и пророците и Бог Отец, както пише в Библията, и всеки човек е обиталище на четириединния Бог, мисля, че сега не ни трябва сляпа вяра, а ние нужен пример, какъвто е Христос. Пример да бъдат и Яхве, и както са Апостоли и пророци. Трябва да ходим на църква, за да виждаме този пример, описан в Библията, как да се държим, какви да са отношенията помежду ни. А това са цивилизованите отношения между хората.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    06 Юли 2019 9:54ч.

    „Най-ярко и най-гръмко вдигат градуса на антикомунизма първо: хората, които просто правят кариера; второ: тези, които са обладани от едипов комплекс; трето: разочарованите от собствените си заблуди. Или, първо: кариеризмът, второ: омразата към създателя си, трето: комплексът на "нещастната любов". Напоследък все повече мисля и за психологията на лакея, на унижавания, тъпкания, на момчето за поръчки, който изведнъж си връща за всички унижения, които е понасял с фалшива усмивка. Лакеят, който е станал господар, е нещо страшно. Няма по-опасен господар от освободения роб!“ ------------------------- Петър Дертлиев Интервюто е взето на 5 септември 1991 г. и е публикувано във вестник Култура, бр. 37/1991 под заглавие „Политикът не е отмъстител“.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • българин

    08 Юли 2019 21:31ч.

    Комунизма на изкорени християнската религия в Булгария и Русия, но й нанесе поражения за поколения напред. Каза по-горе един коментатор - 3 поколения в България носят печата на соца, безверието .............. А аз казвам, и 4то поколение го носи. Това е корена на упадъка. Защо да гледаме все към Европата, а не видим себе си. Френското просвещение отклонило много хора от християнството, но българския соц и досега му теглим каиша в духовно отношение. Системата се вузпроизвежда. Кога е имало у нас толкова вуншни духовни влияния? --------При соца всяко НЕ- християнско беше на почит, като се почне от обичаите, които се вменяваха като българска идентичност (кукери/нестинарство/мартеници и т.н) , до ванга, до вноса на духовни блага от далечния изток от Тошовата щерка. Защо трябва туземски танци / кукери да ми дават моята нацоинална принадлежност? Да не би да сме племе от Океания? –- най-цивилизованата духовност е Християнството. Ама били птриархати, и към жените се отансяли неравноправно -- ами вижте какво другите религии правят с жените и патриахалността...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за knonno

    08 Юли 2019 21:55ч.

    Най-напредничавато християнство било протестанството - заради капиталистически и технически възможности... Значи духовността е в парите... колкото повече пари, толкова повече духовност ....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи