Насим Никълъс Талеб: Без параноя няма оцеляване!

Насим Никълъс Талеб: Без параноя няма оцеляване!
“Ако изпитваме тази паника, значи има причина. Ако загубим този инстинкт, сме приключили. Трябва да управляваме този инстинкт, а не да се опитваме да го премахнем или да го представяме за патологичен”. Автор на световния бестселър “Черният лебед” и на “Антикрехкост: Как да извлечем полза от хаоса”, Насим Никълъс Талеб е специалист по статистика на риска. Двадесет години е бил брокер в Ню Йорк, преди да стане преподавател. В книгата си “Черният лебед”, публикувана по време на кризата през 2007-2008 г., анализира непредвидимите събития с големи последствия за човечеството. Какво показва кризата с коронавируса - интервю с Насим Никълъс Талеб публикува “Поан”. Уточняваме, че то е от 20 февруари 2020 г., т.е. преди СЗО да обяви пандемия на 11 март и преди коронавирусът да залее Европа и САЩ.

 

 

- Бележи ли обрат здравната криза, която преживяваме, в нашето отношение към глобализацията?

 

- Преди почти тринадесет години, когато написах “Черният лебед”, установих, че краят на изолацията и експлозията от информационни канали водят до концентрация на богатство и власт. С разпространението на информационните технологии и глобализацията се оказваме в ситуацията на “Победителят взема всичко” («Winner Takes All»), където няколко лица или компании (като Google) доминират на пазара. Тази липса на изолация и принципът “победителят взема всичко” са страшни в случаите на заразни болести, защото те могат да се разпространяват много по-бързо. Но несигурността, свързана със заразността на една голяма епидемия, парадоксално позволява да се вземат по-лесно необходимите решения. Днешната криза е пример за това, за “дебелите опашки” (fat tails - явление, чиято вероятност в краищата на статистическото разпределение е значителна - б. а.) и за упражняването на нашата предпазливост. Да се тревожим от риска от пандемия не е проблематично!

 

Написах една статия, заедно с Джоузеф Норман и Янеер Бар-Ям, по молба на високопоставен служител на Белия дом, за да обясня следното : лекарите много добре разбират какво се случва в един човек или в малка група от хора, но не разбират какво се случва в мащаба на голяма група. Така че ние препоръчахме да се въведе 14-дневна карантина за хората, пътували до Китай. Което те направиха няколко часа, след като прочетоха статията!

 

В момента, в който я пишехме, на 26 януари, официално имаше хиляда потвърдени случаи; докато разговарям с вас, три седмици по-късно, цифрата официално е 64 000. Никога не бива да подценяваме мултипликативните ефекти: и преди всичко трябва да избягваме измислените сравнения, заявявайки, например, че повече хора са загинали при автомобилни катастрофи. Автомобилните катастрофи не са мултипликативни!

 

- Не се ли тревожим много от коронавируса, защото е нещо ново? По-малко се притесняваме от по-редовни епидемии, като сезонният грип, например.

 

- Но разликата със сезонния грип е, че ние сме почти сигурни, че броят на починалите няма да бъде изключително голям! За този нов вирус нямаме такава увереност. Това е цялата разлика. Трябва да разсъждаваме от непознатото, а не от познатото. Това е сериозна грешка, защото знаем, че сезонният грип не се мултиплицира като коронавируса, и дори това да е така, той е лек. Това, което написахме, е, че трябва да реагираме пред такова събитие, за да избегнем най-лошото. Това е необходимост.

 

- Това реши да направи китайското правителство. Мислите ли, че това е добра политика?

 

- Да, очевидно. Но тази политика на изолация трябваше да се ускори и другите страни също да я прилагат.

 

- Защо тогава да не изпадаме в паника от всички болести?

 

-  Установихме условията, при които трябва да се паникьосваме. В процес сме на създаване на своеобразно ръководство, което обяснява кои обстоятелства трябва да ни паникьосват: за това са нужни заразност и смъртност, които са “дебели опашки” («fat-tailed»). Ние не се интересуваме от епидемиологията, просто гледаме резултатите. Епидемиолозите правят модели, за да видят как се предават нещата, докато нашият интерес към резултатите е чисто статистически. При тези условия, в които заразността и смъртността са доста несигурни, трябва да изпаднем в паника. 

 

- Вирусът Ебола отговаряше ли на тези условия?

 

- Да. Работата ни започна впрочем по време на епидемията на вируса Ебола. Той беше мултипликативен и вероятността болестта да мутира правеше възможна втора, по-опасна вълна на заразяване. Понякога самите болести се променят, което увеличава опасността им. Основното в управлението на тази пандемия бе, че реакциите срещу вируса Ебола не му позволиха да се разпространи.

 

- А също така и фактът, че беше в зона, която не е толкова свързана с останалия свят, както Китай?

 

- Именно. Единственият канал за разпространение на вируса минаваше през Париж и той беше много добре наблюдаван. Тук говорим за сърцето на индустриален Китай, който снабдява целия свят.

 

- Освен това, когато осъзнахме мащаба на проблема, вече имаше случаи извън Китай, понякога на хиляди километри!

 

- В края на януари ни се подиграваха, че предлагаме толкова крайни мерки! Но броят на заразените експлодира за три седмици. Това е мултипликативен ефект, който не се наблюдаваше до такава степен нито при вируса Ебола, нито при ТОРС… Можем да кажем, че ако Китай не беше реагирал по този начин, щяхме да имаме много по-сериозен проблем. Реакцията на китайското правителство беше правилна, тази на Европа и на други места по света - много по-малко.

 

Между другото, с моя съавтор Янеер Бар-Ям се свързаха от Световната банка, която е много критична към позицията на Световната здравна организация (СЗО). Служителите на СЗО казваха в началото, че не бива да се тревожим и аргументът, който изтъкваха, беше икономически. 

 

- Казвайки, че паниката би могла да засегне световната икономика?

 

- Абсолютно. СЗО трябва да говори само за здравето, защото, както Световната банка потвърди, рискът за икономиката може да бъде много по-висок, ако не реагираме решително веднага. Да реагираме сега е по-евтино, отколкото да реагираме по-късно. Имам поговорка: “Ако искаш да изпаднеш в паника, панкьосай се сега!”.

 

- Защото забавянето на времето за реакция умножава цената на тази реакция?

 

- Точно така! А хората се притесняват да не се окажат в положенето на лъжливото овчарче. Но да, ние го правим непрекъснато! Това не е толкова важно. Много хора не разбират, че приемането на разходите в момента Т, понякога е по-малкото зло. Ще ви дам един пример: много пътувам, прекарвам времето си в проверки за сигурност на летищата. Един глупак ще каже: “Няма тероризъм, идиотщина е да се изразходват толкова време и пари за сигурност”. Но ние нямаме избор! Същото важи за епидемиите и точно това написахме ние. Дори ако се паникьосаме напразно два пъти в годината, това си струва заради следващия път, когато паниката ще бъде основателна. 

 

- Не сгрешихме ли с оптимизма, с който увеличихме връзките с различни райони на света, зле подсигурени от здравна гледна точка?

 

- Така мисля. Може да харесваш или да не харесваш глобализацията. Но ако я харесваш като мен, защото харесваш космополитизма например, е абсолютно необходимо да се определи откъде могат да се появят проблеми, било то във физическата област, както тук, или в културната област.

 

Трябва също така да помним, че глобализацията отдавна  предизвиква такива заплахи. Черната чума от 1348 г. следваше пътищата на коприната, превозвана от търговци, които се движеха със скорост 30 километра на ден, преди да стигнат до Европа. Трябва да погледнем мултипликативния ефект, експоненциалния аспект на явлението. 

 

- Според вас паниката кара хората да вземат правилни решения?

 

- Именно. Няколко пъти пътувах със самолет този месец и благодарение на реакцията на Белия дом в тази криза, не се притеснявам да го правя. Същото се отнася до антитерористичната сигурност, не се притеснявам точно заради тази реакция, която може да изглежда прекалена. Проблемът, който имаме, е дълбок, трябва да разгледаме няколко поредни периода, за да разберем поведението на хората. Дългосрочно можем да оцелеем само чрез параноята! (смях). Без параноята няма оцеляване. Много реакции на естествена паника са ни позволили да оцелеем стотици милиони години, но сега хората наричат тези реакции “ирационални”. Но не това  е ирационално, а психолозите специалисти по риска.

 

- Индивидуалният панически страх може да е рационален, но паниката на тълпата може да стане ирационална…

 

- Не! Ако изпитваме тази паника, значи има причина. Може да бъде ирационална при движението на тълпата в кино, например, която може да доведе до смърт. В същото време, ако загубим този инстинкт, сме прикючили. Трябва да управляваме този инстинкт, а не да се опитваме да го премахнем или да го представяме за патологичен. При мерките, които вземат САЩ срещу коронавируса, няма нужда да се паникьосваме колективно. Не можем да забраним на един гражданин да се прибере в родината си, но напълно можем да забраним влизането на един чужденец! 

 

- Да се върнем на политиката на китайското правителство. Щеше ли едно неавторитарно правителство да успее да реагира толкова драстично, налагайки карантина на десетки милиони свои граждани?

 

- Това, което казвате, е много тъжно и много вярно. Аз съм либертарианец, в американския смисъл на думата. Уви, ние имаме нужда от авторитет, така че той трябва  да се упражнява в определен умален мащаб. Ето защо, според мен, либертаризмът трябва да води до локализъм: установявам, че модерната система на демокрация върви зле, освен в умалени мащаби. Когато един град е децентрализиран, той може да реши да затвори вратите си, както някои италиански градове-държави направиха през ХIV век. Локализмът дава демократични решения, позволявайки процес на общо вземане на решение. Алтернативата при такива кризи е правителство, като китайското, което има власт да затвори вратите във всеки момент. Да направи това, което китайците направиха през последните седмици, което включва построяването на болница за десет дни. Във Франция ще са нужни десет дни за заседания, преди да бъде взето решение за такъв строеж! Демокрацията не върви в голям мащаб. 

 

- Искате да кажете в условията на криза?

 

- В много други условия също. Според мен правителствата са полезни само в моменти на криза, независимо дали военна или здравна. Именно в тези моменти осъзнаваме, че демокрацията е много хубава на хартия, но не работи в държавен мащаб. Политическата власт трябва да се прекрои в по-малък, по-близък до хората мащаб. Тъжното е, че се увеличава военният риск за такива политически единици…

 

Това е моделът, който е работил най-добре в историята, заедно с този на градовете-държави. Видяхме го в Италия. Въпросът за мащаба е свързан с днешната здравна криза. Сингапур например, една малка  държава, е много авторитарна, но без гражданско оспорване, защото близостта на властта и жителите е силна. След като написах “Черният лебед”, бях поканен в този град, където висш служител ми каза, че имат план в случай на епидемия: те са способни да затворят границите за 14 минути. Готови са да пожертват икономиката си, за да оцелеят: ако не разбират какво става, първо затварят границите и после мислят за това.

 

- Трябва ли да мислим за една здравна криза предварително или, точно обратното, да реагираме, когато се появи?

 

- Европейският съюз, изграден на принципа на субсидиарност, е безполезен за управлението на този тип криза, защото се губи в малките проблеми, за които нямат нужда от него, а няма капацитет да реагира при такава криза. Трябва да се предефинира каква трябва да бъде държавата.

 

Хората не знаят, но американската федерална държава има много малко права над живота на гражданите: останалото е възложено на щатите, градовете, общините… Това е добра децентрализация, при която хората, които ви дразнят, са долу, а не отгоре.  Европейският съюз трябваше да функционира по този начин, вместо да се занимава с проблеми, които могат да се решават в по-малък мащаб. 

 

- За да се върнем към днешната здравна криза, как предлагате да се намали крехкостта на веригите за доставки?

 

- Като оставя глупаците да се прецакат! Ако ръководите компания, 95 процента от чиито стоки са произведени в Китай и която не се е диверсифицирала заради икономии, вие се прецаквате, но не и този, който е предвидил риска. Това е процес на естествен подбор. Системите намират точката си на равновесие в диверсификацията чрез кризите. Те засягат глупаците, но не и останалите! Икономистите много често се опират на анализа на Рикардо, за да оправдаят тази хиперспециализация, при която една страна произвежда цялото вино, а друга - всички тъкани… Ами ако бъде обявена фатва срещу производството на алкохол в страната, която произвежда вино? Това е катастрофа. Теорията е хубава, но когато се включи въпросът за риска, специализацията не издържа. Свръхоптимизираните системи накрая се сриват.

 

Със съкращения. Nassim Nicholas Taleb: «Sans paranoïa, pas de survie!» от 20/02/2020

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Отговорен

    25 Март 2020 18:01ч.

    Оптимизирана система е и децентрализираната. Адаптивните системи също са оптимизирани по определен брой параметри. За жалост Насим не е системист, а просто приложен математик-статистик. За него и основният му теоретичен инструмент нещата са бинарни (0 или единица) и адитивни (вероятността винаги се събира до 1). За капак, като всеки технократ, което е и причината да е либертарианец, той е дълбоко убеден в изначалната управляемост на живота. Макар често да коментира и Бог. Текста е интересен, но позицията е едностранчива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Неро Тюлип

    25 Март 2020 19:26ч.

    Точно за Насим Талеб да кажеш, че "е убеден в изначалната управляемост на живота" , при положение, че това е авторът на "Черния лебед", където освен обичайната за него подигравка с тесните специалисти, които се вземат прекалено на сериозно, се прави и историческа ретроспекция на въпроса за причинно-следствената връзка при явленията, означава, че не знаеш за кого говориш....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    25 Март 2020 20:31ч.

    Не ме мисли какво знам. Обърни внимание на аргументацията си. Историческата ретроспекция, причинно следствената връзка и разбирането и доказва, че е ерудит (определено е такъв) и мислещ човек. Той не се е подигравал на "тесните специалисти" никога. Виж с тесногръдите казионни нАучни работници се забавлява често.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желязко Желев-''грешката на оцелелия''

    25 Март 2020 21:06ч.

    ''Трябва да разсъждаваме от непознатото, а не от познатото. Това е сериозна грешка''-грешката на преживелия.Преди време си казах,че трябва да следя какво говори и пише този човек.След една статия прочетена тук в ''Гласове'' реших че е остарял и се е оставил на инерцията.Голяма грешка.Кратко,ясно,аргументирано.И както се вижда правителства се допитват до такива умове.Нашите им го казват и дори не се замислят.Разсъжденията на Талеб как се съотнасят към напъните ни за еврозоната?Имам резерви към разбиранията му за възможностите на демокрацията по точно за нейното функционално предназначение или необкодимост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    25 Март 2020 21:08ч.

    ....."освен обичайната за него подигравка с тесните специалисти, които се вземат прекалено на сериозно....." Харесвам начина му на подход по темите, в които се съсредоточава. Артър Хейли също има/ше/ подобен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • модерно робовладелство

    25 Март 2020 21:13ч.

    Ето това се казва човек визионер, със стратегическо мислене. Такива хора обикновено са без илюзии, напук на пропагандата и масовото обществено мнение. Ето това е казано преди един месец, когато все още нямаше криза (а някои си го знаем иманентно още от подписването на Маастрихтския договор, затуй и никак не рипахме да се радваме на уродливото неосъветско недоносче през всичките тия 28 години): - "Европейският съюз, изграден на принципа на субсидиарност, е безполезен за управлението на този тип криза, защото се губи в малките проблеми, за които нямат нужда от него, а няма капацитет да реагира при такава криза. Трябва да се предефинира каква трябва да бъде държавата".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Денев

    25 Март 2020 21:21ч.

    Да бе, феномен, ционист-либертарианец.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Saudade

    26 Март 2020 4:41ч.

    Талеб е единственият жив мислител, който бих определила като настоящ философ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mi6osp

    26 Март 2020 9:38ч.

    Капитализмът набута човечеството в задънена улица, като създаде неустойчиво общество от малка група богати хора и огромни маси бедни. Върви световен процес на преформатиране на човешкото общество, като е избран пътя на елиминиране на излишните хора. Засега се ползват два вируса- условно наричани китайски и европейски. Китайският бе проба- силно заразен, слабо смъртоносен. Разчитаха на слаба здравна система и паника. Европейският е още по- заразен, по устойчив и по смъртоносен , като за европейската здравна система. Разчитат на разпространение на вируса и на паниката по света. Логично е да се очаква, след развитието на епидемията и фактическо прекъсване връзките в света, да се появят и други модификации на вируса, специализирани за условията по континенти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Март 2020 10:36ч.

    Мислителят mi6osp от форума на segabg.com дали може да обясни, защо му е на световния капитализъм да прекъсва стопанските контакти, да разстройва производството и да намалява броя на потребителите? Може би защото е лош? Това май е и единствената връзка със статията, в която авторът ни предлага да заменим вирусната епидемия с епидемия от параноя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Март 2020 11:29ч.

    Всеки има свой поглед върху нещата в зависимо от това в какво положение се намира. Богаташите, които трупат богатство като смучат от ЦЯЛ СВЯТ, са за глобализъм. Но те са около 1% от населението на Земята. Останалите, които биват манипулирани от медиите купени от богатите или се подвеждат и се оставят да бъдат манипулирани или се борят колкото могат. Но богатите имат ОГРОМНО предимство - пари. С тях купуват правителства и политици, които на практика определят как да живеят народите на страните им. Така излиза, че масата народи по Света са ОБРЕЧЕНИ. Без егоизъм и егоитична политика НЯМА оцеляване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mi6osp

    26 Март 2020 11:36ч.

    На световния капитализъм тези промени не са необходими. Но група много богати хора са се усетили за перспективата да изживеят живота си като много богати в мъртъв свят след термоядрена война А вирусът е идеалното оръжие, което оставя прекрасната ни планета на разположение на тези, които са купили лекарството срещу епидемията и са оцелели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тропи

    26 Март 2020 12:05ч.

    Задкулисният фактор невинаги действа в интерес на довчерашните елити. Принудителното затваряне и възвръщането на контрола на националните държавни субекти цели да спре тоталитарно-токсичната парадигма на глобалните финанси и да стопира безконтролното потребление, нарушаващо отдавна екологичния и антропологичния баланс. Нека не бъдем само черногледи, че ще се възползват пак същите и внимателно да следим събитията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вася Н. Илиева

    27 Март 2020 11:00ч.

    Благодаря за текста и превода-необходим и верен акцент за мобилизация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи