- Автор: Поан
- 10 Sep 2020
- 3883
- 13
Мишел Виевиорка е изследователски директор във Висшето училище по социални науки в Париж (EHESS), автор на множество трудове и книги, сред които за насилието и социалните дижения.
- Действа ли тази криза като проявител на функционирането на нашата демокрация?
- Със сигурност тя ни изправя пред големи въпроси! Започвайки с въпроса за противопоставянето между демокрация и авторитаризъм. От тази гледна точка сме изправени пред предизвикателство от първостепенно значение. Можем да сравним страните и регионите в света, изхождайки от начина, по който управляват пандемията. Китай постави началото на този период с лъжа. Лекарят, който би тревога за коронавируса, бе обвинен в разпространяване на слухове и преследван от режима в Пекин. После Китай показа впечатляваща, конкретна, брутална ефикасност и ограничи вируса. Следователно наблюдаваме комбинация от антидемократична лъжа и ефикасност на действието, осъществено по много авторитарен начин.
Ние във Франция следваме път, който включва измерения, задушаващи свободата. Но нека не преувеличаваме, виждайки в него уклон към диктатура. Тази катастрофа, както и глобалният тероризъм през 2015 г., поражда тендеции към авторитаризъм: изпълнителната власт се засилва за сметка на законодателната и съдебната. За щастие, нашата политическа култура във Франция устоява на снижаването на демокрацията.
Южна Корея, Тайван, Япония, Сингапур - които като Китай се преживели други кризи от този тип - бяха по-подготвени от нас. Тези азиатски демокрации използваха методи на масов скрининг и цифрова проследяемост, които бързо биха могли да задушат свободата, но те доказаха своята ефективност. Така една практика, която рискува да бъде недемократична, може да даде резултати в условията на демокрация - във Франция впрочем се говори за използването на сходни подходи.
В начина, по който демокрациите подхождат в случая, заслужават внимание най-малко две разлики: едната се отнася до способността за мобилизиране на населението, а другата - до желанието да се държи сметка за най-онеправданите, най-крехките. Решаваща тук е прозрачността: властта не може да мобилизира общество, което лъже, освен ако не залитне в популизъм. Правителството във Франция си навлече трудности с полуистините за използването на маски и за недостига на тестове. Със закъснение научихме, че всекидневно обявяваните смъртни случай от генералния директор на здравеопазването се отнасят само до болниците - нито до домовете за възрастни хора, нито до починалите у дома.
- Поставена ли на изпитание нашата демокрация в тази криза?
- На първо място в начина, по който се води битката, от горе надолу: чрез извънреден закон, нареждания. Парламентът не играе особена роля. Обществото като цяло приема тези мерки, които в други времена щяха да се смятат за недемократични, но които не би трябвало да попречат след това на връщането към демокрация. Има свобода на изразяването и на мнението, чуват се критични гледни точки. Не можем да си представим един проф. Раул да говори така в Китай! Властта изглежда чува малко повече Френската демократичната конфедерация на труда! Нашата страна продължава да спори…
Германският социолог Улрих Бек в една посмъртна книга, която, за съжаление, не е преведена на френски, The Metamorphosis of the World (Polity, 2016) и който първи заговори за “рисковото общество” още през 80-те г., ни обяснява как много малко вероятни явления, като епидемията, когато се случат, могат да имат гигантски последствия и да ни накарат да мислим за проблемите на света, дори и много локализирани, по глобален начин. Ние анализираме пандемията по този начин, в световен мащаб, учените, които се занимават с нея, работят по международен мащаб, но отговорите са формулирани преди всичко в рамките на националната държава. Европа започна да се появява само по въпроса за икономиката и финансовите мерки.
- Никога не сме виждали толкова много “фалшиви новини” в интернет…
- Това е цената, която плащаме, за да живеем в общество на комуникациите и социалните мрежи, което позволява незабавното и всестранно разпространение на това, което всеки иска да изрази. Но също така, ние имаме достъп до много повече информация и можем да общуваме хоризонтално помежду си. Изведнъж навлязохме напълно в дигиталната ера. Болестта може да бъде проследена благодарение на новите технологии, децата могат да се обучават у дома с помощта на интернет. Изолацията отчасти е облекчена от цифровизацията, карантината не ни отрязва от света: съществуването ни се превърна в смесица от реалния и виртуалния живот. Отношението на обществото към медицината, науката, разума се промени. Допреди три месеца много хора бяха враждебно настроени към ваксините, а днес общественото мнение със сигурност ще бъде благосклонно към ваксина срещу Covid-19. Французите слушат внимателно какво им обясняват учените, дори когато не са съгласни с тях. И правят разлика: решенията се вземат от политиците, не от учените.
- Илюстрира ли тази криза загубата на влияние на публичното говорене?
- Нашата страна не е в истинско общение с властта си. За да бъде приета карантината, е необходимо повече доверие. В Германия не бяха нужни много обяснения, за да последва населението здравните мерки. При нас тази криза показа несъстоятелността на политиката. Еманюел Макрон прояви разум да се опре на легитимността на учените, за да бъде чут. Но ви приканвам да прочетете съветите на Научния съвет, публикувани в сайта на Министерството на здравеопазването: те са нюансирани и изразяват евентуални съмнения. Тези експерти не заместват политиците.
- Кризата показва проникването на популизма в недрата на нашето общество, яростта срещу управляващите елити, царството на “всеки за себе си”… Но, от друга страна, не преоткриваме ли и известен обществен дух?
- Усетът за история се връща, докато на нас ни се нрави “презентизмът”, според формулировката на историка Франсоа Артог. Живяхме почти 50 г. под господството на мисловни категории, свързани с неолиберализма и култа към необузданата глобализация, но с това е свършено. Днес се налага необходимостта от нови публични политики, нуждата от инвестиции в образованието и здравната система, връщане към социалната държава.
- И накрая, вие като като социолог виждате ли голям повратен момент в този период?
- Дали това, което преживяваме е голям епизод в историята или моментна криза? Твърде рано е да се каже. Струва ми се, че няма да излезем невредими от този епизод. Улрих Бек говори в книгата си за “еманципаторски катастрофизъм” (emancipatory catastrophism): всяка катастрофа таи в себе си освободително измерение. Какво ще се роди от този период, нов Хитлер или нов Рузвелт? Или нищо? Засега не виждам съзидателни актьори, които да подготвят проекти и визии за след кризата.
Със съкращения. Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: Michel Wieviorka: Dans cette crise, j'observe une sorte de "giletjaunisation"
Превод от френски: Галя Дачкова
