Иран може да бъде наш съюзник

Иран може да бъде наш съюзник
Не изпитвам ни най-малка симпатия към режима на моллите, но в сегашната ескалация на напрежението между САЩ и Иран, няколко пункта са в полза на последния.

 

Президентът Хасан Рохани на посещение в ядрената централа в Бушехр през 2015 г. Снимка: АФП, архив

 

На първо място, е опасно за света като цяло да продължава да насърчава войнствения американски месианизъм. Не че задължението за намеса само по себе си е лишено от смисъл, но прибягването до нея предполага ясно осъзнаване на рисковете от отклонения.

 

Обезпокоителният американски империализъм

 

Границата между универсализма и империализма често е много тънка, което налага постоянна бдителност. Човешката природа навсякъде е една и съща и отказването от универсализма е равносилно на оправдаването на всяка жестокост, представяща се за екзотизъм. Въпреки това ние трябва да се придържаме към двойния императив да не извиняваме злото, като същевременно правим разлика между това, което наистина е лошо, и онова, което просто ни смущава със страността си. Не всичко, което ни кара да се чувствам неудобно, е непременно вредно…

 

Уви! Струва ми си, че трескавата склонност на Америка да изнася своя модел със сила пренебрегва тези нюанси. Нейните мотиви са многобройни и дори и не всички да са безкористни, някои от тях сами по себе си са похвални, но бързо изпадат в драматични крайности. Преди всичко те имат модерния недостатък да забравят, че културата е необходимо посредничество между човека и света. Така че ако някои аспекти на някои култури очевидно са осъдителни и трябва да се борим с тях (отново трябва да се запитаме на каква цена), помощта за една цивилизация да се изправи срещу тъмната си страна, или дори да я накараме да го направи, не е същото като унищожаването на тази цивилизация, потъпквайки правото на народите на самоопределение (толкова често отричано право, включително в ущърб на западните народи).

 

Похвалният прагматичен реализъм на Тръмп

 

Опитът показва, че войнственият месианизъм през последните десетилетия най-често е носил отровни плодове, от Ирак до Либия, като се мине през Сирия. Не че трябва да приемем поведението на ненамеса! Но има и други начини за действие, освен рискованите военни интервенции, дори и понякога те да са неизбежни, морално и стратегически. Също така е необходимо местните съюзници да бъдат едновременно надеждни и легитимни и аз не вярвам, че днес иранската опозиция желае силовата намеса на една западна коалиция. 

 

Прагматичният реализъм на Доналд Тръмп, въпреки всичките му лични недостатъци, е надежда, която не бива да се пренебрегва. Случаят с Иран впрочем е много особен. От всички страни в Близкия изток, несъмнено той носи най-силно в себе си живия и непреклонен стремеж към идеал, близък до това, което е наистина добро и универсално. 

 

Познавам рисковете от твърде поетично виждане за нещата, но мисля, че има изключително благородство в днешната опозиция на религиозната диктатура и начина, по който се изразява тази опозиция. Белите среди (виж в Туитър хаштага #whitewednesdays) срещу задължителното носене на хиджаб например, са чист изблик на желанието за свобода и достойнство, като проява на най-доброто от човека. И възхитителен феминизъм, с който би било добре Западът спешно да установи връзки.

 

Иран, най-доброто от исляма?

 

Освен това, въпреки отвратителния фанатизъм на Пазителите на революцията, в дългосрочен план Иран е наследник на най-доброто в исляма, на духовен устрем, който може да допринесе за намирането на противоотрова срещу хегемонистичния теократичен буквализъм, който заплашва всички нас. Човек трябва да прочете Сохраварди или Молла Садра, за да открие един ислям, който наистина няма нищо с ислямизма!

 

Разбира се, би било също толкова абсурдно и опасно да виждаме в диктатурата на моллите герои от “Шахнаме”*, както в лицето на Си Дзинпин да виждаме Лао Дзъ. Не бива да забравяме, че върховният ирански водач Али Хаменей е, или поне дълго време е бил, голям почитател на Саийд Кутуб, един от главните модерни теоретици на световния джихад. Не бива да забравяме “Хизбула”, нито съюза с “Хамас”.

 

В много отношение положението в Иран напомня за това на Съветска Русия през последните й десетилетия, т. е. трагичното съчетание на опасен режим и възхитителен народ, който освен това се опитва да се отърси игото на диктатурата в името на ценности, които са и наши.

 

Израел има възможност да заложи на умиротворението

 

В дългосрочен план, иранската цивилизация е богата на неща, които я сближават със Запада и не бива да се пренебрегват, още повече, че, уви, няма нищо подобно в саудитското или катарското общество, които  ние превърнахме в наши официални съюзници… Имам предвид най-вече отношенията между политиката и религията, отделни сфери в Иран, които се сливат на Арабския полуостров. Освен това днешната опозиция срещу религиозната примка в сунитските теокрации не е израз на споделено желание за свобода, а по-скоро за егоистична слободия извън социалния контрол. А тези страни, както е известно, са в сърцето на разпространението на ислямизма, чиито главни убеждения се споделят от тези общества, от уахабизма до салафизма, включително и ожесточения антисемитизъм, което трябва да ни накара да се замислим, особено Израел.

 

Защото еврейската държава днес може би е изправена пред уникална, във всеки случай изключителна възможност. Тръмп и Хаменей изглеждат до голяма степен пленници на собствените си пози, а не обзети от истинско желание да се бият. Залагайки на умиротворението, вероятно Израел би могъл да убеди Иран, че ще бъде в негов интерес най-накрая да преразгледа позициите си спрямо еврейската държава, дори да му предложи да участва в разработването на решение за две държави - решение, което демографските реалности налагат за дългосрочното оцеляване на Израел.

 

Въпреки че остава враждебна, реториката на Иран към еврейската държава се развива. През 2014 г. Али Хаменей искаше изчезването на Израел чрез референдум и се стремеше да разграничи противопоставянето си на държавата Израел от относителната си толерантност към еврейския народ. Очевидно недостатъчна еволюция, която обаче дава надежда за смекчаване на досегашната непреклонна догматична позиция. Пътят, който предлагам, е невероятен, труден, но дали това е причина да не опитаме?

 

Да не засилим сунитския свят

 

Почти сигурно е, че една военна намеса в Иран по модела на катастрофалните войни в Ирак или Сирия (ако си представим, че Русия ще го допусне), що доведе до пълна свобода на действие на петро-теокрациите. Отърсила се от вековния шиитски враг, дъгата на сунитския фундаментализъм ще бъде насърчена в нейните хегемонистични претенции, едновременно върху уммата, мюсюлманите по целия свят, включително на Запад, и в собствената й географска сфера. И със сигурност можем да се обзаложим, че ще насочи погледа си към Израел, а американците, затънали в иранското блато, няма да могат да му попречат.

 

Общото между Израел и Иран е повече или по-малко признатата враждебност към сунитските теокрации и към онези, които споделят тази идеология, но също така проницателността и прагматизмът, които би трябвало да им помогнат да нормализират отношенията си.

 

Иран не заплашва Европа

 

Що се отнася до Европа и особено Франция, нещата са още по-прости. Иран с нищо не ни заплашва. В замяна на това, много негови врагове работят за дестабилизирането на нашите държави, отчасти отвътре, отчасти натежавайки в международните институции и наднационалното право - настоявайки, например, да се криминализира богохулството, с други думи да се сложи край на свободата на изразяване и постепенно задушаване на свободата на мисълта и съвестта. 

 

Що се отнася до всички нас, хуманисти от всички вероизповедания и от всички страни, които се опитваме да следваме деликатния път на универсализма без империализъм, на взискателната и плодотворна среща между индивидуалните права и правата на народите, ние не можем да бъдем безразлични.

 

Тираничният режим на моллите и Пазителите на революцията очевидно е наш враг, поне в сегашната си конфигурация. Но Иран и иранският народ имат потенциала да се превърнат в едни от най-ценните ни съюзници, както геополитически, така и интелектуално, в борбата срещу теократичния кораничен буквализъм. Нека не пропиляваме този шанс.

 

* “Шахнаме” (“Книгата на царете”) от Фирдуоси е най-значимата персийска национална епопея - бел. ред. 

 

Със съкращения. Заглавието е на “Гласове”

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Sin

    26 Юни 2019 17:42ч.

    Разбира се, че са наши братя. Те също са срещу Джендърите. Само трябва да сложим чалми и да се поорежем малко. Времнно, другари. Впрочем, В.Сидеров ще е пръв, само да му пошептнат от Москва. Едно пошепване - толкова струваме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Марк Аврелий

    26 Юни 2019 18:38ч.

    Като идея не е ново - американските окупационни власти в Ирак усърдно насъскваха шиити срещу сунити. Предположението, че като се разправят с иранските шиити, саудитските вахабити ще се изправят срещу Израел, е смешно - досега не са го направили, няма и да го направят. В Сирия се наблюдаваше симбиоза между израелски инструктори и саудитско снабдяване. Впрочем, откога датира съюза между Иран и "Хамас"? Довчера отрядите на "Хамас" в Сирия се биеха срещу Хезбола и кървавия тиранин Асад, рамо до рамо с Ал Кайда и ИДИЛ. Черешка на тортата е дежурното внушение, че ние нямаме нищо против народа, само режима трябва да се смени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    26 Юни 2019 19:17ч.

    Така е. Сидеров вече се ориентира към Турця. Изведнъж ги припозна ! Не е за вярване, обаче е ! Не знам как ще се реши въпроса със зарязването, ама и за него вероятно имат вече отговор в Москва. Те винаги имат. Даже и когато грешат !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • passer-by

    26 Юни 2019 21:54ч.

    шах = цар; наме = наименование = name /на немски и на английски/; сиреч: Шахнаме = царски именник

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Недоволен

    26 Юни 2019 22:17ч.

    Това е грешката на хуманистите : че имало някъде си " . . .хуманисти от всички вероизповедания и от всички страни " . Хуманист от вероизповодението на Исляма ? Не се заблуждавайте че има такива. И изобщо, хуманистите третират религийте, като че ли те са личности - трябва да им се дадат еднакви права. С други думи, последователите на исляма. които са дрлъжни да убиват другомислещите, и техните жертви да са с равни права.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    27 Юни 2019 21:40ч.

    Защо автора смята , че Израел трябва да оцелее ??!! Всички кървави конфликти до сега се финансират и насърчават от евреите ..................................

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    30 Юни 2019 8:47ч.

    Статията съвпада с моето мнение за иранците .Имам приятелка живяла там с години , която остава влюбена в тези прекрасни хора -прекрасни във всяко отношение и като ценности и като едни от най красивите физически хора .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Възразявам

    01 Юли 2019 22:56ч.

    “В много отношение положението в Иран напомня за това на Съветска Русия през последните й десетилетия, т. е. трагичното съчетание на опасен режим и възхитителен народ, който освен това се опитва да се отърси игото на диктатурата в името на ценности, които са и наши.” - Крайно опростено и схематично. Днес режимът в Русия е по-опасен от споменатия в споменатата Съветска Русия, защото му липсват принципи и ценности; народите и в двете страни, споменатата и Иран, далеч не са възхитителни, доколкото са допуснали и поддържат тези режими, хора заслужаващи възхищение има, но това не се отнася до безличната маса; що се отнася до ценностите, там шериатската република няма равни, може би с изключение на Саудитска Арабия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи