Илюстрация: Foreign Policy
В своя класически цикъл от романи „Фондация“ Айзък Азимов описва една Галактическа империя, която управлява планетата-град Трантор и запазва мира и процъфтяването в продължение на хилядолетия. Едновременно с това обаче империята балансира на границата на упадъка. Единственият, който разбира това пределно ясно е психо-историкът Гари Селдън, който е доказал математически, че оцеляването на империята е под заплаха от влошаващите се условия за нейното съществуване и че след няколко века тя ще рухне. Ученикът на Селдън, анализирайки неговите разчети, казва следното: „Доколкото Трантор все повече и повече се превръща в административен център на империята, той става и много ценна плячка. А доколкото въпросът с престолонаследника на империята е все по-неопределен и междуособните вражди между великите семейства се засилват, то социалната отговорност просто изчезва“.
Азимов публикува този текст през 1951 г. в пика на глобалната мощ на Америка, но той напълно подхожда за описанието на Вашингтон и през 2019 година. Тази имперска столица, не без усилията на елита, се превърна в ценна плячка, за която също ще се водят такива междуособни борби, както в империята на Азимов, а и в древните империи от миналото. Как обаче разлагащата се управляваща класа се превърна в заплаха за националната сигурност и в заплаха за съществуването на американската империя?
Отговора трябва да търсим още в 70-те години, когато стагфлацията, енергийната криза и войната във Виетнам изкараха на повърхността недостатъците на американския обществен договор от средата на века. В отговор на това, американският политически елит се зае ударно с приватизацията, съкрати държавното регулиране, намали съществено данъците на богатите, изнесе от страната работните места в промишлеността и увеличи дела на финансовия сектор в икономиката. От този момент нататък неравенството скочи до небето, а значителна част от САЩ започна да пребивава в състояние на устойчив спад. В същото време няколко крупни градове, включително и Вашингтон, станаха хипербогати и почти недостъпни за обикновените хора, съпоставимо с доходите, които получават. Причината за това се дължеше на голямата концентрация в тях на финансови, технологични и медийни монополи и свързаните с тях лобисти. Това днес е известно на болшинството американци, но почти никой от тях не се замисля какви последствията ще има за мястото на Америка в света.
Глобалната роля на САЩ може да се тълкува двояко. Според една от теориите, биполярният свят на Студената война е отстъпил мястото на еднополярен свят, в който Съединените щати станаха безспорен хегемон.Някои наблюдатели смятат, че това е хубаво и подкрепят американската имперска политика. Други са на мнение, че това е лошо и се опитват да се съпротивляват срещу хегемонията на империята. При това и първите, и вторите са съгласни, че американската империя е определящ фактор на нашата епоха.
Според втората теория, която съществено се отличава от първата, след Студената война светът е станал многополюсен и в него САЩ са явно доминираща държава, която има много потенциални съперници, включително и Китай, които в переспектива са способни да изпреварят Америка. Но, какво ще стане, ако и двете теории не отговарят на действителността? Всеобщата убеденост, че Съединените щати са мощна и сплотена глобална сила, изглежда е погрешна и се нуждае от преразглеждане.
Америка не е толкова велика държава, която налага волята си, колкото огромен пазар за глобална корупция, на който чуждите държави могат да купуват влияние, да въздействат върху резултатите от едни или други политически процеси и да настройват различни фракции една срещу друга, за да реализират собствените си цели и планове. Това е позната история. Когато Азимов е писал творбата си „Фондация“, той е черпел вдъхновение от от книгата на Едуард Гибън „История на упадъка и краха на Римската империя“. В историята обаче е пълно с примери за това как мощни на пръв поглед империи са управлявани от слаби и раздробени елити, на които са оказвали въздействие външни сили.
Реч Посполита е била обширна аристократична република, която в една или друга форма е господствала в Източна Европа от ХIV до ХVIII век. Но са я изтрили от картата съседите й, които установили, че могат да подкупят сенаторите и да възпрепятстват всички политически решения, насочени срещу тях. В средата на ХIХ век Османската империя беше наречена „болния човек на Европа“. Тогава западноевропейските държави започнаха да отхапват от нейната територия и да подстрекават към действия движенията за независимост в империята. По същото време Китай, който се управляваше от династията Цин, беше принуден да направи сериозни териториални отстъпки на европейските колониални империи, които на свой ред в течение на един век след това също се разпаднаха.
Изглежда нелепо да сравняваме Америка от 2019 г. с упадъчните и разпадащи се империи от миналото. Но все пак, замислете се в какво състояние се намира сега страната. Почти всички неофициално са съгласни, че президентът Доналд Тръмп е некомпетентен и неспособен да изпълнява дори основните си функции, а освен това се превърна във всеобщо посмешище.
Чуждите държави купуват открито администрацията на Тръмп, действайки през неговата международна мрежа от хотели, курорти и развлекателни комплекси, включително и този, който е разположен между Белия дом и Капитолия. Там един лобист, финансиран от саудитците, месец след изборите през 2016 г. нае 500 стаи в комплекс на Тръмп. Политическата партия на Тръмп, която както и преди контролира Сената и властва все повече в съдебната система, не е заинтересована да го привлече под отговорност за тези му нарушения. И, разбира се, остава не маловажният въпрос за намесата на Русия в президентските избори през 2016 година.
Както показва ограниченият обем информация от доклада на специалния прокурор Роберт Мюлер, Тръмп и републиканците, като минимум са проявили пасивност и са гадаели дали чужда държава ще се опита да повлияе върху изхода на изборите. Тръмп обаче е само симптом и най-очевидният и вулгарен пример за това, че през последното десетилетие влиянието на чуждите пари във Вашингтон се превърна в ежедневие. Има много примери. Това е всепроникващото влияние на Обединените арабски емирства и други страни от Персийския залив в аналитичните центрове и медиите. Това е раболепието на цялата американска държава пред Американо-израелския комитет за обществени връзки. Това са топлите отношения с Китай, с търговската палата и с ръководителите на най-влиятелните американски компании. Това са чуждите пари, пристигащи за покупка на недвижими имоти в най-крупните и богати градове на САЩ.
Получава се така, като че ли цялата американска държава е изложена на търг за продажба. Разбира се, във Вашингтон не управляват само чуждите пари. Влиятелните корпоративни играчи почти напълно са изхвърлили от столицата демократичната отчетност, включително и в такива важни и големи сектори, като финансите, застраховането, енергетиката и информационните технологии. Тогава е уместно да попитаме остана ли изобщо в Америка някаква индустрия? Най-големите компании станаха мултинационални, техните ръководни офиси са базирани из целия свят, а ръководителите им получават такива умопомрачителни доходи, че днес, в социален план те имат повече общи интереси с чуждестранните си партньори, отколкото с американските си съотечественици.
Държавата напълно се отказа да контролира финансирането на изборните кампании, което доведе до легализация на корупцията във Вашингтон и тя доби невиждан в другите страни размах. Резултата от това е, че днес е все по-трудно да направиш разлика между чуждите и вътрешно-финансовите интереси. С други думи, американската държава съществува не за да служи на интересите на американския народ със своята вътрешна и външна политика, а за да обслужва интересите на глобалната олигархия.
В отговор на тази теза, може да се противопоставят съвсем очевидни контрааргументи. Например, че САЩ харчат за отбрана повече, отколкото следващите седем страни в света взети заедно, че Америка, както и преди притежава обширна мрежа от стотици военни бази, разположени в почти половината от страните на нашата планета, че Съединените щати значително превъзхождат всички останали страни в света по своята способност да прилагат военна сила. А освен това, че в света няма нито една толкова богата страна колкото САЩ.
Известно е, че нито една друга страна не печата световна резервна валута и не притежава такава „мека сила“ като САЩ. В същото време, ако се концентрираме изключително върху американската империя, може да се получи объркване в причинно-следствените връзки. Да си спомним например преврата през 2013 г. в Египет, когато беше свален избраният след Арабската пролет Мохамед Мурси. Бившият съветник на Белия дом Бен Родс разказва в своите мемоари, че администрацията на Обама не е била главната движеща сила в този преврат. Тя е била само пасивен наблюдател, подложен на безпощаден натиск от страна на своите саудитски и емиратски съюзници, които са водели информационна война срещу американския посланик в Египет и са действали съвместно с египетските военни.
Родс пише, че вездесъщият и разполагащ с много добри връзки посланик на ОАЕ във Вашингтон Юсеф ал-Отаиба му изпратил имейл със снимка, на която е американският посланик, който изглежда като човек готов на всичко за да помогне на „Мюсюлманските братя“. Родс и Обама са били подложени на натиск и от страна на вашингтонския истеблишмънт, но те разкрили, че чуждестранните сътрудници постоянно крадат данни от програмата им за действие в Близкия изток. Тук става дума за тези страни, които с различна степен на успех настояваха за провеждане на американски военни операции от Сирия до Йемен.
Колкото и да е силна американската власт, тя не значи нищо, ако обслужва интересите на тези, които плащат повече. А какво ще стане, ако в днешно време американската империя се разпадне по шевовете си? Мнозина ще кажат "слава Богу". Американската хегемония и без това е истинска катастрофа. Тя разпространява по света войни, занимава се повсеместно с експлоатация и отравя атмосферата. Това в действителност е истината. Както отбелязва Азимов, империите търпят крах от това, че са в състояние на свръхнапрежение, развращават елитите си и създават предпоставки за собствената си гибел. Но това, което наблюдаваме днес, не е внимателно обмислен и отговорен отказ от имперските позиции в интерес на населението, не е и бунт на унизените и оскърбените по целия свят срещу империята. Това е продължителен и мъчителен разпад, който е известен на всеки специалист по Рим и Византия. Америка е „болният човек" на ХХI век. Това е известно на всички, които наблюдават как техният президент действа непохватно и говори несвързано на срещите с озадачените и съжаляващи го световни лидери.
Източник: https://foreignpolicy.com/2019/04/02/the-american-empire-is-the-sick-man-of-the-21st-century/
Превод: Никола Стефанов