Ще дадем ли военната си индустрия под контрола на Русия?

Ще дадем ли военната си индустрия под контрола на Русия?
Зачестяват индикациите, че правителството преговаря с Русия за признаване на нейно право на контрол върху българската оръжейна индустрия. Или по-точно, подготвя се междуправителствено “Споразумение между Република България и Руската федерация за урегулиране на отношенията във връзка с производството на въоръжение, военна техника и резервни части за тях, съгласно междуправителствените споразумения между НРБ и СССР”, известно накратко като “Споразумение по лицензите”.

 

 

Черно на бяло, в чл. 1 на руския проект за такова Споразумение се настоява за следното, цитат: “Българската страна прекратява производството на въоръжения, военна техника и резервни части за нея, по лицензите, които са предадени на Народна Република България от бившия СССР в рамките на междуправителствените споразумения по приложения към настоящето Споразумение списък”. По нататък в текста се настоява България да иска писмено разрешение от Русия за всеки износ за трети страни на военна продукция, която има каквото и да било отношение към въпросните споразумения отпреди 1989 година.

 

Казано накратко - Русия отново търси контрол над оръжейната ни индустрия,

 

нещо за което тя настоява с различна интензивност вече повече от 15 години. Нито едно българско правителство досега не е отстъпвало на този натиск, като до неотдавна въпросът практически е бил свален от дневния ред на двустранните отношения. 

 

Историята на тези отношения преминава през редица преговорни цикли в рамките на българо-руската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество и различни работни групи. По основния въпрос- имат ли основания руските претенции за контрол над нашата военна индустрия позициите на двете страни са били диаметрално противоположни. Може би досега.

 

Досега България никога не е допуснала компромис, дори намек за признаване на тези претенции. 

 

Първо, защото въпросните споразумения са де факто мъртви поради системното им нарушаване, навремето от СССР, а впоследствие и от Руската Федерация до тяхното фактическо, едностранно и пълно прекратяване от руска страна през 1996 г., което, освен всичко друго, е довело до щети за България (по някои оценки над 2 млрд. долара). 

 

Второ, поради липса на каквито и да било правни основания за признаване на патентни права и защита на интелектуалната собственост по въпросните споразумения. 

 

Трето, защото българските производители през годините са въвеждали промени и подобрения на оригиналните образци, на базата на нови технологии и материали. Редица изделия вече нямат почти нищо общо с първообразите си от съветско време. 

 

Четвърто, но не последно, липса на правни основания руската страна да бъде считана за единствен правоприемник по тези въпроси след разпадането на СССР. 

 

Българската позиция досега е била прагматична и честна

 

- взаимен отказ от  претенции по споразуменията с бившия СССР; прилагане на общоприетите принципи на международното право; ненамеса на държавите в регулирането на отношенията между стопанските субекти, между авторите и ползвателите на техническата документация; подкрепа на прагматични договорни търговски отношения между български и руски дружества (в рамките на допустимото, предвид членството на България в ЕС и НАТО). С една дума, България е стояла на принципа “да оставим миналото отзад и да гледаме напред”, оформен в т.нар. “нулево споразумение” .

 

Интересите на Русия да контролира българската отбранителна индустрия и въобще колкото се може по-широк спектър от системата за сигурност и отбрана на България са открито заявени. Тяхната реализация се проявява в рамките на официални формати, двустранни и многостранни. Те се преследват и със сенчестите средства на специалните операции и различни хибридни методи, вкл. пропагандата чрез медиите. Да припомним дирижираните “разкрития” за “български оръжия” в сирийския град Алепо преди около една година, които послужиха като повод официална Москва отново да поиска да сложи ръка над българския оръжеен износ. Само преди дни пак станахме свидетели на поредните внушения на официални руски информационни агенции, препечатвани с настървение от някои техни български колеги, че едва ли не българска зенитна ракета е свалила руския СУ25 в района на Идлиб. 

 

Натискът на Русия е последователен и системен.

 

За ефектите от него обаче не трябва да виним, или да се сърдим на руската страна, която отстоява своите интереси. Важното е как българската страна, власти, медии и общественост отстояват интересите на България. Нека не забравяме, че около “случая Алепо” българската прокуратура с публична страст се нахвърли да разследва българските производители, като неоснователно омаскари фирмата “Аркус”, преди да констатира, че няма никакви нарушения. Подобно е отношението и към други български предприятия, за които представители на родните власти и някои медии, по причини на корупция или друго, изхождат априорно от презумпцията на някаква българска вина, а не чуждо враждебно действие. 

 

Реализацията на руските интереси в България в сферата на сигурността и отбраната се улеснява както от обективни, така и от субективни фактори, които си взаимодействат в различни конфигурации и динамика, в зависимост от управляващата политическа гарнитура на деня.

 

Главен обективен лост за въздействие е продължаващата висока зависимост на България от благоволението на руската страна за поддръжката на основни бойни платформи на армията и на първо място - в авиационната и ракетната области. Тази зависимост, съчетана със зависимостите в енергетиката - газ и ядрена, поставя България в позиция на “молещ се” в отношенията с Русия, която ерозира не само специфичните ни интереси във военната и енергийната области, но и пълноценната реализация на геополитическата ни принадлежност. Това ясно се вижда от съюзниците ни в ЕС и НАТО и се отразява зле върху тежестта на България при формирането на политики и взимането на решения в тези организации. Именно тази зависимост, а не толкова проблеми с корупцията пряко влияе при решаването на такива жизнено важни, стратегически за България въпроси като членството в Шенген и еврозоната.

 

Време е днешните управляващи да си отворят очите за това.

 

Субективните лостове за въздействие са свързани с властовата конфигурация в България. Руските интереси са облагодетелствани от участието във властта на български политически субекти, които открито или завоалирано прокарват анти-ЕС и анти-НАТО позиции, открито или завоалирано пропагандират присъединяването на България към различни евразийски формати и чиито лидери се хвалят със своите тесни връзки в Москва. Това влияние все повече прозира в някои ресори на изпълнителната власт, ръководителите на които волно или неволно подпомагат руските усилия да постигнат пробив и в крайна сметка- контрол над военната ни индустрия. Впрочем, в подобен контекст бяха и атаките срещу оръжейната ни промишленост от лятото и есента на 2017 година. Тези атаки отслабиха позициите на България на традиционните планови пазари, които тя с много усилия се опитва да удържа в тежка конкуренция с Русия.

 

Субективният фактор може да отслабва и прекратява нежелани обективни зависимости. Но той може и да ги засилва и мултиплицира. Как иначе да се обясни ентусиазмът на висши български ръководители, които, според участници в двустранните консултации с Русия по военно-технически въпроси през есента на 2017 г., са задали следната политическа рамка: “политиците и политиката се променят, но отношенията между България и Русия не се променят”. В хода на консултациите тази политическа рамка е била уплътнена с българска нагласа за отваряне на преговори по гореспоменатото Споразумение по лицензите. Тази нагласа е била допълнена и с покана за участието на Русия в поддръжката и даже модернизацията на безпрецедентно широк спектър въоръжения и техника в българската армия, далеч надхвърлящ болезнените проблеми на военно въздушните ни сили. 

 

Затова въпросът кой разпореди тези позиции на българската страна на тези “консултации” има не само политическа и юридическа, но и друга страна, която засега не е известно да е застанала на вниманието на ДАНС и на прокуратурата. Но във всеки случай е застанала на вниманието на нашите съюзници. За пореден път.

 

Има различни обяснения за възможните причини тези развития да се случват именно сега, както и за натиска да се случват бързо. Едно от обясненията е размерът на българския оръжеен износ, който вече надхвърля 1 млрд. евро и поставя страната ни сред водещите в света. Тези постижения на нашата индустрия се дължат преди всичко на усилията на хилядите инженери и работници и на техните ръководители. Те се дължат на предприемчивостта на техните акционери, които през последните години реинвестираха десетки милиони лева собствен капитал, създаваха работни места на собствен риск, без никаква подкрепа от банковия сектор или от държавата, без фанфари и рязане на ленти. Нивата на износа са доказателство за конкурентоспособността, постигната от оръжейната ни индустрия в един сектор, в който Русия претендира за монопол. Тази печалба за България обаче в Русия се счита за пряка загуба.

 

Припряността около “решението” на т.нар. “лицензионен проблем” издава намерения за включването му в пакета договорености, за които се натиска да бъдат постигнати по време на посещение на президента Путин у нас. Както казва руският посланик, “Путин няма да дойде да пие чай”.

 

За всички е ясно, че търсеният от Русия контрол над военната ни индустрия, ако й бъде даден в каквато и да било форма, би означавал на първо място загуба на повечето от 20-те хиляди работни места и безвъзвратното загробване на този отрасъл. На второ място, това би било признаване на руско право на вето върху отношенията на България със съюзниците й от НАТО и ЕС и оттам окончателното й дискредитиране като руски анклав в евроатлантическия регион. 

 

Нито една държава от бившия Варшавски договор и СИВ не е допуснала подобни дискусии, камо ли да признае подобни права на Русия. Не ги е допуснала и Сърбия, най-близкият съюзник на Русия в Европа. 

 

Интересното е дали днешните управляващи си дават сметка за

 

възможните последствия от отварянето на тази “кутия на Пандора” в българо-руските отношения

 

и за вредите, до които това би довело. Във всеки случай, излизането на улицата на работниците на “Арсенал”, “Аркус”, ВМЗ, “Дунарит” и “ЕМКО” няма да бъде в полза нито на стабилността на правителството, нито на едни прагматични и приятелски взаимоотношения с Русия. 

По покана на правителството в близките дни се очаква среща с ръководителите на основните военно-промишлени предприятия за обсъждане на гореспоменатото “Споразумение по лицензите”. За тези ръководители, за техните хиляди работници и служители денят на истината скоро предстои. Предстои да разберат истината и по-широките обществени кръгове, които никак не са безразлични накъде управляващите водят България. 

 

 

 

Коментари

  • В. Николова

    13 Фев 2018 12:11ч.

    Каква чутовищна наглост . Да обявяваш Русия за враг N1, да призвеждаш нейни оръжия и да ги продаваш на трети страни "приятели" на САЩ за да се убиват тези с които е Русия ..И да говориш за пари и печлби ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • MMN

    13 Фев 2018 12:45ч.

    Някой е решил най-накрая да се разберем по този въпрос с Русия и изведнъж това е лошо. Все си мисля че това е чисто юридически казус. А това че изнасяме оръжие (предимно) за джихадисти и "бунтовници" е публична тайна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дедо

    13 Фев 2018 12:55ч.

    И тоя Буба Мара.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • passer-by

    13 Фев 2018 14:05ч.

    навремето Горбачов ни подари на САЩ, но те гнусливо се отказаха от нас и ни "преподариха" на Турция... така, че повече от ясно е чий ще бъде Булгаристан в бъдеще...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Миню

    13 Фев 2018 15:00ч.

    Права сте гражданко В. Николова. Българите не могат да бъдат приятели, камо ли партньори в такова смъртоносно производство и то произвеждано без лиценз, т. е на черно. Колкото и да лаят по Русия и да клякат пред натовци, последните ще използват само територията на България за пъклените си планове. На политиците ни ибрикчии нямат никакво доверие, защото един път предател - винаги предател.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Манго

    13 Фев 2018 15:01ч.

    Смешно заглавие като се има предвид от кого е създадена цялата днешна бг военна промишленост!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    13 Фев 2018 15:08ч.

    Още един " стипендиант" / според него независим експерт ??? / . Интересно на кой. ? -: )) Не трябва да се свеним да търсим ползите без политически ангаимент и национална или блокова зависимост, погазваща суверинитета ни. Без значение от кого, но не бива да забравяме и историята си. Също така и тази да влезе в учебниците на 10-11 клас : кой срина София и други мирни градове в Царство България, през Втората световна война и с доста невинно загинали , в това число и деца ? Но стандартът е двоен, като при всичко от последните години. както и при паметниците. Първо построихме на съветските войници, след това на американските и английски пилоти, бомбили невинно и мирно население и накрая на капитан Димитър Списаревски , като символ на защитата на небето и суверинитета ни . Защо ? Или сме си открай време били такива- майкопродавци ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    13 Фев 2018 15:19ч.

    И тоя лъже напоително. Всички договори между НРБ и СССР са прекратили действието си. Мутрите, които приватизираха оръжейната ни промишленост, произвеждат оръжейни системи без лиценз, тоест пиратски копия. Прост пример - за патрони по стандартите на НАТО сме си купили лиценз, патроните по руски стандарт си ги произвеждаме ей така. Което е валидно за цялата ни производствена номенклатура. Номерът минава, защото сега сме в НАТО и разчитаме на подкрепата на Великия бял баща от Голямото каменно типи във Вашингтон. Е, когато нещата опрат до по-сложни неща, като основен ремонт на двигатели за МиГ-29, няма мърдане, защото даже НАТО изисква сертификат за летателна годност, а такъв може да се получи само от руснаците. Всъщност, досега руснаците не са ни притискали сериозно по две причини: първо, обемите на производство са пренебрежимо малки; второ, качеството вече е африканско - студено кованата хромирана цев е далечен спомен. Поради това пазар за нашето оръжие има само в Африка, и то за конфликти с ниска интензивност. Когато работата е сериозна, като в Сирия например, се търси оръжие Made in USSR. За което правителството на Боко Тиквата дава разрешителни за износ за Катар и Саудитска Арабия, макар че тия страни са въоръжени по стандартите на НАТО. Разследването на Диляна Гайтанджиева го доказа с факти и документи. Ако нейното разследване представляваше "дирижираните “разкрития” за “български оръжия” , досега три пъти щяха да я осъдят, най-малкото за клевета. А те само я уволниха. Русия има пълното право да иска от нас да прекратим производството на пиратски копия на руски патенти, колкото и това да не се харесва на Бойко Ноев и аверчетата на Боко. Стигне ли работата до международен съд, подкрепата на братските САЩ ще се изпари моментално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бенерг

    13 Фев 2018 16:43ч.

    Поредният съветски възпитаник се мъчи да изтрие антифашисткия си произход и образованието си получено в школите на Главното Разузнавателно Управление на Съветската Армия. Типичен прибежчик и национален предател, имащ непосредствен принос към унищожаването на Българската Армия , готов да продаде и род и Родина заради собствената си кариера! Има международни закони за авторски и лицензионни права с които дори и долните мерзавци са длъжни да се съобразяват за да не ги квалифицират като престъпници!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Terminator

    13 Фев 2018 18:07ч.

    От тоя започна разрушаването, не унищожаването на Българската армия, а пасито я закопа с вкарването ни в НАТО! Тоя търси да си купува индулгенции но все още сме живи свидетелите за пъкленото му дело по отношение на армията!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    13 Фев 2018 18:15ч.

    А защо не погледнем от друга страна този странен процес, тоест защо до преди 5-6 години нямаше такъв натиск от страна на руснаците за това "Споразумение по лицензите". Не е ли заради пустите му долари? Пред време в сметките на руснаците от тяхните нефтени и газови кладенци течаха водопади от долари, после като падна цената на петрола на международния пазар, водопадите се превърнаха в потоци, а когато след окупацията на Крим и Украйна се задействаха политическите и икономически санкции от Запада, потоците станаха май ручеи! А Кремъл трябва да изхранва многомилионната си армия по цялата си огромна територия, трябва да разходва милиони за ежегодните многостранни военни учения- на суша, въздух и море, да издържа огромния апарат от специалните служби за сигурност, да харчи непредвидени разходи за усвояване на Крим, за войната в Сирия и пр. и пр. Освен тези, държавата трябва да плаща заплати на административните служби във всички области, райони, градове и села, да издържа болници и училища, да плаща пенсии, за които остават все по-малко средства, а инфлацията работи, И затова сега търсят всички възможни пътища да укрепят малко своите финанси, къде чрез позволени средства, къде с натиск и заплаха, а последното те го умеят вече повече от 150 години!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Военен съюз

    13 Фев 2018 18:26ч.

    ГОСПОДИН НОЕВ, ПОБОЙТЕСЬ БОГА!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легенда-лиана

    13 Фев 2018 18:54ч.

    Господин Ноев, по-добре благодарете на Русия, че толкова време ви търпя да нарушавате закони и договори, защото ако на нейно място бяха американци или евреи, просто щяха веднага да закрият производствата и десетки хиляди работници отдава щяха да са на улицата. Благодарете, а ако не, ние ще ви запомним като един от бившите министри, разрушил българската армия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • никога не е късно да станеш за резил

    13 Фев 2018 19:15ч.

    Този някога ми изглеждаше на умен човек, колко съм се лъгал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • русофил

    13 Фев 2018 19:40ч.

    Русия обсеби от позицията на силния наследството на СССР. Похват познат ни в битов план от мутрешките години. Тук става въпрос за съветски лицензи дадени на НРБ. Няма днес такива държави. Друг случай, Русия прибра ядреното оръжие на Украйна срещу ангажимент за нейната сигурност и териториална цялост. Присвои си Крим и разпали война в Донбас. Щеше ли да се случи това, ако Украйна имаше ядрени бомби? Споразуменията с Русия не струват дори колкото хартията на която са записани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • напразно си се възпалил г-н Ноев

    14 Фев 2018 0:14ч.

    Това леке е останало на празна ясла и е решило да напомни за себе си, но никой няма да го забележи. Те са заети сега със суджуците и няма да си губят времето с него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • циркон

    14 Фев 2018 0:34ч.

    Тоя смешник наистина ли си вярва?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    14 Фев 2018 8:18ч.

    Наблюдател, рашкафсьо, а? Да ти обадя, че годишната лицензионна такса за производство на стрелково оръжие много рядко надхвърля 80 хиляди долара, и то при крупно производство. За артилерийски боеприпаси е 20-50 хиляди долара, за стрелкови боеприпаси е 10-12 хиляди долара. Общата сума на всички лицензионни такси едва ли ще е повече от 2 милиона долара. Та без тия два милиона долара годишно Кремъл ще пусне кепенците, а? Да ти обадя и друго - откак кралят на Саудитска Арабия ходи на хаджилък в Москва, цената на нефта няма да падне под 50 долара за барел. Санкциите са хубаво нещо, само че в момента САЩ и Англия купуват втечнен природен газ от Русия, а газовозите са френски. Още нещо - "многомилионната армия" на Русия е 230 хиляди души, а всичките й въоръжени сили са 771 хиляди души. Армията на НАТО е 1,75 милиона, въоръжените му сили наброяват 3,48 милиона. Накрая - по склонността към лъготене и русофобията ми приличаш на observer. Да не сте седяли на един чин?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @русофил

    14 Фев 2018 8:42ч.

    Къде си специализирало международно публично право, на батя умното и красивото? Руската Федерация стана универсален правоприемник на СССР, тоест пое неговите права и задължения. Република България се изгяволи и не пое задълженията на НРБ. Ако искаме да произвеждаме оръжие по руски патенти, ще трябва да си платим, както плащаме за производството на боеприпаси по американски и натовски патенти. Втората ти лъжа е още по-нагла - Русия прибра ядреното оръжие на СССР и от Украйна, и от Белорусия, и от Казахстан. Не срещу "ангажимент за тяхната сигурност и териториална цялост", а по силата на ДНЯО. Войната в Донбас я разпали Порошенко с тъпия си закон за отмяна на руския език като втори официален в областите с преобладаващо руско население. Впрочем, той отмени и българския, и унгарския. Боко Тиквата си затрая, само че оттогава Орбан последователно блокира всичко, свързано с Украйна, в ЕС и НАТО.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какъв е вашият агентурен псевдоним г-н Ноев?

    14 Фев 2018 10:45ч.

    До сега мислех, че флагмани на българската русофобия са Иво Инджев (агент "Ивайло") и Илиян Василев (агент "Сашо"), а то се оказа, че имаме победител. Какъв е вашият агентурен псевдоним г-н Ноев? Тръбата зове ренегатите под знамената. Побързайте да не закъснеете, ще раздават суджуците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • http://www.mignews.info/wp-content/uploads/tsetso-sudzhuk.jpg

    14 Фев 2018 10:50ч.

    Това е суджукът от който Борисов и Цветанов не били яли (до тях не достигнал). Ноев бягай бързо, че и за теб няма да остане, лапачите са много.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    14 Фев 2018 11:31ч.

    За сведение на коментатора "Муйо" : МОСКВА, 1 января. /ТАСС/. Штатная численность Вооруженных сил РФ уменьшилась с 1 января 2018 года почти на 300 человек. Об этом говорится в указе, который подписал президент РФ Владимир Путин. " … постановляю установить штатную численность Вооруженных Сил Российской Федерации в количестве 1 902 758 единиц, в том числе 1 013 628 военнослужащих", - говорится в указе. Подробнее на ТАСС: http://tass.ru/armiya-i-opk/4842732 Бюджет 3 трлн 286,8 млрд рублей[10] Проценты ВНП 5,4 % (2015 год

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • rego

    14 Фев 2018 13:16ч.

    Защо всеки политически русофоб е завършил задължително някаква степен на образование в Масква, е от номенклатурно семейство, а в последствие работи за про-американски НПО?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @Наблюдател

    14 Фев 2018 17:21ч.

    Внезапно спряхме да лъжем, а? "Многомилионната армия" се оказа част от едномилионни въоръжени сили. Моите данни са от 2014 година, но не трябва биля и сумнение, че оттогава досега НАТО неотклонно са съкращавали въоръжените си сили, за да ги изравни с руските. Или неотклонно са ги увеличавали, а? И за да е пълна картинката, можеше да посочиш и военния бюджет на САЩ - 611,2 милиарда долара (2015), 8,8 пъти по-голям от руския.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ойлалаа

    14 Фев 2018 18:05ч.

    Следователно, според другара Ноев бугаристанците са измислили АК и другите оръжия. Бравос на таз достолепна нация!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не му се ядосвайте

    15 Фев 2018 9:29ч.

    Тоя мущерия си отработва борчовете пред новите чорбаджии. Продажник, предател все на П и накрая кариера ама с К. Докато имаше реална възможност нещо да направи, свърши най-лесното-разруши и даде своя "голям" принос в ликвидацията на Българската Армия с "умни" мотиви. А сега се перчи. Така е прието при тях-да сипят катран в кацата с мед,т.е преди честването на 140 годишния юбилей и да подчертаят българската неблагодарност и особено продажност... Ами ако по този начин се повдигне въпросът за основните акции на "Булгартабак", които са СЪВЕТСКИ, след ВСВ, дадени в управление на Българското правителство??? Аман от измикяри на държавни постове в тая страна, които като този са голи Андрешковци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи