Прага, Вълтава, мостове и зимни приказки

Прага, Вълтава, мостове и зимни приказки
Ако Ню Йорк е градът, който никога не спи, то Прага е градът, който не желае да заспива. За Прага не е създадена песен – хората в Прага пеят.

 

 

Връщате се в 1,30 сутринта с нощен трамвай и той е пълен – пълен като в час пик. Млади хора, усмихнати, изпълнени с настроение. Несъмнено някои са на градус, но не са зли, а само извънредно весели и типично шумни. 

 

Прага по Коледа е точно толкова препълнена, задъхана, цветна, шумна, неуморна, колкото и в разгара на най-жаркото лято. Вероятността да снимате Великата Китайска стена и Карловия мост без хора върху тях е еднакво невъзможна. 

 

Дори когато навън е минус 6 и от Вълтава идва повей с ледени кристалчета, по моста е препълнено с хора – снимат се, говорят си – къде другаде да водиш разговор, ако не насред вледеняващия мост; свирят на инструменти, продават ръчно правени сувенири, пият чай от термос и вдигат врява по-силна от тази на неспирно летящите чайки. Под тях, в бавните води на реката тромаво разперват криле лебедите, около тях се въртят туристическите корабчета, във въздуха се носи аромат на нещо вкусно – сладко, апетитно, празнично. 

 

 

През 2017 г. чешката столица е посетена от 6,6 млн. чужденци, а средната заетост на хотелите в града надхвърля 80 процента. Изненадващо, през миналата година броят на нощувките в Прага надхвърля тези във Виена – 16,7 милиона срещу 14,9 милиона в австрийската столица. Така чехите изпреварват също Берлин, Мадрид и Будапеща, по данни на Cities Benchmarking Report. 

 

За сравнение, според Националния статистически институт (НСИ), броят на всички отчетени нощувки в България за цялата 2017 г. възлиза на малко над 17,1 милиона или с 400 хиляди повече, отколкото само чешката столица за същия период. 

 

 

Какво превръща Прага в магнит за туристи от цял свят? Защо улиците са пълни с азиатци, англичани, руснаци, сърби, французи, хървати, американци, българи, а магазините са препълнени с клиенти, хората неспирно купуват всичко, хранят се неоснователно много пъти на ден и са толкова весели? 

 

Ако човек се зарови в десетките блогове, оттам се откроява изречението „Бях неизказано щастлив!“; „Почувствах се специален, безгрижен, заобиколен от красота и доброта!“; „Красиво, вълнуващо, изпълнено с история и живот!“

 

Несъмнено е лесно да бъдеш привлекателен град, когато най-красивото от историята е високо над земята, а не скрито от хилядолетни пластове дълбоко под съвременните булеварди. На два пъти Прага е била столица на Свещената Римска империя и седалище на императора. Градът е смятан за един най-красивите в света, а архитектурата му от различните периоди минава през барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм. Затова там редом могат да съществуват щастливо рицари, принцеси, трубадури, кралски особи, тъмни свещеници и безгрижни модерни младежи. Град за всички и за всичко!

 

  


Старите сгради, богато украсените и изящно изрисувани църкви, открояващите се форми на сградите, чистите улици, удобният транспорт, множеството от непознати лица със светнал поглед – това е неизменна част от ежедневието на старата столица. 

 

В сравнението между Прага, Будапеща и Виена, Прага е най-цветна, някак най-бъбрива, малко тясна в раменете, особено по старите улички и по витите стълби в историческите кули; Виена е имперска и величествена, а Будапеща елегантна и жива, все още оцветена от годините си в пределите на австроунгарското величие. 

 

Прага е благословия за фотографите и най-уникалните паметници все още не са засегнати от забраната да бъдат облитани с леки дронове. Река Вълтава, която разсича града, е прекрачена от 17 моста, а най-известният от всички тях е Карловият мост. Строителството му започва през 1357 г. (40-ина години преди османското нашествие по нашите земи) и е завършено през 1402 година. Дължината му е 520 метра. Каменните му крака са разделени на 16 арки, облицовани с блокове от пясъчник. Украсен е с 30 скулптури, като повечето от тях са създадени в периода от 1680 до малко след 1700 година. 

 

Най-добрата гледка към моста и замъците зад него е от върха на Източната кула, а отсреща е пражкият замък.

 

 

Историческите мостове са общо седем, а човек може да обикаля от мост на мост и да търси гледките към останалите. 

 

Изкушени от желанието да видим с очите си (а не с дрон) цялото великолепие на града, това може да стане от Петринската кула, която се намира на Петриновия хълм. Идеята за кулата е взаимствана от Айфеловата, след като група чешки туристи посетили Париж и харесали желязната творба. И тъй като били предприемачи, само три години по-късно направили своята наблюдателна кула – съвсем съзнателно на място, което открива фантастична гледка към целия град. Който иска да стигне до нея може или да се изкатери пъргаво по стръмния баир (отнема около 40 минути) или мързеливо, но лесно и бързо да се качи с феникуляра. 

 

 

Ако се преборите с мързела и се качите пеша, от лявата ви страна ще остане дълга, катереща се по склона стена. Наричат я Стената на глада. Била издигната в защита на града от Карл ІV, при когото е съграден и Карловият мост. Били много гладни времена и така всеки, който работел на стената, получавал редовно заплата и си гарантирал препитанието. Карл ІV бил достатъчно прозорлив, за да знае, че трудът прави хората съпричастни, доволни от себе си и сити, та да искат да вършат и още работа. 

 

Петринската кула е създадена през 1891 г. с височина от 63,5 метра и 299 стъпала, които ентусиастите с гордост изкачват, макар мнозинството да предпочитат да платят за асансьора – двойно по-скъпо е возенето нагоре и надолу. От върха се открива гледка към цяла Прага, към дворците, към мостовете, към Вълтава и към цялото великолепие на града. Най-трудно се намират позиции за гледане след мръкване, когато светлините грейват, а корабите оставят светли дири. 

 

 

Дори в тъмното се откроява Карловият мост и неспирното множество, което го прекосява. И в най-тъмните часове, птичата суматоха над реката не спира и в черното небе като малки духчета сякаш прозират крилата на ята чайки, които кръжат наоколо. 

 

Най-сниманите места в цяла Прага се намират на едно завъртане около себе си – тръгвате от замъка, чиито основи са положени през IХ век. Като център на управление на града, зад оградите му са били построени дворец, три църкви и манастир. Най-съществени изменения са направени при Карл ІV. Минавате край Барутната кула (точно преди нея ресторантът в подземието предлага феноменално вкусно джоланче - на чешки звучи като „печеноу коленоу“), 

 

 

Продължавате по Карловия мост и се качвате на Източната кула, оттам оглеждате гъмжилото по протежението на моста и неспирното движение на корабчета и птици по реката. Слизате от кулата и влизате в Клементиниум. 

 

Клементиниум в наши дни е обявена за най-красивата библиотека в света. Създадена през 1722 г., тя побира над 20 хил. книги.

 

 

През 1348 г. е създаден и Карловият университет, който е останал оперативен през последните 670 години и до ден днешен е сред топ 1,5 процента на най-добрите университети в света. Част от него е била и библиотеката, макар и построена няколко века по-късно. И за да е усещането пълно, очите не просто попиват великолепието на стотиците рафтове, които от векове носят изяществото на думите, а в изящна зала в библиотеката човек може да послуша класически концерт – Вивалди, Моцарт, чешки композитори. Това не е обикновен туризъм, а преживяване, което нахлува в душата и остава там безценно и съкровено.  

 

Щом излезете отново на малкия площад, пресичате на светофара, обръщате гръб на Вълтава и се гмуркате в малките, пъстри, шумни, ароматни улички. По пътя ви мамят десетки ресторантчета и магазини с великолепни местни бижута, които по стил не приличат на нищо друго, познато от пазари като Италия или Турция. Множество благородни камъни, изобилие от гранат греят от витрините. Цените отговарят на качеството, но търговците почти винаги правят отстъпки.

 

Опознавате местната продукция, избирате сувенири и опитвате да улучите верния път към Часовниковата кула. 

 

 

Кметството на града се сдобило с уникалния си часовник през ХV век. Според легендата през 1490 г. когато майстор Ян Руже го завършил, съветниците го харесали толкова много, че от страх да не го сътвори още веднъж, го ослепили. Механизмът на часовника е усъвършенстван между 1550 и 1570 година. 

 

 

Гледката от върха на часовниковата кула е изумителна! Отсреща се открива още един замък, къщите са пъстри, красиви, изящни, площадът е като приказка на живо. Студът хапе с всички сили, но нетърпеливите да се порадват на гледката са толкова на гъсто, че всъщност се топлим един друг, като се бутаме неспирно (с телефони и фотоапарати в ръцете). 

 

В центъра на площада е издигната елха, а пред елхата – подобна на замък светеща платформа, която явно е предвидена да издържи поне 500 човека едновременно, всеки от които иска самостоятелна снимка на фона на празничното дърво.

 

 

 

Целият площад е заобиколен от китни ресторанти, а майсторлъкът е да си намериш маса „на първа линия“, която гледа към цялата пъстрота наоколо. Цените не включват и такса „гледка“, затова всеки може да е спокоен, че няма да му съдерат кожата за една вечеря. 

 

Сред ресторантските атракции на града е заведението Лука Лу (Пристанът на Лу). Представено е като „място за балканска кухня и италиански специалитети“. Собственост е на босненеца Джорем, който първо отворил заведение на друго място в Прага, но никак не му потръгнало. Тогава решил да започне пак от нулата, вложил цялата си фантазия и сега в Лука Лу свободно място не може да се намери, освен ако човек не извади щур късмет и не се окаже също балканец – та по линия на „своите“ да му дадат малка масичка.

 

Ресторантът е отражение на фантазията: стените, таваните, масите, възглавниците, хладилниците, огледалата – всичко е поставено с идеята да изненада посетителя. От витрината край входа се виждат две отделения с общо около 12-тина маси, но ресторантът е с голяма дълбочина и като се провира през тесни проходи, воден от келнер-гид, човек преминава в още четири отделни зали – коя от коя по-причудлива. 

 

 

В леден зимен ден рибята чорба е спасение за душата и за тялото. Сервира сърбинът Драган. „Ти си сърбин и работиш при босненец?“ – казвам на български. „Па вси сме балканци!“ – смее се Драган и оттам насетне чудесно се разбираме на… нашенски. „Джорем е голям мъж! Всичко прави с душа! А балканската душа е най-широка. Тук ни харесват много. Денем отваряме от 11, почти веднага започва да се пълни. Наше момиче си, та ти намерихме маса, но друг път да си резервираш от рано!“ 

 

Докато чакат поръчките си, гостите на заведението постоянно се движат из него, правят си снимки, позират пред почти всяка стена, говорят си с живите папагалчета и публикуват веднага в социалните мрежи. 

 

Дори бели мечки и гигантски панди намират препитание по улиците на Прага. 

 

И докато неспирните гласове из центъра на Прага звучат като оживяло стълпотворение от Вавилонската кула, точно по празниците в многофункционалната зала О2, се провежда турнир по конен спорт в дисциплината Прескачане на препятствия – големият финал на световна верига. 

 

Залата, която най-често представлява ледена пързалка за хокей, за четирите дни на турнира, е засипана със специален пясък и в деня на голямата награда 20-те най-добри ездачи в света показват нагледно защо един кон може да струва и над 10 милиона евро. 

 

 

Броят на местата в залата е 18 хиляди (около 5000 повече от Арена Армеец), а публиката, дошла за големия финал на конния турнир, надхвърля 15 хил. души. Над 11 хиляди от тях са чехи. 55-годишният германски ездач Лудгер Бербаум – един от ветераните на световния конен спорт, който спечели второто място в турнира за голямата награда, сподели пред журналисти, че е изумен от ездовата култура на чехите. „В началото, когато ме спираха и искаха да се снимат с мен, помислих, че ме бъркат с популярен, стар и грозен чех. Но когато започнаха да ме назовават и по име, проумях, че тук публиката наистина знае кой съм, че следи конния спорт от близо!“ 

 

Амбицията на чехите е да се превърнат в една държавите, където се провежда най-висок ранг конни състезания и цените за билети, които достигаха до 700 лв. за един ден от четиридневния турнир, не уплашиха аудиторията. 

 

 

Програмата на турнира бе съпроводена с шоу програма, достойна за най-елитните акробатични циркови изпълнения в света. 

 

 

Турнирът завърши след полунощ, а тъй като метрото вече не работеше, голямата част от зрителите се устремиха към близките трамвайни спирки и нощният транспорт погълна множеството, преди дори да усети хапещият студ.

 

Денем и нощем Прага, ден след ден, градът се превръща сред най-притегателните места в Европа, а неговото очарование е се носи между древните сгради, доброто настроение и обещанието за незабравими емоции.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Пътешественик

    16 Яну 2019 16:59ч.

    Не споделям туристическия възторг на авторката на четивото. Смея да твърдя , че съм обиколил към 50-60 страни , вкл. всички в централна и западна Европа , с техните столици. Някои по няколко пъти. За мен Прага е на достта задно място в личната ми класация на запленяващи градове. И не защото няма своята история , сгради , карловия мост , катедралата с показващите се фигурки , дворците отвъд Вълтава , корабчетата за разходка , лебедите... Всичко това го има , както го имат и доста други градове като Лион , Тулуза , Страсбург , Лисабон , Лондон дори... Проблемът на Прага е хората. Чехите са разочароващи хора за средностатистическия евротурист. Те са темерути. Негостоприемни хора. Гледат надменно ВСЕКИ чужденец и не влизат в приятелски комуникации , толкова характерни за средиземнморските страни... Чехите в ресторант ти хвърлят менюто , и ако нещо не ти е ясно вместо да ти обяснят , препоръчат ... те се сърдят и мусят , че ги бавиш. Ако чехите видят чужденец , и прочетат фамилия - примерно Иванов , никакви обяснения , че не сте руснак не помагат. Поведението им става мерзко враждебно. Чехите лъжат туристите бетер наши цигани. На самият център в чейнчбюрата , пред погледа на техните полицаи , "най-легално" те обират като ти дават с 30 % по-малко от обявения отпред курс. В замяна на кражбата издават някакъв двуметров неразбираем касов бон на техния език. Мошеници , бандити. На главния площад , докато вървят безкрайните им и отегчителни перформанси за 1968 , се организира скара с големи късове свинско печено... Всеки опит да си поръчаш нормална порция от 200 грама и една бира завършва с "неразбиране" от страна на търговеца , плесва ти един грамаден къс от 2 килограма и ти бие касов бон за равностойност от 35 -40 евро. Опитите за обяснение от ваша страна , че сте сам и не искате такова огромно количество завършват с грандиозен скандал и вашето позорно изгонване и НЕОБСЛУЖВАНЕ. Преживян факт... В четиризвезден хотел с доста солена цена в центъра , два дена се чака без успех да сменят неработеща плазма. Накрая по случайност минава техник от хотела , който се оказва БЪЛГАРИН , и се смилява да поправи наличния телевизор. Успешно... И така случка , след случка , само кофти спомени свързани не с красотите на Прага , а с анти-туристическата култура на пражаните... Ден последен. Поръчваме такси за "Вацлав Хавел" , шофьорът се оказва разговорлив ! О , чудо ! Даже разменя няколко думи не на втръсналия английски , а на руски . Оказва се че е живял преди години в София малко , много харесвал морето и Варна... :-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пътешественик

    16 Яну 2019 17:14ч.

    Ще дам моята класация за 20 най-добри за туризъм европейски градове , без да ги коментирам. 1-Виена 2 -Мадрид 3-Санкт Петерсбург 4-Фуншал (о-в Мадейра) 5-Лион 6-Москва 7-Будапеща 8-Лисабон 9-Брюж 10-Рим 11-Андора 12-Амстердам 13-Барселона 14-Тулуза 15-Лас Палмас 16-Дубровник 17-Стокхолм 18-Париж 19-Лондон 20-Женева

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи