От бежанците рохинги в Бангладеш до бедствието в "Гренфел Тауър" и морското конче, хванало клечка за уши, фотографите описват как са напарвили някои от най-интересните изображения на 2017 г. Селекцията е на Сара Гилбърт от „Гардиън“.

 

 

Морско конче сграбчило буклук в Индонезия

Джъстин Хофман

 

На 17 септември водачът ми и аз взехме шнорхелите и тръгнахме. В началото беше добре, но после приливът се промени и всички боклуци и останки започнаха да се движат над рифа. Това, което започна като приятен следобед, завърши като плуване сред боклука. Беше наистина отвратително. Когато забелязах морското конче, си помислих, че е симпатично. Спрях се при него, а то сграбчи клечката за уши. На снимката има само три цвята и се получи добро графично изображение, но чувството, което предизвиква е отвращение. Виждал съм много животни сред боклуци, но това е най-драматичното от тях.

 

Пожарите в южна Калифорния

Марио Тама/Getty Images

 

Направих снимката на 7 декември, когато бяха големите пожари. Пламъците вече бяха стигнали до океана и горяха по ръба на магистралата – колите минаваха на метри от огъня. Видях двама пожарникари, опитващи се да гасят. Изглеждаха наистина удивително. Помолих ги за разрешение да снимам и изчаках докато пламъците ги очертаха. Преди това никога не бях снимал пожар, така че за мен всичко изглеждаше интересно и удивително. Но освен това беше и доста тъжно. Научих, че дори когато чувствате интензивно и мощно, не е задължително снимката ви да предава същия обем от информация. Трябва да се следи и момента с човечността.

 

Карнавал в Нотинг Хил, Лондон

Мат Стюърт /Magnum Photos

 

27 август. Снимката е направена по време на карнавала J’ouvert, който започва в 7 ч. сутринта. Ползва се много боя, шоколад, цветя – всичко за борба. Това е нещо като приятелски метеж. Облякох си цял костюм за рисуване, въоръжих се с пластмасов предпазител за камерата, осигурих си най-лошите треньори и наистина се включих. Постоянно се блъсках в една жена, а тя все ми даваше ценни съвети. На връщане ме заведе при тази великолепна стена. Боята зад непознатата беше същата като боята върху нея. Но стената не беше докосната от празнуващите на карнавала. Допада ми, когато две напълно различни неща се сблъскват по този начин.

 

Масаи играят крирект

Франсоа Нел/Getty Images

 

23 август. Воините масаи не само играят крикет, но и се опитват по този начин да повишат осведомеността за социалните несправедливости в тяхната общност – от гениталното осакатяване на жени до болните от СПИН. Те не са професионални играчи на крикет – много ог тях пасат стада с кози, за да се изхранват. Имат това игрище за тренировки в родното си село Лакипия в Кения и намират смисъл да ги застрелят там отколкото на някое модерно игрище. Точно преди да ги заснема видях как се появи стадо диви зебри, а малко след това излезе голяма гръмотевична буря. Изключително изненадващо е, че тази снимка беше така широко споделяна. Това помага посланието им да стигне до повече хора.

 

Бежанци от претоварена лодка край Лампедуза, Италия

Крис МакГрат/Getty Images

 

24 май. Изкарах около месец в Мигрантска станция за помощ – всяко спасяване отнемаше седмици. Когато стигнахме до тези бежанци, те вече бяха във водата. Спасителите им бяха дали жилетки и се опитваха да съберат повече информация за ситуацията на борда. Не успях да видя преобръщането на лодката, но забелязах колко беше пълна. Струва ми се, че бяха около 600 пътници, при условие, че е направена за 50 души. След като всички скочиха във водата задачата се промени. Като част от спасителния екип се опитах да направя най-добрата снимка. Имаше хора, които се приближаваха към мен с притегнати ръце и не можех повече да правя снимки,п трябваше да ги дърпам на брега.

  

Кола се врязва в протестиращи

Раян М Кели/AP

 

12 август. На място съм като част от екипа на вестник „Шарлотсвил“. Бяхме планирали да отразим протест на Обединените десни и антипротеста. Още в началото хората се биеха. Носех шапка, маска и очила, защото ползваха спрей от пипер. Не сме се чувствали много застрашени до момента, в който се опитах да прекося улицата и чух много близо зад себе си шум от кола. Издърпах камерата и просто задържах бутона на затвора. Разбрахме, че едни човек е загинал, а по-късно научихме, че това е активистката за граждански права Хедър Хеър.

 

 

Торнадо приближава Алберта, Канада

Сесилия Уесълс

 

2 юни. Горещ следобед. Дъщеря ми се събуди от дрямката си и каза „Татко не иска да се прибере вътре – коси трева, а в небето има нещо“. Попитах съпруга ми дали е видял какво се задава, а той отвърна „Да, но всичко е наред, отдалечава се“. Направих снимката с приближаващото се торнадо зъд гърба му и я изпратих на родителите ми. Беше наистина голямо и затова включих съпруга си в кадър, за да има перспектива. Тогава наистина не чувствах опасност – беше странен момент.

 

Полицията се сбълсква с потестиращите в Найроби, Кения

Бен Къртис/AP

 

10 август. Трябваше да отразя сблъсъците между демонстрантите и полицията в един бедняшки квартал на Найроби, които станаха веднага след изборите. Демонстрантите хвърляха камъни и полицията им отвърна със сълзотворен газ. Ние бяхме зад силите на реда и тъкмо бяха изстреляни още няколко сълзотворни гранати, когато видях един мъж да се откъсва от тълпата и да върви към нас. Повечето хора бяха с насълзени очи и не виждаха добре, други дишаха трудно, а той изглеждаше напълно недосегаем. Беше забележително. Когато стигна до полицаите, един от тях го удари веднъж с полицейската палка и го пусна да продължи напред.

 

 

Доналд Тръмп в очакване да започне инаугурацията

Патрик Семански/AP

 

20 януари. Бях на една кула в центъра, точно срещу подиума. От тук можех да виждам залата, където Тръмп чакаше. Майк Пенс излезе и тогава Тръмп застана в указаната му точка за излизане. Когато вратите се затваряха, го видях. Имаше двама моряци, които стояха отвън. Веднага започнах да снимам. Бях твърде нервен да проверя дали Тръмп е на фокус. После като преглеждах снимките видях тази, на която е притворил очи и си е поел дъх. Не знам какво му е минало през главата в този момент.

 

Кенди Фрийман на протест пред "Тръмп тауър"

Стефани Кейт/Reuters

 

Трябваше да отразя какво се случва пред „Тръмп тауър“ няколко дни преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Около четири часа протестът стигна до сградата. Тъкмо беше започнало да вали на едри парцали. Докато се разхождах видях лицето на Кенди Фрийман. Харесвам начина, по който снежинките бяха покрили нейното афро лице. Помислих си колко е странно, че не се топят. Те бяха въплъщение на катастрофата, която застигна либералната левица. Снимката изглежда наистина тиха, а всъщност зад нас е пълен хаос.

 

Пожар превзема „Гренфел Тауър“ в Нотинг Хил

Джереми Селуин/Evening Standard

 

14 юни. Получих обаждане около 1,30 след полунощ. Казаха ми, че има голям пожар в западен Лондон. Когато пристигнах, картината беше ужасна. Една трета от сградата беше в пламъци. Приближих се колкото мога. Падаха парчета и се чуваха писъци – чувствах се безпомощен, че не мога да направя нищо. Знаех, че наблизо има още един блок с апартаменти откъдето мога да направя снимки. Един джентълмен ме пусна на балкона си. От там ясно се виждаше, че цялата сграда е обхваната от пламъци. През годините съм отразявал много трагедии, но тази е една от най-лошите.

 

 

Бежанци от Бангладеш

Кевин Флеър/Getty Images

 

18 септември. Случи се в първия ден от моето участие на „Кокс базар“, където бежанците пристигаха, за да бъдат разпределени към лагерите. Карах близо до границата, улиците бяха пълни с хора, търсещи помощ. Започнаха да им раздават бели торби – вероятно пълни с храна – но те бяха толкова недостатъчни, че хората се биеха за тях. Децата седяха по земята, но като започна борбата, те също скочиха. Това момче някак се промъкна през тълпата. Мисля, че неговият плач е реакция на всичко, което се случваше около него – комбинацията от горещина, блъскане и отчаяние. По-късно като разглеждах снимката си помислих, че не знам дали успя да вземе нещо – той просто изчезна в тълпата.

 

 

Марш на белите расисти в Шарлотсвил

Самюел Корум/Анадолска агенция/Getty Images

 

11 август. До мен достигнаха слухове, че ще има факелно шествие преди основния митинг на „Обединеното дясно“ в Шарлотсвил. Бавно прииждаха групи от хора, а камиони докараха факли и започнаха да ги раздават. Беше сюрреалистично. Очаквах да бъда атакуван, но не бях. Зашемети ме фактът, че не се страхуваха да покажат лицата си. След това направих интервю с човека с бялата риза – Петер Цветанович. Той заяви, че не е расист и не бива нещата да бъдат вадени от контекст. Но това беше самия контекст. Те пееха „Вие няма да ни замените“, а той викаше с пълни гърди.

 

 

Протестиращите се изправят пред полицията в Северна Дакота

Ryan Vizzions

 

1 февруари. Отидох в "Стендинг Рок", защото смятах, че няма достатъчно покритие на протестите в Северна Дакота. Видях възможност за добра снимка и изчаках около 15 минути, за да я получа.  Опитвам се да смесвам фотожурналистиката с изобразителното изкуство – наистина има симетрия и перспектива. Бях зад гърба на полицията и виждах отсреща групата местни американци. Мисля, че в крайна сметка бяха арестувани 75 души. Като гледам снимката от Дакота – приличат на семейство. Надявам се да помогна да се засилят местните гласове.

 

 

Плувкиня във воден парк „Мунсу“, Пхенян

Ед Джонс/AFP

 

21 юли. Снимката е част от серия портрети, направени в Северна Корея. Мисля, че плувкинята Ри Сонг-хюи е в началото на 20-те си години. Хората тук могат да бъдат изключително срамежливи, защото рядко виждат чужденци около себе си. Показах й някои други портрети, които бях направил, за да й помогна да разбере смисъла на проекта. После всичко беше наред. В тези фотографии има демонстративен елемент, но се надявам да се вижда също така, че те са нормални хора, които се наслаждават като много от нас на уикенда си.

 

Пет носорога с отрязани бивни

Натали Роджърс

 

8 ноември. Работех в кабинета за рехабилитация на сираци в „Рино Революшън“. Те бяха на около тримесечна възраст, травмирани от загубата на майка си, убита от бракониери. Малките носорози често остават до трупа на майка си докато не бъдат намерени и спасени. Ние ги смесваме с други малки и те стават тяхната компания. Когато пораснат достатъчно, ги пускаме в резервата. Снимката е направена няколко дни преди да се случи това. Те са анестезирани и доколкото е възможно роговете са отстранени до основата. Синята боя, която виждате, всъщност е антисептичен спрей.

 

Пожарна бригада на тренировъчен курс

Роза Форню

 

19 май. Миналата година имаше опустошителен пожар в Оукланд, станал известен като „огъня на призрачния кораб“. След този слечай се поинтересувах от пожарната в Оукланд, а те ми отговориха на писмото. Помолих ги да документирам първия кръг от подбора на пожарникари след случая с призрачния кораб. Тази снимка е една от първите, които направих. Мисля, че водата излиза от маркуч, който не е правилно захванат за оборудването, защото все още свикваха с техниката. Наблюдавах дали няма да се засегнат или ядосат, но всички имаха ентусиазъм за работа. Всички се дипломираха.

 

  

Домашно направен октопод се спуска на морското дъно

Томи Тренчхард/Panos Pictures

 

25 август. Със съпругата ми снимахме племе от морски номади в Баяу, които прекарват последните няколкостотин години на борда на лодки между Филипините, Малайзия и Индонезия. Този човек пуска домашно направен октопод за примамка по морското дъно. Октоподът е един от основните видове, предпочитани за храна морските номади. Те са известни със свободното си поведение и способностите да задържат дъха си около пет минути под вода. Едно от големите предизвикателства, пред които бяхме изправени беше, че единственото училище за гмуркане изчерпа запасите си от кислород. Трябваше да науча няколко техники за свободно гмуркане, за да направя тази снимка. Гмурнах се и трескаво направих няколко кадъра преди да ми е свършил въздуха.

 

"Женски марш" във Вашингтон

Марио Тама/Getty Images

 

21 януари. Живеех и работех във Вашингтон, а като фотограф бях наясно, че винаги трябва да съм нащрек, така че това беше добър избор. Походът беше огромен – особено в сравнение с инаугурацията от предишния ден. Исках да покажа броя на хората и съдържанието на плакатите. Някои бяха смешни, други сериозни, но всички бяха креативни. Ако се погледне отблизо, се виждат много интересни детайли, мислите на протестиращите – затова тази снимка така широко резонира в обществото.

 

 

Млади фулани участват в конкурс за красота

Свен Торфин / Panos Pictures

 

16 септември. Бях в Нигерия, когато започна фестивала Cure Salée. Хиляди хора пристигнаха, за да празнуват края на дъждовния сезон. Това е важна среща. Снимката е запечатала млади фулани (номадско племе), които вземат участие в церемонията за привличане на потенциални приятелки и съпруги. Като погледнете снимката ще ви се стори много традиционна и тя е такава. Това е като традиционен музикален фестивал в Европа. Тези мъже танцуват фолклорните танци на племето, но когато всичко свърши, изваждат мобилните си телефони и скачат на скутерите.

 

Антиправителствени протести в Каракас, Венецуела

Ариана Кубилос/AP

 

10 май. Това е момент от демонстрация по време на политическата криза в Каракас. Хората протестираха 120 дни срещу недостига на храна, инфлацията и призоваваха президента Николас Мадуро да напусне поста си. На снимката протестиращите използват катапулт, с който изстрелват бутилки с боя и камъни. Всичко това се случва насред сблъсък с войници от Националната гвардия. Никога не съм виждал нещо подобно. Войниците използваха сълзотворен газ и гумени патрони. В този момент се случваха толкова много неща, а имах само секунда, за да направя снимката.

  

Гуадалупе плаза, Хюстън, САЩ

Алекс Уеб/Magnum Photos

 

15 юни. Чух, че ще има протест в източната част на Хюстън срещу евентуални промени в имиграционната политика. Заснех демонстрацията, но след това забелязах тази група деца да се забавляват в парка. Усетих, че всеки момент едно от тях ще скочи. За щастие камерата беше близо до окото ми и улових момента, когато то беше с главата надолу. Момчето, което нямаше крак беше извънредно срамежливо, а един от приятелите му обясни, че е загубило крака си докато играело в двора на гарата. Снимката предизвиква сложни емоции – има нещо сюрреалистично в нея.

 

 

Украински военен се упражнява с тежести, направени от минохвъргачки

Сергей Ваганов/EPA

 

16 октомври. Направих снимката в украинската армия. Той е офицер, който прави упражнения като използва 120-милиметрова гилза. Има много такива импровизирани фитнеси на фронта. Живеех в Донецк преди да започне войната. Един ден проруските сепаратисти ме задържаха и казаха, че искат да работя за техния медиен канал. Казаха, че ако откажа, ще копая безплатно окопи. Избягах в Мариупол (контролиран от украинското правителство) и от тогава живея там. Почти всяка седмица ходя до фронтовата линия. Работех в местния вестник в Донецк и никога не съм си представял, че ще стана военен фотограф.

 

Бионсе

Ауол Еризку/The Carters/Instagram

 

1 февруари. Снимката е на бременната с близнаци Бионсе, направена от Ауол Еризку и след това споделена от Бионсе и Jay Z в Instagram.

 

 

 

Източник: www.theguardian.com

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

ужас, по-ужас, най-ужас... на 30.12.2017 в 10:35
Трагедия!
Незнайко на 30.12.2017 в 11:33
Подборът на "най-добрите снимки" на 2017 г. явно е правен от сорос, нали?

Напиши коментар