На 29 октомври 80 милионна Турция чества националния си празник - рождения ден на Републиката. На тази дата, преди 94 години, Мустафа Кемал Ататюрк, в реч пред депутатите от сформираното на 23 април 1923 Велико национално събрание, обявявава основаването върху пепелищата на Османската империя на една нова, обърната към ценностите на Запада парламентарна Република Турция, чийто основен принцип е: "суверенитетът безусловно принадлежи на народа".

 

"Човечеството е едно тяло и всяка нация е част от това тяло. Затова никога не бива да си казваме: какво ме засяга мен, ако някоя част от света е болна?". Появи ли се такава болест, трябва да се отнасяме със загриженост към нея така, сякаш е и наша болест“, Кемал Ататюрк.

 

 

Мустафа Кемал Ататюрк е основател на Република Турция и неин пръв председател на парламента (1920 – 1923), министър-председател (1920 – 1921) и президент (1923 – 1938).

 

 

През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 г. до смъртта му през 1938 година, Ататюрк провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономическата и културната сфера, превръщайки остатъците от бившата Османска империя в светска национална държава.

 

 

Мустафа Кемал е роден в Солун през 1881 година в турскоезично семейство. Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната му дата на раждане. Майка му си спомня, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.

 

 

 

Ататюрк показва новото Латинско писмо, 1928 г.

 

 

Бракът на Латифе ханъм, чието рождено име е Латифе Ушакизаде, с Ататюрк просъществува малко повече от две години – между 1923 и 1925 г. След раздялата им тя запазва пълно мълчание за личния си живот.

 

 

Мустафа Кемал Ататюрк танцува с осиновената си дъщеря Небиле на сватбата й.

 

 

 

Президентът на Турция в компанията на младата госпожица Нермин Ханъм - дъщеря на Али Фетхи Бей и галибе Ханъм, 1930 г., САЩ

 

 

Ататюрк се отнася с голяма любов към многобройните си осиновени деца - като например Афет Инан, която впоследствие става много известна историчка, или Сабина Гьокчен - първата жена-пилот в Турция.

 

 

 

 

Ататюрк променя изцяло модата в обличането на сънародниците си. На снимката - с фрак и цилиндър.

 

 

Ататюрк премахва султаната и халифата, замества религиозните съдилища с аналози по европейски модел, на мястото на арабска писменост въвежда латиница, постановява равноправие между половете и т.н.

 

 

Президентът на Турция Мустафа Кемал Ататюрк придружава британския крал Едуард VIII по време на официалното му посещение, Истанбул, 1936 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Революция по руски

Революция по руски

Всяка революция поражда диаметрални оценки. И причината не е в липсата...
Къде е държавата?

Къде е държавата?

Един вечен въпрос, постоянно задаван и днес. Отговор търси и литератор...

4 коментар/a

ХИТЛЕР- УЧЕНИК НА АТАТЮРК на 30.10.2017 в 19:52
Хитлер: "Аз съм ученик на Ататюрк" През Първата световна война Германия и Османската империя са съюзници, а ентусиазмът по адрес на Ататюрк се надига в Германия след 1919 година, когато Турция се обявява против договорите от Версай и Севър и започва своята национално-освободителна война. Тази война продължава до 1923 година - точно когато в Германия възниква националсоциалистическото движение. Турският пример действа направо опияняващо, а националсоциалистите го виждат така: един народ оказва съпротива с оръжие в ръка, докато германците превиват гръб под хомота на послушните си политици. Турската освободителна борба се използва като екран, върху който се прожектират собствените национални копнежи. Малко преди „Бирения пуч” от Мюнхен през 1923 година последователите на Хитлер призовават германците да последват примера на Мустафа Кемал, който избира Анкара за нов център и я противопоставя на Истанбул. Тъкмо Мюнхен трябва да се превърне в германската Анкара. Да, има и подробности, които не пасват в картинката, но тях националсоциалистическите идеолози просто ги отстраняват. Например подкрепата, която болшевиките първоначално оказват на Мустафа Кемал. Според консервативно-националистическите коментатори в Германия, Ататюрк просто хитро използвал болшевиките за свои цели. Колкото до факта, че турците не са „арийци”, нацистката пропаганда го заобикаля с обяснението, че важно било друго: волята на Турция да бъде европейска. Турските медии интерпретират това замазване както им е удобно и излизат със заглавия: „Ние сме арийци”. Да се ревизират Версайските договори и радикално да се преустрои цялата държава - това с две думи е окриляващият пример на Ататюрк. Между двете войни в Германия излизат повече биографии на турския лидер, отколкото в която и да е друга страна. Всички те отправят едно и също послание: „Вижте каква благословия е за една нация да има силен вожд, когото да следва!”. След смъртта на Ататюрк през 1938 година цялата германска преса - от големите вестници, та чак до последното местно издание - публикуват обширни некролози, а Хитлер казва пред турски политици: „Ататюрк доказа, че една страна може да мобилизира всички свои изгубени ресурси за каузата на своето освобождение”. Фюрерът добавя, че първият ученик на Ататюрк е Мусолини, а вторият - той самият. През 1933 година SA организира честване по повод 10-годишнината на Турската република, а за Хитлер се знае, че е бил особено привързан към един бюст на Ататюрк, изваян от придворния скулптор на нацистите Йозеф Торак.
«…подкрепата, която болшевиките първоначално оказват на Мустафа Кемал…» на 03.11.2017 в 13:18
Ленин и Ататюрк — първи дружки! Истина ви казвам: така е било, зер Ленин е бил четвърт евреин, а Мустафа-Кемал — даже наполовина (майка му е еврейка, за която някои твърдят, че била „българка“, което може да се приеме и за вярно, доколкото през последния век трудно може да се разграничи кой е българин, кой е евреин. За майката ма Кемал обаче си се знае, че произхожда от сефарадската общност на Тесалоники. Баща му обаче не е турчин, а албанец — натурализиран по турски разбира се, но албанец. Тъй че у БАЩАТА НА ТУРЦИТЕ няма нищо турско — ха, ха, ха!
Има твърдения, че Кемал Ататюрк е бил франк-масон. на 03.11.2017 в 13:29
Вероятно е така, макар това на Балканите и в Анадола да не означава нищо особено. Франк-масоните от ЗАДНИЯ ДВОР на човечеството, каквото през 19-тия век представлява цялата загниваща Отоманска империя, както и роилите се по-късно от нея държавни формации, са «франк-масони по домашни чехли»: хора, прехласнали по Запада, либерали (с всичките позитиви и негативи на това понятие) и преди всичко друго — евреи по произход. Нищо лошо в това: ние, евреите СЪЩО СМЕ ХОРА, макар да сме силно обособѐни в расово отношение, но то е заради ИЗБИРАТЕЛНОСТТА при брачния ни подбор (от което произтичат голяма част от усложненията в нашия бит).
Със или без Мустафа-Кемал Ататюрк, факт е, че мехду германците и турците има някаква историческа корелация. на 03.11.2017 в 13:59
И в това няма нищо чудно: турците (които в наше време населяват основно Мала Азия и тук-там — Балканите), при все че са генетически потомци на стрите племена и народи, населявали от хилядолетия този регион, гледат на себе си като на КЛОН ОТ така наречената ТУРАНСКА РАСА. Всъщност «туранците» в Турция винаги са били един малък брой люде, докарани преди около 700 години в околностите на Константинопол от византийците, за да изпълняват функциите на Имперска Гвардия (предвид вродената войнственост на тази раса). С други думи днешните турци могат да бъдат приети за «туранци» с известно усилие на въображението, но трябва да се отдаде почит и на историческия факт, че извършвайки всоя военен преврат (при който рухва Константинопол) войствената Имперска Гвардия е съумяла да наложи и своите — както днес е модерно да се казва — «ценности», които са всъщност ислямските ценности на всички Централно-Азиатски турански племена, откъдето византийците неблагоразумно са си докарали ОХРАНИТЕЛИ през ония тъмни и несигурни времена. Но какво представляват ТУРАНЦИТЕ? Те са една хибридна раса, получена от смесването на местните монголоидни народи с АРИЙЦИТЕ, които преди хилядолетия са се били заели с твърде величавата задача да колонизират Евразия. И така — оказва се, че турците са поне наполовина «арийци». Германците — също (поне така самите те твърдят за себе си, което може да се приеме за вярно, макар и с известен напън на въображението). Значи — два братски народа: УРА-А-А-А!

Напиши коментар