„Ние не снимаме с фотоапарат. Ние правим снимките със сърцето си”.

 

Арнолд Нюман посветил на фотографията почти 70 години от живот си, като успял да се превърне в един от водещите и влиятелни творци на ХХ век. Той съдал нов жанр „фотопортрет в интериор” и оставил след себе си стотици снимки на известни личности, превърнали се в класика за фотографското изкуство.

 

В университета Нюман изучавал живопис, но по финансови причини не завършил и започнал работа във фотографско ателие. Там той забелязал, че портретите в онзи период са набор от стандартни пози и ракурси, изобразяващи безлични хора. Художественото образование не позволило на фотографа да се примири с този факт.

 

„Вече бях възпитан от живописта. Портретът трябва да бъде цялата композиция, говореща за предмета на нашето внимание – не просто да показва вещи, принадлежащи на персонажа, без сами по себе си да водят до творческа цялост”, обяснява години по-късно Арнолд Нюман.

 

Той е заснел много знаменитости и във всяка снимка се е стремил да подчертае особеностите на тяхната работа и творчество. Сред тях са най-известните снимки на художниците Пабло Пикасо и Салвадор Дали, комопозитора Игор Стравински и немския предприемач Алфред Круп.

 

Художникът Пабло Пикасо, 1954 г. Снимката е смятана за най-добрия портрет на Пикасо.

 

„Господин Нюман, вие ме направихте известен”, казва Игор Стравински през 1946 г.

 

Творбите на Нюман не бива просто да се прелистват. Всяка от тях разказва собствена история, мини биография и рисува психологически портрет на този, който е попаднал пред обектива на гениалния фотограф.

 

На Нюман му провървяло – той доживял до началото на 21 век, когато интересът към фотографията достигна нов пик. „Мен ме откриха наново”, с гордост казвал той малко преди смъртта си. „Боях се, че ще ме забравят”.

 

Предлагаме ви 30 гениални портрета от Арнолд Нюман.

 

Режисьорът Уди Алън, Ню Йорк, 1996 г.

 

Джон Кенеди

 

Архитектът Йо Минг Пей, 1967 г.

 

 

Диригентът Ленард Бърнстейн, 1968 г.

 

Скулптурът Исаму Ногучи, 1947 г.

 

Художникът Марк Шагал, 1942 г.

 

 

 Композиторът Аарон Копленд, 1959 г.

 

 Скулптурът Жан Арл, 1949 г.

 

 Мерелин Монро, 1962 г.

 

 

 Художникът Ричард Линднер, 1977 г.

 

Скулптурът Алберто Джакомети, 1954 г.

 

 Художникът Джейкъб Лорънс, 1959 г.

 

 Скулпторът Александър Калдер, 1957 г.

 

Фотографът Ман Рей, 1948 г.

 

Художникът Марсел Дюшан, 1966 г.

 

 

 Американската общественичка Елинор Рузвелт, 1962 г.

 

 

 Жан Дюбюфе, 1956 г.

 

 Художникът Рой Лихтенщайн, 1976 г.

 

 Ото Франк, бащата на Ане Франк, 1960 г.

 

 Художникън Макс Ернст, 1942 г.

 

 

Бил Клинтън 1999 г.

 

Художникът Джаксън Полак, 1949 г.

 

Художникът Франк Стела, 1967 г.

 

Художникът Салвадор Дали, 1951 г.

 

Танцьорът Джефри Холдър, 1989 г.

 

Художникът Пит Мондриан, 1942 г.

 

Предприемачът Алфред Круп, 1963 г.

 

Зад тази снимка стои интересна история. Арнолд Нюман трябвало да заснеме известния предприемач Алфред Круп по поръчка на редакцията на списание Newsweek. На него му се носела славата на военен престъпник, който използвал робски труд при производството на оръжия за нацистите.

Разбирайки, че Нюман е евреин, Круп отказал сесията, но Нюман настоял Круп да разгледа портфолиото му преди да вземе оканчателно решение. След като видял снимките Круп променил решението си. На 6 юли 1963 г. големият предприемач и фотографът пристъпили към работа в завода в Есен - този същия, в който преди работели военнопленниците.

Когато Круп видял за пръв път портрета си, изпаднал в ярост. Нюман заявил „Аз съм евреин и това е моето малко отмъщение”.

 

 

 

 Арнолд Нюман със съпругата си Августа Рубенщайн, 1949 г.

 

 

Източник: www.adme.ru

 

 

Още от категорията

Напиши коментар