Спомняме си многобройните публични появи с традиционни костюми на семейство Трюдо в Индия, явно попаднали по-скоро в обятията на боливудската магия, отколкото на изискванията за достойнство на едно официално посещение, които предизвикаха едновременно всеобщия смях и раздразнението на индийците.
Виждали сме Джъстин Трюдо като каубой, като индиански вожд, който чества Първите нации, като Супермен за Хелоуин, без да можем да кажем дали това е празнично събитие или нова развлекателна поза на изобретателя на “чорапната дипломация”.
Не е учудващо, че тази треска да се костюмира се превърна в любимия начин на изразяване на една идеология, която отхвърля всяка форма на национална идентичност в полза на фолклорните идентичности, единствените, които се толерират и оценяват като глобализирани пазарни ниши, от лишеното от колективна визия и гръбначен стълб мислене.
От няколко дни обаче бумерангът на гротесковото забавление изглежда се връща с пълна сила в лицето на своя ревностен изпращач, нещо, което беше неизбежно и предвидимо, тъй като
дебелашките комунитарни пози винаги завършват със сблъсък.
В разгара на предизборната кампания, на Джъстин Трюдо се наложи да се извинява за снимка от 2001 г., на която е гримиран и преоблечен като Аладин, което не е учудващо за парти, наречено “Арабски нощи”. За по-голяма прилика нашият специалист по фарса е гримирал лицето си в кафяво, което означава, че е използвал известната морално осъдена техника blackface (черно лице). Вярно е, че като фин познавач на различията по широкия свят, бившият учител в частно училище във Ванкувър няма как да се дегизира като Аладин с лицето на Ескимоса Нанук.
Ето че Джъстин Трюдо трябва да се извинява като дете, хванато с буркана със сладко в ръце. Той лесно би могъл да се разплаче, като човек, който не обича нищо друго повече от театралната сълза в окото, при условие обаче, че няма да му се размаже грима в тази непрекъсната постановка. Човекът, който
никога не е съществувал политически, освен в и благодарение на тази поза,
няма друг избор освен публично да се разкае, като част от играта на смирение, която безумно обичат пуританските умове на агонизиращата постмодерност. За щастие (или не) гротеската не убива.
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова