"Турски поток" и Балканите между Русия и Европа

"Турски поток" и Балканите между Русия и Европа
Новият директен тръбопровод от Русия ще постави Турция на първо място при вноса на газ, а не в края на дълга верига, както е досега. Това укрепва позицията на Турция като пряк получател на руски природен газ, елиминирайки транзитните рискове и подобрявайки енергийната й сигурност, но и като дава на страната стратегическо предимство за по-нататъшния пренос на газ към европейските държави. И макар глобалните запаси от природен газ да са големи, вътрешни резерви на Европа намаляват, което значи, че тя ще се нуждае все повече от допълнителен внос. Това важи особено за Южна и Югоизточна Европа, която още не е преминала от въглища към по-чисти енергийни източници. Природният газ осигурява приблизително 24% от общото потребление на енергия в страните от Европейския съюз. Ръстът на потреблението на газ в ЕС е значителен през последните няколко години: през 2015 г. той се е увеличил с 4%, последван от скок от 7% през 2016 г. и още 6% през 2017 г., което води търсенето на газ до общо 491 млрд. куб.м. според Евростат.

 

 

 

„Турски поток“ е един от най-големите текущи енергийни проекти в света днес. Преминава през Черно море на дълбочина от над 2 километра, за да доставя газ за Турция, Южна и Югоизточна Европа. Системата се състои от две части: морска и сухоземна. Морският участък, разработен от Саут Стрийм Транспорт със седалище в Амстердам, се състои от два успоредни тръбопровода с дължина над 930 км, които преминават през Черно море от Русия (Анапа) до Турция (Мидия). С диаметър 81 см, тези два газопровода са най-големите в света, положени на дълбочина 2200 м. Работейки при високо налягане, те ще могат да доставят общо 31,5 млрд куб. м. природен газ годишно, половината от които за турския пазар, а другата половина - за пазарите на Южна и Югоизточна Европа. 

 

От приемния терминал на турското крайбрежие два подземни тръбопровода предстои да продължат преноса на газ по-нататък. Единият газопровод, който ще се строи от турската Боташ, ще свърже морските тръбопроводи с турската мрежа в Люлебургас. Вторият газопровод, разработван съвместно от Газпром и Боташ, е предвиден да се насочи към границата на Турция с Европа, за да осигури транспорт за други европейски пазари.

 

Енергийна сигурност

 

Надеждните доставки по тръбопроводите са стратегически ресурс, но с течение на времето тръбопроводът може да излезе от експлоатация – поради непредвидими обстоятелства, в резултат на естествено износване или поради факта, че е достигнато максималното натоварване на техническата инфраструктура. Потребителите в Истанбул и няколко други големи града в Турция в момента зависят, например, от 30-годишния Трансбалкански газопровод (Западна линия) за доставките на газ, който изминава над 1400 км през Украйна, Молдова, Румъния и България, преди да се свърже с турската мрежа и е с малка резервна опция в случай на прекъсвания. 

 

Новият директен тръбопровод от Русия ще постави Турция на първо място при вноса на газ, а не в края на дълга верига, както е досега. Това укрепва позицията на Турция като пряк получател на руски природен газ, елиминирайки транзитните рискове и подобрявайки енергийната й сигурност, но и като дава на страната стратегическо предимство за по-нататъшния пренос на газ към европейските държави.

 

Въпреки високите стандарти, прилагани в газовата промишленост, неочаквани прекъсвания на доставките могат да възникнат по различни причини, включително тероризъм. През 2015 г. бяха извършени няколко терористични атаки на тръбопроводи в Турция, включително експлозия в газопровода от Иран и друга в газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум (т.нар. газопровод „Южен Кавказ“), прекъсвайки газовия поток от Азербайджан.

 

През 2016 г. износът на ирански газ за Турция достигна пълно спиране за 7 дни в началото на есенно-зимния сезон след експлозия в газопровода от Иран. Епизодите през 2006 г. и 2009 г., свързани с Трансбалканския газопровод, минаващ през Украйна, показаха, че сигурността на доставките би могла да бъде подложена на изпитания. Премахването на транзитните рискове би гарантирало на Турция непрекъснатост на търговията с природен газ между двете държави. Увеличаването като цяло на броя на маршрутите към пазара значително укрепва сигурността на доставките. Разчитането на множество линии за снабдяване вече е норма в Северна Европа, където гъстотата на мрежата е много по-голяма. 

 

Надеждността на доставките на газ е важна не само за потребителите, но и за Русия, за да поддържа приходите си от износ и репутацията си на сериозен доставчик. Докато Европа получава около 1/3 от доставките на газ от Газпром, тези износи представляват над 70% от приходите на компаниите през 2018 г. Доставките на газ за Европа и Турция започват през 70-те години и продължават без прекъсване през последните 40 години, дори в разгара на Студената война.

 

Междувременно Турция става вторият най-голям вносител на руски газ. През това време Русия на няколко пъти компенсира недостига, причинен от прекъсвания на иранските и азербайджанските доставки за турския пазар – с увеличени доставки до степента, която позволяват ограниченията на капацитета на тръбопроводите. През януари 2017 г., когато суровите зимни условия предизвикаха недостиг на газ и прекъсване на електрозахранването на Турция, Газпром, например, достави доста над договорените обеми заради усложнената ситуация. 

 

Транспорт и безопасност

 

Морските тръбопроводи се считат за един от най-добрите методи за доставяне на газ за пазара, защото са по-безопасни, по-евтини и по-ефективни от транспортирането на втечнен природен газ (ВПГ), който изисква втечняване, транспортиране и регазификация.

 

Годишно биха били необходими около 350 танкера за втечнен природен газ, пресичащи Черно море, за да се транспортира същото количество като това през системата Турски поток. Новият морски газопровод обаче би помогнал за ограничаване трафика на горивни танкери през черноморските проливи. За разлика от втечнения природен газ, газопроводите представляват дългосрочен ангажимент за снабдяване на конкретен пазар, което дава на страните надолу по веригата сигурност, необходима за инвестиране в допълнителни мрежи и други технологии.

 

Заради високите си промишлени стандарти, големите морски тръбопроводи имат отличен рекорд за безопасност и работят безпроблемно още от 50-те години на миналия век. Задължително преди строителството им се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), за да се гарантира, че в хода на проекта няма да й се нанесе трайна вреда.

 

След обширен анализ на съществуващите водни потоци и общото биоразнообразие в района, както и проверката от археолози за наличие на каквото и да е културно наследство на дъното на морета - като стари останки от кораби, например, експертите оценяват как проектът може да бъде реализиран с минимално въздействие върху околната среда.

 

Останките от кораби се избягват чрез прекарване на тръбопровода около тях и се въвеждат специални програми за уязвими растения и животни. Например на строителната площадка по проекта в Русия и Турция еколозите внимателно преместват защитените растения и животни в близките райони, за да се гарантира, че те ще продължат съществуването си. 16 000 км морски проучвания са проведени дотук за околната среда в Черно море. За да се гарантира, че всички материали и процедури отговарят на стандартите, трети страни контролират работата от началото до края. Инспекторите присъстват във фабриките по време на производството на тръбите, на строителните площадки и на тръбополагащите кораби по време на строителството. 

 

Природният газ в енергийния микс на Европа

 

Природният газ играе ключова роля в европейския енергиен микс с основателна причина: той е достъпен, на приемлива цена и произвежда много по-малко емисии на парникови газове от въглищата или петрола. Постепенното премахване на ядрената енергия след аварията във Фукушима, Япония превърна природния газ в предпочитан източник на енергия в страни като Германия - заедно с възобновяемите енергийни източници. И макар глобалните запаси от природен газ да са големи, вътрешни резерви на Европа намаляват, което значи, че тя ще се нуждае все повече от допълнителен внос. Това важи особено за Южна и Югоизточна Европа, която още не е преминала от въглища към по-чисти енергийни източници. 

 

Природният газ осигурява приблизително 24% от общото потребление на енергия в страните от Европейския съюз. Ръстът на потреблението на газ в ЕС е значителен през последните няколко години: през 2015 г. той се е увеличил с 4%, последван от скок от 7% през 2016 г. и още 6% през 2017 г., което води търсенето на газ до общо 491 млрд. куб.м. според Евростат. В същото време процентът на вносния газ за всичките 28 държави членки на ЕС, е нараснал от 67,4% през 2014 г. до 74,4% през 2017 г. Необходимостта от внос ще продължи да нараства, за да компенсира спада на вътрешното производство. 

 

В периода 2000-2017 г. производството на природен газ в ЕС е спаднало с 50% и ще намалее още, тъй като резервите в Холандия и Великобритания се изчерпват. През септември 2016 г. Холандия отчете спад на производството си с 38%, като добави, че 80% от запасите на газ в страните от ЕС са били изчерпани. Миналата година холадското правителство обяви, че производството на газ от газовото находище в Гронинген, произвело над 54 млрд. куб.м. през 2013 г., ще бъде спряно през 2030 г. В резултат на спада на производствените нива Международната агенция по енергетика (МАЕ) очаква годишният внос на газ в Европа да нарасне с повече от 60 млрд. куб.м. до 2040 г., дори ако търсенето остане непроменено. 

 

Тези статистически данни на ЕС се допълват от един важен факт: газовите мрежи не са равномерно разпределени в Европа, нито пък растежът на търсенето. Докато газът осигурява над 1/3 от общите енергийни нужди в страни като Холандия и Великобритания, той представлява само 9% на Балканите, където мрежите за доставка са малко. В Европа между 50 и 125 млн. граждани на ЕС се оценяват като енергийно бедни и неспособни да посрещнат основните си енергийни нужди. В страните от Южна и Югоизточна Европа най-малко 30% от домакинствата се борят с енергийната бедност. Решаването на този жизненоважен въпрос се възпрепятства и от лошата инфраструктура за достъп до природен газ. Въглищата доминират в енергийния баланс на Южна и Югоизточна Европа и представляват 32% от енергийния микс в България и 51% в Сърбия, докато средната стойност в ЕС е едва 15%. 

 

Свързаността на домакинствата с природния газ е друг важен фактор в Южна и Югоизточна Европа. В Гърция 10% от домакинствата са свързани към газопреносната мрежа, в Сърбия - 6%, в България – 2%, а в Северна Македония домовете изобщо не са свързани към газова мрежа. В резултат, тези държави разчитат в по-голяма степен на твърдите горива – въглищата осигуряват половината от енергията, консумирана в Сърбия, Косово и Босна. 

 

Експертите са единодушни, че природният газ, допълващ възобновяемите енергийни източници и компенсиращ техните недостатъци, ще бъде централният компонент в енергийния преход, необходим за постигане на целите по изменението на климата. Изгарянето на въглища води до повече емисии на CO2 и често по-високи цени поради загуби на ефективност при производството и преноса на електроенергия за отопление на домакинствата. За разрешаването на този проблем в Европа са отпуснати значителни средства. Но Южна и Югоизточна Европа се нуждаят от надеждни доставки на природен газ, за да се справят с проблема. Проектът Турски поток бе съживен заради директното снабдяване с природен газ за Южна и Югоизточна Европа. Вторият му тръбопровод ще се насочи към турско-европейската граница, транспортирайки 15,75 млрд. куб.м. газ годишно. Няколко държави вече изразиха интерес към неговия капацитет, предлагайки инфраструктура по веригата след Турция. 

 

Пазарите в Турция

 

Според статистиката потреблението на енергия в Турция е нараснало с 9,5% само през 2017 г. Природният газ е осигурявал 28,15% от общите енергийни нужди на Турция през 2017 г. спрямо 26,45% година по-рано. 14 млн. домакинства и почти 50 млн. души разчитат на газ за готвене, топла вода и отопление, а природният газ осигурява 37,2% от цялото производство на електроенергия. Според последните социологически проучвания 84% от турските граждани одобряват газа като енергиен ресурс. Ако се предположи, че цената и достъпът са равни за всички енергийни източници, природният газ е най-предпочитаният източник на енергия сред турските домакинства с 40%, следван от слънчевата енергия с 23% и вятъра със 17%. 

 

През последното десетилетие растящата икономика подхранва енергийните нужди на страната, поставяйки Турция на второ място след Китай по отношение на растежа на търсенето на природен газ. Турският пазар сега консумира почти 55 млрд. куб. м. газ годишно и се очаква потреблението да надхвърли 70 млрд. куб. м. до 2030 г.

 

Въглищата все още осигуряват 31,35% от цялата енергия, но сред реализацията на новия газопровод Турция потреблението им ще може да бъде намалено за сметка на увеличеното търсене на природен газ, който представлява по-бърза, ефективна и достъпна алтернатива с по-малко от половината от въглеродните емисии на въглищата. Турското правителство планира да увеличи и дела на възобновяемите енергийни източници в националния енергиен микс. Това предполага по-широко пространство за природния газ, считан за „естествено“ допълнение със своята надеждностт и ефективност на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Експертните оценки категорично показват, че природният газ ще остане основен източник на чиста енергия и използването му ще се увеличава през следващите десетилетия. 

 

Турция не произвежда много природен газ, но някои от най-големите газови находища в света са в нейно съседство - на изток и на юг. Най-важните доставчици на природен газ за Турция са Русия (52%), Иран (17%), Азербайджан (12%), Алжир (8%) и Нигерия (3%)12. Русия е доставила 29 млрд. куб.м. газ на турския пазар през 2017 г. - чрез газопроводите „Син поток” и „Трансбалкан” (Западна линия). Турция внася газ още по тръбопроводи от Иран и Азербайджан, а Алжир и Нигерия са основните й доставчици на втечнен природен газ. Поради значителната отдалеченост на доставчиците на втечнен природен газ, тръбопроводният газ има конкурентно предимство на турския пазар.

 

Турският пазар в момента разчита само на няколко газопровода, въпреки жизненоважното значение на газа за икономиката на страната. Чрез Турски поток ще се транспортират допълнителни количества към държавите от Южна и Югоизточна Европа, което би им дало възможност да преминат от въглища, широко използвани за производството на електричество и отопление в момента, към газ и така да намалят емисиите на парникови газове и замърсяването.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • баба мара

    17 Апр 2019 17:20ч.

    украина и турция са несигурни при тях винаги има възможност за изнудване на Европа така че аз съм скептично настроена исках директна тръба от русия до българия за да ни е мирна главата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • няма такава държава и по-добре да няма

    17 Апр 2019 17:59ч.

    само не мога да разбера кой ще плати и кой трябва да влезе в затвора за това ,че прецакаха България да бъде на мястото на Турция.те ми съдят Иванчева за някакви семки и бонбонки

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това е христоматиен пример за политиката на Путин и руския елит

    17 Апр 2019 19:25ч.

    Късогледа, без мисъл в перспектива, в гонене на моментна изгода. Синдрома на лихие девяностые, времето на братвата, откъдето и произлязоха. Русия си създава врагове сред родствените и държави, а залага на такива като Турция и Иран, с които не би трябвало да има нищо общо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мариан

    17 Апр 2019 21:02ч.

    Хайде сега и Путин. Той ли спря Южен поток?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    18 Апр 2019 22:29ч.

    До "Това е христоматиен пример." Това соросоидите сте големи гонсурати бе! Ти мислиш ли с главата си или я имаш да слагаш шапката си на нея? Южен поток бе проектиран за 4 тръби (63 милиарда куб.м газ) които да бъдат прокарани по дъното на Черно море до българското крайбрежие на гр. Варна. Тръбите бяха складирани на пристанището на Варна и проекта вървеше с пълна сила докато тука пристигна Джон Макейн с още един американски сенатор и заплаши България с икономическа блокада, майдан на правителството и заплаха за междуетнически сблъсъци! Орешарски се уплаши и обяви "замразяване" на работите по проекта, но не го закри! По-късно Б. Борисов се похвали, че спрял три руски проекта (Продуктопровода Бургас-Александропулис, АЕЦ Беляне и Южен Поток!) Така, че ние помним как се развиваха нещата по закриването на проекта и минаването му през Турция! Не сме като тебе с една мозъчна гънка! Спирането на проекта през българска територия донесе огромни загуби за страната ни, които не са само финансови, суми за транзитни такси, високо платени работни места, евтина енергия за Родината ни, но и стратегически огромни дългогодишни загуби! Това бе загуба на авторитет и национална сигурност, защото за сигурността на страната ни щеше да се грижи, както руската армия, така и страните от ЕС, които щяха да получават газ от тези тръби! Ето това ни докараха нашите нови "съюзници"-разбойници от САЩ и ЕС!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи