Туризъм в Дубай – между жегата, златото, камилите и небостъргачите

Туризъм в Дубай – между жегата, златото, камилите и небостъргачите

 

 

Едрата и кръшна рускиня лейди Джулия танцува облечена като в приказка от „1001 нощ“ пред публика насред пустинята. Програмата е тип „Балкантурист“, защото танцът нямат допирна точка с арабските традиции. Но легендите трябва да се хранят, а туристите трябва да плащат. 

 

 

Затова такова забавление може да се изпълнява само от представители на други нации. Мъжът, който се върти на пети безспирно около 20 минути и развява над главата си два ката странни поли, всъщност учи това умение в продължение на месеци. Първо стъпката на завъртането, после увеличаване на времето за въртене, а накрая да свикне с тежестта на полите, които върти като чадър над главата си, но тежат 12 кг. 

 

 

Сафари в пустинята на Дубай означава дрифтене в пясъка, ужасяващи завои с главата надолу или при 90 градуса наклон, кратки писъци от пътниците в джипа, нарастващо усещане за морска болест, разминаване със свободно разхождащи се камили (те дори не знаят какви са щастливки, че не са в джип). Пясъкът от въртящите се гуми залива джипа като вълна, а след гмуркането в червено-жълтите песъчинки сме отново на пясъчен ръб, от който почти се преобръщаме смъквайки се настрани.

 

 

Сафарито в пустинята започва с процедура по спадане на гумите на джиповете. Само така ще можем да „преплуваме“ без да потънем. Докато отскачаме нагоре-надолу и се друсаме на седалките, питам арабския шофьор: „Ти-и-и-и обръ-щал-л-л ли с-с-си с-с-сеее?“ „О, да, много пъти!“ „Не е ли стр-р-р-ра-ш-ш-но?“ „Не. Просто се обръщам“ „И пос-с-с-ле“ „Идват другите и обръщаме джипа обратно“. Спирам да питам. Не искам да знам повече подробности. 

Полетът през пясъчните хълмове продължава достатъчно дълго, за да пожелае човек да броди сам, бос и без вода, но да се отърве от това стаховито тръшкане, люлеене, излитане и пропадане. Нещо като влакче на ужасите, но във всяка секунда се случва нещо ново, защото няма предварително сложени релси.

Залезът в пустинята е толкова неусетно бърз, сякаш слънцето припада от горещината и просто изчезва зад пясъчните хълмове. Остава озарено в червено небе, което бързо почернява, сякаш за последно изпепелено от жегата.

 

 

Езда на камила по залез е още едно приятно преживяване. Отново емоция от колекцията „Балкантурист“, защото самостоятелна езда поне там не се предлага. Когато възсядам моето учтиво полегнало добиче, зад мен се качва още една пътничка. Изправянето става с политане напред, докато камилата се изправи. Камилата зад нас протяга напред глава и от височината на седлото започвам да я галя. Тя харесва ласката и притиска глава към крака ми. Чеша я по острата четина, подръпвам й ушите, потупвам я по бузата, а тя не се отделя. 

 

 

Тръгваме на кратичка разходка – ходът на камилите е като нежна люлка, крачките им са големи, дългите им шии сякаш плуват – само моята камилска приятелка е плътно до мен. След нищо и никакви пет минутки на гърба им, камилите отново лягат, за да слезем. И когато опитвам с ласка да благодаря и на моята камила, тя сърдито изръмжава и ме удря с глава. Явно не всяка камила е дружелюбна, но всички са плетени намордници, та поне не може да ме наплюе. 

Последната част от пустинното преживяване са танците. Няма начин арабка да изпълни подобен танц пред когото и да било. 

След като вечерята приключва, след като приключва изпълнението на мъж, който се върти безспирно на едно място около 15 минути като върти огромни поли над главата си, сцената е вече празна. И тогава идва нашето време – един от българската група пуска „Бяла роза“ на телефона си и подкарва хорото на сцена насред пустинята, под тъмното небе и в непосредствена близост до продавачите на плюшени камили. 

 

 

Сред туристическите преживявания, за возене на скоростно влакче и екскурзия в Обединените арабски емирства съществува едно задължително изискване: бъдете със здраво сърце. И по възможност не страдайте от никакви дихателни проблеми, високо кръвно, бъдете сигурни, че издържате на жега, че не се разболявате лесно от настинка. Следват и още разумни съвети: ако ще пътувате до Дубай, сред нещата, които винаги си носите в чантата сложете чифт памучни чорапи и лек шал – температурният шок от 40 градуса навън към 20 на закрито е нещо с което се свиква, но не е лесно. И най-лошото е, че след като се е подпалил от стапящия въздух навън, човек на драго сърце се оставя потта му да изсъхне във веещия хлад на поредния мол. А това е само първата крачка към схващане на врата, на гърба, към хремата или и трите. Затова добрата здравна дисциплина изисква влизане, увиване на тънкия шал около врата и почивка на едно място, по възможност не под директната струя на климатика. Уви, твърде често изкушението е непреодолимо! 

 

В Дубай, мол не значи обезателно страст към пазаруването. Молът е онзи прохладен оазис, където можете да намерите фонтани, заведения, детски площадки, места за отдих и свеж въздух, както и достатъчно манекени на камили в естествен размер с които да се снимате. Магазините са просто приятна, пъстра и често - скъпичка екстра. 

 


Водопад в мол с фигури на голи летящи мъже. Намира се на метри от гигантски аквариум в който плуват акули, манти и още стотици видове риби. 

 

 

Преживяването в Дубай може да се раздели на три основни дяла: 

 

  • опознаване на града отвън и неговите уникални, смели, фантазьорски, внушителни и блестящи сгради и смайващо зелени паркове – от земята и от хеликоптер; 
  • опознаване на моловете, които са още един свят на всевъзможни идеи, леещи се води, фонтани, водоскоци, аквариуми с размерите на жилищен блок, ски писта 
  • и последната част е приключение в пустинята. 

 

Би трябвало да тръгнем отзад-напред – все пак тази земя е пустиня. 

 

И петролът я превръща в млад оазис от всичко, което е вече създадено по земята – от гигантски, стърчащи право в небето здания, през романтични градини с реки, насаждения и лодки до пътна инфраструктура, която не поддава на температури, които нагряват асфалта до 80 градуса в най-топлите дни. 

 

 

Какъв е точно асфалтът, който не се огъва тогава, когато джапанки просто биха се разтопили върху пътната настилка, на нас поне не ни е ясно. Използвани са познанията на световните инженери във всяка сфера и парите на националното богатство – петрола. Така новите милионери от камилите са се метнали на фераритата и са продължили по съвършените си пътища. 

 

През 2013 г. градът е 11-ти в световната класация на най-посещаваните градове. През 2014 г. Дубай е вече на пето място, а през 2015 г. заема четвъртото място, по данни на Световната организация по туризъм (UNWTO) с 14,3 млн. международни туристи, през 2016 г. запазва позицията си с милион туристи повече. За 2016 г. на първо място е Банкок с 21,4 млн. гости, следван от Лондон с 19,88 млн. и Париж с 18 млн.

Статистиката сочи още, че на един местен жител се падат по 5,9 туристи, като срещу всеки тях, гостът е похарчил средно 4900 долара за времето на престоя си. 

Въпросът дали е скъпо или евтино в арабското емирство се свежда до това какво всъщност иска човек. Не съществува евтино и много хубаво. Щом е евтино, то със сигурност никак не е хубаво. Препоръчително е да се резервират четири и петзвездни хотели, които са от световните вериги и там нивото на обслужване е гарантирано. Стаите са големи по размер, баните – също, комфортът е налице, закуските са богати. 

 

Купуването на злато е изкусително, защото съществуват златни квартали, златни улици, златни етажи в моловете. 

 

 

Каратите обаче са 22 и цената му е солено висока, а цветът му е доста необичаен спрямо онова, което познаваме ние – патешко жълто. Едно бижу най-често може да изхрани централноафрикански град за около година. 

 

 

За по-местно преживяване е посещение на сука. Сук на арабски си значи пазар, а там, където се продават плодове и зеленчуци е фандък. На сука обаче, освен много китайски неща (естествено!), се предлагат подправки. Невероятно е за колко привлекателна намират арабите миризмата на горящ тамян. Някои места са така окадени, че едвам се диша. Предлагат безброй подправки, насипани в огромни кошове, но ако човек не знае за какво да ги ползва, може просто да си накупи торбички със сухи треви. Иначе от сърце черпят с бонбони от камилско мляко. Не са нещо особено за ядене, но човек винаги може да ги пробута за подарък. 

 

 

Програмата в града е шарена – снимка пред най-големия златен пръстен (вероятно в света) който може да се надене на кръста на всяка жена с талия 54 номер. Разходката по улицата на златото дава идея колко много диаманти и жълт метал могат да се съберат на едно място. До скоро водещите купувачи са били индийците, които са купували както по свои поводи, така и с инвестиционна цел. Но Индия извършила деноминация на рупиите и купувачите оттам рязко спаднали. В момента дубайските златари отново се надяват на руснаците. А руски гости никак не липсват. Ако човек не се разбере на английски, винаги може да опита на руски.

 

На улицата на текстила, стига да разбира от платове, всеки може да си купи великолепни материи – от студена вълна до най-изящна дантела. 

 

 

 

Тези материи са предвидени най-вече за рокли за местните жени, които не пропускат нито едно парти „само за приятелки“. Вторият най-сериозен потребител са индийците. 

 

През това време, откъдето и да се промъква човек, наоколо танцуват продавачи, които един през друг предлагат шалове от кашмир на цени, на които може да се предположи, че кашмирът не е дори техен далечен братовчед. 

 

 

Пазаренето за всяка цена обаче е ключово изискване. И не е трудно. Харесвате си ваза. Ръчно правена. Изящна. Просто великолепна. И в български пари излиза около 200 лева. Просто казвате „100“. Търговецът мило се усмихва. „150?“ Вероятно може и с още 10 надолу, но защо? Вазата и без това си струва парите. Има сделка. И така се прави с бижута (онези, които не са от 22 карата и диаманти са също великолепни), играчки, сувенири. И като теглите чертата и си помислите колко сте спестили, изведнъж се отваря бюджет за още симпатични нещица.  

 

Полетът с хеликоптер е сред вълнуващите преживявания, но никой не може да гарантира на каква атмосфера ще случите. Часът е 7 сутринта. В офиса на фирмата вече седим нетърпеливо пет човека, а навън се стеле подла мъгла през която пробиват бледи слънчеви лъчи. 

 

 

В такива условия не може да се лети – видимостта е 300 м., а е задължително да е поне 500. Когато авиационните власти дават разрешение за полети (а маранята е така всеобхватна на пръв поглед), от всички страни започват да се спускат хеликоптери – сякаш са чакали някъде във въздуха и изведнъж се втурват към площадките, откъдето излитат туристите. 

Вдигането във въздуха е плавно, а гледката отгоре разкрива... само върховете на небостъргачите. 

 

 

Дори очите се напрягат да пробият през бялата мъгла, положението е все така... млечно. Летим буквално на метри от Бурж ал араб, а сградата прилича повече на призрак. Изведнъж слънцето побеждава и великолепието на плетеницата от сгради и булеварди изгрява под нас. За да е смислен разхода за полет, не трябва да е по-малко от 20 минути. С хидроплан се лети дори 40! 

 

 

От години Дубай е постоянна строителна площадка. Независимо от твърденията, че емирството е ударено от кризата, изглежда, че това не възпира инвеститорите. 

 

 

И тъй като Дубай също се превръща в жертва на тежкия автомобилен трафик, макар в страната да няма данъци за приходи, нищо не пречи да се слагат огромни такси за притежанието на всичко, което пречи. Затова таксите за притежание, съхранение, контролни прегледи и всички възможни дейности, свързани с автомобилите се увеличават безспирно, обикновените хора просто продават колите си и тръгват или с градски транспорт, или с такси. Оказва се, че така е много по-евтино и поради още една причина: с колата всеки получава фишове за всякакви прегрешения, с таксито проблемът вече е чужд. 

Архитектурата в Дубай е впечатляваща, най-вече защото всяка причудлива, оригинална и впечатляваща идея е превърната в истинска сграда, чиито връх често се губи в сутрешната мараня. Небостъргач с покрив като молив, друг, посукан като фитил, трети – с „опашка“ като шлейф на жена.

 

Надземна част на метрото 

 

На място човек може да избере измежду безброй преживявания. Вечеря на корабче, което се вози редом с други красиви и осветени корабчета; разходки с цел изпитание духа и способността да се търпи на жега; центрове за изкуство откъдето може да се купят изящно изработени ръчни произведения; полет с балон над пустинята или киснене като хипопотам в морето. Водата е толкова топла, че човек инстиктивно губи желание да се движи – може просто да подплясква в спокойните води. 

 

 

Туристите имат свободата да ходят където си искат и да се снимат, да са по къси гащи, по изрязани потници, с прилепнали рокли, да се държат за ръце. Ограниченията за покриване на тялото и косата се отнасят за влизане в джамии, но само за тези, които искат да влязат в джамия. И не всички са отворени за туристи. 

 

Пустинята, макар и превърната на оазис не е за всеки. Тази жарка земя, претворена в нещо, което бог не й е отредил, ни е непонятна; нейните хора са ни твърде далечни. Но със здраво сърце, голяма доза любопитство и без преднамереност, всеки може да открие чудесата на един новоизграден свят. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • мима

    19 Ное 2017 21:00ч.

    О, Боже, Дубай беше модерен преди 10, ако не и 15 години! Вече е old-fashioned! Едно лъскава ябълка, гнила отвътре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил

    20 Ное 2017 20:05ч.

    Ако сте бил там за последно преди 15 години, идея нямате за какво става дума днес! Жалко е, че сте с толкова остарели спомени. А най-вероятно никога не сте стъпвал там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Калина

    20 Ное 2017 22:47ч.

    Всички сме чели баснята за лисицата и гроздето.Та и Мима като лисицата...... :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Десертна роза

    21 Ное 2017 9:10ч.

    След френетичния успех на просветителския апотеоз на емиратското женопочитание, авторката е решила да балансира страстите със съвсем конвенционален, сякаш дори - нарочно скучноват, пътепис в стил туристически блог. Подозирам, че ще има поне още един епизод.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бай хасан

    07 Дек 2017 11:12ч.

    Лияна, в Дубай никога не е имало нефт или газ, освен от внос! Там са забогатяли единствено от търгория, предимно със съседните държави. Най-много стоки са внасяни и продавани на близките страни от Япония, Китай, Южна Корея и ЕС. Там смелото визионорство на управляващите е променило до неузнаваемост страната, с целенасочени стъпки по развитието във всички обществено важни сектори. Както Сингапур е забогатял от от умната си търговска политика, така и Дубай! Значи няма петрол като в Кувейт или газ като в Бахрейн и Катар, а умни политици и страшно добри търговци. Иначе се изкефих на снимките - направо са добри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бай хасан

    07 Дек 2017 11:14ч.

    Лияна, в Дубай никога не е имало нефт или газ, освен от внос! Там са забогатяли единствено от търгория, предимно със съседните държави. Най-много стоки са внасяни и продавани на близките страни от Япония, Китай, Южна Корея и ЕС. Там смелото визионерство на управляващите е променило до неузнаваемост страната, с целенасочени стъпки по развитието във всички обществено важни сектори. Както Сингапур е забогатял от от умната си търговска политика, така и Дубай! Значи няма петрол като в Кувейт или газ като в Бахрейн и Катар, а умни политици и страшно добри търговци. Иначе се изкефих на снимките - направо са добри.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи