Миленка, знаеш ли, че Господ, когато се роди дете, слиза на земята и казва това дете какво да е - българче или циганче, момче или момиче? - Откъде знаеш това? - Баба ми го разказа. - Баба? На кого е майка? - На мама Ани. Ама аз имам вече още една майка - мама М. И ще замина с нея за Франция. Казах ли ти? За да подкрепите изоставените деца, които посещават ателие „Прегърни ме”, изпратете дарителски SMS с текст на латиница DMS ATELIE на номер 17 777 (за абонати на Теленор , VIVACOM и Mtel). За абонаментни дарения и други начини за даряване - www.dmsbg.com
Господ определя съдбата на децата

 

В. вече е на 10 години. Беше настанена в дом преди три години. Посещаваше ателието в рамките на две години. Обича да рисува, обича да общува, обича да си съчинява приказки... Интересно дете е В. Не разказва много за себе си. Отговаря кратко на въпроси. Почти винаги е усмихната. Има черни, весели, изразителни очи. И знае смешки. Не изисква много внимание, но е особено честолюбива и много крехка. Понякога ме хваща с малката ръчица, свива се на кълбо в скута ми и започва да разказва някаква история, която току-що е съчинила... Има една по-специална, която си повтаря всяка вечер преди да заспи...

- Хайде, В., разкажи ми тази приказка.

- Добрееее, слушай тогава. Имало едно време една майка. И тя си направила едно бебе. Но когато майката родила, бащата си заминал. И Господ се направил на дядо, влезнал  в болничната стая и казал детето да е момче и да е циганче. Така ми е казала баба на мен. Че Господ дарява кой какъв да се роди - дали да е момче или момиче, дали да е циганин или българин. И майката, като родила момчето,

на челото му пишело: Аз съм циганче. И майката казала: Не го искам! Ще го дам в дом! 

И така направила. То растяло, растяло и станало на 18 години. Един ден бащата се прибрал у дома и попитал: Къде е детето? Искам да го видя! Стана ми мъчно. А майката казала: Дала съм го в дом. Ти ни изостави.  Отишъл той да си вземе детето. И айдеее,  няма го дететооо. Осиновила го една жена от Париж. И майката казала на директорката на дома: Ще ми кажеш ли къде живее тя? Ще ми дадеш ли адрес? Директорката не й дала адреса. Тогава тя отишла в "Закрила на детето", оплакала се, но те й казали, че нищо не могат да направят, защото го е оставила още на втория ден. Но тя заминала за Париж и намерила къщата. И чукнала на вратата. И френската майка, но тя имала нейна снимка, затова знаела коя е, й казала да влезе в къщата. И започнала да я бие, да й пляска шамари и й казала: Ако още веднъж дойдеш да търсиш сина ми, няма да ти се размине. Ще изядеш голям пердах! И тя, като се прибрала в България, отишла в полицията и казала: Извинете много, детето ми е в Париж при една луда. Трябва да ми го върнете. И тогава полицаите се обадили на директорката на дома и тя им обяснила всичко. О, пропуснах да ти кажа, че първата майка, дето го е оставила, лъгала пред съда, че не тя го е оставила, а другата майка го била откраднала. Ама тя лъжела. Затова решили да й сложат едно такова, дето ако лъжеш, те хващат (детектор на лъжата). И й го сложили. И то се видяло, че тя само лъже.

И полицаите казали: Извинете, но вие лъжете и трябва да отидете в затвора!

Ама тя седяла само 20 дни в затвора. А другата майка с детенцето живяли, живяли, спокойно, спокойно...

Илюстрация на В. по приказката "Клан, клан, недоклан"

И приказката се сбъднала... Миналата година в България идва „другата ми майка”, както я нарича В., французойка, която осиновява малкото момиченце. Малко преди да замине, сърцето й беше раздвоено между мама А., братчето и новия живот - шарен и щастлив - какъвто й го обещават мама М. и Франция.

Страх ме е, Миленка. Последната нощ в дома се чудих - да замина или да си остана...  Защото продължава да ми е мъчно за братчето ми, за сестра ми, за мама. Ако зависеше от мен, бих останала тук. Защото съм свикнала с тях. Нищо, че не съм ги виждала вече две години, но...  Знаеш колко е хубаво да си живееш вкъщи, нали? Живеех в квартал „Христо Ботев” в София. Живеехме с мама А., брат ми, сестра ми и бебето. Аз съм най-голямата, затова мен взеха. Всъщност аз се изгубих. Мама беше отишла до магазина, аз също исках да отида с нея, но не знаех къде е. И тръгнах по друга улица, загубих се и изведнъж ме спря полиция. А аз бях взела и бебето. И ме попитаха къде съм тръгнала. Аз им казах, че отивам до магазина. А те ми казват: "Тук наблизо няма магазин!". И аз им казвам, че търся мама. И ме прибраха и ме заведоха в "Закрила на детето". Извикаха майка ми. Но взеха само мен, бебето върнаха.

Мама изпрати само мен в дома. Искаше да отгледа бебето и брат ми, защото са по-малки. Не можеше да издържа всички. И затова...

Ще ми дадеш ли една картина да занеса на новата си майка?

Да нарисуваш Пикасо, автор: В., 8 г.

Ох, повече се притеснявам, отколкото се радвам, че ще замина за Франция. Страхувам се, че няма да е лесно. В началото ще е гадно. Ще трябва първо да ходя на уроци по френски. На всички ще им изглеждам много интересна. Сигурно ще забравя българския. Но мама М. ми е обещала да ме води на плаж, да караме колелоооо... Тя ми е купила колело. Знаеш ли колко е хубаво?! С една нарисувана много красива принцеска.

Желаем ти много приказни дни и години, мило, умно и добро дете!

Яна: Пожелавам ти да намериш любовта на живота си и винаги да сте си заедно.

Ани: Да си здрава, щастлива, да имаш страшен късмет, да не се отказваш от целите си.

Натали: Пожелавам ти, В., да имаш шестици във Франция.

С  деца на море, творческа ваканция, организирана от ателие "Прегърни ме", Равда, 2013 г. 


Кампания "24 грама надежда" или как да помогнем на изоставените деца продължава! 

Включи се и ти!

Защо?
От 10 години ателие „Прегърни ме” работи с повече от 300 деца и младежи от три дома на територията на гр. София и София-област, които се учат на два занаята и различни техники на приложно изкуство, живопис и иконопис, създали са 80 етнокостюма, 700 картини, 4000 картички, над 5000 мартеници, 200 копринени ангела и парцалени кукли, една илюстрирана Андерсенова приказка, 28 ръчно правени арт книги с Чудесата на Христос, книга КОМИКСИ. Техните произведения са участвали в над 30 изложби и базари и така са стигнали до хиляди възрастни и деца. През следващата година идват поне още 30 деца, лишени от родителска грижа, които искат да се учат, да рисуват, да могат, да вярват. Помогнете ни да продължим да им помагаме.

Как?
Първо, всеки, който желае да ни подкрепи, ще може да ни дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст DMS ATELIE на единен дарителски номер 17777.
След това той трябва да се запише на имейла на сдружениетоpregarni_me@abv.bg

Надеждата ни е да съберем около 2 хиляди съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по 1 SMS. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете SMS, а в сайта на „Гласове” и страницата на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.

Милена Нейова, ръководител на ателие "Прегърни ме"

 

 

Още от категорията

Любов

Любов

„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказ...

3 коментар/a

Моторист на 23.01.2015 в 15:38
Отвратително. Трябва да има мярка даже и в глупостта и безполезността на авторката на този кощунствен текст.
Катаджия на 23.01.2015 в 17:30
Господин Моторист, слезте от мотора, отнемаме ви свидетелството за правоуправление на каквото и да е поради прекомерна глупост, безчувственост и липса на всякаква човещина.
!! на 25.01.2015 в 23:34
А това как ще го определите!? -http://bulgarski.pogled.info/news/61800/Multi-kulti-mish-mash

Напиши коментар