ДЕТСКО КИНО И ПСИХОАНАЛИЗА

ДЕТСКО КИНО И ПСИХОАНАЛИЗА
Проект „Детско кино и психоанализа – превенция на асоциално поведение и агресия” е насочен към работа със специфична група деца, които с оглед особеностите в личната им история и психосоциално развитие са преживели това, което се дефинира като комулативна травма на развитието. Това са поредица от травматични раздели, загуби, изоставяния, а често и драматични инциденти на лично преживяно или наблюдавано насилие. Подобна история оставя своя отпечатък на всички нива на личностовата структура и функциониране. Най-сериозните дефицити се откриват в сферата на психо-социалното и емоционалното развитие на тези деца. Проектът обхвана общо 17 деца на възраст от 10 до 14 години, настанени в Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) на територията на гр. София. В рамките на шест месеца децата заедно с група от експерти (психолози, педагог, арт терапевт и експерт социални дейности) гледаха и анализираха десет специално подбрани филма.


Родени в една и съща година (1895), филмът и псохоанализата растат като брат и сестра, които взаимно влияят своето развитие. Последните десетилетия психоанализата се занимава много интензивно с филмова интерпретация и филмов анализ. От 2001 г. на всеки две години в Лондон се провежда European Festival Film and Psychoanalysis (EFFP) под егидата на Бернардо Бертолучи. Организатор е психоаналитикът Андрея Сабадини, близък приятел и съмишленик на Бертолучи.

Д.м.н. Вивиан Праматароф-Хамбургер и проф. Андреас Хамбургер са инициатори на такива срещи в България. Методът за работа с деца, създаден от тях двамата, е част от развитието на психоаналитичния възглед за потенциално възможната срещата със себе си, посредством личните реакции, предизвикани от филма. Когато публиката е от възрастни, поканата е да се споделят асоциациите и преживяванията в открита дискусия. Децата изразяват съзнаваните и несъзнаваните си емоции първо на белия лист, като рисунка – във форми и цветове. Символизираните вълнения не се психологизират и интерпретират. Децата разказват за тях и така съумяват да артикулират емоциите си. Груповата дискусия между психолозите и децата е защитено пространство за спор, за изява. Процесът се филмира и играта „на кино“ продължава. 

 

Детско кино и псиоанализа, групова работа по филма "Извънземното" 

 

д.м.н. Вивиан Праматароф-Хамбургер

Когато се запознах с Милена (Нейова, създател на ателие „Прегърни ме”) и тя ми разказа за своята работа с деца в неравностойно положение, разказа ми за ателие „Прегърни ме”, тогава разбрах, че това не е просто проект, че това е нейната кауза, на живота ѝ. Усетих колко ангажирана е тя със съдбата на тези деца, разбрах, че всичко, за което тя говори минава през сърцето ѝ, през душата ѝ. И аз пожелах да стана част от това кръвообращение. И да помогна. Или да участвам с нещо, което да е също креативно . Така постепенно се роди идеята „Детско кино и психоанализа”. 
Филмът винаги предизвиква у зрителя (в случая децата) усещания, мисли, фантазии, спомени, желания, това го знаем. Но често се случва, когато излезем от киното да имаме желание да споделим тези наши мисли. И когато говорим за това какво сме преживели, ние всъщност говорим за нашите неща, за нашия вътрешен свят, за нашите преживявания. И така разкриваме много неща от себе си. И в един смисъл филмът се явява нашият психоаналитик.


доц. Камелия Ханчева, психолог


Начинът, по който децата възприемат света е доста различен от начина, по който възрастните го възприемат. Приликите започват да се случват след 12-13-15 годишна възраст, когато светът през очите на юношите и светът през очите на възрастните вече е индивидуални, а не възрастово различен. Децата виждат много повече контрасти и много по-малко нюанси в преживяванията. И ние трябва да ги научим, както художниците ги учат – да нюансират цветовете в рисунките, ние да трябва да ги учим да тонират емоциите, преживяванията си. Да не разделят света на черно и бяло.

Богдана Манова-Чонкова, педагог по проекта

Аз разказвам постоянно за нашите срещи. Правя го, защото това, което се случи, надхвърли всякакви мои първоначални очаквания. През това време децата се отвориха към нас, по-големите. Часовете, прекарани толкова смислено, уплътнени във всякакви интересни занимания ни ги представиха по един много друг, много различен начин. Разбраха, че могат – могат да рисуват, могат да говорят, да говорят за чувствата си. Голяма част от напрежението, което те носят, се смъкна. И децата се почувстваха, в рамката на всички 10 сеанса, пък и след това, много по-защитени, много по-щастливи.

 

Проект „Детско кино и психоанализа – превенция на асоциално поведение и агресия” се осъществи с подкрепата на Фонд „Социална закрила” към МТСП, 2017 г.

 

 

Коментари

  • Sulio

    10 Яну 2018 0:59ч.

    Dryn-dryn ta pliaaaaas mi se struva malko taia rabota...i neshto usvoiavane na edni pari....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борбата с насилието

    14 Юли 2018 21:53ч.

    Много хора не разбират защо няма грантове за други неща които толкова агресивно да се пласират. При насилие не носиш отговорност. Правиш разни неща и реално не носиш отговорност, защото ... спасяваш. И ако не стане или реално не е това от което имат нужда сега, просто отчиташ дейност с рисунките за насилие за следващия грант. Например една структура предлага в училище театър с теми насилие. Проблемът е, че децата нямат друг театър с други теми, това не е важно за държавата. Няма Ромео, няма Жулиета, направо темата на сценката е насилието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Деца, лишени от правото да нямат психолог / да изберат дали да имат /

    02 Яну 2019 10:52ч.

    Цялостна зависимост от НПО и окончателно лишаване от възможност за осиновяване или спокойно израстване в дом. Чудовищна агресия на психолози мераклии да им се доставят вечни клиетни за да си получават грантовете. Никой няма право да се обявява за цялостен комплексен специалист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи