Борисов, Костов и Сидеров участват в реализацията на президентския проект

Колкото и да е смешна драмата, която се разигра около публикуваната стенограма от разговора между Симеон Дянков и Георги Първанов, тя носи своите политически знаци и изводи за процесите, които текат в българския политически живот. Очевидно след скандала, който се разгоря в медиите, Първанов постигна целта си да бъде припознат като алтернатива  на настоящото управление не от кого да е, а от самото него. Това е първата много важна крачка към създаването на така обговаряния в последната година президентски политически проект.

Нещо повече, създаването на този проект беше анонсирано от самия вицепремиер Цветанов. Няколко часа след публикуването на злополучната стенограма в предаването „Панорама“ на БНТ с остър тон Цветанов, желаейки да отвърне на президента, го посочи като основна алтернатива на ГЕРБ, която иска да отведе България по пътя на Гърция към икономически срив и финансова катастрофа, а партията на Бойко Борисов се опитвала да направи точно обратното.

На всичко това президентът отвърна с доволно мълчание, а в понеделник пародира искането на Цецка Цачева да й се предостави аудиозаписът от разговора му със Симеон Дянков, като организира в Президентството церемония по изпращането на записа в Народното събрание.

Едва ли опитен политик като Първанов е целял с постъпката си само да раздразни Бойко Борисов и хората му. В този смисъл постъпката му не е гаф, а добре обмислена стратегия, чиято цел е да го остави в политиката и след завършването на мандата му през 2011 г. От реакцията на управляващото мнозинство можем да стигнем до извода, че то ще направи всичко, което зависи от него това да се случи.

Какво постигна Първанов?

Първо – накара Симеон Дянков да повтори няколко пъти, че президентът не е милиардер и да изглежда като човек, който обича да лъже или не знае какво говори. Това е двоен удар за Първанов, защото по този начин успя едновременно да удари финансовия министър и да покаже, че нещата, които се говорят в публичното пространство за връзките му с олигарси и престъпници, на четири очи изглеждат по съвсем различен начин. С това поне за пред своите потенциални избиратели и за пред медиите Първанов успя да парира сценария, от който не можа да избяга Станишев – при всяка изказана теза да му се отвръща с обвинения в корупция. Тук трябва да се поясни, че Първанов не търси подкрепа от избирателите на Костов или Борисов, а цели да събере около себе си голяма част от бившите и настоящи избиратели на БСП. В този смисъл атаките на Костов срещу президента само ще консолидират червените около него, защото отношението на социалистите към Костов не се различава много от отношението на сините към Първанов.

Второ – успя да запълни вакуума, оставен от БСП, чиято позиция по всички въпроси след парламентарните избори е абсолютно нечуваема, и да привлече на своя страна не само разочарованите от БСП социалисти, но и тези, които все още са лоялни към партията. В това число и самият Сергей Станишев. Оттук нататък цялата тази маса бивши и настоящи червени избиратели ще следи действията на президента с интерес и ще очаква от него точно такъв тип действия и точно такъв тип говорене.

Трето – успя да предизвика поредната демонстрация на некомпетентност от страна на висши представители на ГЕРБ, които в първите часове след публикуването на стенограмата заговориха за предсрочни президентски избори, без да се досетят, че такива не може да има, тъй като дори Първанов да бъде отстранен от поста си, на негово място ще застане вицепрезидентът Ангел Марин. Впрочем дори и този невъзможен сценарий да се реализира, това би било добре за Първанов, тъй като той ще може едновременно да се изявява и като опозиционер, и да държи Президентството чрез пионката Марин, който едва ли след два мандата за една година ще реши да се еманципира от патрона си. С обреченото си искане за импийчмънт мнозинството създава усещането, че прави неефективни действия, при това с пълното съзнание, че те са такива. Това само по себе си няма да се отрази в добра посока на възприятието на гражданите по отношение на Борисов и коалиционните му партньори, които първо създават очаквания сред поддръжниците си, а след това заявяват, че тези очаквания са нереалистични. Тук трябва да отбележим, че най-активни в говоренето за импийчмънт са представителите на маргинализираните “Атака” и Синята коалиция. Тези две формации са маргинални точно заради подобен тип поведение на говорене и бездействие, което доказано през годините води до два процента в социологическите проучвания.

Четвърто – президентът успя да атакува правителството по начин, по който БСП не успява вече осми месец. Разпространената стенограма, в която Първанов обвинява Дянков за безработицата и икономическата криза, ще удари и самата социалистическа партия, на чиито избиратели ясно беше показано, че има кой да защити възгледите им и този някой не е Станишев, а Първанов. От нормална гледна точка исканията на Първанов са популистки, но тези искания биват припознавани от една не малка критична маса в българското общество, която на едни бъдещи избори, ако трябва да избира между неактивния и в същото време отказващ да поеме политическа отговорност Станишев и активния и „социален“ Първанов, ще избере втория. Можем да бъдем сигурни, че с развитието на икономическата криза, която тепърва навлиза в България, и прогнозираната лично от социалния министър Тотю Младенов рекордна безработица, тази критична маса ще се увеличава. За това ще спомогнат, разбира се, неадекватните действия на премиера и неговите министри.

От всичко казано дотук, можем да стигнем до извода, че умишлено или не, в момента  започва реализацията на един от най-неприятните сценарии за развитие на българската политика в следващите години, а именно популистката десница да получи своята алтернатива в лицето на лидираната от Георги Първанов популистка левица. Съзнателно или не, ГЕРБ и неговите коалиционни партньори от Синята коалиция и “Атака” приемат да участват в този сценарий и спомагат активно за неговата реализация. В този смисъл поведението на Първанов от последната седмица е успешно от негова гледна точка.

Това нямаше да бъде така, ако от ГЕРБ първо бяха помислили, преди да говорят. Ако управляващото мнозинство не желаеше да влиза в сценария на Първанов, можеше просто да го неглижира и да не отговори на предизвикателството му, а след това да го постави в пълна политическа и икономическа изолация.  ГЕРБ избраха да отговорят колкото заради присъщата си некомпетентност, толкова и от острата нуждата да отклонят вниманието на обществото от непрестанните си провали в управлението. Така за няколко дни темите за спрените реформи в здравеопазването и пенсионната система, ограбването на средния и дребния бизнес чрез новите изисквания на НАП и безпомощността на повечето министри в правителството да направят каквото и да било бяха изместени.

Първанов е идеалният спаринг партньор за ГЕРБ, защото той винаги е отворен за договорки и в този смисъл поведението на Борисов, Цветанов, Цачева и най-вече на Костов, който за разлика от първите трима знае какво прави, може и да е добре обмислено. Георги Първанов е реалист и не вярвам да си мисли, че някога може да спечели пълно мнозинство в Народното събрание. Той иска много по-малко – иска да участва в политиката и след края на мандата си, за да може да продължи да изпълнява ангажиментите, които е поел към определени олигархични кръгове. Впрочем публична тайна е, че ангажимент към част от тези кръгове са поели Борисов, Костов и Сидеров, които с действията си са на път да изпълнят президентското желание и да удължат политическия му живот с още няколко години.

Тома БИКОВ