Гласове - Мария Станкова за българските интернет форуми

Мария Станкова за българските интернет форуми

15.02.2010 г. 10:53 ч.
Мария Станкова за българските интернет форуми

В glasove.com започнахме дебат за българските интернет форуми. Идеята е да съберем мнения на публицисти, които пишат за различни издания, както и да чуем мнението на самите участници в този процес. Няма да правим разлика между отделно регистрирани форуми и постинги под статии. Опитваме се да ги подложим на критичен анализ, доколкото балансът поне в интернет пространството е силно нарушен – мненията под дадена статия много често обезсмислят самата статия, а и разпиляват разговорите в ненужна посока. И тъй като хората, които пишат във форуми, най-често критикуват всичко останало, е редно да се започне разговор и за качеството на техните писания. В близките седмици ще публикуваме мненията на журналисти, писатели, публицисти и коментатори. Вече ви представихме мненията на Бойко Пенчев и Ани Илков, Иво Христов и Георги Господинов. Сега публикуваме интервю с Мария Станкова.

Какво е качеството на социалния и граждански дебат в комуникационното пространство на българските интернет форуми? Как оценявате културата на участие и активността на форумните коментатори?

Не зная какво се очаква от форумите, но те са си съвсем нормални. Имам не само наблюдения, но съм редовен читател на български, руски и английски форуми (специално в английските търся мненията на самотни майки). Думата е „форум” – първо, означава голям площад, където е съсредоточен общественият живот, и второ – място за всеобщи изказвания. Както на всеки форум са имали право да присъстват хора от различни прослойки на обществото, така и в интернет форумите имат право на изказване всякакви индивиди (граждани). И както не можем да искаме от римски роб да има културата на патриций, така не можем да искаме и от шофьора на такси да се изказва като английски лорд. От друга страна, участието във форуми говори, че все пак някой има отношение към дадена тема. А това е добро. Кое е лошото? Лошото е, че във форумите сме много силни на думи, а в реалния живот сме слаби на действия. Това не е плод на анонимността, която дава интернет (защото много от хората пишат с истинските си имена), а е остатъчно явление от социализма. Същата тенденция се открива и в руските форуми. Голямото говорене, изпълнено с нищо незначещи думи, вместо да отмре, процъфтява. Скоро ще му берем плодовете. Та да се върнем на културата във форумите: тя е същата, каквато е в живота. Ще дам един пример: бях свидетел как прекрасно изглеждаща възрастна дама, като научи цената на доматите, се изплю върху тях и каза: „Десет лева!? Десет цирея да ти излязат на носа, престъпнико!”. Дали ще плюеш на улицата или във форум, е все едно. Плювателството също не е от днес. Но! Между всичкото може да се открие и много съществена информация. В няколко от тези места съм намирала почти неизвестни данни и факти от българската история например!

Може ли да бъде очертан профил на типичния български форумен „мислител”? Кой тип гледни точки и послания преобладават – диференцирани или крайни, аргументирани или спонтанно кресливи?

Всичко има: истерици, психопати, скандалджии, хора, които са станали с з...а нагоре, и съвсем нормални, проявяващи интерес, вълнуващи се от обсъжданото събитие. Понякога много ме е яд на пишещите и тогава се намесвам. Дразни ме, че не мислят. Все едно съм пуснала телевизора и слушам новините. Но пък има и мислещи хора, които не налагат мнение, а просто дават възможност за друг поглед върху темата. И да! Смятам, че в голямата си част форумистите се аргументират.

Какви разлики се налагат при сравнение между качеството на дискусиите в българските интернет форуми и съдържанието на интернет комуникацията в други страни?

Има разлики наистина. Например в един форум (английски) за самотни майки можеш да получиш такива количества полезни съвети, че трябва да си записваш. Хората, извървели някакъв път, споделят опита си, предпазват останалите от грешки. Битката с институциите е обща. С две думи – има взаимопомощ! Виждаш, че това е общество. Че има съзнанието за такова. В нашите форуми всеки е единак... точно както и в живота. Описано е от Антон Страшимиров и Иван Хаджийски. Не сме се променили особено за времето от Освобождението до днес. В руските форуми много хубаво впечатление ми прави самокритичността. Хората не прикриват неприятните си черти. Ние сме си малко тип „ангели небесни”. Все сме онеправдани и никога никой не ни харесва. Обичаме да играем ролята на жертви. Има го този момент, но той се проявява при политическите теми. Има и лицемерие, но него го има навсякъде и не е типично българско.

Имат ли българските форуми информационна стойност, или съдържанието им е по-скоро коментарно?

Категорично имат информационна стойност. Просто човек трябва да знае как да търси. Втори месец водя рубрика в едно електронно издание. Рубриката се нарича „Културата на третата чаша”. И съм благодарна на всички, които допълват с информация темите в рубриката. Хората се научиха да четат в интернет. Това е прекрасно. Сега остава да се научат отново и да мислят. А ако вземат и да действат, то тази държава ще се превърне в рай.

Доколко автономни и автентични са участниците във форумните дискусии? Смятате ли, че в тази комуникация е голям делът на задкулисно режисираното от партийни централи участие, което от своя страна компрометира достоверността на гражданския дебат?

Сигурно делът на автентичните участници не е голям. Както вече казах, уврежданията от социализма са сериозни. Режисиране съм сигурна, че има. Има и подставени лица. Те са едни и същи и винаги се стараят да настройват дискусиите в удобни посоки, но не мисля, че са много. Нашите партии не са дозрели за мисълта, че интернет може да се превърне в реална сила. Старата максима, че само „на маса” се решават сериозните проблеми, още действа. И изобщо политическите ни деятели все още се придържат към „яденето и пиенето”. „Софрата” е българският политически форум. А това е грешка. И не. Гражданският дебат е истински.

До каква степен мрежовата комуникация (форуми, социални мрежи, блогосфера) създава шанс и среда за по-добра журналистика, за повишаване на качеството на т.нар. традиционни медии?

Къде видяхте журналистика в България?

Как влияе възходът на виртуалната комуникативност върху гражданската енергия, в състояние ли е да предизвика реални граждански инициативи, или по-скоро блокира способността за качествен диалог и чувството за общност?

Във Фейсбук – място, преливащо от граждански инициативи – гражданската енергия просто се разпилява. Преди време едно момиче от Швеция (или Холандия, не помня) търсеше изчезналия си брат – наркоман. Прочитам текста и разбирам, че той е видян за последен път в Берлин. Това е една добра гражданска инициатива. Това е осъзната взаимопомощ, но кое е смешното? В търсенето се бяха включили над 300 българи. И питам: как ще открият 300 българи надрусан швед в Берлин? Значи: има нужда от общност, но не знаем какви са приоритетите. Не го умеем това – да степенуваме нещата по важност. Има какво още да се постига във виртуалното пространство. Дори бих била доволна и на една виртуална общност, но с ясното съзнание за предназначението си. Иначе е пилеене на време. Енергия не се хаби особено, защото повечето включващи се в мрежата го правят през работно време. Шегувам се, но не съвсем.

  • Svejo
  • Любими.ком
  • Pipe.bg
  • Dao.bg
  • Ping.bg
  • Dobavi.com
  • Digg
  • Facebook
  • Google
  • Technorati
  • TwitThis
  • YahooMyWeb
Коментари
15.02.2010 г. 19:15 ч.
Хан Крум до Евала, Хан Круме!

Айде, айде, щом отворихме дума за ДС и болшевишката чума, веднага тръгна да ме освидетелстваш. Това сме го чули вече, беше особено разпространена методика през седемдесетте години в любимата ти страна Русия.

Не питай къде зимуват десаците, те сами изскачат, щом речешнещо срещу комунистическата проказа*

*народна поговорка

15.02.2010 г. 18:46 ч.
Евала, Хан Круме!

Ти си момче шукарче и то с минало. Шо не призна, че си и освидетелстван. Де го твоето приятелче Червенотиквениче? Я сега, бай Хане, и ти Круме, зети заедно, прегледайте това: http://video.google.com/videoplay?docid=2765624267796741751
След това пиши тук. Съобщи на твоя акран Генералчо Кобалт, посинялото червено изчадия Красимир Кабакчиев от ДС при БАН, да стори същото. Па сетне да иде при водещия си офицер и да предаде доноса си. Той Янко Янков ще му прости, ако въобще го познава. А Ифандиев кой го помни?

15.02.2010 г. 18:06 ч.
Хан Крум - явно това не се харесва на Станкова

Преходът, накратко, е невъзможността на управляващата комунистическа проказа да продължи
диктатурата си, правото на онаследяване на властта и натрупаното от грабежите с
идеологически обяснения и теория, внушаващи равноправие,свобода и демократични
ценности на всеки поданик, а в същото време гигантската разлика в кастовите слоеве,
разделящи обществото на Господари, обслужващ елит и роби, да правеше невъзможна
демагогията като вечна практика. (А пък този цитат Петър Стоянов го гепи и го каза в Панорама )

Хибридът между робовладелски феодализъм и утопична
идеологема, почиващи върху скелета на капиталистическото индустриално общество нямаше
никакво логично продължение, а късните смесени мутации на китайския модел или
кубинската трагедия, люлееха всякакви логични обосновки за жизнеността на една мъртва
пропагандна теория за "сливане на двата световни модела" или за "Венсеремос". Крахът
започна още през есента на 82-ра със смъртта на Брежнев. Симптомите на връщане назад се
появиха още във военизираните носталгични маршировки пред Кремъл на 7-ми ноември,
имащи за цел да повдигнат духа. Смяната на няколко мумии, измиращи в кратки срокове,
постави началото на края. Нашият правешки диктатор се опита с нисък полет да изчака, но
недвусмислените сигнали на Горбачов чертаеха друга посока и КГБ бързо инструктира нашите
другари от ДС как да процедират към рязката смяна. Смяната беше проста: разбойниците
мигом се отрекоха от комунизма, тутакси станаха капиталисти и се събудиха доларови
милионери, че и милиардери. После още по-мигновено взеха за купуват тайно цялата
държавна собственост на безценица чрез редица явни похвати. Комунистическата идея бе
заебана без колебание, съпротива нямаше, всички "съгрешили вкупом", вкупом зарязаха и
Маркс, и Енгелс, и Ленин, и Човека с главно Ч. За някаква вина така и не се заговори, по-
скоро имаше разговор за мезета.

Последвалата имитация на "десни" партии изигра
театралната постановка сравнително успешно, макар хората да се отвратиха напълно от
дискредитираното "дясно" почти наравно с комунистическата наглост. И сривът в
общественото доверие към партийната система доведе до нечувана политическа апатия и
масово недоверие. Емиграцията стана главна спасителна политическа идея, а нихилизмът -
главен патриотичен израз. Комоциото на държавността прерастна в кома, капризите на ДС-
манипулаторите изригнаха в невероятни гейзери през пропуканата кора на политическия
живот и на повърхността изплуваха буквално най-долни политически простаци, престъпници
и мародери, гледащи да доограбят последните кокали на мъртвия социализъм. Това е,
недругарки и недругари"

15.02.2010 г. 17:37 ч.
Хан Крум

А пак г-жа С танкова...

Хан Крум 23-07-08 11:30ч
Другарки и другари, на нас винаги западняците че са ни виновни, ние това си го знаеме и не се изненадваме, нас може само студената зима и горещото лято да ни изненадат, ама ние дигаме тутакси цените и се оправяме още още по-тутакси. Ние, другарки и другари, секогаш се оправдаваме с международното положение, ето и в момента ни критикуват неправилно западняците, найш. А забелезали ли сте, че от Москва никога не са ни критикували? Ние също не критикуваме нашите приятели от Кремъл и от некои други приятелски страни, даже ако тие господа от Европейския съюз земат много да ни притискат, ние се надеваме, дека руските братя трети път че ни освободят и повече нема да си играеме на демокрация и тем подобни, найш. А на другаря от Мафията само че му съобщиме, дека член първи не позволява да се страни от Партията и да се праи некаква си друга мафия, тъй че да си налега парцалите и да ни донори с мангизи, оти мечка че го лази, ич да се не надева на милост, найш.

15.02.2010 г. 17:28 ч.
Хан Крум

А госпожа Станкова дали би написала нещо такова във форума?

Ние, другарки и другари, не моеме да се мериме с руската мечка и поэтому винаги сме се снишавали, по едно време руските другари казаа, дека на социализъма мое да му ебеме майката, давайте-ка па западняшкаму, та поэтому ние, другарки и още другари, почнааме да строиме капитализъма, т.е. за една нощ заебааме и Ленин, и тьотя Ленина, ама сега не моеме да сме ем у западната политика, ем у руската и си праиме наша, самостоятелна политика. Такава политика, другарки и другари, нема никъде по света, ние я внедрииме нАучно и това си е наш, български принос в световната палитика. Тоа наш принос е: ем да сме у ЕС и НАТО, ем да сме верни на Кремъл, а с некои еврейски капиталисти ние винаги сме се имале, още от времето на другаря Луканов, па и след него. Ние и с братските мафии от целото земно кълбо сме биле винаги в добри отношения,ние винаги сме помагале и на кървави режими, афроканибали и интертерористи, само че некои наши арабски другари малко ни преебаа потом, така да се каже. Ние и на чешките другари помогнааме навремето и пратииме танковете, ние щееме да пратиме танковете и срещу нашите сънародници, дори друаря Младенов съвсем правилно я предложи тая тактика, ама се объркааме нещо тогава, а требеше да ги пратиме...

15.02.2010 г. 17:16 ч.
Хан Крум - още едно "нелордовско"...

Хан Крум 23-07-08 16:03ч
Обаче ,другарки и другари, ние не моеме сега да скриеме трупа на нашата мъртва идеология. Щото нема как да си отрежеме генезиса ,нАучно казано, демек, ако в името на мъртвата идеология се налагаше да поутрепеме стотина иляди нещастници още къде 10-ти септември четиресе и четвърта, а по-сетненка и още бая други завалии, то днес требе да лъжеме, че макар и пазарно да мислиме, ние не сме престанале да сме ЕДИНСТВЕНАТА ПАРТИЯ, щото сме единствената партия като единствени комунисти в света, които ем са комунисти, ем са капиталисти. И те тука, другарки и другари, нашата мъртва идеология си пречка трупа пред назе и зад назе, не моеме да я прескочиме, а и не щеме да поемеме некаква отговорност, че сме изпотрепале сума ти ора за всеобщото благо уж, а и нема как да обясниме що например не пожелааме да се погрижиме за благото на пенционерията и даскалията,докторията и младежта, дето бега през девет земи у десета. Трупът на нашата мъртва идеология ни трови живота ,другарки и другари, а на туй отгоре и от ЕС сега пък ни притискат. Нема къде да се завреме, отсекъде се лошо...ама ние нема да изпуснеме властта,дееба, на вас че хързулнеме трупа на идеологията,а за нас че си останат евромангизите и евроизмамите.

15.02.2010 г. 17:10 ч.
Хан Крум

Ето едно мое старо "нелордовско" мнение:
Хан Крум 23-07-08 18:37ч
Друарки и друари, верно е че некои конци по времето на друаря Жан беа дърпани отвън, начи, некои наши друари дърпаа конците откъде Виена и пр., те искаа у БГ доларът да се разменя по 5000 лв. ,така ем щеа още да направят паричния еквивалент - лева, равностоен на положения къртовски труд от нашите работници,сиреч безмислен, ем щеа да получат без нищо сичко. За тая цел първо ние напраиме така,че наши момчетии да изтеглят по пет-шест милиона лева от наши друари банкери, после мочетиите ги замениа за долари пак принашите друари-банкери, после банките фалираа, после нашите мочетии изнесоа доларите там, където трябва,после така дръпнааме конците, че левът за два-дри месеца се срина до размяна 1 долар за 3500 лв., нали се сещате, после нашите момчетии влезнаа с доларите и изкупиа цела България за стотина долара, после ние все така продължииме да дърпаме конците. Верно, това не се хареса на класата-хегемон, ама ние не сме я питале, нали, щото идеологията, вечме казааме, умре и остана само смърдящия й труп, та класата-хегемон изпи по една студена вода, а ние останааме ем друари,ем милиардери, да го еба.

15.02.2010 г. 14:59 ч.
Хан Крум до "Евала, Хане! Шукар Круме!"

Ааа, не с тия, бае, дедо ти Крум има достатъчно материал по форумите и достатъчно мнения, показващи къде стои с позицията си.
Най-добре напиши в Гугъл :
Хан Крум недругари
Хан Крум дс
А някои читатели са съставили и сборник мрежата:
Хан Крум "Апокрифна история на България"

Ти посочи свои постинги, па тогава дрънкай.

15.02.2010 г. 14:45 ч.
Евала, Хане! Шукар Круме!

Добре си се заврънал. Взе ли съэс себе си онова комуне Генерал Кобалт? Май цялата ченгесарница се е прехвърлила тук и хвали Костов, Яворчо, социалистическата писателска интелигенция и тайно налива вода в мелничката на БКП. Евала ви пра'им - неизтребими сте, като хлебарките. Да живее международното положение и неговият главен метеоролог бай Тошо!

Страница: 1 2
Вашият коментар
Вашето име :
 Коментар :
 

Колонките на

Тома Биков

Говорещ параван за прикриване на политическата корупция

На 26 юли в. „24 часа“ публикува интервю с премиера Бойко Борисов, в което последният – между приказките за операциите на полицията, успехите на правителството и печеленето на тенис мачове, а оттам и на десетки хиляди кебапчета – ненадейно отвори дума за една позабравена афера отпреди седем години. Става въпрос за т.нар. „яхтен скандал“, при който Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и бившият транспортен министър Пламен Петров бяха засечени да играят карти с Иван Тодоров – Доктора и Петър Петров – Амигоса.
На въпрос на Борислав Зюмбюлев дали когато е бил главен секретар на вътрешното министерство е имало случай, когато не е имало политическа воля и МВР е искало да прави нещо, но не му е давано от горе, Борисов отговаря: „Веднага давам най-известния случай, заради който си подадох оставка. Значи имаш контрабандист номер 1 Иван Тодоров – Доктора, имаш финансов министър, парламентарен шеф, транспортен министър и перач на пари Амигото. Играят карти на яхта в Монако и гледат заедно състезания. Не можеш да кажеш, че тези хора случайно са се събрали там. Тогава, като отидох при тогавашния премиер и докладвах всичко, думите му бяха: “Ами трябва да им се извиниш, защото иначе ще падне правителството“.

Татяна Ваксберг

На мотор до играча на поло

Първата международна присъда за престъпление на комунизма нанесе нова травма

В понеделник беше произнесена първата международна присъда за престъпление, извършено в името на комунистическа идеология. Това стана в Камбоджа, в извънредния трибунал за червените кхмери. 68-годишният Дойк, бивш директор на затвор, в който са убити почти 17 000 души, беше осъден на 35 години затвор. Присъдата и без това е ниска, но от нея допълнително се приспадат различни срокове. В действителност Дойк ще излежи много по-малко от половината. Близките на убитите плакаха на глас след обявяването на съдебното решение. Експертите изразиха друга тревога: присъдата е формулирана така, сякаш Дойк сам е решил да избие хиляди хора, докато той е действал съвместно с политическото ръководство на червените кхмери. В залата беше специалният пратеник на ГЛАСОВЕ:

Мария Дерменджиева

Оставка за Цветанов

Двоумях се дали да започна или да завърша настоящия коментар с един цитат от заключителното изказване на вътрешния министър Цветанов по време на изслушването му в сряда във връзка със специализираната полицейска акция в Кърджали. Цитатът е следният: „...аз като министър на вътрешните работи ще застана твърдо зад действията на полицаите, докато не бъде доказана тяхната виновност...”.
Реших, че е по-уместно да започна с него. Защото не само полицаите до доказване на тяхната виновност в една или друга ситуация заслужават защита. Невинни до доказване на вината им са абсолютно всички граждани на България. Не и според вътрешния министър. Не чух нито дума в защита на гражданите от Кърджали, в чийто дом са нахлули цивилни полицаи посред нощ. Упражненото над тях насилие е само допълнителен детайл, придаващ в известен смисъл и драматичност на случката. Не омаловажавам в нито един аспект извършеното насилие. Но самият акт на нарушаване на нечия лична неприкосновеност и територия по смисъла на Конституцията вече е проблемен.