Иво Христов за българските форуми в интернет

В glasove.com започнахме дебат за българските интернет форуми. Идеята е да съберем мнения на публицисти, които пишат за различни издания, както и да чуем мнението на самите участници в този процес. Няма да правим разлика между отделно регистрирани форуми и постинги под статии. Опитваме се да ги подложим на критичен анализ, доколкото балансът поне в интернет пространството е силно нарушен – мненията под дадена статия много често обезсмислят самата статия, а и разпиляват разговорите в ненужна посока. И тъй като хората, които пишат във форуми най-често критикуват всичко останало е редно да се започне разговор и за качеството на техните писания. В близките седмици ще публикуваме мненията на журналисти, писатели, публицисти и коментатори. Вече ви представихме мненията на Бойко Пенчев и Ани Илков. Днес публикуваме интервю с Иво Христов - журналист, публицист и преводач, един от изявените коментатори на в. "Сега".

Какво е качеството на социалния и граждански дебат в комуникационното пространство на българските интернет форуми? Как оценявате културата на участие и активността на форумните коментатори?

Въпросът ни е за полемичните обществени форуми, нали? Да не губим време с утилитарните, които нямат конфликтен потенциал. Форумите, с малки изключения, са място за компенсиране на личните фрустрации на участниците. Анонимността в интернет отваря пространство за тяхното „разгонване”. Но проблемът не идва от интернет средата, а най-вече от ниската култура на беседата у повечето българи, която се изявява и в традиционните разговори. Високият децибел, прекъсването, отказът да вникнеш в чуждото мнение и отсъствието на чувство за нюанс се пренасят и в интернет, във вид на изобилна употреба на емотикони, диалектни и жаргонни гърчове и т.н. За повечето българи беседата не е съвместно търсене на истината, а гладиаторска сеч – или ти, или опонентът.

Може ли да бъде очертан профил на типичния български форумен „мислител”? Кой тип гледни точки и послания преобладават – диференцирани или крайни, аргуменитрани или спонтанно кресливи?

Преобладават крайните, контрастни съждения. Отсъства чувството за нюанс. Разговорът се изражда в замеряне с несъпоставими аргументи. Липсва последователност теза-антитеза. Диалогът се води каскадно. Най-разпространеният вид форумец е интелектуалният лумпен. Човек без ценности, но с убеждения. Делящ доброто, лошото, красивото и грозното на свое и чуждо. Преобладават десните лумпени. Левите са инертни, защото вече не успяват да се самоопределят. Десните жестикулират в екстаз. „Дневник” е феномен в това отношение – грамотно списван вестник със скудоумен форум. Сайтът „Медиапул” също изумява с контраста между добре поднасяната информация и истеричните коментари. Форумът на „Сега” е единственият съдържащ интелектуален продукт.

Какви разлики се налагат при сравнение между качеството на дискусиите в българските интернет форуми и съдържанието на интернет комуникацията в други страни?

Разюздан език, лични нападки, ехидничене и прочее прояви на индивидуални комплекси отравят българските форуми. Подобен стил не се наблюдава нито във френските, нито в американските, нито в руските, нито в британските форуми, в които понякога надничам.

Имат ли българските форуми информационна стойност или съдържанието им е по-скоро коментарно?

Съдържанието е предимно коментарно. Случва се обаче там да се появи информация, която медиите не могат да си позволят да публикуват поради страх от законово преследване или от съображения на политкоректност.

Доколко автономни и автентични са участниците във форумните дискусии? Смятате ли, че в тази комуникация е голям делът на задкулисно-режисираното от партийни централи участие, което от своя страна компрометира достоверността на гражданския дебат?

Има всякакъв вид участници. Автономни и задкулисно режисирани. В това отношение не мисля, че нашите форуми се отличават от тези в останалия свят. Манипулацията на форумите е осъзнат залог в политическия дебат навсякъде по света. Тя се активизира предизборно. Засега ми се струва, че тя си остава зле организирана, но на следващите избори битката в интернет ще е един от факторите за победата.

До каква степен мрежовата комуникация (форуми, социални мрежи, блогосфера) създава шанс и среда за по-добра журналистика, за повишаване на качеството на т.нар. традиционни медии?

Тя е по-скоро контрапункт на журналистиката в традиционните медии. Там битуват прокудените от традиционните медии теми, тези и стилове, включително свръхвулгарният. Да, мрежовата комуникация създава допълнително информационно поле, извън казионното. Нещо като кълбо прежда, намотано около една сфера. По него информацията циркулира мигновено и канализирано, тъй че достига до целеви групи (по теми, приятелски признак и т.н.). В някои отношения посланията в тази мрежа постигат по-голям ефект на убеждение, отколкото тези в казионните медии. Но засега скандалите и компроматите се раждат и отекват в традиционните медии, а те жалонират обществения дебат у нас. Интернет все още е догонващ.

Как влияе възходът на виртуалната комуникативност върху гражданската енергия, в състояние ли е да предизвика реални граждански инициативи или по-скоро блокира способността за качествен диалог и чувството за общност?

Общуването в интернет стимулира диалога, но отслабва волята за гражданско действие. Интернет активистът е реактивен, словоизлиятелен, но привързан към уюта на своя виртуален свят. Затова в утробата на мрежата се раждат малки общности от граждански активни хора, но не и критична маса гражданска енергия, способна да повлияе на обществените процеси. С редки изключения. Поне засега.