Гласове - Казусът „Музикален театър“ – в каскадата от скандали

Казусът „Музикален театър“ – в каскадата от скандали

18.01.2010 г. 10:21 ч.

Аве Иванова

Казусът „Музикален театър“ – в каскадата от скандали
Борис Панкин

„Борисов – премиер, Желева – еврокомисар, Вежди и Божидар – министри. По-абсурден виц едва ли може да има“
Из форумите


Казусът „Музикален театър“ има няколко страни, които следва да се огледат, преди да се оформи отношение и да се взима страна.
И те са – юридическа, гражданска, творческа и политическа.

Юридическата засяга конкурса – честен ли е той, както уверяват поддръжниците на спечелилия го Борис Панкин.
Тук фактите говорят за драма, натиск и несигурност от страна на самото Министерство. В последните 20 месеца това е неговият трети опит да проведе конкурс и да излъчи нов директор на Държавния музикален театър.

Първите два завършват с тихо фиаско – третият, сегашният – с шумно. Трупата на театъра дава мощен отпор, с черти на гражданско неподчинение и невиждан медиен интерес. Не остана медия, която да не попълва новинарския си блок с това ескалиращо напрежение.

Първият провален конкурс за директор на Оперетата е през 2008 година – тогава кандидатстват досегашният директор проф. Светозар Донев (на този пост от 1996 г.), Борис Панкин, както и солистът Марио Николов – този, на когото трупата се доверява. Конкурсът се проваля – никой от кандидатите не събира достатъчния минимум точки.

Отново конкурс е назначен през ноември м.г. – на него Борис Панкин не е допуснат поради липсата на 5 години управленски опит – победител отново не се излъчва. Съвсем скоро това изискване отпада и се назначава нов конкурс, на който Панкин не само може да се яви, но и да спечели – при това безапелационно – конкурентите му въобще не са класирани.

Знае се със сигурност, че главният прокурор Борис Велчев (първи братовчед на режисьора) е звънял многократно на отговорни кадри в Министерството. Вероятно е занимал с въпроса и самия министър Рашидов. Тази намеса изиграва мечешка услуга на Панкин и притуря към враждебността на колектива на Музикалния театър – те отказват каквото и да е запознанство както с него, така и с програмата му за развитие на института.
Как протичат конкурсите в МК, знам освен от личен опит, но и от многобройни разговори с колеги – успели и неуспели кандидат-директори на театри. В тях конкурсно е само началото, краят е предизвестен, а името на фаворита често се носи в съсловието много преди дори да е обявен съответният конкурс.

Кой е „връзкар“ и кой е подготвен за позицията, никога няма да се знае, докато тези конкурси не станат публични. Докато Министерството не започне да публикува концепциите на кандидатите и да провежда събеседването с тях при открити врати. Тогава контролът, който обществото и медиите ще имат върху действията на своите „слуги“ (нали министър значи слуга?), ще бъде реален и вероятно ще възпрепятства партийния и групов интерес, на който безгрижно слугуват комисиите по избора.

Смяната на правилата в движение и отмяната на изисквания, на които фаворитът не отговаря, преплитането на фигури и лични заинтересованости (председател на настоящата комисия е композиторът Ал. Йосифов – бивш кандидат за поста – веднъж, и втори път – автор на мюзикъла, залегнал в програмата на Панкин), мисля, поставят под силно съмнение юридическата – по форма и същество – прецизност на този конкурс.

Стигаме до гражданския аспект на казуса.

След масовия протест преди години на журналистите на БНР срещу назначения Иван Бориславов аз лично не помня толкова мощен и монолитен протест от страна на колектив на културен институт.  
Това със сигурност само по себе си – като граждански акт на общност – е повече от вдъхновяващо. Още повече, че тези институти – театри, филхармонии и пр. съвкупности от силни индивидуалности и честолюбия – по правило трудно застават зад обща кауза. Във всичките техни изказвания – много, наистина много! – аз обаче разбрах само срещу какво те са – срещу личността на Панкин. Отсъствието и на дума какъв искат да бъде театърът им – за какво те са, ме принуждава да мисля, че те харесват състоянието на театъра си и качеството на постановките си. Тоест статуквото чудесно ги устройва. В този смисъл се боя, че реакцията им на нетърпимост би била идентична при всеки друг идващ отвън ръководител.

И ето ни до творческата страна, която би трябвало да е водеща в опита за обективно преценяване на този сюжет.
Борис Панкин не успя през 25-те си години съществуване в театралния живот на страната да изправи ръст над средното професионално ниво. Нещо повече – спектаклите му се свързват много повече с грандомански амбиции и изкусно разположен PR, отколкото със собствен сценичен език или артикулирани послания. Твърдя, че през годините режисьорските му работи са повод за пространни интервюта, не и за критически анализ. Казано прямо – той не е автор на събитие, „пожелано“ от фестивал или професионална полемика. За мениджърските му качества никой не може да има мнение – той не е бил в ситуация, където да докаже или опровергае тяхното наличие. Интелигентността му, която не поставям под съмнение, вероятно би го посъветвала да не разчита единствено на своята режисура, за да изведе коя да е трупа на по-висока кота.

В същото време аз нямам нито един колега – театровед, режисьор, актьор, който по какъвто и повод да е включил в творчески разговор или дори само да е споменал, че е бил на представление в Музикалния театър. Не да е споделял дали го е харесал или не – само да е бил. Рецензия за тамошно представление също никога не е попадала пред очите ми. Последното събитие, за което имам спомен да се е шумяло в театрална София, е „Човекът от Ла Манча“ на Леон Даниел. Мисля, че става дума за 70-те години. Това е театър, който другите театри и театралите просто не броят. Той със сигурност има публика. И тя със сигурност има своите основания да го посещава. Да е в такава степен маргинализиран, несъмнено голям дял трябва да има и досегашният му ръководител, 78-годишният проф. Св. Донев, който с гордост заявява, че му е посветил 33 години от живота си.
Дори страната ни да бе в най-цветуща ситуация – с просперираща икономика и с властващо съзнание за базисното за една нация значение на културата – трупа от такъв художествен разряд, с 277 души, на държавна издръжка, през 2010 г., в Европа – звучи абсурдно. Колкото и жанрът му да изисква определен капацитет от солисти, хористи, балетисти и оркестранти.

И тук идва политическият момент. Или липсата на политическо мъжество от страна на Министерство на културата. Първо, действията му издават ясното съзнание, което назначаващите са имали, за протеста, който ще последва. Може би от Министерството не са си давали сметка за размера му – но са били запознати с колективното нежелание на трупата да бъде поверена в ръцете на техния фаворит. Той обаче е бил удобен за целите им – а именно да проведе „структурна реформа“, което в българската практика на прехода, уви, значи преди всичко съкращаване на персонала и закриване на работни места. И министърът, вместо да ходи в Палма де Майорка (www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=308455), да връчва държавни отличия на купувачи на своите пластики, командировайки от фонда на Министерството придворната си журналистка Валерия Велева под бащиното й име, можеше да отиде в подопечното му ведомство и да обясни ситуацията – с факти и цифри да мотивира необходимостта от радикални действия и точно това назначение. На прост език – да поеме отговорност за действията си.

Вместо това, в добрите си традиции на задкулисност, високомерие, демагогия и непрозрачност, хората от Министерството се опитват да мамят разбунтувалата се трупа, сключвайки с нея временно и фалшиво примирие: „Ще мислим, ще намерим решение – нека да се въздържаме и ние, и вие, и Панкин от изявления до понеделник, по-добре до вторник“ – рекъл им скулпторът и си стиснали ръцете. Вместо тишина настъпи наводнение – слугински материалчета („Труд” и „Стандарт”), интервюта с Панкин и пр. стонове на кризисен PR. Лошото е, че в понеделник изтича 7-дневият срок, в който конкурсът може да бъде атакуван. Какво следва? Нови дни на протести, срещи и надхитрявания? Или твърда ръка и „въвеждане във владение“ на Борис Панкин под полицейски съпровод?

Отлагането на решенията, знаем всички, неизбежно води до влошаване на всяка ситуация.
Наистина културното ведомство влезе в съвсем тясно сътрудничество с медиите – както несвързано и пийнало пожела преди време министър Рашидов. Пресата вече не смогва на тази каскада от скандали. Нестихнал казусът „Сълза и смях“, избухна този с Музикалния театър. Междувременно се пръкна такъв и в Художествената гимназия. Остава ни да чакаме скандалите да предизвикат и нещо друго. За жалост нашия ръководител очевидно не го щат за посланик в Париж. Дано някъде се яви друга дипломатическа ваканция, която да го поеме.

  • Svejo
  • Любими.ком
  • Pipe.bg
  • Dao.bg
  • Ping.bg
  • Dobavi.com
  • Digg
  • Facebook
  • Google
  • Technorati
  • TwitThis
  • YahooMyWeb
Коментари
12.02.2010 г. 01:15 ч.
ЕВЕЛИНА

ЕИ ТАЗИ ИВАНОВА,БАЯ ОМРАЗА КЪМ ВСИЧКИ ТВОРЦИ Е СЪБРАЛА, ЯВНО ДАЧКОВ Я ДЪРЖИ ЗА ДА СИПЕ ОТРОВА С РАЗДВОЕНИЯ СИ ПЕПЕЛЯНКОВ ЕЗИК. ХАИДЕ СПРЕТЕ СЕ ГОСПОДА И ДАМИ, ПЪЛНИ СТЕ С ОМРАЗА И ЗАВИСТ...ХАИДЕ СПРЕТЕ СЕ

01.02.2010 г. 11:32 ч.
театрал

Непремълчано....

ДОГАНОВИТЕ ТЕАТРАЛНИ РАБОТИЛНИЦИ

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Вече можем да гледаме и слушаме Вазов на...турски! Да, уви, стигнахме и дотам. След като съкрати и осакати куп български театри българската държава откри два турски! В Кърджали – „крепостта на Доган” и в столицата на Лудогорието, Разград. Това стана при управлението на царистите и на техния послушник- дебилния химнописец Абрашев. Началните траншове бяха само... по половин милион лева/!/ за двете трупи, които така и не се комплектуваха нормално за тези пет години, макар че са с повече от 70/!/ щатни бройки. За съжаление, тези подобия на театри и изобщо на културни институти са покровителствани не само от Доган, но и все още и от Министерството на българската култура...
И така, ако случайно попаднете в Кърджали, Дулово или в Търговище, а и не само там, ще се чудите дали сте в България или в Турция, защото турската реч звучи дори в Общината. Редица улици носят турски имена, табелите са на турски, а на много вече места се вее и турското знаме с полумесеца! . Но дали това са наистина театри?! Видях представленията им в Русе, Разград, Шумен и по телевизията. Трудно може да се каже, че бяха истински театър, а не някакви кресливи полуревюта, полуестради, гарнирани обилно с противни кючеци и маанета. Започнали са и турнета из малки градове и села, а също и в училища и детски градини, за да възпитават в протурски дух децата от тези райони, които вече не знаят добре български!.
А по повод 85- годишнината от смъртта на Вазов ! – в Шумен, града- „люлка на българското театрално изкуство” гастролира с много шум Кърджалийският турски театър със „Службогонци” - в превод на турски от Исмаил Аглагюл. Може би следващата постановка ще бъде рецитал по стихове на Чинтулов, Славейков и пък нещо из публицистиката на Ботев на турски...След като ги изгониха от българските учебници, в които сервилни чиновници вкараха обидното за всеки българин словосъчетание „османско присъствие”. Дано сега новата власт ги пренапише, защото след време ще се забрави истинската ни история...Но защо да се чудим и на това? Не знаете ли, че доскоро имахме шефка на нещастното българско средно образование с името... Мукадес Налбант! Тя дори не можеше да го напише без грешка, подписваше се : „Мукаддес Налбант „– горката бивша селска даскалица от Момчилградско, откъде би могла да знае, че според правилата на нашия език съгласните в имената не се удвояват, иначе щяхме да пишем като италианците или руснаците „Россини” или „Отелло”!
Двата „театъра” от Разград и Кърджали за цели пет години – или по точно творчески сезона с по 10 работни месеци – произведоха... цели 5- 6 постановки. За същото време един нормален драматичен театър у нас реализира – с големи трудности, спонсори, упорит труд – по 10-12 заглавия. Така е и в Русе, и във Варна, така е и в още по- бедните, но добри и професионални български драматични театри на Кърджали „Димитър Димов” и на Разград „Антон Страшимиров”. Субсидията на привилигерованите „доганови сцени” е по 45 000 лева за сезон / в случая с 1 заглавие и малко представления/, а за българските само с по 5 до 10 000 лв за 10- 12 премиери и голям брой представления по план за деца, ученици, възрастни и турнета из регионите! А щатът им е по- голям от този на големите областни български театри – до 80 души! Всъщност, български театри със свои трупи вече няма в изцяло турския вилает Търговище и в някои други български културни центрове. Там сцените се открити. Без трупа остана дори големият и стар столичен театър „Сълза и смях” и сега е „открита сцена”! Но като знаем, че културата и просветата са вече последната грижа на тройната коалиция, решила твърдо да ускори процеса на опростачването на нацията, защото прост и полуграмотен народ се управлява, разбирай, ограбва по лесно, нали?! Това е и целта на агента- президент Гоце Първанов, нали ни се натрапи най- нагло във властта с турско- циганския електорат.
Не знам как е в Турция, но там остатъците от унищоженото по времето на Ататюрк българско население едва ли се радват на подобен разкош – български театър. Там те дори не могат да носят българските си фамилии и да мечтаят за театър или читалище. Там те са насила потурчени, доколкото са останали след зверските кланета и през ХХ век. Апропо, българските читалища в цялата област на Кърджали вече са се превърнали в центрове за открита и нагла пропаганда на азиатската турска култура, а се издържат от българската държава, което е в сериозно нарушение на Закона за народните читалища, който някои предатели като продалата се на ДПС вдовица на българския поет Дамян Дамянов, изтъкнатата чалга- поетеса Невена Захариева / която ДПС натрапиха за свой заместник министър на българската култура! / искат да променят в угода на Доган. Както започнаха да пренаписват учебниците по история и литература. Така им нареди лично българофоба Ердоган от Анкара. И така се прави в мюсюлманска Албания, чиито пример следваме. Те вече се готвят да премахнат българския език като задължителен предмет от матурите! За да се произвеждат все повече полуграмотни млади ръководни кадри от „комсомола” на ДПС. А той вече набира сили.
Да, това се казва привилегия! Да работиш в подобен „театър”, така щедро подкрепен и субсидиран от българската държава за сметка на истинските и нужни професионални културни центрове, които се задъхват от безпаричието си. Ето, например, в столицата на Добруджа, Добрич, където има три театрални зали, а няма актьорска трупа, няма и пари за театъра, който по време на румънската окупация от 1918 до 1940 г е бил духовният светилник и е допринесъл много за освободителните борби там . В Разград пък като направиха новия театър, вместо да предоставят старата сграда на Филхармонията и Хор „Железни струни”, едни от най- старите музикални институти у нас, ги предоставиха на турския театър. Оркестрантите там получават по 240 лева, за да свирят Моцарт, Чайковски и Бетовен, докато турските им колеги- самодейци са заплатени няколко пъти повече за кючеците си пред ДПС- велможите...
Друг е въпросът след като и българските народни читалища, наред с джамиите, в Кърджалийско се турцизираха и станаха центрове за пропаганда на ислямизма и фундаментализма/!/, дали има нужда от подобни самодейни „ театрални сцени”? Има ли за тях подготвени актьори и режисьори- постановчици, сценографи и художествени ръководители? Няма. Имат ли те подходящ репертоар, след като са опрели до Иван Вазов?
Има ли реална необходимост от тях? И с кючеци и маанета ли ще възпитават те това население, немалка част от което вече може да говори и да пише на езика на страната, в която живее и е родено /!/ и от известно време – пак под диктовката на агента Сава - Доган - упорито и целенасочено / пред безразличния поглед на Гоце, и доскоро на престъпната тройна коалиция и, а за съжаление, все още и на и обществото ! / се турцизира и сепарира от България, което в недалечно бъдеще ще доведе до необратими, фатални последици.


П.П. 1/ Прочетох някъде, че през м.г. на 24 май в Асеновград кметът на града организирал безплатно представление на турска трупа, която поздравила гражданите за празника с...пиесата „Седемте жени на Хюрмюш”. Имало дори превод на български...
2/ В един български град вече има главна улица на името на поробителя на България и Балканите „Баязид Йълдъръм”. Но не знам дали в Тел Авив има улица „Адолф Хитлер”...
3/ Сигнали, че по време на парламентарните избори актьори от турския драматичен театър "Назъм Хикмет" са агитирали за ДПС, са постъпили в разградската областна администрация. За случая съобщи областният управител на Разград Валентин Василев, който настоя в театъра да се извърши цялостен финансов одит на постъпилите държавни субсидии и начинът, по който те са изразходвани. В сигналите се твърди, че по време на изборите шефката на театъра Емиме Халил е принудила целия персонал да агитира за ДПС. С пари на този държавен български културен институт са правени предизборни клипове на Догановата партия, а микробуси на театъра са били изпращани да обслужват строителната фирма "Ангора"/ Анкара!/, на синчето на депутата от ДПС Рамадан Аталай. "Всички политически злоупотреби трябва да излязат на светло", категоричен е губернаторът на Разград.

23.01.2010 г. 12:02 ч.
ХРИСТОВ

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЯРВА НА ТЕАТРАЛНАТА КРИТИЧКА АВЕ ИВАНОВА.ПО ПРИНЦИП НАШИТЕ ТЕАТРАЛИ ПОДЦЕНЯВАТ ОПЕРАТА И ОПЕРЕТАТА, ЗАЩОТО НЕ ИМ ДОСТИГА ДОСТАТЪЧНО МУЗИКАЛНА КУЛТУРА.НАШАТА ОПЕРЕТА Е ЕДНА ОТ ВОДЕЩИТЕ В ЕВРОПА. ТОВА СА АРТИСТИ, КОИТО ИНТЕРПРЕТИРАТ В ЕДНАКВА СТЕПЕН ДОБРЕ И ДВАТА ЖАНРА - ОПЕРЕТА И МЮЗИКЪЛ, ОТ ОФЕНБАХ И ЩРАУС ДО УЕБЪР И СА ОЦЕНЕНИ ВИСОКО И В ЕВРОПА. А ТОВА Е НАЦИОНАЛЕН, ЕДИНСТВЕН ОПЕРЕТЕН ТЕАТЪР И НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ СЪКРАЩАВА ЩАТЪТ- ОРКЕСТЪРЪТ Е МАЛЪК, ХОРЪТ - СЪЩО, БАЛЕТ НЕЕ ГОЛЯМ И ИМА ТРИЙСЕТИНА СОЛИСТИ, А КОЛКО СА АРТИСТИТЕ ВЪВ ВОЕННИЯ ИЛИ В НАРОДНИЯ, КОИТО ВЕЧЕ НЕ СА ТОЛКОВА ДОБРИ ТЕАТРИ, ПОВЕЧЕ! ТАКА ЧЕ АВ ДА НЕ ПИШЕ ЗА НЕЩА, КОИТО НЕ СА Й СЪВСЕМ ЯСНИ, ТАКА КАТЕГОРИЧНО, ИНАЧЕ ЗА ПОВЕЧЕТО НЕЩА Е ПРАВА, ЗА ПАНКИН, ЗА МИНИСТЪРА, ПОДИГРАВКА С БГ КУЛТУРА, ЗА КОМУНИСТИЧЕСКОТО МИНИСТЕРСТВО,ЗА КОНКУРСИТЕ.ТАКА Е! НО МУЗИКАЛНИЯТ НИ ТЕАТЪР СЕ ЦЕНИ ВИСОКО ДОРИ В ОПЕРЕТНИ СТРАНИ КАТО АВСТРИЯ И ГЕРМАНИЯ. А ЗАМЕСТНИКЪТ ДЕРЕЛИЕВ, КОЙТО НАРЕЧЕ АРТИСТИТЕ ЛУМПЕНИ, ПРОСТО ТРЯБВА СА СИ ОТИДЕ!

20.01.2010 г. 22:40 ч.
примирена

това е театър долна проба - соц остатък, както са и страшно много то подобните формации. За закриване са, ама всяко правителство го е шубе.

20.01.2010 г. 20:13 ч.
Гневен

Каква неочаквана реклама за оперетата/безплатна/ с казуса Панкин. Сега отново фалшивото кресчендо и бурканчета с лютеници... Toва Музикален театър ли е , рапфаг ли или старчески дом?

20.01.2010 г. 17:02 ч.
Случаен

хубава рабора- чиновници /актьори/ от времето на Живков протестират срещу чиновници на Живков от министерството на културата! Едно време обаче се поддържаха едни други и камерите на Телевизията не излизаха от Оперетата ех...

20.01.2010 г. 16:06 ч.
баба ти

Господи,вземи си вересиите!Всички сте от един дол дренки и няма кой да ви сложи намястото ви.Вежди Решидов ли -ами че той и хабер си няма от нещата с които трябва да се занимава.Или това е политика на новото правителство?

19.01.2010 г. 23:36 ч.
sl777

Вежди да чака още скандали,ако не разгони камарилата корумпирани "специалисти",които от години кадруват в системата на културата. Там има твърди тарифи за директорско място.Да ги запита,защо по време на криза навсякъде по театрите се правят капитални ремонти...Да ги попита срещу колко се отпускат субсидийте за проекти...Да се поинтересува директорите с кого и какво делят...Точно тия хора го подкокоросаха да прави т.н."Лувър" . А спира парите за дейност и се кани да закрива театри.Правят го за да крадат на едро! ....Иначе ще се окаже най-големия безхаберник...или най-големия хитрец...

19.01.2010 г. 23:08 ч.
irena

София. Синдикалните организации на КТ „Подкрепа” и на КНСБ в ДМТ „Стефан Македонски” организират утре – 20 януари, протест пред Министерски съвет, съобщиха от КТ „Подкрепа”. Протестът ще започне в 11.00 часа. Причина за протестните действия е неспазване на отрасловия колективен трудов договор и нарушаване на процедурата за избор на директор на ДМТ „Ст. Македонски”.

Страница: 1 2 3
Вашият коментар
Вашето име :
 Коментар :
 

Колонката на Аве Иванова

Последни публикации