Отзвуци след нападението над Берлускони

Аве Иванова

Снощи в Милано към края на митинга, на който се раздаваха членски карти на привържениците на  Народа на свободата, нейният лидер и премиер на Италия, Силвио Берлускони, бе нападнат в упор от  42-годишния Масимо Тарталя, диспансеризиран психично болен. Последният е незабавно задържан с обнинение за нанасяне на тежки щети, а  Берлускони  е отведен в болница с фрактура на лицевата челюст и носа,  счупен зъб и  силно кървене. Малко по-късно, той споделя пред най-близките си „Случи ми се чудо: един сантиметър по-нагоре  и щях да изубя окото си.“

След напреженията с Фини, атаките към магистратите и към президента Неаполитано, очакванията са, че в изявлението си на площада пред Дуомо той ще продължи този курс на политическо поведение. Берлускони обаче  изненадва,  след  традиционното оплакване за „дезинформационната среда“ в която е поставено правителството му /при медийната империя, с която разполага!/  акцентира върху важността на събитието – връчването на партийните книжки:“Искам поне 1 милион записани“.

Единствена сянка върху тържественото събитие хвърля  група противници, които го освиркват и наричат „палячо“ - към тях премиерът се обръща с : „Ние никога не бихме се държали така! Вие искате да превърнете Италия в крещящ площад, който обижда и издава присъди. Срам, срам, срам!“ Мигове след това въпросният Тарталя, който според официалните източници няма нищо общо с групата осквирващи,  замерва Берлускони с  копие на катедралата – сувенирът е намерен разцепен на 3 части. Разбира се, политическият елит на Италия, независимо от идеологическата си принадлежност, остро осъжда подобен акт: нечувана агресия, тероризъм, посегателство върху институциите. Няма как, струва ми се,  в началото на 21 век подобен акт да не бъде порицан.

Да, но

Не така еднородни са реакциите в Мрежата –  появяват се стотици постинги,  сайтове,  блогове и социални мрежи, които едва ли не обявяват  въпросния болен човек за герой , освободител и   спасител. Тази грозна и повторна случка /подобен опит за физическа разправа с Берлускони имаше и преди 5 години, когато турист го беше замерил с триножник за фотоапарат/ очевидно отпушва огромни талази от социално недоволство, трупано у „народните маси“ от управлението на дясното мнозинство -  управление, което същите тези маси избират толкова пъти. Но неведом е гласът народен.  Виртуалното явление придобива очевидно  застрашителен за властите размер, че те предприемат безпрецедентна за демократичните традиции на Ботуша акция:  Министърът на европейската политика Андреа Ронки иска затъмнение на сайтове и социални мрежи, в които „ се възпяват подлата атака срещу премиера Берлускони. Скандално и морално неприемливо е онова, което в момента четем, става дума за срамни изрази. Време  е да кажем баста на сеячите на омраза и на тези, които искат да въдворят климат на гражданска война в Италия“.

Алфредо Мантовано от Вътрешното министерство  пък обещава, че пощенската полиция ще осъществява мониторинг на онези сайтове, които венцехвалят агресията на Тарталя, за да се открият евентуалните отговорници за тази „кампания на омразата, която тече по Мрежата“. „Нашата пощенска полиция и другите сили на полицията, с всички ограничения, които следват при такъв тип интервенция - технически и нормативни , ще се опита да разбере и посочи онези, които разпостраняват заплахи и сеят омраза. И друг път се е случвало и сме постигали резултат.“

Изявление, което дава посока за размисъл относно полицейщината, която тероризмът буди у всяка власт. Този италиански казус кореспондира неслучайно с българската злоба на деня – проектозаконът за електронните съобщения. Защото освен чисто местни и наши си проблеми, част от изборите, които правим, ги правим като държава членка на НАТО и на Европейския съюз. Не малко от тези избори са освен „цивилизационни“, но и  екзистенциални. Къде свършва свободата? Къде се крие заплахата? Каква е цената на сигурността?
Не мога да не припомня великите думи на Томас Джерсън: „ Онези, които искат да пожертват свободата си в замяна на повече сигурност, няма да имат, и не заслужават, нито свобода, нито сигурност“.
Инак – да се хвърлят тежки предмети срещу живо същество – просто не е позволено. Никъде. И никога.